№ 525
***, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
в присъствието на прокурора Р. Ив. М.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101243 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000.00
/петнадесет хиляди/ лева, представляващи причинени болки и страдания, изразяващи се в
разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословно
състояние, загуба на самочувствие и накърняване на доброто име в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва от
03.06.2021г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 03.06.2021г. било образувано ДП вх. № 1896/2021г., ДП-
666/2021 г., по описа на РП Кюстендил и сл. дело № 62/2021 г., по описа на ОСлО при ОП-
Кюстендил, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. След като бил
задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем, за това че на 03.06.2021г., около 10:00 часа, в р. Дупница, в района на ПГ „Христо
Ботев“, се заканил на Д. Н. Н., от ***, с престъпление против неговата личност - с убийство,
като изрекъл думите: „ще те убия“ и тази закана е възбудила у Н. основателен страх за
осъществяването й.
На 04.06.2021 год., от наблюдаващият разследването прокурор, била издадена
Заповед за задържане за срок от 72 часа и било внесено пред РС-Дупница Искане с вх. №
1
616/04.06.2021 год., за вземане по отношение на ищеца на най - тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, със свое протоколно определение, постановено на
заседание, проведено на 04.06.2021г. по ЧНД № 577/2021 год., РС-Дупница е оставил без
уважение искането на РП-Кюстендил, ТО-Дупница. Определението било протестирано от
прокуратурата пред ОС-Кюстендил, който потвърдил определението на ДРС.
След приключване на действията по разследването досъдебното производство било
прекратено с постановление на наблюдаващия разследването прокурор от 28.10.2021 год. За
цялото това време от няколко месеца, в което се водело ДП, ищецът претърпял множество
неимуществени вреди. Бил обект на постоянен медиен интерес и личният му живот станал
обществено достояние, а това от своя страна довело до масирани нападки и обиди срещу
него в социалните мрежи. Семейството и роднините му гледали на него с подозрение,
отдръпнали се, странили от него и всички близки и приятели. Социални контакти, градени с
години, били напълно съсипани; загубил контакт със своите колеги студенти, които преди
това го уважавали и сочели за пример. Всичко това го съсипвало и смазвало
психически. Ежедневно мислите му били насочени към това докога ще продължават тези
неприятности и тези скалъпени дела срещу него и баща му; чувствал се безпомощен,
изоставен и смачкан; не можел да се справя с елементарни житейски задачи. Здравето му се
влошило драстично, имунната му система била напълно компрометирана и станал податлив
на всякакви вируси и инфекции. През по-голямата част от времето боледувал, налагало се да
ходи по лекари, като в същото време се нарушил целият му образователен процес, тъй като
се налагало да отсъства от лекции, да пропуска дати за изпити и невъзможност да се
подготвя адекватно.
Изпадал в депресивни и истерични състояния, които влияели негативно на и без това
тежките му социални отношения. Не спял по цели нощи и започнал да страда от хронично
безсъние. Това допълнително влошавало състоянието на нервната му система. Ставал все
по-затворен, сприхав и се изолирал от външния свят. Целият му жизнен цикъл се въртял
около датите, на които следвало да се яви на разпит или провеждане на очна ставка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Р. М.-Прокурор в
РП-Кюстендил, ТО-Дупница, с който се изразява становище неоснователност на предявения
иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че от
образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване е претърпял негативна
промяна в личния си живот. Сочи се, че по отношение на ищеца не е взимана мярка за
неотклонение, а на 28.10.2021г. ДП е прекратено от няблюдаващия прокурор; то е протекло
в сроковете по чл. 234 от НПК. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба за
възникнали лични проблеми и злепоставяне в обществото по причина обвинението. Твърди
се, че ако е било накърнено по някакъв начин доброто име на ищеца, то не е в резултат на
действията на Прокуратурата, понеже същата не е разпространявала данни от разследването
и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Оспорва се предявения иск и по размер,
по съображения, че претендираният от ищеца размер на обезщетение противоречи на
принципа на справедливостта, изразен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се правни
2
съображения в тази насока.
Твърди се, също така, че срещу ищеца за същия период е водено и друго досъдебно
производство, а именно ДП № 860/2020г. по описа на РП-Дупница, по което е бил оправдан
с присъда по НОХД № 472/2021г. по описа на ДРС. За вредите от това ДП ищецът е
предявил искова претенция, по която е образувано гр.д.№ 588/2023г. по описа на ДРС,
поради което вредите от двете производства не могат да бъдат разграничени.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по Досъдебно производство № 243/2021г. по описа на РУ-
Дупница, с пр. вх.№ 1896/2021г. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, ТО-***;
същото е образувано на 03.06.2021г., за това, че на 03.06.2021г., в ***, в района на ПГ
„Христо Ботев“, се заканил с убийство на Д. Н. Н. от ***, като изрекъл думите: „ще те убия“
и тази закана е възбудила у Н. основателен страх за осъществяването й - престъпление по
чл. 144, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК. Производството е започнато на основание Протокол за
разпит на свидетел, т.е. с първото действие по разследването, съгласно чл. 212, ал. 2 от
НПК.
На същата дата ищецът е задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, а в
последствие-привлечен като обвиняем с постановление Прокурор при РП-Кюстендил, ТО-
Дупница и разпитан. На 04.06.2021 год., от наблюдаващият разследването прокурор, била
издадена Заповед за задържане за срок от 72 часа и било внесено пред РС-Дупница Искане с
вх. № 616/04.06.2021 год., за вземане по отношение на ищеца на най - тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение, постановено на
заседание, проведено на 04.06.2021г. по ЧНД № 577/2021 год., РС-Дупница е оставил без
уважение искането на РП-Кюстендил, ТО-Дупница. Определението било протестирано от
прокуратурата пред ОС-Кюстендил, който, с протоколно определение, постановено на
заседание, проведено на 09.06.2021г. по ВЧНД № 299/2021 год., потвърдил определението
на ДРС.
По досъдебното производство са извършени следните действия по разследването:
разпит на свидетели, очна ставка между ищеца и свидетеля Н., назначена е и изготвена
комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза в НСлС-гр. София. С
постановление на наблюдаващия разследването прокурор от 28.10.2021 год. досъдебното
производство било прекратено.
По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Н. К. -
баща на ищеца и Д. В. К. –негов лизък приятел, чиито показания съдът прецени съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид заинтересоваността им от изхода на делото в полза
на ищеца.
Свидетелите дават показания, че след повдигане на обвинението срещу ищеца, той
станал коренно различен човек: преди това бил жизнен и весел, спортувал и излизал с
приятели, а след това станал асоциален, не искал да излиза от дома си и да контактува с
хора, бил силно притеснен от образуваното срещу него дело, провежданите действия по
3
разследването с негово участие, от отзвука на делото в обществото и най-вече това, че то
било разгласено по медиите, където, според показанията на свидетеля К., бил показан с
белезници. Споделял е със свидетелите за негативно отношение от страна на състудентите и
преподавателите му, тъй като към този момент бил студент по специалност „Право“ в ЮЗУ-
Благоевград. Досъдебното производство се отразило негативно и върху успеха му, преди
това ищецът нямал невзети изпити, а след това проявявал апатия и нежелание към учебния
процес, притеснявал се как ще се развие кариерата му като юрист, с оглед на това, че е
обвинен в извършване на престъпление. Свидетелят К. разказва, че едва ли не насила е карал
ищеца да излезе от дома си, за да отидат заедно на кафе, както и да спортуват, но той нямал
желание за нищо, постоянно мислел за досъдебното производство и за това какво мислят за
него хората. Ищецът споделял и пред двамата свидетели, че от преживения стрес се случва д
се напикава, докато спи, както и за неспособност за интимни отношения с приятелката си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за
вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието
от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите
от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от
състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво
съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само
на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната
фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от
прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени
хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
ДП.
В конкретния случай, на 03.06.2021г. срещу ищеца е било образувано досъдебно
производство за престъпление по 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК - закана за убийство. С
постановление на наблюдаващия прокурор от същата дата му е повдигнато обвинение и е
привлечен в качеството на обвиняем, Задържан е първоначално с полицейска заповед за
срок от 24-часа, а в последствие и с прокурорско постановление за срок от 72 часа. От
прокуратурата е поискано вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ срещу
ищеца, но съдът е оставил искането без уважение. По досъдебното производство са
извършени действия по разследването: разпит на свидетели, очна ставка между ищеца и
свидетеля Н., назначена е и изготвена комплексна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза. С постановление на наблюдаващия разследването прокурор
от 28.10.2021 год. досъдебното производство било прекратено. С оглед на това, съдът
намира, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността
на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно
образуваното и водено срещу него досъдебно производство.
4
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Размерът се формира по справедливост, по реда на чл.52 ЗЗД и зависи от степента и
характера на преживените болки и страдания от ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер,
представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които
да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От
събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът бил много притеснен
и стресиран от образуваното досъдебно производство и изпитвал силен срам вследствие на
отразяването на случая в медиите. При наличие на прекратено досъдебно производство /ДП/
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди - нормално е наказателното
производство да се е отразило негативно на психиката и личния му живот, фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху
честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване той има отрицателни
изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава възможността му да води
обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно, негативните емоции
и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им.
