РЕШЕНИЕ
№ 8202
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110101369 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Б. Й. -Б., чрез адв. К. К., с която
срещу [******], е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване недължимостта на
сумата от 2489,17 лева, представляваща стойност на [******] услуги за периода
28.03.2012 г. – 31.12.2019 г. и мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
28.04.2012 г. – 28.02.2018 г.
Ищцата твърди, че с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост с рег. № [******]/ 31.01.2023 г. , придобила правото на собственост върху
имот, находящ се в [******]. В отговор на писмо, адресирано от ищцата до ответника,
последният посочил, че за клиентски номер ********** е налице задължение в размер
на 2489,17 лева, като била представена и справка за таксуван разход, формирани
задължения и извършени плащания по партида с клиентски номер ********** по
издадени фактури в периода от 28.03.2012 г. – 31.12.2019 г. Уточнено е, че
претендираната от ответника сума за главница за доставка на питейна вода до
процесния имот е в размер на 1900,36 лева, а мораторната лихва за периода
28.04.2012 г. – 28.02.2018 г. е в размер на 588,81 лева. Посочено е още, че за
задължения към 01.2018 г. в размер на 2432,96 лева, е била създадена съдебна
договорна сметка № **********, но поради обезсилване на издадена в полза на
ответника заповед за изпълнение, посочената сума била върната към баланса на
договорна сметка № [******] за текущи задължения. Ищцата поддържа, че за периода
от 28.03.2012 г. до 31.12.2019 г. за нея не са възникнали задължения към ответника в
размер от 2489,17 лева, поради това, че през посочения период, между страните не е
съществувало облигационно правоотношение. На следващо място и в условията на
евентуалност, се твърди, че част от процесните задължения са погасени поради
плащане, като подробно е посочено каква сума е плащана по фактури, отразяващи
задължения за периода 31.05.2018 г. – 31.12.2019 г. В условията на евентуалност е
1
въведено и възражение за изтекла погасителна давност. Въпреки посоченото от
ищцата, че сама е поискала информация относно налични задължения за процесния
имот, което действие било предприето с цел предотвратяване на евентуално спиране на
водоснабдяването, се обосновава наличие на правен интерес от предявяване на
настоящия иск, поради това, че ответникът претендира процесните суми от ищцата за
период, през който тя не е притежавала качеството „потребител“, както и поради
образуването на заповедно производство срещу ищцата, заповедта по което е била
обезсилена с влязло в сила определение. Моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който признава иска
по основание и размер. Моли разноските по делото да се възложат в тежест на ищцата,
тъй като ответникът счита, че не е дал повод за образуване на настоящото дело, като
излага конкретни доводи в тази насока.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът надлежно е признал предявените искове, с което се е отказал от
правото си на защита. Доказателствената тежест по отрицателния установителен иск се
носи от ответника, който е заявил, че исковете са основателни. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на решение по този процесуален ред. Ето защо и
исковете следва да бъдат уважени със съдебното решение.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
Ищецът претендира разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно
от който, е направил разноски за внесена държавна такса, за издаване на съдебно
удостоверение и за адвокатско възнаграждение.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството
се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в
чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът
изрично чрез представляващо дружеството лице е признал иска. Спорен между
страните е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме /така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017
г., III г. о., ГК/. Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен
случай. В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по
принудително изпълнение, да упражни извънсъдебна принуда по отношение на ищеца
или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би могло да
се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето и
подписването на представените от страна на ищеца писма, адресирани до него с
приложени справка за сумите по издадени от ответника фактури по отношение на
имот, находящ се на адрес, който ищцата преди да има качеството на собственик е
позлвала въз основа на облигационно правоотношение с предишния му собственик,
вкл. и частично е заплащала суми по издадени от ответника фактури през процесния
период.
2
Установява се от съдържанието на писмата, представени от страна на ищеца по
делото, че същите са съставени и предоставени по повод постъпили в дружеството
искания за предоставяне на информация относно формираните задължения, като по
желание на потребителя са му предоставени и справки в табличен вид. В тази връзка
ищецът е информиран, че е налице възможност за сключване на споразумение при
разсрочено заплащане на дълга, което не съставлява повод за предявяване на исковете
от страна на потребителя.
Обстоятелството, че през 2018 г. ответникът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК през 2019 г.
съдът е указал на заявителя (ответник в настоящото производство), че може да предяви
установителни искове за вземанията си, не обосновават извод за противното.
Настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че още към 2019 г. е било
ясно, че ищецът не е предявил искове в едномесечния преклузивен срок, следователно
още тогава са били налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Независимо че това е сторено на един по-късен етап от заповедния съд, с влизане в
сила на определението за обезсилване на заповедта са заличени всички последици от
предприетите действия по реда на заповедното производство (вкл и по отношение на
погасителната давност за вземанията). Ако кредиторът беше предявил иск за
вземанията си, то тогава поведението му би се разгледало като повод и в тази хипотеза
би следвало да понесе и отговорността за разноските (при отхвърляне на исковете в
производството по чл. 422 ГПК). След като още през 2019 г. е било ясно, че заявителят
не е предявил иск за вземанията си в срок, то неговото поведение по сезиране на съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение през 2018 г. (след който момент
кредиторът не е предприемал други действия) не би могло да се третира като повод
ищецът (длъжник в заповедното производство) да предяви иск по реда на чл. 124, ал. 1
ГПК през 2024 г. (т.е. близо шест години по-късно). Обстоятелството, че заповедният
съд е прекратил заповедното производство и е обезсилил заповедта за изпълнение с
определение от 21.09.2023 г., не би могло да обуслови отговорност за ответника по
настоящото дело. Следва да се посочи също и че след този момент ищецът не
установява да е поискал от ответника да признае погасителното действие на давността,
а е избрал да упражни правото си да се позове на погасителния й ефект по съдебен ред
чрез предявяване на иск. Последното обаче не може да се счита за повод, който
ответникът е дал за извършването на това процесуално действие.
Като съобрази релевантната съдебна практика, настоящият състав на
първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справки, изпращането на писмо
в отговор на отправено искане за предоставяне на информация, издаването на фактури
или подаване на заявление по чл. 410 ГПК през 2018 г. съставляват повод за
предявяване на исковете от страна на ищеца. Не се установява също така ответникът да
е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на вземането си, както и
да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване на същото, напр. като
преустанови водоподаването в имота. Начинът на осчетоводяване на вземанията от
страна на кредитора в случая не е от значение, доколкото съдът изследва единствено
дали с извънпроцесуалното си поведение страната е дала повод за предявяването на
иска. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки
го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин по конкретна
счетоводна сметка. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС напр.
Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г. и др.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски не следва да бъде уважавана.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. Б. Й. – Б., ЕГН
**********, с адрес: [******], чрез адв. К. К., искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищецът не дължи на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******] сумата от общо 2489,17 лева, представляваща стойност на
[******] услуги за периода 28.03.2012 г. – 31.12.2019 г. по кл. № [******]за имот,
находящ се на адрес: [******], и мораторна лихва за периода 28.04.2012 г. – 28.02.2018
г., от които главница в размер на 1900,36 лева (от които 55,59 лева погасени чрез
плащане) и мораторна лихва в размер на 588,81 лева (от които 0,62 лева погасени чрез
плащане).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4