Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 29.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4570
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника на 12.10.2016г. сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0893/669026 по програма „НонСтоп 30.99” за срок от 24 месеца,
по силата на който В.Д. следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от
30.99 лева. Договорът бил новиран с допълнително споразумение към него от
14.12.2016г. с избрана абонаментна програма „НонСтоп 40.99/30.99 Коледа 16” с
уговорен срок на действие до 14.12.2018г., по силата на който В.Д. следвало да
заплаща стандартен месечен абонамент от 40.99 лева. Ответникът не изпълнил това
си договорно задължение, като не заплатил месечни абонаменти такси за
ползваните услуги за периода 15.11.2016г. до 14.04.2017г. в общ размер от
138.40 лева. По повод на цитирания договор и допълнително споразумение към
него, на 14.12.2018г. ищеца сключил с В.Д. договор за лизинг, с който
предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство
марка „COOLPAD” модел „Torino S Champagne” срещу заплащане на обща лизингова
цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.99 лева. За периода
м.04.2017г. до м.11.2018г. лизингополучателят не заплатил дължимите лизингови
вноски в общ размер на 199.80 лева. Поради неизпълнението на абоната – ответник
да заплати цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 138.40 лева,
на основание чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България”
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги
и лизинговите вноски по договора за лизинг станали предсрочно изискуеми. Поради
прекратяването на договора за мобилни услуги, по вина на ответника, била
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 736.70
лева, която ищецът в настоящото производство претендира до размера от 122.97
лева. За тези горепосочени дължими парични суми ищцовото дружество издало и
фактура № **********/15.12.2016г.; фактура № **********/15.01.2017г.; фактура №
**********/15.02.2017г. и кредитно известие № **********/15.03.2017г. За паричните суми по процесните фактури,
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7535/2018г. по
описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен
и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск
относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 138.40 лева, представляваща неплатени
използвани далекосъобщителни услуги по договор
за мобилни услуги с номер 0893/669026 от 12.10.2016г. и допълнително
споразумение към него от 14.12.2016г. за периода от 15.11.2016г. до
14.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 07.11.2018г. до окончателното й изплащане; 122.97 лева, представляваща
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси и 199.80 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода м.04.2017г. до м.11.2018г. по договор за лизинг на
мобилно устройство от 14.12.2016г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7535/2018г.
по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и
тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът В.Д.Д. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че клаузата по т.11 от
сключения договор за мобилни услуги касаеща начисляването на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора се явява неравноправна по смисъла на
чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП, а от там и нищожна, поради което и ответникът
не дължи на ищеца такава неустойка.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2016г. страните сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0893/669026 по програма „НонСтоп 30.99” за срок от 24 месеца,
по силата на който В.Д. следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 30.99
лева. Договорът бил новиран с допълнително споразумение към него от
14.12.2016г. с избрана абонаментна програма „НонСтоп 40.99/30.99 Коледа 16” с
уговорен срок на действие до 14.12.2018г., по силата на който В.Д. следвало да
заплаща стандартен месечен абонамент от 40.99 лева. По повод на процесния
договор и допълнителното споразумение към него, на 14.12.2018г. ищеца сключил с
В.Д. договор за лизинг, с който предоставил на последния за временно и
възмездно ползване мобилно устройство марка „COOLPAD” модел „Torino S
Champagne” срещу заплащане на обща лизингова цена на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 9.99 лева. По делото не се спори относно фактите, че поради
неизпълнението на абоната – ответник да заплати цената на потребените и фактурирани
услуги на стойност 138.40 лева за периода 15.11.2016г. до 14.04.2017г., на
основание чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България” ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор за мобилни услуги
и лизинговите вноски по договора за лизинг били обявени за предсрочно
изискуеми, както и че на ответника, била начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 736.70 лева, която ищецът в настоящото
производство претендира до размера от 122.97 лева. За тези парични суми
ищцовото дружество издало и фактура № **********/15.12.2016г.; фактура №
**********/15.01.2017г.; фактура № **********/15.02.2017г. и кредитно известие
№ **********/15.03.2017г.
