РЕШЕНИЕ №
260038
гр.
Кюстендил, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от осми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Здравкова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №396/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх.
№11783/16.06.2020г. от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, представлявано от К. Ч. – главен
изпълнителен директор, и Б. П. – изпълнителен директор, чрез адв. Г. Я.,
съдебен адрес: гр.****, пл. „***“ №***, ет.***, офис **, адвокатско дружество
„Савова“, против решение №257 от 30.03.2020г., постановено по гр.д.
№1722/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С
първоинстанционния съдебен акт е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:***,
да плати на К.П.К. сума в размер на 6470,60 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“ по комбинирана полица *****, валидна за
периода 27.09.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законна лихва от 27.08.2019г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлена разликата до пълната претенция до
9000 лв. Отхвърлен е искът на К. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1000 лв.
страните са осъдени за разноски.
Въззивникът
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обжалва решението в частта, с която дружеството е
осъдено да плати на ищеца в първоинстанционното производство обезщетение над
сумата от ***** лв. Намира решението за неправилно поради необоснованост,
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не било доказано пред КРС, че твърдяното ПТП било
настъпило при посочените в исковата молба време, място и механизъм.
Фактическите твърдените били приети за доказани
чрез протокола за ПТП №1509823 и показанията на свидетеля – водачът на
повредения автомобил към момента на ПТП. Протоколът за ПТП бил нечетлив и за
това не би могъл да служи за установяване на релевантни обстоятелства, касаещи
ПТП. Протоколът нямал обвързваща съда
материална доказателствена сила относно онези обстоятелства, които не са
били непосредствено възприети от длъжностното лице – актосъставител, както и за
волеизявленията, направени от участниците в ПТП. Сочи се, че частта от
протокола за ПТП, която възпроизвежда показания на участник в ПТП имала
доказателствена сила само относно
авторството и съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието
волеизявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Протоколът не бил
достатъчен за доказване на твърдяния в исковата молба начин на настъпване на
вредата. Твърди се, че КРС е допуснал до разпит водача на колата и син на ищеца
в нарушение на съдопроизводствените правила, като поради неотстраняване в срок
на указани нередовности е следвало да остави искането за разпита му без
уважение. Дори и да се приемело, че доказателственото искане е било уточнено в
първото заседание по делото, то била настъпила преклузия за това. Въззивникът
счита, че при решаване на делото не следвало да се вземат предвид показанията
на С. К., а отделно ако се приемат да се ценяли в светлината на чл. 172 от ГПК,
тъй като е низходящ на ищеца.
Неправилно
било присъдено обезщетение в размер на **** лв. Съдът приемал, че
застрахователното обезщетение се дължало при условията на чл.390 от Кодекса за
застраховане, независимо дали автомобилът е дерегистриран, дерегистрацията е
само предпоставка за поставяне на застрахователя в забава. На тази база бил
отхвърлен искът за забава. Съдът не посочвал на какви доказателства почива
решението му да присъди тази стойност – ***** лв. доказателства за това
страната не била представила. От автотехническата експертиза се установявало,
че разходите за ремонта на автомобила
надвишавали 70 % от действителната му стойност, поради което била налице хипотеза
на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ ищецът не бил представил дължимото
според ОУ на договора и чл. 390 от КЗ съобщение за дерегистрация на колата и
затова не получил обезщетение при пълна загуба. Според т.12.3 и сл. от ОУ
ищецът не разполагал с възможност сам да извърши ремонта на колата и след това
да претендирал разходите от застрахователя. При обикновените щети по колите
процедурата по обезщетение се извършвала след посещение в доверен сервиз.
Отделното от посоченото, при определяне на дължимото обезщетение при тотална
щета на застрахованото МПС, от действителната стойност на автомобила се
приспадала стойността на запазените части, възли и агрегати. В тази връзка се
коментира, че заключението на вещото лице не давало яснота за действителната
стойност на автомобила, както и за стойността на запазените части от него.
Използваните от в.л. методи /възприемане на данни от „Schwackeliste” 03/13/ довели до необосновано завишаване на стойността на колата. В. л. не
отговаряло на въпроса каква е стойността на запазените части на процесното МПС,
което имало значение за определянето на застрахователно обезщетение. С липсата
на назначаване на повторна или допълнителна експертиза съдът оставил неизяснени
факти и обстоятелства по делото. Това можело да се преодолее с назначаването на
експертиза, за която възможност се сочи в т. 3 от ТР №1 по ТД №1/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Поради това се прави искане за назначаване на
съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите поставени в
първоинстанционното производство и останали неизяснени. Обратно, ако съдът не
уважи искането за назначаване на експертиза следвало да приеме, че
действителната стойност на процесния автомобил била 7602 лв., базирано на данни
от mobile.bg и cars.bg. Наред с това, доколкото липсвало остойностяване на запазените части на МПС следвало да се
приложени утвърдения в практиката метод за намаляване на обезщетението с 30 %. Това водело до
определяне на стойност на застрахователното обезщетяване в размер на **** лв.
На тази база
се иска отмяна на решението в частта над сумата от **** лв. претендират се
разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатски възнаграждения.
Препис от
въззивната жалба е изпратена и получена от насрещната страна. В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор. Въззиваемият К. намира жалбата за
неоснователна, не подкрепена с доказателства и счита, че следва да бъде
отхвърлена и съответно да бъде потвърден първоинстанционният акт. Несъстоятелно
било твърдението на въззивника, че не
било установен начина на осъществяване на ПТП-то. Доказателствата по
делото установявали ПТП, времето и
мястото на неговото настъпване. Акцентира се на наличието на разпит на водача
на колата, към момента на ПТП-то. Счита, че законосъобразно било допуснат до
разпит С. К., тъй като разпитът бил поискан с исковата молба, а уточнението на
неговите имена и обстоятелствата за
какво ще бъде разпитван било осъществено преди доклада на КРС. В тази
връзка оплакването във въззивната жалба
за неправилно допускане до разпит на този свидетел било неоснователно.
Коментира се в отговора, че между страните по спора е имало валиден договор за
застраховане „Каско +“, с покрит риск за вреди от ПТП. Ищецът бил изпълнил
задължението си по договора и бил заплатил застрахователна премия.
Застрахователят бил уведомен в предвидения срок за настъпилото ПТП. На следващо
място се твърди, че щетите били описани и оценени в доверен сервиз и от вещо
лице на ответното дружество. Трайната съдебна практика на ВКС сочела, че дерегистрацията
/реализирана или не/ на увредения автомобил не следвало да се третира като
основание, предпоставка за отказ от плащане на обезщетение. Отговорността на
ответното дружество, страна по застрахователния договор била да репарира всички
преки и непосредствени вреди до размера на стойност, определена в
застрахователния договор. На тази база се иска отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се адв. М. - процесуален
представител на въззиваемия К.. Депозирана е молба от въззивника за даване ход
на делото в негово отсъствие. Претендират се разноски и отмяна на обжалвания
акт. Приложен е договор за правна защита и съдействие, пълномощно, фактура и
удостоверение. Адв. М. сочи, че оспорваното решение следва да бъде потвърдено,
намира за неоснователни оплакванията на въззивника в жалбата му. Представил е
списък на направени разноски, договор за правна защита и съдействие.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По
делото са представени и приети като доказателства
копие от свидетелство за регистрация на МПС, копие от застраховка „Каско+“,
копие от констативен протокол на КАТ, копие от протокол за оглед на МПС, копие
от опис-заключение по щета, издадено от сервиз ЕТ „******“, 4 бр. копия от уведомителни писма, копие от
удостоверение за техническа изправност
на ППС. По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза. Разпитан е един
свидетел – С. К., който е син на ищеца К.К. и на процесната дата е управлявал
МПС.
От
събраните писмени доказателства, експертиза и разпит на свидетел се установява,
че на 16.04.2019г. около 13:30 ч. С. К. – син на К.К. е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № КН 2436 ВС. При движение по ул. „Хаджи
Димитър“ в гр. Кюстендил удря управлявания от него автомобил в спряла на
платното кола. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
служители на КАТ ПП – Кюстендил. Изготвен бил и констативен протокол. Видно от приложеното
заверено копие от автомобилна застраховка „Каско+“, сключена между ищеца и
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, имаща срок на действие от 27.09.2018г. до 23:59ч.
на 26.09.2019г., то на процесната дата автомобилът е бил застрахован при
въззивника. На следващия ден -
17.04.2019г., бил изготвен опис-заключение по щета с №*****, в който са описани
увредените детайли. Описът е извършен в доверен сервиз – ЕТ „******“. На
собственика на автомобила – К.К. е изпратено съобщение с изх. №
0-92-6735/15.09.2019г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, съгласно което ще му бъде изплатено обезщетение в размер на ****
лв., тъй като вредите по колата са определени като „тотална щета“. Посочено е,
че сумата ще бъде изплатена след като К.
представи документ за прекратяване на регистрация на автомобила в КАТ- Пътна
полиция, както и удостоверение за банкова сметка. ***, че ремонтът на
автомобила е технически и икономически неизгоден. Сумата за обезщетение била
определена като от действителната стойност на автомобила са приспаднати 30%
запазени части от колата. От писмо с изх.№0-92-9976/09.07.2019г. изпратено от дружеството до К. К. става ясно,
че застрахователят е сезиран от
собственика на колата с искане да не бъде дерегистриран автомобила, като му е
отговорено, че в такъв случай следва да представи документ за техническа
годност след извършения ремонт от оторизиран орган. С писмо с
изх.№0-92-11173/31.07.2019г. от дружеството до К. К. се установява, че на
последния му е посочено, че представеният от него документ – за преминат
годишен технически преглед не отговаряло на изискванията на застрахователя.
Собственикът К., видно от приложеното копие от удостоверение за преминат
технически преглед, е представил същото на застрахователят, за което именно му
е посочено в предходно посоченото писмо, че не отговаря на стандартите на
застрахователя. По делото е назначена и приета съдебно – автотехническа
експертиза, изпълнена от в.л. Н. В. Съгласно нея средната пазарна цена на
колата е *** лв.; разходите по ремонта на колата надвишават 70% от неговата
стойност, възлизайки на 73,53 %; на въпроса какво е процентното съотношение на
запазените части от колата е изтъкнато, че изброяването на годните за втора
употреба детайли, възли и агрегати на автомобила, претърпял ПТП е трудно за
реализиране, като се акцентира, че съотношението им спрямо стойността на колата
би била различна от количествената пропорция; определена е сумата от *** лв.
като действителна пазарна възстановителна стойност на вредите по колата.
От правна
страна съдът установи следното:
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба.
1.По
оплакването за недоказаност на релевантните факти и обстоятелства
Доводът
е неоснователен, тъй като за установяване механизма на ПТП е анализирано върху
протокола за ПТП №1509823 /л.16 от гр.д. №1722/2019г. по описа на КРС, като е
изискано четливо копие от същото - л.76/, така са ценени в светлината на чл.172
от ГПК показанията на водача на колата
към момента на настъпване на ПТП – С. К.К.. Ето защото не е верен доводът, че
обстоятелствата са установени само на базата на протокола от КАТ. Вярно е твърдението,
че частта от протокола за ПТП, която възпроизвежда волеизявление на участник в
ПТП има доказателствена сила само относно авторството и съдържащите се в него
неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се възпроизвежда от съставителя
на документа.
2.
По оплакването, че не следва се вземат предвид обясненията на свидетеля С. К.,
поради процесуално нарушение.
