П Р И С Ъ Д А №
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд ІV – наказателен състав в открито заседание
на 09.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.Г.М.
2.Т.Т.
При участието на секретар Цветелина Цекова и Прокурор Стела Василева разгледа НОХД №838/2019г. по описа на ВРС, въз основа на Закона и доказателствата:
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н.Н.Н.
на 50 години, роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, разведен, осъждан,
пенсионер по болест, живущ ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 04.05.2018г. около 16.30ч. в гр.***, на
ул.“Мито Орозов“ №1 при управление на лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***, предприемайки маневра - завиване в обратна
посока при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна
непрекъсната линия/ е нарушил правилата за движение регламентирани в Закона
за движение по пътищата, а именно:чл.6,
т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на неправилно движещата се пешеходка В.С.С. на 80г., две средни телесни повреди, изразяващи се в,
както следва:
-
счупване на горно и долно
рамо на срамната кост вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на дясно
ходило и дясна кубовидна кост, които
увреждания са й причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК
с оздравителен период около 5-6 месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес
и
-
счупване на ляв голям
пищял, което увреждане й е причинило ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК - с оздравителен период около 5-6
месеца, при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата
- престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ пр.2,
вр. чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯТ КОДЕКС,
поради което и
НА ОСНОВАНИЕ чл.343а, ал.1, б.“а“ пр.2, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Н. на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
със следните пробационни мерки, а
именно:
- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”
– за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, с
периодичност на явяване и подписване – 3/три/ пъти седмично и
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
- „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н.Н.Н. ЗА НЕВИНЕН по обвинението в частта да е извършил
деянието без да има необходимата правоспособност, и в частта да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“от НК.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.343г, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимият Н.Н.Н. от право да управлява МПС за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в законна
сила на настоящият съдебен акт.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Н. /със снета по делото самоличност/
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.45 ЗЗД на
В.С.С., сума в размер на 1903.99 лв., представляваща
обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени вреди,
както и за сумата от 10 000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на деянието 04.05.2018г.
до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000.00 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Н.Н. със снета по делото
самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 1412,40 лв.,
вносими по сметка на ОД на МВР-гр.***, за
изготвените по делото фотоалбум - 18.40 лв., СМЕ - 105.00 лв., САТЕ - 329.00 лв.,
КСМЕ и САТЕ - 960.00 лв., както и по сметка на ВРС, сумата от 100.00 лв. разноски по делото и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 476. 16 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на
обжалване или протест в 15 дневен срок, пред ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
ОБЯВЯВА
съгласно чл.310
ал.2 вр. чл.308 ал.2 от НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в
срок до 60 дни.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
МОТИВИ към Присъда №260009/09.11.2020г. по НОХД №838/2019г. по описа на
ВРС:
ВРАЧАНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА е повдигнала обвинение против
подсъдимият Н.Н.Н. ***, за извършено престъпление по чл.343 ал.3, б.”а”, вр.
ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
затова, че на
04.05.2018г. около 16.30ч. в гр.***, на ул.“Мито Орозов“ №1
при управление на лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***, без да има необходимата
правоспособност предприемайки маневра
- завиване в обратна посока при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна непрекъсната линия/ е нарушил правилата за движение
регламентирани в Закона за движение по
пътищата, а именно:
чл.6,
т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци, маркировките на пътя и правилата за движение.“
чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водача на пътно превозна средство е длъжен: да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.“ и
чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ - и по непредпазливост е
причинил на неправилно движещата се пешеходка В.С.С.
на 80г., средна телесна повреда, изразяваща се в:счупване на горно и долно рамо на
срамната кост вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на дясно ходило и
дясна кубовидна кост, които увреждания са й
причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК и счупване
на ляв голям пищял, което увреждане й е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК.
Производството се движи по общия ред
предвиден в НПК.
Прокурорът поддържа повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 пр. препоследно,
б.”а” пр. 2-ро, вр. чл.343 ал.1 б.”б” пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК така, както е предявено като
безспорно доказано, като счита, че за извършено престъпление подсъдимият следва
да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание предвидено в закона,
като се отчете и факта, че е осъждан.
Подсъдимият Н.Н.Н., редовно призован, се явява лично, в
хода на производството дава обяснения, в които подробно описва случилото се като на практика се
признава за виновен, но излага теза за невинност, а договорният му защитник адв.П.П. ***, намира обвинението за недоказано, в частта в
която се претендира деянието да е извършено без да има необходимата правоспособност, като моли за оправдаване
на подсъдимия в тази му част претендирайки налагане на наказание за
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ пр.2-ро, вр. чл.343 ал.1 б.“б“,
пр.2-ро вр. чл.342, ал.1 от НК с налагане на наказание „Пробация“ със съответните пробационни мерки и продължителност по преценка на съда.
По
делото са предявени граждански искове от пострадалата
В.С. ***, чрез повереника и адвокат Е.Г. от ВАК срещу подсъдимия, с
които се претендират обезщетение за имуществени вреди в размер на 1903.99 лв., и за неимуществени
вреди в размер на 20 000лв.,
като на основание чл.84 от НПК, исковете са приети
за съвместно разглеждане в наказателното производство и пострадалата е
конституирана като граждански ищец,
а на основание чл.76 от НПК и като частен обвинител по делото.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Н.Н. е с постоянен адрес *** и с настоящ в с.Ракево, където живеел към
момента, като считано към месец май на 2018 год. е бил на 49 год. Подсъдимият е водач на
моторно превозно средство /МПС/, с правоспособност за категории „В” и „АМ”. На същият е издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на 22.12.2006
год. със срок на валидност до 21.12.2016
год. С издържан изпит на 18.10.1996 год. и издадено първо СУМПС на 21.10.1996
год. От справката за нарушител от региона се установява, че подс.
Н.Н.Н. досега е санкциониран, като нарушител на правилата за движение по
пътищата с издадени НП, 12 бр. считано от 2009г. до 2018г., като има издадени
три НП през 2016 год., две НП през 2017г. и едно през 2018г.
На 04.05.2018г. ден петък, подс. Н.Н.Н. дошъл с лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ *** собственост на неговата снаха Мария Красимирова Г. ***.Около16.00 часа
паркирал автомобила на паркинга пред ДНА на бул.“Мито Орозов“
с посока към изхода на града за гр.Оряхово.Там се видял със свой приятел, а
малко по късно около 16.30 часа се качил на автомобила с цел да си тръгне
за село Ракево, но привеждайки автомобила в движение решил да се отбие до
магазин „Кауфланд“, поради което и макар на това
място обратният завой да бил забранен
решил да направи обратен
завой на пътя, които бил четири лентов с по две ленти във всяка посока и да
отиде до магазина.След като изчакал преминаващ от към светофарите на площад
„Руски“ автомобил и тъй като нямало други автомобили, подс. Н.Н. Н. предприел маневра - завиване в обратна посока.
Свидетелката В.С. *** и живее на адрес: гр.***, бул.“Христо
Ботев“ №78, вх.Б, ап.1. В деня на инцидента свидетелката В.С.С. се чула по телефона със своя приятелка, която я помолила
за помощ, тъй като била паднала и нямало, кой да й помогне.След проведения
разговор свидетелката С. крайно притеснена за здравословното състояние на
своята приятелка, тръгнала бързайки към дома и`,
които се намирал на „Пробива“. За това когато стигнала до бул.“Мито Орозов“, срещу ДНА решила да премине вместо на намиращата
се малко по надолу пешеходна пътека, за по пряко, диагонално през булеварда.
Направило и впечатление, че от страната на ДНА имало два спрени автомобила, но
не и направило впечатление в тях да има хора и никакво друго движение на
автомобили или пешеходци.
По
същото време, по което свидетелката В.С.С. започнала
пресичане на булеварда на място, на което нямало обособената пешеходна пътека
на пряко точно срещу дом №1, като се движела косо на пътното платно/под ъгъл
25-30 градуса/ с намерение да пресече и подмине находящият
се на отсрещната страна метален парапет, за да продължи движението си по южният
тротоар от към ДНА, подсъдимият предприел маневрата от спряло положение в завиване
в обратна посока.Вече пресичайки пътните платна св.С. забелязала автомобила
завиващ към нея и ускорила ход с цел да избегне съприкосновението си с него, но
въпреки това, когато била в близост до разделителната непрекъсната линия, която
разделяла пътното платно на по две ленти за движение във всяка посока, била
блъсната от предната броня в областта на ляв рог от автомобилът на подсъдимия в
областта на левият си крак в следствие, на което паднала на дясната си страна в
близост до двойната непрекъсната линия в платното по посока на светофарите на
пл.“Руски“, като след падането си почувствала остра болка.
След
удара подсъдимият спрял и слязъл от автомобила и заедно с притеклият се на
помощ св.Р.А., който по това време се намирал на гости в градината на свои
приятел в дом №1 на булеварда, се спуснали да окажат помощ на пострадалата
възрастна жена, извеждайки я от мястото на инцидента/средата на пътното платно в близост до разделителната линия/ на
тротоара пред дом №1, като там я подпрели на дувара на оградата, пред къщата. Подсъдимият предложил на
свидетелката В.С. да я откара до болницата, но тя отказала заявявайки, че ще
изчака екипа на бърза помощ, който незабавно бил извикан от св.Р.А., от
телефона на пострадалата. Междувременно подсъдимият привел автомобила си в
движение, измествайки го от мястото на ПТП-то, като го спрял в
непосредствена близост пред дом №1, понеже пречел на движението, след което
дочакал идването на органите на СПП. Малко след подаването на сигнала за
възникналото ПТП, на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и откарал
пострадалата жена до сградата на ЦСМ *** за оказване
на първа помощ. На място пристигналият екип на СПП при ОД
на МВР *** състоящ се от служителите/младши автоконтрольори/
св.Крум П.К. и св.Петър Гешовски, които извършили
проверка на водача на автомобила в лицето на подс.Н.Н.Н., тествайки го за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер”7510
, като отчетения резултат бил отрицателен.
След
това установили, че пострадалата се казва В.С. ***.Служителите на полицията
уведомили дежурен ОДЧ за случая незабавно. На място била изпратена дежурна
оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие, в който оглед, като
поемни лица участвали Димитър Митов и Иван Иванов, който случайно били на
мястото на инцидента, след случая.
Междувременно
пострадалата била приета в „Спешно отделение“, при МБАЛ
„Хр.Ботев” - гр.***. Били назначени рентгенови снимки, скенер, прегледи. В
болницата - МБАЛ ”Хр.Ботев”-*** пострадалата В.С.
била приета в ортопедия, където пролежала 17 дни, като на четвъртият ден от
постъпването и била оперирана и обездвижена, тъй като и двата и крака били
пострадали, а пубистната кост в двете рамена била
счупена. След изписването и от болницата близките на пострадалата наели
ортопедично легло и лечението и продължило още 4 месеца в домашни условия,
където всеки ден идвал рехабилитатор за раздвижване, като това продължило до
края на месец септември с посещение и на определените от лекарите контролни прегледи.
От заключението на назначената
и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ на
ДП, потвърдена от експерта д-р Р.А. – съдебен лекар, и пред съда, се
установява, че на пострадалата В.С. са причинени:
1.счупване на горно и долно рамо на срамната кост
вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на дясно ходило и дясна кубовидна кост,
които увреждания са й причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН
КРАЙНИК с оздравителен период около 5-6 месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес
и
2.счупване
на ляв голям пищял, което увреждане й е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК - с оздравителен период около 5-6 месеца, при
липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.
Според заключението на СМЕ по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получен действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по време и по начин посочени в досъдебното
производство, т.е. при блъскане на пешеходец със страничната част на лек
автомобил с последващо падане.
От
заключението на изготвената по делото авто-техническа
експертиза /АТЕ/, назначена на ДП, и изготвена
от експерта инж. Г.В., е посочено, че произшествието е протекло в светлата част
на деня при суха, без неравности пътна настилка от дребнозърнест асфалт с ясно
видима хоризонтална маркировка.Участъка на пътя, където е реализирано ПТП е
прав, хоризонтален, като платното за движение се състои от четири пътни ленти
по две във всяка посока, разделени по между си със двойна непрекъсната линия. Лекият
автомобил „Рено Канго”, от спряно положение на джоб
отбивка е тръгнал в движение с маневра –
„завиване
в обратна посока“, пресичайки двойната
непрекъсната линия / М-2/, навлизайки в лентата за насрещно
движение и продължаване на движението в обратна посока. Експерта установява, че
автомобила е бил в режим аварийно спиране с блокирани ходови колела, когато достигайки
до мястото на удара е блъснал пешеходеца С. с предната си броня в областта на
левият рог. В резултат на удара пешеходеца С. паднала на дясно, след което се
установила на платното за движение.
Мястото на удара е на
6 метра от линията на ориентира и на около 4.6 метра в ляво от левият ръб на
платното за движение, като удара е настъпил
срещу входната врата на дом №1, около двойна непрекъсната линия М-2 разделяща двете ленти за движение на ППС на бул.Мито Орозов
и е посочено на скица на ПТП в експертизата. В момента на удара автомобила е
бил в режим на аварийно спиране с блокирани ходови колела. Експертизата
установява, че максималната скорост на движение на л.а. е около 23 км/ч. приета
при изчисленията на движение на л.а. по траекторията на крива с радиус 11,2
метра, със средната скорост на движение на л.а. от 11,5 км/ч, а определената скорост на
движение на пешеходката е 1,14 м/сек. При така установената скорост на движение
на л.а. от 11,5 км/ч се установява, че опасната зона за спиране на автомобила в условията на
настъпилото ПТП е била 5.35 метра.
От техническа гледна точка
вероятната причина за настъпване на произшествието е неправомерното изпълнение на маневра – „завиване
в обратна посока“ от страна на водача на лекия автомобил „Рено Канго“ с рег.№ *** - подсъдимият Н., който е предприел пресичане при
наличие на пътна маркировка М-2 /двойна
непрекъсната линия/, както и
закъснялата му реакция за намаляване на скоростта на движение или за аварийно спиране при възникналата опасност, а
от друга страна и нерегламентираното движение на пешеходката по пътното платно,
с което двамата са се поставили във невъзможност да предотвратят настъпилото
ПТП. Сочи се и че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
види и възприеме намиращата се на пътя пешеходка и посредством
своевременно намаляване на скоростта на
движение или аварийно спиране при възникване
на опасност да предотврати настъпилото ПТП.
От заключението на изготвената
по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и авто-техническа
експертиза /КСМАТЕ/, назначена на ДП, е видно, в частта за съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от експертите Ф.Т. и И.Р., се установява че когато автомобила
предприема маневра обратен завой видимостта на водача спрямо траекторията се определя
от неговото „погледно
поле“ т.е. при въртене на главата наляво и надясно, в това число и обръщане
назад, което създава възможност за възприемане на движещи се обекти в околната
среда дори и при констатирано здравословно състояние на водача Н., а именно
невиждащо ляво око и дефект в зрителната поле на виждащото дясно око.
Експертите сочат и че при завъртане на главата на наляво
и назад е било възможно, водача на лекият автомобил да възприеме пешеходката,
която е пресичала на необозначеното за това място.
Заключението на /КСМАТЕ/ в
частта на авто-техническа експертиза-
назначена на съдебното следствие и с участието на експерта - инж.Г.В.,
установява, че траекторията на движение на лекият автомобил и на пешеходката –
пострадалата В.С. се пресичат в мястото
на удара, като лекият автомобил „Рено Канго“
с рег.№ ***, тръгва от състояние на
покой и с маневра ляв завой обръща движението, преминава в съседната лента и в
момента на пресичане на двойната непрекъсната линия траекторията на пешеходката
и на л.а. се засичат и настъпва удара. В случая автомобила и пешеходката са се
движели почти едновременно до момента на настъпване на удара. Експертизата
установява, че средната скорост на движение на л.а. е около 23 км/ч. приета при
изчисленията на движение на л.а. по траекторията на крива с радиус 11,2 метра,
а определената скорост на движение на пешеходката е 1,14 м/сек.
Експертизата
установява траекториите на движение на лекият автомобил и пешеходката на
пътното платно, от показанията на свидетелите и определения механизъм на
настъпилото ПТП, като същите са показани на приложената към експертизата схема.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс. Н.Н.Н. пред съда, в които той
фактически признава извършването на процесното деяние, както и действията си
преди по време и след настъпването на удара, довел до причинените увреждания,
както и напълно от събраните на досъдебното производство /ДП/ и на съдебното
следствие доказателства, а именно: показанията на свидетелите – В.С.С., К.П.К., Р.О.А., от заключението
на експертизите: съдебно-медицинската експертиза с експерт д-р Р.А., съдебен
лекар, заключението на комплексната съдебно-медицинската и авто-техническата
експертиза с експерти д-р Р.А., съдебен лекар д-р И.Р. очен лекар и инж. Г.П.В., авто-техническата
експертиза с участието на експерта инж. Г.П.В., както
и от писмените доказателства от ДП и на съдебното следствие имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, както следва:
Протокол за оглед на ПТП с Фото албум, Справка
за нарушител, Справка за собственик на МПС, Справка от СПП, при ОД МВР ***, писмо от МБАЛ ”Христо
Ботев”-*** с приложени мед. документи, Епикриза,
характеристични данни, Справка за съдимост, Справка от АИС ”БДС” с приложени
документи, Експертно решение №1327, пълномощно, справка от ГДИН, фискални
бонове, фактури, платежни нареждания, Договор за наем на медицинско изделие и
др.
Принципно страните не спорят по обстоятелствата,
свързани с времето, начина и мястото на извършване на престъплениeто, напротив те са съгласни с това
че -
на
04.05.2018г. около 16.30ч. в гр.***, на
ул.“Мито Орозов“ №1 при управление на лек автомобил
„Рено Канго“ с рег.№ ***,
предприемайки маневра - завиване в обратна посока при наличие на пътна
маркировка М-2 /двойна непрекъсната
линия/ нарушавайки правилата за движение по ЗДВП,
подсъдимият е причинил две средни телесни повреди на 80г. пешеходката В.С..Нещо
повече изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло както от обясненията на подсъдимия Н., така и от показанията на
свидетелите – и на потърпевшата В.С., а също
и от тези на свидетелите Р.А. и К.К.. Също
така се подкрепя от всички събрани и приложени по делото в ДП и в хода на
съдебното следствие писмени доказателства. Между страните не се спори и по заключенията на
назначените експертизи /Съдебно медицинска, Съдебно авто-техническа и Комплексна експертизи/, с които се изясняват важни от
гледна точка на предмета на доказване факти и обстоятелства.
Имайки
предвид изложената по-горе фактическа обстановка и след преценка на наличната
по делото доказателствена маса, съдът намира, че
подсъдимият Н.Н.Н. не е извършил престъпление по чл.343 ал.3, б.”а”, вр. чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1
от НК. Основният
довод, въз основа, на който представителят на прокуратурата счита, че е налице квалифициращия признак неправоспособност
у подсъдимия, е наличието на изтекъл срок на свидетелството му за управление на МПС
към инкриминираната дата - 04.05.2018г.
Настоящият
състав не възприема това становище. За да е налице престъпление по чл.343, ал.3, в хипотезата на
предложение предпоследно б.“а“,, от НК, е
необходимо да се докаже неправоспособност у подсъдимия.
Същественият
в случая въпрос, на който следва да се отговори
е дали липсата на валидно
свидетелство за управление на МПС е идентично с липсата на правоспособност.Тук
следва да се посочи, че съдебна практика е противоречива, като част от
съдебните състави приемат, че водачите чиито срок на свидетелства за управление
е изтекъл са неправоспособни, друга част обаче приемат, че изтичането срока на валидност на СУМПС не
прави лицето неправоспособен водач.
В
правната доктрина няма легално определение на терминът правоспособност за управление на МПС, а законодателно е уредено в няколко
законови и подзаконови акта.
В
чл.2 от НАРЕДБА № 31 от 26 юли
1999г. за
изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство се сочи: „ал.1 Правоспособността
за управление на МПС се придобива след задължително обучение в присъствена
форма, в съответствие с изискванията, при условията и по реда, предвидени в
тази наредба.
ал.2 Придобитите при
задължителното обучение знания, умения и поведение се проверяват чрез изпит при
условията и по реда, предвидени в тази наредба.
ал.3 На лицата,
положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл.159 от Закона за
движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за
управление на МПС от съответната категория.“
Съгласно Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ е един от българските лични документи, които се подновява през
десет години /чл.51 ЗБЛД/.
Съгласно чл.3, ал.3 от ЗБЛД „Свидетелството
за управление на моторно превозно средство удостоверява
правоспособността за управление на
моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез
съдържащите се в него данни“.
Съгласно чл.50 ал.1 от ЗБЛД, СУМПС
е:“Българското свидетелство за управление
на моторно превозно средство е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство.“
Същевременно разпоредбата на чл.81, ал.2, т.6 ЗБЛД предвижда
административно наказание за лице, което „използва
нередовни български лични документи“,
а съгласно § 1, т.2, б.“ж“ от
допълните разпоредби на ЗБЛД „НЕРЕДОВЕН
български личен документ е този, който: е с изтекъл срок на валидност.“
След като СУМПС е официален удостоверителен документ то следва, че той не създава правоспособност на шофьора, а само служи като доказателство, че я има. Самата шофьорска правоспособност
се придобива след покриването на ред предварително поставени условия, шофьорски
курсове и положени след тях изпити.
От гореизложеното следва, че според ЗБЛД
- изтеклият срок на СУМПС,
не прави водача неправоспособен,
а само документа нередовен.
Как стои въпросът за правоспособността от гледна точка на
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, който урежда предпоставките за придобиване и изгубването й. Например в чл.150 ЗДвП сочи: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“.
Също така в чл.150а, ал.1 от ЗДвП, се сочи: - „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно, чл.157, ал.1 ЗДвП:„При издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения“.
Съгласно, чл.157, ал.4 ЗДвП:„Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.“ - Тоест е
неправоспособен и ще следва да се яви на изпит, за да получи отново
правоспособност.
Що
се касае до СУМПС с
изтекъл срок на валидност, законодателят в
ЗДвП не е посочил изрично, както това е направил в цитирания по-горе текст на
чл.157, ал.4 ЗДвП, че това обстоятелство прави водача неправоспособен, а от
друга не е предвидил и последваща необходимост от явяване на изпит за придобиване на правоспособност, а представяне само на документи, отразяващи физическата
и умствена годност на лицето. Също така в чл.177 на ЗДвП са предвидени и наказанията:
между 100 и 300 лв. глоба, които се дават най-общо на две групи водачи: лишени
от права и управляващи МПС, "без да
притежават съответното свидетелство за управление".
По
сходен начин е третиран
въпроса и в НАРЕДБА № I-157/01.10.2002г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
Съгласно чл.15 ал.1 от тази
наредба:„Подмяна на свидетелство за управление на МПС се извършва при:1. изтичане срока на валидност“, а съгласно
чл.15 ал.2 от наредба „За подмяната по ал.1 водачите подават
документите, посочени в чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6, както и старото свидетелство
за управление на МПС“, тоест необходими са само Заявление по
образец, карта за физическа годност и декларация по т.6.
И малко европейска практика по
въпроса.
Така например по
дело С - 195/16 на Районен съд Кел Германия в § 36 е посочено:“ Съдът ясно признава,
че свидетелството за управление е просто
доказателство за съществуващо право за
управление. Това означава че са изпълнени всички условия позволяващи на
дадено лице да управлява ПС съгласно Директива
2006/126. От своя страна свидетелството за управление е окончателният документ удостоверяващ това
право, издаден по образец съобразно изискванията на Директива.Както
постановява съдът притежаването на
свидетелството за управление издадено от
страна членка на ЕС трябва да се счита за доказателство, че притежателят на
това свидетелство е отговарял на тези условия в деня в които последното му
е издадено. Следователно правото за
управление произтича от правно събитие, а именно действителното
изпълнение на всички необходими за неговото придобиване физически, психически и
интелектуални условия. За разлика от него Документа - свидетелството за
управление е вид официално удостоверение
за съществуването на правото.“
Както вече се посочи, по горе съдебна
практика е противоречива. Например според ВКС
Решение №44/19.02.2013 по дело №2161/2012 на ВКС,
НК, I н.о., „шофьорите осъществяват престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, ако в едногодишен срок от наказването им по административен ред продължават
да управляват МПС без "подновено"
СУМПС“ - т.е.
книжката с изтекъл срок се приравнява на липсваща такава.
Същевременно ВС на РБ в ТР № 31/16.10.1969г. по н.д. № 29/1969г., е приел, че:„под правоспособност следва да
се разбират придобитите знания и
подготовка на дадено лице за правилно упражняване професия или занаят, признати
по установения от закона ред., както и че„по този текст от НК /чл.324 НК / не следва да носят наказателна
отговорност лицата с призната професионална правоспособност, но непритежаващи
надлежно разрешение за упражняване на занятие.“
В подкрепа на този извод е и Решение № 415/83г. по н.д. 378/83г. на ВС, в
което е прието, че придобиването на правоспособност да се управлява МПС настъпва от момента на получаване на свидетелство за правоуправление,
за което е необходимо преминаване на
курс и успешно полагане на изпит. Както и че неправоспособността може да
произтича както от липсата на свидетелство за правоуправление, когато такова
изобщо не е получено по съответния ред, така и когато водачът е лишен от това
право временно или завинаги“.
В същият смисъл е и Решение № 281/2009г. по н.д. 292/09г. на ВКС на
РБ, в което е прието:„ изтеклият
срок на СУМПС не прави водача неправоспособен,
тъй като той няма за последица изгубване на придобитата правоспособност, а е
основание за подмяна на свидетелството“.
Аналогично становище е застъпено и в Решение №156/29.06.2016г.
по н.д. № 109/2016г. на АС - Велико Търново и в Решение № 282/27.12.2018г. по н.д. №
406/2018г. на АС - Велико Търново.
Все във същата насока са и Решение по к.а.х.д. № 251/2012 г. на
Административен съд - Кюстендил:"Без правно основание съдът е приравнил управлението на МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност с управление на МПС без правоспособност. С изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС водачът не губи правоспособността си, същото подлежи на подмяна. Управлението на МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност не представлява административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, при което положение неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача на това основание. Законът за движение по пътищата не съдържа отделен състав на нарушение с изпълнително деяние “управление на МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност”, при което положение отговорността е по чл.185 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лева".
Решение по КНАХД
№4430/2013г. на Административен съд - Варна:
"За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. Безспорно и доказано
по делото е, че не е притежавал валидно СУМПС за категорията на МПС, което е
управлявал, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност
- за да е валидно, свидетелството за управление трябва да отговаря
кумулативно на две предпоставки: да е валидно както по отношение на срока, така
и по отношение на управляваната категория на МПС. И само при едновременното
наличие и на двете предпоставки СУМПС ще е "съответното свидетелство за
управление."
Решение по КНЧД 250/2015г. на Административен съд Бургас:"Обстоятелството,
че свидетелството за правоуправление на едно лице е с изтекъл срок, не прави
лицето неправоспособен водач. Наличието на този документ само удостоверява
правоспособността, не я поражда и съответно изтичането на срока на документа не
лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на
валидност на СУМПС за водача се поражда единствено задължението да направи
постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също
така с изтичане на срока на валидност на свидетелството то се превръща в
нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, но няма за
последица загуба на придобитата вече от лицето правоспособност да управлява
МПС".
Въз
основа на направеният анализ на законодателството и съдебната практика следва
единственият възможен извод, а именно, че:
_________________________________________________________________________
СУМПС по смисъла на
българското законодателство е официален удостоверителен документ, който се
издава на лице преминало на задължително обучение за придобиване на знания,
умения и поведение за управление на МПС проверено чрез изпит, което удостоверява,
както - правоспособността за управление на моторно превозно средство, така и самоличността
на българските граждани на територията на Република България.
_______________________________________________________________________
Когато СУМПС е с изтекъл срок на
валидност, то се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, подмяната
на които се осъществява чрез подаване на
документи до надлежните органи.
Извеждайки посочените изводи и след преценка
на доказателствата по делото, съдът приема, че същите не установяват
подсъдимият да е неправоспособен водач. За да е налице липса на правоспособност у подсъдимия, то същият следва:
-
Първо
- изначално да не притежава свидетелство за управление на МПС /тоест по отношение на него никога да не е издаван такъв документ/ или
-
Второ макар и да е издадено,
свидетелството следва да е било отнето по административен ред.
Нито една от посочените хипотези не е налична и
това е така, защото по делото не се установява подсъдимият да не притежава СУМПС - напротив, както
вече беше посочено по горе подсъдимият
Н. е водач на моторно превозно средство /МПС/. От съдържанието на
приложената на досъдебното производство Справка за нарушител/л.98 - 99/, издадена от СПП при ОД МВР гр.***, става ясно, че по отношение на подсъдимия е
било издадено СУМПС под №
********* на 22.12.2006 год. за категории„В” и „АМ” . Действително, според данните в справката,
срокът на свидетелството е бил до 21.12.2016
год., факт,
който не се отрича, нито от подсъдимият, нито от защитата му. От писмените
доказателства по делото не се установява наличие на друго свидетелство за
управление на МПС на подсъдимия, издадено след тази дата до датата на
процесното деяние 04.05.2018г.
Тук следва да се посочи и че наличното по настоящем у подсъдимият
СУМПС с №********* и с дата на издаване 21.09.2018г. съответно със срок на
валидност до 21.09.2028г. е ирелевантно по отношение на казуса, поради което е и
безпредметно обсъждането му.
На второ място и
макар и с НП № 17-0967-000217/2017г. на Началник „ПП“ при ОД
на МВР-***, влязло в сила на 23.06.2017г., той да е бил наказан по
административен ред за нарушение на чл.150
а от ЗДвП, а именно за това, че управлявал без свидетелство за управление
на МПС, то липсват данни и затова, че макар
и правоспособен, същият да е бил с отнето по административен ред свидетелство
за управление на МПС.
От Справката за нарушител,
приложена на ДП, е видно, че подсъдимият е извършил многобройни нарушения на
правилата за движение в периода от 2009г. до 2018г., за които е бил
санкциониран по административен ред, но същият не е бил лишаван от право да
управлява МПС и свидетелството му не е отнемано по административен ред.В съдържанието
на Наказателните постановления, визирани в справката на подсъдимият, липсват
данни за отнемане по административен ред на СУМПС. Изложеното до тук мотивира
съда да приеме, че макар и без валидно свидетелство за управление на МПС, при
положение, че не е бил лишен от правото да управлява МПС, подсъдимият Н.Н.Н. не може да бъде разглеждан като неправоспособен водач на МПС.
Наличието
на документ с изтекъл срок на валидност е
пречка за подсъдимия да докаже наличие на правоспособност
да управлява МПС, но не може да бъде приравнявано на липса на правоспособност. Това е така защото във всеки един момент
подсъдимият при определени предпоставки /след заплащане на наложените му като
административни наказания глоби в различен размер/ и представянето на изискуемите
по ЗБЛД документи може да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС,
тъй като същият не е лишен от правоспособност да управлява МПС, междувпрочем
така, както и същият е сторил видно от приложените в ДП книжа на /листове от 86
до 97/ в резултат, на което на същият е било издадено СУМПС с №********* с дата на издаване 21.09.2018г. съответно със срок на
валидност до 21.09.2028г.
При това положение подсъдимият Н.Н.Н. не може да бъде разглеждан като
субект на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.”а” от НК, така
както държавното обвинение пледира.
Предвид изложеното до тук според
настоящият съдебен състав извършеното от подсъдимия осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъплението визирано в чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, вр. чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, което
съдът приема за доказано по несъмнен и
категоричен начин, посредством всички доказателства по делото - обясненията на подс. Н.Н.Н.
показанията свидетелите – В.С.С., К.П.К., Р.О.А., заключенията на СМЕ и СМЕ,
на КВТАТЕ и АТЕ, както и с приложените писмени доказателства, посочени по-горе.
Съдът дава вяра на обясненията на подс. Н.Н.Н., в които макар и да твърди, че не се признава за виновен по същество
съставляват самопризнания за извършеното деяние: „Някъде в средата на пътя отстрани
на колата усетих, че нещо ударих. Спрях и видях, че съм бутнал една възрастна
жена /свидетелката/. От отсрещната къща излезе едно момче, той ми помогна да
изнесем жената до тротоара. Оставихме я да седне на дувара на оградата,
пред къщата. Момчето изнесе един стол.
Аз й предложих да я закарам до бърза помощ, но тя непожела.“
Самопризнанията на подсъдимия са в унисон с показанията на самата
пострадала В.С.С., на очевидеца Р.О.А. и
на полицейският служител К.П.К., поради което и съдът ги кредитира изцяло като
счита, че същите са последователни и логични, като при това
няма абсолютно
никакви основания да не им дава вяра.
От показанията на свидетеля В.С.С. се установява, че на 04.05.2018г. следобеда, тръгнала към дома на своя позната и
за да и помогне, като пътя и минавал през бул.Мито Орозов,
който свидетелката трябвало да премине, за да продължи от другата му страна
през градинката при ДНА. Свидетелката сочи, че за по пряко решила да пресече
булеварда, но не на пешеходната пътека, която била малко по надолу, а в близост
до дом № 1, като преди да тръгне
внимателно се огледала и след като не видяла да има движещи се и наближаващи
МПС - та, предприела пресичането му перпендикулярно на пътя.Вече
когато била на средата на булеварда забелязала, че срещу нея идва автомобил и
за да избегне съприкосновението си с него забързала крачка, но независимо от
това не успяла да избегне сблъсъка си с него, като била ударена странично в
областта на левия крак, при което паднала на дясната си страна. Показанията на
свидетелката се припокриват в тази си част с обясненията на подсъдимия относно
случилото се, като няма някакви съществени отлики.
Сходни
на коментираните са и показанията на другият свидетел очевидец Р.О.А. в насока, че се е намирал в
двора на дом № 1 на бул.“Мито Орозов“, когато чувайки
шум от спирачки погледнал към пътя и
видял до едно „пикапче“
паднала на дясната си страна възрастна жена.Както и другата свидетелка - А. сочи, че автомобила се намирал на
средата на пътното платно и че заедно с водача на автомобила помогнали на
жената да се изправи и я отвели на тротоара до къщата на приятелят му.
Третия от разпитаните свидетели –
полицейският служител, младши автоконтрольор - К.П.К. изнася данни, че
е посетил местопроизшествието в рамките на служебните си задължения, заедно с
колегата си Гешовски, при което са констатирали ПТП с
пострадал пешеходец, при извършена маневра обратен завой, изпробвали са за
алкохол водача, чиято пробата е била отрицателна.
Коментираните показания на разпитаните
свидетели са конкретни, точни и взаимно допълващи се с обясненията на
подсъдимия, по отношение на основния факт – блъсната ли е пешеходката С. от МПС-то
управлявано от подс.Н.Н.Н., като същите са подкрепени и от заключенията на
експертизите, както и от писмените доказателства, посочени по-горе.
Съдът също така кредитира
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В.С.С. и Р.О.А., по отношение на факта оказал ли е подсъдимия помощ на
пострадалата, като кредитира същите като обективни и подкрепени с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира заключенията на
съдържащите се по делото съдебно - медицинска експертиза, авто-техническата експертиза и комплексната
съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи, които са компетентно изготвени и
отговарящи на поставените им задачи.
От заключението на съдебно - медицинска експертиза, а и от
съдържащата се по делото медицинска документация се установява, че св.В.С.С. е получила посочените в тях наранявания
определени като:1.счупване на горно и долно рамо на срамната кост
вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на дясно ходило и дясна кубовидна кост, и 2.счупване на ляв голям пищял.
По описаният начин с действията си подсъдимият е
въздействал отрицателно върху тялото на пострадалата, предизвикал е промяна в
нормалното и` състояние, като е причинил посоченият
комплекс от счупвания, които увреди, трайно са затруднили движенията на двата
долни крайника при това за един доста дълъг период от около 5-6 месеца, при
липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.Изготвената и приобщена
СМЕ установява, че всички увреждания
получени от пострадалата В.С.С. по механизъм отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи премети и могат да бъдат получени в условията на ПТП
- блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо
падане. В това се изразява причинения
противоправен резултат, който е в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка от противоправното действие на подсъдимия. От
заключението на вещото лице по СМЕ-за е установено, че телесното увреждане е
изцяло отговарящо на медицинските критерии на посочените в Обвинителният акт
телесни повреди и това обуславя съставомерността им
по текста
на чл.129 ал.2 от НК, а
именно„средни телесни повреди” по смисъла на закона.
Заключенията
на АТЕ и КСМАТЕ установяват, че
вероятната причина за настъпване на произшествието са субективни действия или
бездействия на водача на лекия автомобил с органите за управление на автомобила,
довели до неправомерното изпълнение на маневра – „завиване в обратна посока“ от
страна на водача на лекия автомобил „Рено
Канго“ с рег.№ *** - подсъдимият Н., който е предприел пресичане
при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна
непрекъсната линия/, както и закъснялата
му реакция за намаляване на скоростта на движение или
за аварийно спиране при възникналата опасност, а от друга страна и нерегламентираното
движение на пешеходката по пътното платно, с което двамата са се поставили във
невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Експертизата установява, че
траекторията на движение на лекият автомобил и на пешеходката – пострадалата В.С.
се пресичат в мястото на удара, като лекият автомобил „Рено Канго“
с рег.№ ***, тръгва от състояние на
покой и с маневра ляв завой обръща движението, преминава в съседната лента и в
момента на пресичане на двойната непрекъсната линия траекторията на пешеходката
и на л.а. се засичат и настъпва удара. В случая автомобила и пешеходката са се
движели почти едновременно до момента на настъпване на удара. Експертизата
установява, че максимално възможната скорост на движение на л.а. към момента на
настъпване на удара е около 23 км/ч., а средната скорост на движение на л.а. до достигането на тази скорост е била 11,5 км/ч.
приета при изчисленията на движение на л.а. по траекторията на крива с радиус
11,2 метра, а определената скорост на движение на пешеходката е 1,14 м/сек.
При
извършване на действия водачът на лекия автомобил е разполагал с техническата
възможност да види и възприеме намиращата се на пътя пешеходка посредством своевременно намаляване на
скоростта на движение или аварийно спиране при възникване на опасност да
предотврати настъпилото ПТП. При това когато автомобила е предприемал маневра
обратен завой видимостта на водача спрямо траекторията се е определяла от неговото „погледно поле“ т.е. при въртене на
главата наляво и надясно, в това число и обръщане назад, което е създало възможност
за възприемане на движещи се обекти в околната среда дори и при констатирано
здравословно състояние на водача Н.,
а именно невиждащо ляво око и дефект в зрителната поле на виждащото дясно око
установено съгласно приложената по делото Експертно решение №1327 установяващо
54.5% трудоспособност с диагноза травма на окото и очната орбита. Експертите сочат и че при завъртане на
главата на наляво и назад е било възможно, водача на лекият автомобил да
възприеме пешеходката, която е пресичала на необозначеното за това място.
Съдът кредитира и останалите
събрани, но необсъдени до момента писмени доказателства, като намира, че от
същите по убедителен начин и в унисон с кредитираната и обсъдена по-горе доказателствена маса, се установяват релевантните по делото
факти.
При така събраните и посочени по-горе
доказателства, преценени съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че по настоящето дело се доказа по един несъмнено
категоричен начин, че подс.Н.Н.Н., е
извършил престъпление по транспорта и по конкретно това по - чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1 НК като – при управление на МПС – лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***, на 04.05.2018 год. около 16.30 часа в гр.***, на
ул.“Мито Орозов“ №1, предприемайки маневра - завиване
в обратна посока при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна непрекъсната линия/ е нарушил правилата за движение регламентирани в
Закона за движение по пътищата, а именно:чл.6
т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на
неправилно движещата се пешеходка В.С.С. ***, две средни телесни повреди.
Обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот.
Субект на престъплението по чл.343а от НК е всяко наказателно
отговорно лице – подсъдимият е пълнолетно вменяемо
лице - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
Обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по „управление на автомобила“, което
съгласно константната практика на Върховния съд е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му“.
Безспорно
се установи, че при управлението на лекия автомобил подс.Н.Н.Н. е нарушил правила за движение по пътищата, и
по конкретно тези вменени с:
чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци, маркировките на пътя и правилата за
движение.“ и на чл.20, ал.2 от ЗДвП:„Водачите на пътните превозни средства са
длъжни ……. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като управлявайки лек
автомобил „Рено Канго“
с рег.№ *** със средна скорост от 11,5 км./ч. предприемайки
маневра - завиване в обратна посока при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна непрекъсната линия/, той е имал възможност да спре и
да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки с неправилно
пресичащата пътното платно пешеходка, защото опасната зона за спиране на
автомобила в условията на настъпилото ПТП е била 5.35 метра. Именно посочените по
горе нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия са
в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, защото видно от
заключенията на вещите лица, по автотехническата експертиза и комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, на които са били предоставени
материалите по досъдебното производство – дори и при констатирано
здравословно състояние на подсъдимия - водача
Н., а именно невиждащо ляво око и дефект в зрителната поле на виждащото
дясно око е имал техническа възможност да види и възприеме намиращата се на
пътя пешеходка и посредством своевременно намаляване на скоростта на движение
или аварийно спиране при възникване на
опасност да предотврати настъпилото ПТП, по поради закъснялата си реакция по
предприемане на аварийно спиране не е съумял да стори това.
Именно вследствие на нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.20 ал.2 изр.2 подс. Н.Н.Н. става причина
за ПТП с пострадалата В.С.,
при което на последната са причинени редица травматични увреждания,
обусловили получената травма - причина за
установените две средни телесни увреди
на С., т.е.
подсъдимият на 04.05.2018г. е въздействал с управляваното от него МПС пряко и
непосредствено върху пострадалата и по този начин е увредил обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на нейното телесно здраве и
живот, като в резултат на деянието са настъпили посочените телесни увреди на пострадалата В.С.,
като
между ПТП и настъпилият вредоносен
резултат на пострадалата е налице причинно следствена връзка.
В обвинителният акт прокурорът е приел, че подсъдимият е допуснал и
нарушение на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който текст „Водача на пътно превозна средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ , което нарушение е в пряка причинна връзка с ПТП и
вредоносния резултат. Разпоредбата на чл.343
от НК е бланкетна и същата се запълва с
нарушените разпоредби на ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с пътно транспортното
произшествие. Разпоредбата на чл.5 от ЗДвП във всичките й алинеи обаче е обща разпоредба, която не вменява
конкретни задължения на водачите на МПС, а определя общото им дължимо
поведение. Тази разпоредба не предвижда и отговорност за неизпълнението й,
поради което и`същата не може да бъде запълваща
разпоредба на бланкетната такава по чл.343 от НК. По тази причина съдът
намира, че така визираното нарушение на правилата за движение по пътищата не
следва да влиза в квалификацията на обвинението и е основание визираната
разпоредба на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП да бъде изключена от настоящата присъда посредством оправдателен
диспозитив./в тази насока Решение
№ от 10.04.2020г. по ВНОХ дело № 13 по описа за
2020год. на ОС-***./
След деянието подс.Н.Н.Н. е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, тъй като
веднага след настъпване на пътнотранспортното произшествие, той е излязъл от
колата си, отишъл е при пострадалата В.С. преместил я е заедно със свидетеля Р.О.А.
на тротоара пред дом №1, за да не е на пътя и, и` е
предложил да я откара до ЦСМП ***, където да и окажат първа помощ, което
предложение пострадалата е отказала категорично. Предвид на това съдът счита,
че извършените от подсъдимия Н.Н.Н. действия
обективно са били насочени към оказване помощ на пострадалата и субективно
същият е съзнавал, че оказва такава помощ, каквато е имал възможност да окаже.
Съдът приема за безспорно установено, че това което подсъдимият е направил с
оглед оказване помощ на пострадалата обективно е било в максимума на неговите
възможности – нищо повече той не е можел да направи. Всичко, което подсъдимият
е можел да направи за оказване помощ на пострадалата от ПТП от настъпване на удара
до пристигането на линейката, той го е сторил и поради това следва да бъде
приложена именно намалената отговорност по привилегирования състав на чл.343а от НК.
И макар, че
пострадалата пешеходка В.С.С., също не се е съобразила със разпоредбите на ЗДвП, предприемайки пресичане на платното за движение, но не на
установената за това пешеходна пътека намираща се само на около 15-20 метра от
мястото на удара, според експерта причините за станалото
автопроизшествие са комплексни, като една от тях е, че пешеходецът С. е пресичала
на място, необозначено с маркировка или пътни знаци, като място за пресичане на
пешеходци, но останалите и основни причини за настъпване на
произшествието се дължат на неправомерното поведение на подсъдимия изразило се
в неправомерното изпълнение на маневра – „завиване в обратна посока“ от страна на
водача, който е предприел пресичане при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна непрекъсната линия/, както и на закъснялата
му реакция за намаляване на скоростта на движение или
за аварийно спиране при възникналата опасност.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на
небрежност, защото подс.Н.Н.Н., не е целял и не е предвиждал обществено-опасните
последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да
ги предвиди.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената
опасност на деянието е висока,
предвид факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления
принципно се отличават с висока степен на обществена опасност.
- степента на обществена
опасност на подсъдимия: изводима от данните за личността му – подсъдимият Н.Н.Н. на 50 години, със
средно-специално образование, разведен, пенсионер по болест, както и фактическите
данни приобщени чрез писмената документация по делото /справки за съдимост и за
административни нарушения/водят до извода, че същият е осъждан 4 пъти за
престъпления против собствеността, а за периода от 2009г. - 2018г. органите на
КАТ са регистрирали 20 нарушения на правилата за движение по пътищата,
санкционирани по административен ред, което е индиция
за системност и упоритост в незачитането на правопорядъка,
регулиращ отношенията по транспорта.
Всички
тези данни обуславят средна към висока
степен на обществена опасност на дееца.
- подбудите за извършване на
престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения,
гарантиращи безопасното управление на МПС и спазването на нормите на ЗДвП.
При така установените от фактическа страна
обстоятелства е безспорен правният извод, че подсъдимият Н.Н.Н. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“а“ пр.2, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като - на 04.05.2018г. около 16.30ч. в гр.***,
на ул.“Мито Орозов“ №1 при управление на лек
автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ***, предприемайки маневра - завиване в обратна
посока при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна
непрекъсната линия/ е нарушил правилата за движение регламентирани в Закона
за движение по пътищата, а именно:чл.6,
т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на неправилно движещата се пешеходка В.С.С. на 80г., две средни телесни повреди, изразяващи се в,
както следва:
-
счупване на горно и долно
рамо на срамната кост вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на дясно
ходило и дясна кубовидна кост, които увреждания са й причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН
ДЕСЕН КРАЙНИК с оздравителен период около 5-6 месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес
и
-
счупване на ляв голям
пищял, което увреждане й е причинило ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК - с оздравителен период около 5-6
месеца, при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.Н.Н. на 50 години, роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, разведен, осъждан,
пенсионер по болест, живущ ***, ЕГН **********.
Безспорно
са извършени горните нарушения на ЗДвП от страна на подс.
Н.Н.Н., като
водач на МПС, на правилата за движение по пътищата и вследствие именно на тези
нарушения е била блъсната пешеходката В.С.
***, на която са причинени две средни телесни повреди по смисъла на закона, което също е установено категорично. Налице
е несъмнено причинна връзка между противоправното поведение на водача на МПС – подс. Н.Н.Н. и настъпилото ПТП, при което е пострадала възрастната жена В.С. ***, на която същият е
оказал помощ след деянието.
Съгласно
закона за деяние по чл.343а, ал.1, б.“а“
пр.2 от НК се предвижда наказание от 2
години „Лишаване от свобода” или „Пробация“, както и съгласно чл.343”г” от НК съдът постановява и „лишаване от право” да управлява
МПС. Съдът прие, че за подс. Н.Н.Н. са налице от една страна смекчаващите
отговорността обстоятелства – самопризнанието и съдействието оказано от
подсъдимия на разследващите органи във фазата на досъдебното производство, оказаната помощ на пострадалата, здравословното
му състояние – доказана 54.5%
инвалидност, но от друга са налице и отегчаващи
отговорността му обстоятелства – обремененото му съдебно минало и множеството
административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, негативни
характеристични данни, нарушени няколко разпоредби на ЗДвП /две на брой/ и
причинени две средни телесни повреди на възрастна жена/на 80 год. към момента
на причиняването/.
Като взе предвид
мотивите и причините за извършване на деянието, отчитайки личността на подсъдимия,
наличието на критично отношение към извършеното, съобразявайки се с
целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът определи на
основание чл.54 от НК за извършеното престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ пр.2, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК наказание по
вид - „Пробация“, като съвкупност от
мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК,
както следва:
- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”
– за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, с
периодичност на явяване и подписване – 3/три/ пъти седмично и
- „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ
и ШЕСТ МЕСЕЦА.
- „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът също
така ПРИЗНА ПОДСЪДИМИЯТ Н.Н.Н. за НЕВИНЕН по
обвинението в частта да е извършил
деянието без да има необходимата правоспособност, и в частта да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, ал.1, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът прие, че подсъдимия следва да бъде
лишен от право да упражнява дейността на водач на МПС за определен срок, рамкиран
от закона. По отношение размера на този срок и при преценяване допуснатите
нарушения по ЗДвП, настъпилите в резултат на деянието последици и всички
доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, имащи значение за
тази преценка, съдът намира, че същият следва да се определи в размер над
средният срок предвиден от закона, а именно ДВЕ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила, което наказание следва
да се изтърпи ефективно, тъй като законодателя не е предвидил друга възможност.
По този начин подсъдимият ще бъде лишен за определения срок, от възможност да
застраши с поведението си като водач
останалите членове на обществото и тяхното имущество. За това и
съдът ПОСТАНОВИ подс. Н.Н.Н. да
бъде „ЛИШЕН ОТ ПРАВО” да управлява
МПС /моторно превозно средство/ – за срок от ДВЕ ГОДИНИ – съгласно чл.343г, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, считано от влизане в
законна сила на настоящата присъда.С така определените по вид и размер
наказания, съдът отчете, че е възможно изпълнението на целите на наказанието по
чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция, като същите се
явяват необходими и справедливи с оглед конкретните особености на случая и
личността на извършителя.
Причина за извършване на деянието
е незачитането на правилата за движение по пътищата, проявено от подсъдимият Н.Н.Н..
Що се касае до предявените
граждански искове, съдът счита, че е безспорно установено по делото авторството
на инкриминираното деяние, причинената телесна повреда и причинната връзка
изискуема по чл.45 от ЗЗД, между
поведението на подсъдимия и вредите, претърпени от пострадалата С., в тази
връзка по делото е безспорно установено, че пострадалата е претърпяла лечение,
за което са заплатени съответните средства, който факт е удостоверен с
приложените по делото писмени доказателства/л.32 до 47/ фактури, касови бонове, платежни нареждания, рецепти, вносни бележки,
Договор за наем на медицински изделия и общи условия към него, поради което и
осъди подсъдимият да изплати изцяло
предявеният иск за сумата от 1903.99 лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Досежно размера на предявения иск за
неимуществени вреди,съгласно чл.51,
вр. чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние.
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увреденото
лице неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени до размера от 10
000.00 лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания - счупване на горно и
долно рамо на срамната кост вдясно придружени със счупвания на 5-та кост на
дясно ходило и дясна кубовидна кост, които увреждания са й причинили ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК с оздравителен период около 5-6
месеца, при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес и счупване на ляв голям пищял, което
увреждане й е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК - с
оздравителен период около 5-6 месеца, при липса
на усложнения и нормален оздравителен процес.
Увреденото лице е било хоспитализирано по спешност в МБАЛ
"Хр.Ботев" АД, гр.***, където е престояло 17 дни с проведено оперативно
и медикаментозно лечение, след което пострадалата е продължила лечението си в домашни условия
за още 4 месеца.Съдът взе предвид и характерът на болките и страданията, които
са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенции,
и в начало на раздвижването, както и възрастта на пострадалата С. /80 години/, която
потвърди в съдебно заседание, че и сега след близо 2г. и половина от ПТП,
продължава да изпитва болки в кръста и в коляното. Следва да бъде отчетено и че
при всички случай претърпеният инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалата.
Въз основа на изложеното съдът ОСЪДИ подсъдимият Н.Н.Н. да ЗАПЛАТИ на гр.ищец и частен обвинител В.С. ***
размер на 1903.99 лв., представляваща
обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени вреди, както и за сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат
на деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на деянието 04.05.2018г. до окончателно изплащане
на сумите, като ОТХВЪРЛИ гражданския
иск в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.
Също така съдът ОСЪДИ подсъдимия
Н.Н.Н. със снета по делото
самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 1412,40 лв.,
вносими по сметка на ОД
на МВР-гр.***, за изготвените по делото фотоалбум - 18.40 лв., СМЕ - 105.00
лв., САТЕ - 329.00 лв., КСМЕ и САТЕ - 960.00 лв., както и по сметка на ВРС,
сумата от 100.00 лв. разноски по
делото и държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове в размер на 476. 16 лв.
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Гр. *** РАЙОНЕН СЪДИЯ :