Нормално е при повдигвнато обвинение в извършване на престъпление, лицето да се чувства
се унизено, притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни, се
установява, че ищецът К. е изпитвал значителни притеснения, стрес и емоционален
дискомфорт от образувано срещу него досъдебно производство, както и неудобство и срам
от обстоятелството, че то може да накърни репутацията му сред неговите състуденти и
преподаватели в университета, в който учи. Установява се също така, че след образуване на
делото ищецът е станал затворен и потиснат, стеснил е силно кръга на социалните си
контакти и е престанал да спортува активно, избягвал е и срещи с приятелите си. Мислите
му постоянно са били насочени към воденото срещу него досъдебно производство и
повдигнатото му обвинение, както и към това по какъв начин то ще се отрази върху
мнението на обществото за него и на бъдещата му кариера като юрист; влошил се и успехът
му в университета. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в тази им част,
макар и свидетелят К. да се намира в близка родствена връзка с него, а свидетелят К. да е
негов близък приятел, тъй като семейството, с което един човек живее, и приятелите, с
които най-често общува, са с най-преки впечатления относно състоянието му, както
5
физическо, така и емоционално.
Съдът не кредитира, обаче, показанията на свидетелите в частта им относно влошено
здравословно състояние на ищеца следствие на досъдебното производство, изразяващо се в
нощно напикаване и импотентност, тъй като те не се подкрепят от други събрани по делото
доказателства, а освен това за тези обстоятелства ищецът би могъл да представи писмени
доказателства: документи от медицински прегледи, рецепти от лекар за изписани лекарства
и т.н.
При съобразяване на продължителността на воденото досъдебно производство, така и
съдебното производство, съдът отчете, че то е продължило в рамките на предвидените в
НПК разумни процесуални срокове с оглед фактическата и правна сложност на делото: по-
малко от пет месеца. Спрямо ищеца не са вземани мерки за неотклонение или други мерки
за процесуална принуда, но е бил задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, а в
последствие наблюдаващият прокурор е издал постановление за задържане за срок от 72
часа. По делото са извършени процесуално-следствени действия с участието на ищеца:
разпит като обвиняем и очна ставка. Преди да му бъде повдигнато процесното обвинение,
ищецът не е имал досег с правоохранителните органи и със съдебната система в частност.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че
неминуемо, вследствие на привличането му като обвиняем, е уронено доброто име на
ищеца, с което той се е ползвала в обществото и най-вече сред своите състуденти и
преподаватели в университета, че се касае за млад човек (на 21 години към момента на
повдигане на обвинението), както и обстоятелството, че повдигнатото му обвинение не е за
„тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление.
Предвид обстоятелството, че ищецът не е установил по делото някаква по-особена
интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания, които е преживял в
резултат на повдигнатото му обвинение, както и че ДП е прекратено и не е внесен в съда
обвинителен акт, съдът намира, че обезщетение в размер на сума от 2000.00 лева би било
адекватно на претърпените от него вреди. Този извод се налага, най-вече предвид
сравнително кратката продължителност на периода на понасяне на вредите-за около пет
месеца от образуване до прекратяване на досъдебното производство, през който период нито
е взета мярка за неотклонение или др. мярка за процесуална принуда срещу ищеца, нито са
извършени множество действия по разследването с негово участие.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер от 3000.00 лева. За разликата над
тази сума, до пълният предявен размер от 15 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Основателна е и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на
законна лихва, считано от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия
състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ – от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство-06.11.2021г., до окончателното погасяване на
сумата.
На основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да
6
заплати на ищеца сторените по делото разноски – 10 лв. за заплатена държавна такса, както
и възнаграждение за процесуално представителство на упълномощения от него адвокат, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за мин.
размери на адв. възнаграждения, в размер на 600.00 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 3000.00 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди:
болки и страдания, изразяващи се в силен психо-емоционален стрес, загуба на самочувствие
и накърняване на доброто му име в обществото, в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което е било
образувано ДП вх. № 1896/2021г. по описа на РП-Кюстендил, прекратено с постановление
на наблюдаващия прокурор от 28.10.2021 год., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство-
06.11.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над
сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, до претендирания размер обезщетение за
неимуществени вреди от 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10.00 (десет)
лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на адв. Й. Г. от АК-Кюстендил, със служ. адрес: ***, ***,
възнаграждение в размер на 600.00 (шестстотин) лева, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7