Оплакването
е неоснователно. Искането за допускане до разпит на свидетел за времето и
мястото на настъпване на ПТП е поискано още с исковата молба. Макар с
определение от 03.01.2020г. по гр.д. №1722/2019г. по описа на КРС на ищеца да е
било указано да отстрани нередовности – да посочи трети имена на свидетеля и
конкретните обстоятелства, за които ще дава показания, същите да не са
отстранени в рамките на указания срок, който не е преклузивен в случая, то
отстраняването на нередовности е осъществено на 11.02.2020г. от процесуалния
представител на ищеца, който е посочил имената на свидетеля и за какви
обстоятелства следва да бъде разпитан. Това е станало преди обявяване на
доклада за окончателен и в рамките на същото заседание свидетелят е допуснат до
разпит, който е осъществен в следващото заседание. Т.е. към момента на
отстраняване на нередовността не е била настъпила преклузия за направеното
доказателствено искане за изслушване на свидетеля, тъй като и докладът по
делото не е бил обявен за окончателен. От
друга страна, съдът е взел предвид роднинската връзка на свидетеля с
ищеца по делото и е преценил показанията му съобразно чл.172 от ГПК. Ето защо
съдът не намира причина да не цени и взема предвид показанията на свидетеля С. К..
3.По
оплакването за неправилност на определения размер на застрахователно
обезщетение в размер на 6 470, 60 лв.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от
вещо лице Н. В. Същата е приета от съда, като страните в съдебно заседание от
10.03.2020г. не са имали възражения и са поискали приемането й. Видно от
заключението действителната пазарна възстановителна стойност на вредите,
описани в протокол за ПТП и опис-заключение по щета от 17.04.2019г. е общ размер на **** лв. Доказателства в
насока, че въззиваемият е направил ремонт на катастрофиралия автомобил като
стойността на ремонта възлиза на уважената в решението сума са съдебната –
автотехническа експертиза, като и логичният извод, че веднъж автомобилът е
определен с „тотална щета“ – писмо с изх. №0-92-6734/15.05.2019г. до КАТ, а в
по-късен етап видно от удостоверение за техническа изправност на ППС от
20.07.2019г. то автомобилът е бил технически изряден и годен за ползване. Последното има характер на официален документ
и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена стойност. Т.е.
безспорен е изводът, че автомобилът е ремонтиран, като с експертизата е
установена стойността на ремонтните дейности. Както
е посочено и в атакуваното решение обстоятелството, че застрахованият не е
представил документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на
застрахования автомобил не е основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, за което е цитирана относима съдебна практика на ВКС – решение
№44/02.06.2015г. постановено по т.д. №775/2014г. на ВКС и решение
№59/12.06.2015г. постановено по т.д. №1256/2014г. на ВКС. В същите е посочено
още, че представянето на доказателства за дерегистрация има значение относно
началната дата на лихвата за забава. Застрахователната отговорност за щети
произтича пряко от закона и не може да бъде поставена в зависимост от
административна процедура по прекратяване на регистрацията на МПС.
4.
По оплакването, че са останали неизяснени обстоятелствата по стойността на
колата и стойността на запазените части.
По
делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза. В откритото
съдебно заседание страните не са имали въпроси към вещото лице по изложеното в
експертизата и са поискали приемането й без възражения. В заключението на
същата е посочено, че определената средна пазарна стойност за автомобила е ****
лв. Относно цитирания източник „schwackeliste” 3/13 е използван за извличане на
информация за стойността на марката и модела автомобил като нов. По тази
причина съдът не намира, че източникът е използван неуместно или в посока на
опорочаване достоверността на изводите в експертизата. В същата аргументирано е
посочено, че щетите по автомобила надхвърлят 70% от СПС на колата, а именно
73,53%. Последователната съдебна практика е възприела разрешението, че при
липса на документи удостоверяващи стойността на извършен ремонт, за
установяване на размера на вредата по правилата на КЗ, т. е. на средната
пазарна цена на ремонта, е допустимо ползването на експертно заключение,
какъвто е настоящия случай. За пълнота следва да се отбележи, че липсва
процесуално задължение за застрахования да притежава разходно-оправдателни
документи за ремонт на автомобила, с които да доказва претенцията си, а това
може да стане със всички способи предвидени в ГПК. Още повече, че фактурите,
работни карти и т. н., предвид характера им на частни документи, се ползват с
ниска доказателствена стойност. Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането тотална щета е
налице, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надхвърлят 70% от
действителната му стойност. Същата дефиниция като „пълна загуба на МПС“ е
дадена и в застрахователния договор сключен между страните. Видно от
заключението на вещото лице, както и от документи, изходящи от застрахователя –
л.20, л.21, л.22, л.23 от гр. д. №1722/2019г. по описа на КРС щетата на
катастрофиралия автомобил е тотална. Съгласно чл. 4, т. 5 от раздел II „Каско“ от договора за автомобилна
застраховка „Каско +“, сключен на 27.09.2018г. между страните по спора, е
посочено, че отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната
сума, но не повече от действителната стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Видно от приложението към автомобилна
застраховка „Каско +“ застрахователната сума е **** лв. към датата на
сключването на застраховката -
27.09.2018г., а според заключението на вещото лице – средната пазарна стойност
на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е *** лв.
Т.е. посочената сума *** лв. за ремонт
на автомобила не надвишава нито застрахователната стойност на колата, нито
действителната и цена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Според чл.12.3.1 от договора за застраховка
при пълна загуба на МПС /т.е. „тотална щета“ по смисъла на Кодекса за
застраховането/ застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от
нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата
на настъпване застрахователното събитие, намалена със стойността на годните
агрегати, възли и детайли. Аналогично е съдържанието и на нормата на чл.386 от КЗ. В заключението е отразено, че посочването на стойността на групите части е
трудно за реализиране, но същите не са ремонтирани и застрахователят не би
платил за тези части. До този извод се стига като се взема предвид описа на
щетите, направен от служител на застрахователя, и детайлизираното изброяване на
частите, подлежащи на ремонт, отразено в заключението на вещото лице. Смисълът
на законодателната уредба, съгласно чл. 386
и чл.
400 КЗ, е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия по
такъв начин, че да бъдат напълно репарирани претърпените от реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор. В този
смисъл пълно обезщетяване ще се постигне като бъде осъден застрахователят да
плати пълната стойност на ремонта /съгласно заключението/ като сумата следва да
не надвишава действителната пазарна стойност на колата, нито уговорената между
страните застрахователна стойност. Именно това е направил Районен съд –
Кюстендил. След като автомобилът е напълно ремонтиран, дерегистрацията му е
ненужна, съответно не е възможно да се коментира наличието на запазени части,
тъй като същият е напълно годен. В този смисъл доводите, че застрахованият се е
обогатил неоснователно, са неправилни, тъй като с възстановяването на вещта в
първоначалното й състояние, всъщност се е реализирал предметът на
застраховката, а имено репариране на настъпилите вреди, което е ограничено до
лимита на поетата отговорност от страна на застрахователят.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще потвърди решение №246/22.05.2020г.,
постановено по гр. д. №1922/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, като
правилно. За сумата за обезщетение до **** лв. решението не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК въззивникът - „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД ще бъде осъден да плати на въззиваемия направените и доказани
разноски от последния за въззивната инстанция – *** лв. /виж л.32 от в. гр. д.
№396/2020г. по описа на КОС/. Липсва възражение за прекомерност за
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия, поради което
дружеството, ще бъде осъдено да плати целия размер на възнаграждението,
съгласно отразеното в пълномощното.
По
обжалваемостта:
Цената
на иска е сума надвишаваща *** лв., поради което не попада в ограничението на
чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, поради което решението може да бъде
обжалвано в едномесечен срок от получаване на съобщението с приложен акт чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд, при спазване на
предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №257 от 30.03.2020г., постановено по гр.д.
№1722/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта, с която „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ***, е осъдено да плати на К.П.К., ЕГН:**********,
сумата от **** лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ по комбинирана полица №****, валидна за периода 27.09.2018г. до
26.09.2019г. ведно със законна лихва от 27.08.2019г. до окончателното
изплащане.
В необжалваната част решението на КРС е влязло
в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, представлявано от К. Ч. –
главен изпълнителен директор, и Б. П. – изпълнителен директор, да плати на К.П.К.,
ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, сума в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.