За
паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 7535/2018г. по описа на РРС, като издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което и той сторил
по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и ответникът били в
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях на 12.10.2016г. страните сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0893/669026 по програма „НонСтоп 30.99” за срок от 24 месеца,
по силата на който В.Д. следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от
30.99 лева. Договорът бил новиран с допълнително споразумение към него от
14.12.2016г. с избрана абонаментна програма „НонСтоп 40.99/30.99 Коледа 16” с
уговорен срок на действие до 14.12.2018г., по силата на който В.Д. следвало да
заплаща стандартен месечен абонамент от 40.99 лева. По повод на процесния
договор и допълнителното споразумение към него, на 14.12.2018г. ищеца сключил с
В.Д. договор за лизинг, с който предоставил на последния за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка „COOLPAD” модел „Torino S Champagne” срещу
заплащане на обща лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на
9.99 лева. По делото не се спори относно фактите, че поради неизпълнението на
абоната – ответник да заплати цената на потребените и фактурирани услуги на
стойност 138.40 лева за периода 15.11.2016г. до 14.04.2017г., на основание
чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалния договор за мобилни услуги и лизинговите вноски по договора за
лизинг били обявени за предсрочно изискуеми. За дължимите месечни абонаменти такси
за ползвани услуги за периода 15.11.2016г. до 14.04.2017г. в размер на 138.40
лева и за дължимите лизингови вноски за периода м.04.2017г. до м.11.2018г. в общ размер на 199.80 лева
ищцовото дружество издало и фактура № **********/15.12.2016г.; фактура №
**********/15.01.2017г.; фактура № **********/15.02.2017г. и кредитно известие
№ **********/15.03.2017г. По делото не е доказано от страна на ответницата, че
е заплатила дължимите от нея парични суми по фактурите за месечните абонаменти
такси за ползваните услуги за периода 15.11.2016г. до 14.04.2017г. и
лизинговите вноски за периода м.04.2017г.
до м.11.2018г.,
тежестта за доказването на които факти е нейна, както й е било указано и с
доклада по делото. Същата и назначения й особен представител не правят и
правоизключващи възражения в законовите срокове за недължимост на тези
претендирани от ищеца парични суми.
Основателен е и искът в
частта за претендираната неустойка. В подписаните и неоспорени от особения
представител на ответника договори за мобилни услуги изрично е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка. Разпоредбата на чл.229а, ал.1, изр. трето ЗЕС
предвижда, че абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно
предизвестие, без да дължи неустойки за това. По аргумент от противното, при
прекратяване на срочен договор преди изтичането на неговия срок, както е в
настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава неустойка. Известно е, че
освен обезщетителна, неустойката има и санкционна функция. В този смисъл от
гледна точка на кредитора тя съставлява не само обезщетение за вредите от
неизпълнението, каквито безспорно съставляват месечните такси и лизинговите
вноски, от които последният се е лишил и е щял да получи, ако
договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но и санкция за
неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция, разбира се, не
следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за валидност
/чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 от ЗЗП/ съдът не констатира прекомерност на
уговорената сума на неустойката, съпоставена със стойността на договорите,
която да обуславя нищожност на клаузата, поради което възражението на особения
представител на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Неустойката се претендира
и в размер по-никък от уговорения. Видно от представените писмени доказателства
същата е дължима в размер на 736.70
лева, докато
ищеца претендира само сумата от 122.97 лева. По изложените съображения
иска и в тази му част е основателен.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите от 138.40 лева, представляваща неплатени
използвани далекосъобщителни услуги по договор
за мобилни услуги с номер 0893/669026 от 12.10.2016г. и допълнително
споразумение към него от 14.12.2016г. за периода от 15.11.2016г. до
14.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 07.11.2018г. до окончателното й изплащане; 122.97 лева, представляваща
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси и 199.80 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода м.04.2017г. до м.11.2018г. по договор за лизинг на
мобилно устройство от 14.12.2016г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7535/2018г.
по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 7535/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 190.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 125.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева –
заплатено възнаграждение на назначения му особен представител и 180.00 лева -
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Д.Д., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ адрес:***8, че
дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумите от 138.40 лева /сто тридесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, представляваща неплатени използвани далекосъобщителни
услуги по договор за
мобилни услуги с номер 0893/669026 от 12.10.2016г. и допълнително споразумение
към него от 14.12.2016г. за периода от 15.11.2016г. до 14.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане; 122.97 лева
/сто двадесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси и 199.80 лева /сто деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
м.04.2017г. до м.11.2018г. по договор за лизинг на мобилно устройство от
14.12.2016г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7535/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***8, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 215.00
/двеста и петнадесет/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 7535/2018г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***8, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 605.00 /шестстотин и пет/ лева -
направени по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждения за особен представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: