Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1560 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ *************,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. ***, офис ***, със
законен представител – Н. Т. С. и М.Д. Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. Б.
против А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2016 г. А.В.П.
в качеството на Кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 2334545 с
„У. К. Ф.“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и на основание Общите условия, при които „У. К. Ф.“ ЕАД предоставя стокови
кредити. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на Общите условия към Договора
за стоков кредит, когато „У. К. Ф.“ ЕАД отпуска стоков кредит, същият се
отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този
случай сумата по кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния
търговец, от който Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита
усвоен от Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния
търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за
стоков кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
1299,00 лева, при който отпусната сума е преведена по банковата сметка на
търговеца на 05.07.2016г.
Съгласно сключения договор страните постигнали
съгласие, че общия размер на кредита е 1386,92 лв., който представлява сбор от
следните компоненти: чиста стойност на кредита 1299,00 лв. и застрахователна
премия 87,92 лв., която Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитора на 18 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, Кредитопопучателят
се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежибили посочени в погасителен план, който
се съдържал в договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и
съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна
лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която
се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект, като
страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 21,65%. Така,
подписвайки договора за кредит, страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде
в общ размер на 249,82 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1636,74 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 18 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 90,93 лева, като първата
погасителна вноска е дължима на 14.08.2016 г., а последната е с падеж на
14.01.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се е Договора за кредит, в
който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 14.01.2018 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителния план/, предвид което по отношения на вземанията по договора за
кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
На длъжника било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в общ размер на 144,69 лв.
На 18.10.2017 г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД,
ЕИК ************ и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *************, по силата на което
вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД срещу А.В.П., произтичащо от договор за стоков
кредит № 2334545/2.07.2016 г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Общите условия на „У. К. Ф.“ ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ап. 3 от ЗЗД за продажбата на вземането с
Уведомително писмо от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, изпратено с известие за
доставяне.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Погасената сума до момента, била в размер на
664,32 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 165,65
лв., главница: 494,83 лв. и лихва за забава 3,84 лв.
Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Било образувано ч. гр. д. 307/2019 г. по описа на РС К.
и била издадена Заповед по чл. 410 ГПК. Длъжникът не бил намерен на установените
в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това от своя страна обуславяло правния интерес от
подаването на настоящата искова молба, с която ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №307/2019 г.
по описа на РС К.:
- сумата от 892.09 лв. (осемстотин деветдесет и два
лева и девет стотинки), представляваща главница по 11 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.03.2017г. до 14.01.2018г. по
Договор за стоков кредит № 2334545 от 02.07.2016г.;
- сумата от 75.15 лв. (седемдесет и пет лева и
петнадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.03.2017г. до 14.01.2018г. – датата на прехвърляне на задължението;
- сумата 140.85 лв. (сто и четиридесет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
14.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично и взема становище за основателност на иска.
Признава дължимостта на претендираните от ищеца суми и заявява, че е преустановил
плащанията, тъй като останал без работа. Сега му предстояло да започне нова
работа и щял да има финансова възможност да плати задълженията си. Моли съда да
уважи иска.
Съдът,
като съобрази правните доводите на ищеца и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 307/2019 г. на
РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 05.03.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед №
189/06.03.2019 г. за следните суми: 892.09 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; 75.15 лв. – възнаградителна лихва за периода от
14.03.2017г. до 14.01.2018г.; 140.85 лв. –обезщетение за забава за периода от
14.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019г.; 25.00
лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор
за стоков кредит № 2334545 сключен на 02.07.2016 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД и А.В.П..
Заповедта е била връчена на ответника (тогава длъжник)
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за стоков кредит № 2334545 от 02.07.2016 г. се установява, че между „У. К. Ф.“
ЕАД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответникът А.В.П. в
качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от страна на кредитодателя на стоков кредит на стойност
1299.00 лв. за финансирането на покупката на телевизор „S. **************“
от търговец/продавач на финансираната стока „Т.“. От своя страна ответникът се
е задължил да възстанови получения заем чрез 18 месечни погасителни вноски
всяка по 90.93 лв., първата от които дължима на 14.08.2016 г., а последната с
падежна дата 14.01.2018 г. Със закупуването и получаването на стоката
отпуснатият кредит на стойност 1299.00 лв. е бил усвоен изцяло от
кредитоискателя.
От представените Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.10.2017 г. и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. се установява, че „У. К. Ф.“ ЕАД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането срещу А.В.П.,
произтичащо от договор за стоков кредит № 2334545/2.07.2016 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Представено е уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2334545 от
24.10.2017 г. за извършеното
прехвърляне на вземания, изходящо от „У. К. Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно, адресирано до ответника
А.В.П.. Видно от приложеното известие за доставяне №813183 на Б. п., същото е
връчено на сестрата получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването
на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане.
Задълженията по сключения договор за стоков кредит се
признават от ответника, като това се установява и от събраните по делото
доказателства. Предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, се явяват основателни в пълния
претендиран размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените деловодни разноски. За исковото производство разноските
на ищеца са общо 225.00 лева, от които 125.00 лева за държавна такса и 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в посочения размер,
съобразно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от
28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, а за
заповедното производство са общо 75.00 лева: 25.00 лева за държавна такса и 50.00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ ***********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., ет. ****, офис ****, със законен представител – Н. Т. С. и М. Д.
Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. Б. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №307/2019 г. по описа на РС К.:
- сумата от 892.09 лв. (осемстотин деветдесет и два
лева и девет стотинки), представляваща главница по 11 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.03.2017г. до 14.01.2018г. по
Договор за стоков кредит № 2334545 от 02.07.2016г.;
- сумата от 75.15 лв. (седемдесет и пет лева и
петнадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.03.2017г. до 14.01.2018г. – датата на прехвърляне на задължението;
- сумата 140.85 лв. (сто и четиридесет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
14.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., ет. ***, офис *****, със законен представител – Н. Т. С. и М. Д.
Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. Б. сумата от общо 300.40 лв. (триста
лева), представляващи разноски по делото, от които 225 лева – разноски в
исковото производство и 75.00 лева – разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. №307/2019 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О.с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: