Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 972

гр.Русе, 18.12.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Елка Горанова………………………………………………………………………

и в присъствието на прокурора: …………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1907/ 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

       

Образувано е по жалба на Н.Х.С. ***,  против Наказателно постановление № 457959/16.08.2019 год., издадено от  началника на отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП - гр.Варна, с което за нарушение по чл.118 ал.1 вр. чл.185 ал.3 от ЗДДС и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо нея се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2019 г. св. А.К. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП си закупил обувки от търговски обект – магазин за обувки, находящ се в гр.Русе ул.“Александровска“ № 8, стопанисван от „Бест Бранд“ ЕООД. Стойността на обувките била в размер на 49,99 лв., а в магазина като продавач–консултант работела жалбоподателката. След покупката на св.К. не му била издадена фискална касова бележка и той напуснал магазина. Върнал след около 15 минути, легитимирал се и изискал пълна разпечатка за продажбите от началото на деня от наличното фискално устройство. В резултат на това се установило, че извършената от него покупка не фигурира (не била отразена) във фискалното устройство. Същевременно било установено и съвпадение между стойността на фактическата касова наличност от 120 лв. и разчетената касова наличност от фискалното устройство. Впоследствие срещу дружеството бил съставен АУАН № F494676/25.06.2019 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.185 ал.3 от ЗДДС.

        Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по  същество, съдът намира, че е  неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при постановяване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразността и отмяната му само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество и правилно е приложен материалния закон.

Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията на чл. 42  и на чл. 57  ал. 1 т. 5 ЗАНН.

        Жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение  по чл.185 ал.3 от ЗДДС. 

Съгласно  чл. 185, ал. 3 от ЗДДС в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от с.з. и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Въз основа на това се налага изводът, че фискалната касова бележка следва да се издаде непосредствено след извършената продажба. От показанията на актосъставителя се установява, че такава не му е издадена не само след извършената покупка на обувки, но и след 15 минути когато се е върнал в магазина. Същевременно не е открита такава – с подобна стойност и след разпечатка на паметта на фискалното устройство, вкл. и продажба, извършена около 13 ч., доколкото последната от четирите продажби за деня преди този час е извършена в 11,12 ч.

        В този смисъл и предвид събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя и  материалите по преписката, съдът намира,че нарушението е правилно установено и безспорно доказано.

Основното възражение, което прави защитата в съдебно заседание, се изразява в това, че щом е налице съвпадение между фактическата наличност от 120 лв. и тази от паметта на фискалното устройство, следователно е издадена и фискална касова бележка, съдът счита за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Законът не поставя подобно условие и от това съвпадение само по себе се не следва извод за липса на съставомерност; в този смисъл е напълно ирелевантен въпросът къде, от кого и по какъв начин е съхранена сумата, получена от св.К.. Това е така, защото както бе посочено от граматическото тълкуване на чл.118 ал.1 от ЗДДС се установява, че фискална касова бележка следва да бъде издадена веднага (непосредствено) след извършената продажба, като на това задължение на лицето по чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба Н 18 /2006г. (каквото безспорно е жалбоподателката) съответства и правото на получателят (клиентът) да получи касовата бележка и задължението да я съхрани до напускане на обекта. В случая извършването на проверка след около 15 минути следва да се интерпретира, като толеранс в полза на жалбоподателката; не е имало никаква законова пречка актосъставителят да напусне магазина и веднага след което да се легитимира и да започне проверката. Доколкото е наказано и дружеството, което стопанисва магазина, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, съдът следва да посочи, че няма пречка да се реализира отговорност и от жалбоподателката, като субект с особено качество, както изрично е посочено в нормата на чл.185 ал.3 от с.з. В протокола за извършената проверка и съставения АУАН жалбоподателката не е направила никакви възражения против фактическите констатации в тях.   

Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, доколкото е наложено наказание в минималния размер, съобразно санкционната норма.

 

        При това положение съдът намира, че наказателното постановление  е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

        Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                       

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 457959/16.08.2019 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна, с което на Н.Х.С. на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.                                                                               

Районен съдия: