Решение по дело №770/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260065
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200770
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260065

гр. Добрич, 15.12.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 770 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от управителя М.Н.Н., срещу наказателно постановление № 03-012391 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ЕГН **********, за нарушение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта упълномощеният представител на търговеца е изписал „Няма възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Нещо повече – в конкретния казус АУАН би могъл да бъде съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 08.01.2020 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна – свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Мартинели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, представлявано от М.Н.Н., с основна дейност „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирана другаде“.

При проверката и от представените документи, проверяващите установили, че „Мартинели“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател, не е изплатил начисленото в разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото, за което не е погасено по давност на Т.К.К., ЕГН **********, изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в „Мартинели“ ООД.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Мартинели“ ООД, в качеството си на работодател е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 01.11.2019 г. в гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 18, до която дата е следвало да бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск на Т.К.К. във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед № 00001226/20.09.2019 г., считано от 23.09.2019 г.

За така описаното нарушение, отчитайки обстоятелството, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му, на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка № ПР2000519 от 28.01.2020 г., разчетно – платежна ведомост за месец септември 2019 г. и Заповед № 00001226/20.09.2019 г.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.

Законосъобразно, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, отчитайки, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

В случая безспорно е установено, че с оглед неизплащането на начисленото в разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 г. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото, за което не е погасено по давност на Т.К.К., е налице извършено нарушение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда. В същото време, нарушението е било отстранено веднага след установяването му по предвидения ред, поради което следва да се приеме, че същото не е довело до вредни за работника последици.

Или, от събраните по делото доказателства се установява, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма, което обстоятелство обаче не изключва отговорността на търговеца.

Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д. № 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от 100 до 300 лв. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в размер на 300 /триста/ лв. Административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-012391 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ЕГН **********, за нарушение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                 

                                                                       

 Районен съдия:                                                                      /Данчо Димитров /