Р Е Ш Е
Н И
Е №......
гр.К., ……….. ****год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен
съд, гражданска колегия в публично заседание на петнадесети май, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й.П.
при секретаря..........................Р.Д......................като
разгледа докладваното от съдията......................гр.дело №771 по описа за **** год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за
делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и сл.
от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.
С влязло в сила решение №260378/08.09.****
г., постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба между съделителите Д.Б.Г. и Н.И.С.
по отношение на следните придобитите по
време на брака недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ
№**, находящ се в жилищната сграда - блок „Ч.“ №**, на *** етаж, построен върху
общинска земя в гр.К., квартал ***, ж.к.“И.“, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 69,59 квадратни метра, заедно с
припадащото се избено помещение №** и 0,91 идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседи: на жилището - изток - М. и Р. З., север - С.П., от горе - Ц.и П. Ц.,
долу - Е.Ч.и съседи на избеното помещение - изток Ц.и П. Ц., запад - Е.Ч.,
север и юг - коридор, който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.К., одобрени със Заповед №РД **-*/*.**15г. на АГКК, е самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор ******, с адрес на имота: гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, ***,
апартамент **, като самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор *****, брой надземни етажи: 8, брой подземни етажи: 0,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлени имоти с идентификатори *****, *****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 69,59 квадратни метра, прилежащи части: избено помещение **,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с
идентификатор *****.**, *****.**; под обекта: *****.**; над обекта -*****.**.;
ГАРАЖНА КЛЕТКА №**, с площ ** квадратни метра, находяща се в гр. К., построена
върху общинска земя в квартал **, с административен адрес: гр.К., ул.“С.“ №**, ***, който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К. ,
одобрени със Заповед №РД **-*/*.**15г. на АГКК е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, с адрес на имота: гр.К., ул.“С.“ №**, етаж 1, гараж **,
като самостоятелният обект се намира на
етаж 1, в сграда с идентификатор *****, брой надземни етажи: 1, брой
подземни етажи: 0, предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: **.00 квадратни метра, прилежащи части: не са посочени, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори ******,
******; под обекта: няма; над обекта –няма; и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в
квартал ** по плана на с.О., общ. Б.., одобрен със Заповед №*/**.10.**90г., с
площ на УПИ 780 квадратни метра, при граници: север - улица, изток - УПИ ***,
юг - УПИ ***, запад — УПИ *****, който по титул за собственост е дворно място
от 760 квадратни метра, находящо се в с.О., общ.Б.., обл.С., съставляващо
парцел ***, в квартал ** по плана на същото село, ведно с построената в същото
дворно място стопанска постройка, при граници: улица, наследници на А.Д.Г., Н. И.
Д. и П. К. Д.; при дялове:
1/2 идеална част за Д.Б.Г. и 1/2 идеална част за Н.И.С.; както и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с площ от 949 кв.метра по скица,
а по документ за собственост 900 кв.метра, в квартал ** по плана на с.Я., ЕКТТЕ
***, общ.М., на ул.“П.“ **, заедно с построените в него масивна жилищна сграда,
масивна жилищна пристройка, два навеса с оградни стени, стопански постройки и
подобрения, при съседи: от изток УПИ ***; от юг –УПИ ***и ***; от запад - УПИ ***и
УПИ ***; от север -улица, при дялове: 13/** идеални части за Д.Б.Г. и
5/** идеални части за Н.И.С..
В
срока по чл.346 от ГПК Д.Б.Г. чрез законния си представител е предявила срещу Н.И.С.
искови претенции за заплащане на сумата от 576.09 лв., явяваща се стойността на
½ от заплатените ВИК услуги и за сумата 2902.50 лв. явяваща се
обезщетение за лишаване от ползване на ½ идеална част от недвижимия имот
в гр.К., ж.к.“И.“, бл.№**, *** за периода
от 08.07.**** г. до 13.10.**22 г., ведно със законната лихва от подаване
на молбата до окончателното изплащане.
В срока по чл.346 от ГПК Н.И.С. чрез
законния си представител е предявил срещу Д.Б.Г. искова претенция за сумата от 9225 лв., явяваща се стойността на припадащата се част от
извършените в недвижимите имоти подобрения, подробно описани в молба от 10.02.****
г.
В о.с.з. са конкретизирани от Н.С. чрез
пълномощника времето на извършването в
периода **** г.- **** г. на всяко от претендираните подобрения.
Ищцата Д.Г. чрез пълномощника оспорва извършените подобрения с твърдение, че част от тях не са
извършени, а други като извършвани по времена брака.
По делото са разпитани две групи свидетели: на ищцата – Д.С.С., В.Д.В.и
С.М.М.и на ответника – Г.Г.И., К.А.И. и Д.К.Л..
Съгласно показанията на свидетеля Г.Г.И. преди около повече от 5-6 години в имота в с.Я. ответникът
правил подпорна стена от северната част, сменил прозорец в старата къща,
направил подова настилка с ламинат. В новата постройка имало баня и тоалетна,
която ответникът направил нов покрив с греди и нови керемиди. Къщата имала нови
улуци. Отлял обръч на кладенец, пуснал 15 метра тръби и сложил помпа. Знаел за
направеното от ответника, а и видял, когато той купувал материалите. В гаража ходил
преди около 10 години. В него имало ток, вода,
бил с хидроизолация и метална врата, които ответникът му казал, че е
направил.
В показанията си свидетеля
К.А.И. сочи, че ответникът направил ремонт на гаража-
поставил му изолация, подпорна стена, прекарал ток и вода, измазал канала и
сложил метална врата. Ремонтът бил преди 5-6 години. От **05 г. до преди 5-6
години виждал Н. да си вкарва колата в гаража.
Съгласно
показанията на свидетеля Д.К.Л., преди
4-5 години ходил с ответника в с.Я.. Тогава той бил в ремонт- правел подпорната
стена отвън на къщата, ремонт на покрива на къщата и на беседката, на банята и
тоалетната. Банята и тоалетната се намирала в старата къщата и щели да слагат
фаянс. Имало кладенец и сонда и отгоре на сондата ответникът направил покрив,
навесче. Видял дограмата на помещения на къщата и на другата постройка, които били
ПВЦ. Ответникът му казал, че е правил тези подобрения.
В показанията си свидетеля
Д.С.С., зет на страните сочи, че в гаража на ул.“С.“ №** са правени
ремонти. През **07-**08 година, отзад на
гаража била направена т.н. подпорна стена, прекарани били ток и вода. През **13-**14
г. стените на гаража били измазани и поставена нова врата. /“…Две врати са
правени, това е една врата с две крила. Знам, защото аз съм правил вратата.
Помагах на подпорната стена..“/. Ремонти
в имота в с.Я. били правени през **14, **15, **16 година. Ремонтирал се покривът на лятната
кухня чрез смяна на керемидите, отливали се циментени колони да подпират
покрива, на които присъствал. Страните се раздели през **** година и от тогава
нищо не било правено. Когато ходил в имота в с.О. за първи път през **96 год.
асмите и сондата съществували. Преди да се
скарат, ищецата и ответникът живеели на ул.“С.“ №**. Ищцата била много
привързана към имота в с.Я. понеже е бащин имот. Имотът в с.О. бил наследствен
имот на ответника.
Съгласно показанията на
свидетеля В.Д.В., зет на страните, в гаража били правени ремонти няколко пъти. През **08 г. било направено
укрепване на задната страна на гаража с мембранна стена, поставен дренаж и
циментов пояс, за да няма влага. През **14 г. и **15 г. бил прекаран ток и вода
в гаража, измазани били стените му отвътре и отвън и сменена вратата. В гаража
имало канал. В имота в с.Я. имало започната, незавършена баня и тоалетна и не
функционирала. Правен бил частичен ремонт на покрива на допълнителната
пристройка. През **16 г. на къщата били сменяни керемидите, облицовани стените
на една от стаите й, направен бил и навес пред къщата вътре в къщата. Изградена
била подпорна стена, която да укрепи имота от северна страна. Всички ремонти
тогава се правили, през **16 г. Присъствал, когато били правени ремонтите. През **09 г. ходил в имота в с.О. и
тогава имало сондаж. Ищцата била привързана към имота в с.Я., тъй като бил
бащинът й имот./“.. те бяха семейни, когато са правени ремонтите. Д. е била
наясно с ремонтите, които са били правени през това време... Знам, че заедно са
ги плащали, спестявали са. От тях знам. Знам го и от единия и от другия.
Казвали са ми, че с общи пари са ги направили../.
В показанията си
свидетелят С.М.М.сочи, че ремонти на гаража били правени преди много години.
През **13-**14 г. била направена подпорна стена. Влизал в гаража, когато се
шпакловали стените и се пръскали с мазилка. Всички съседни гаражи били с канали
и измазани **64 г., когато били построени. Вратите на гаражите били дървени.
Ответникът правил на гаража уширение около един метър и половина, на което
присъствал и били заедно. Гаражът на свидетеля също бил с дървена врата и
когато си купил лека кола през **15 г. сменил врата на своя гараж с метална
врата по идеята на ответника.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение.
Съгласно заключението допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми. Средната
пазарна стойност е определена по два метода /на вещната стойност и на пазарните
сравнения/ и е: на апартамент №**, бл.**, ж.к.“И.“ в гр.К.-66 808лв.; на гаражна клетка №**, на
ул.“С.“ в гр.К. без подобрения-25 358лв., а с подобрения-29 890лв.; на дворно място с постройка, с.О. -без
подобрения-7025лв.,
а с подобрения-7 033лв.;
на дворно място със сгради и постройки, в с.Я. -без подобрения 47
349лв., а с подобрения-50 824лв. Стойността на СМР за всеки обект е: на
гаражна клетка №**, ул.“С.“ в гр.К.-2 663лв., на дворното място с
постройка в с.О.-1.358лв.; и на дворно място със
сгради и постройки в с.Я.-9 379лв. Месечният наем на целия апартамент №**, бл.**,
ж.к.“И.“ в гр.К. е **8 лв. Заключението е оспорено в частта относно средната
пазарна стойност на процесното дворно място със
сгради и постройки, находящо се в с.Я..
По делото
е назначена тройна съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение,
неоспорено от страните. Съгласно заключението пазарна стойност на
имота: УПИ **** в кв.** с.Я. община М. - дворно място
цялото от 949 м2, Жилищна сграда на 1 етаж и полуподземно избено
помещение със ЗП = 40 м2 и РЗП = 52 м2, Жилищна сграда на
1 етаж - лятна кухня със ЗП = 35 м2, Навес на 1 етаж със ЗП = ** м2,
Кухня на 1 етаж със ЗП = 8 м2 и Стопанска постройка на 1 етаж със ЗП
= 10 м2 е в 70400 лв. Стойността на дяловете на страните са както
следва : 13/** ид. части за Д.Б.Г. - 50 844 лв. ; 5/** ид. части за Н.И.С.- **
5** лв.
Представени са заверени копия на споразумителен протокол №К**-* от 03.10.**** г. сключен между “ВиК“ ЕООД гр.С. Д.Б.Г. като титуляр на партида за имот в с.Я., с адрес ул.“П.“ *, за неплатени сметки на абоната за доставена на вода в имота партида №***на обща стойност 8**.22 лв. и **.58 лв. лихва за забава, за заплащане на 280 лв. при подписване на споразумението и постигнато съгласие за разсрочване на остатъка на 11 вноски, с падеж на последната 30.09.**** г.; служебна бележка от 28.06.**** г., издадена от “ВиК“ ЕООД гр.С. за фактурирано задължение с фактура №********* г. на стойност 8**.22 лв. за периода на задължението 12.10.**14 г.- 11.06.**** г. към 28.06.**** г.; и ** бр. квитанции , ведно с фискални бонове за заплатени към „ВиК“ ЕООД гр.С. суми за вода -№***в периода м.10.**** г.- м.06.**22 г. вкл.
От така
установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По претенциите на ищцата Д.Б.Г. с правно
основание чл.31, ал.2 и чл.30, ал.3 от ЗС:
Предпоставка за възникване на
задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на
съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена
писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за
заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ
по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при
необходимост може да се ползва от полезните й свойства съобразно предназначението
й, той ползва общата вещ лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи
обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение
№7/02*.**12 г. по т.д.№7/**12 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта- чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез трето
лице, на което той безвъзмездно я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират т.е. от правно значение е не дали съсобственикът ползва
вещта, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да я ползва според
частта си. Лично ползване е налице и когато ползващият съсобственик не е
отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил
възможността да ползват заедно общата вещ. Задължението за заплащане на
обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
реално ползване на съсобствената вещ
съобразно правата и/или заплащане на обезщетение. То е
равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. За да се освободи от
отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на
съсобственика общо /съвместно/ ползване или да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право. Лишеният от ползването на общата вещ съсобственик
може да претендира за присъждане на обезщетение само за периода от поканата до
първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, когато
претенцията е приета за съвместно разглеждане. В случая ищцата претендира
присъждане на обезщетение в размер на 2902.50 лв. за лишаване от ползване на
делбения имот- апартамент, находящ се в гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, ***, за
периода от 08.07.**** г. до 13.10.**22 г. Налице е писмена покана по чл.31,
ал.2 от ЗС, която се съдържа в исковата молба от 08.05.**** г. и която
определят началото на периода на търсеното обезщетение, а краят на периода е
13.10.**22 г.- датата на която е влязло в сила постановеното по делото решение
№260441/**.12.**** г., с което на основание чл.344, ал.2 от ГПК е определена
сумата от ***лв. месечно, която ответникът е осъден да заплаща за лишаване от
правото на ползване на 1/2 идеална част от имота. В хода на втората фаза на производството
по делото ответникът не е навел доводи и
в тази връзка не са събрани доказателства, на ищцата да е осигурена
възможността за реално ползване на частта й от процесния апартамент, поради
което претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за
претендирания период от 27 месеца в размер на 2902.50 лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС,
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Разноските за консумативни разходи – ток, питейна вода и канални услуги се явяват тежест във
връзка с ползването на имота. С поемането на консумативните
разноски за съсобствената вещ, извършено само от единия съсобственик,
той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от
разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността. Установи се, че
ищцата като титуляр на партидата на съсобствения имот, находящ се в с.Я., общ.М., ул.“П.“ *след развода е заплатила на ВиК ЕООД общо 1103.42 лв.,
от които: *3.47 лв. разходи за ползваната в периода 12.10.**14г.-11.06.**** г.
вода, ведно с лихви за забава и 2**.95 лв. разходи за потребената в периода
13.01.**** г.-25.03.**22 г. в този имот питейна и отведена канална вода. От
общия размер на платените разходи ищцата
претендира 576.09 лв. Следва да се посочи, че бракът между страните е прекратен
на 30.05.**** г., когато е влязло в сила решението за развод. Процесният имот
не е бил семейно жилище, а и няма наведени доводи и доказателства страните или
някой от тях да го е ползвал еднолично и трайно. Според чл.32 от СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нуждите на
семейството, като разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат
съвместно от двамата съпрузи. От цитираната норма следва изводът, че всеки
съпруг е длъжен да участва в разходите за задоволяване на семейството. Такива
разходи са и консумативните разноски за вода и ток, ежедневните разходи за
хранителни продукти, разходите за услуги, отопление, покъщнина и др. свързани с
обикновените, материално-домакински нужди на семейството. Предвид това и по
арг. от чл.14 и чл.** от СК следва, че разходите за задоволяване нуждите на
семейството се поемат от двамата съпрузи, както с общи средства, така и с лични
средства на всеки един от тях. В периода 12.10.**14 г. - 30.05.**** г. ищцата е
била собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, а останалите 5/6
ид.части са били в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяването
на брака с развод, когато и имуществената общност също е прекратена, е налице
режим на разделност на задълженията и изпълненото от единия на общи задължения,
също ще попада в режим на разделност. Като титуляр на партидата, ищцата е
заплатила след развода с лични средства, общата сума от *3.47 лв. за ползваната
по време на брака в имота вода, заедно с начислените лихви за забава от които:
638.06 лв. като собственик съобразно квотата й, а останалите 245.41 лв. са
дължими от ответника предвид неговия дял. По отношение на платените 2**.95 лв.
за потребената в периода 13.01.**** г.-25.03.**22 г. вода, доколкото не са
наведени доводи и в тази връзка събрани доказателства имотът през този период
да е ползван единствено и само от ищцата, ответникът като съсобственик дължи
припадащата се част, съответна на квотата му от стойността на потребената вода,
а именно сумата 61.10 лв. Предвид изложеното претенцията на ищцата по чл.30,
ал.3 от ЗС за направени разходи за потребена вода и
ВиК услуги в периода 12.10.**14г.- 25.03.**22 г. е основателна за сумата
от 306.51 лв., а в частта до претендираните 576.09 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
ІІ.По претенцията на ответника Н.И.С. с правно основание чл.30, ал.3 от
ЗС за извършени подобрения:
Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела
си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят
за нейното запазване. Понятието “тежести“ включва необходимите разноски,
направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които
тя би погинала или състоянието й би се влошило /арг. от чл.41 от ЗС/, както и
обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При
необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително
заплатените разноски в размера, в който са направени. Необходимите разноски са
свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или
се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени
от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се
приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението й.
Подобрение би било налице, когато вложените средства за труд и материали са
довели до увеличаване на стойността на имота. Необходимите разноски не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и затова ако един
съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.30,
ал.3 от ЗС от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи. Без значение в случая е дали
съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се
използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия
по управление на вещта.
В случая ответникът претендира заплащане
стойността на следните извършени ремонтни дейности, които определя като
подобрения в: 1.Гараж
/Гаражна клетка/ №** в гр.К., *****, ***- изработване и поставяне на
двойна метална гаражна врата с изолация; шпакловка на тавана и мазилка на
стени; измазване на канала с цимент и вар; прекарване
на ток и вода; изграждане на подпорна стена от бетон и арматура- хидроизолация;
поставяне на подпорни циментобетонни стени; 2.УПИ **** в квартал **
по плана на с.Я.-
изграждане
на укрепваща подпорна стена с бетон и влагоизолираща мембрана за защита на
имота от север; облицовка на стени и таван на стая с площ от **
кв.м. с гипсокартон, шпакловка и боядисване, прекарване на ел.инсталация и
контакти, поставяне на алуминиева дограма и „обръщане” на прозорци, бетониране
на пода с армиран бетон и поставяне на ламинат; иззидване с тухли-итонг на баня
и тоалетна под навес, прекарване на чиста вода и канал с шахта в изградената
баня; полагане на изравнителна бетонна замазка за изравняване, поставяне
на алуминиева врата и алуминиев и прозорец на банята; цялостен ремонт на
покрива, смяна на керемидите, надграждане на стените с тухли, обшивка (пояси) с
бетон и желязо, нареждане на нови греди и наковаване на дъски и изолация, летви
за керемидите; поставяне на нови улуци и тръби за отвеждане на дъждовната вода
от покрива; изграждане на циментови колони с арматура на навес; направа
на сонда за използване на вода, поставяне пластмасови тръби, циментов пръстен,
помпа и дървен покрив с керемиди; изграждане на тръбна конструкция асма; 3.Имот
в с.О., общ.Б..- направа на сондаж с дълбочина 3,5 м., бетонна шахта и
поставяне на помпа; направа на асмалък от метални тръби и циментови колове.
От
заключението на СТЕ се установява, че твърдените ремонтни дейности са извършени
и с тях се е увеличила стойността на трите имота. Въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, преценени съобразно чл.**2 от ГПК, а и в тяхната
съвкупност съдът намира, че твърдените ремонтни дейности са извършени преди
развода. Изводът е формиран от това, че показанията на свидетелите Г.Г.И., К.А.И. и
Д.К.Л. не отразяват техните преки впечатления, а се основават на казаното им
от ответника и са посещавали имотите преди 5-6 години т.е. до **** г., докато
ответникът е заявил, че подобренията са извършени в периода ****-**** г.
Свидетелите Д.С.С., В.Д.В.и С.М.М.са посещавали имотите преди и
по време на ремонтите, помагали са лично в някои от ремонтните работи,
установяват причините и времето на извършването им и състоянието на имотите,
поради което показанията им за преки, последователни поради което съдът дава
вяра на разказаното от тях.
Собствеността върху недвижим имот, придобит по време на брака е
бездялова и неделима. С прекратяването на брака се прекратява и съпружеската
имуществена общност- чл.27, ал.1 от СК. Следователно прекратеният брак води до
промяна в режима на съпритежание с присъщото за съсобствениците взаимоотношение
като извършените подобрения през време на брака
са съизмерими с дела в общия имот. При делба на имущество – съпружеска
имуществена общност, прекратена с развод, по реда на чл.346 от ГПК се
разглеждат сметки между бивши съпрузи, свързани с извършени след трайна
фактическа раздяла или след развода подобрения в имуществената общност със
средства, които нямат брачен произход - в този смисъл е решение №710/01.12.**03
г. по гр.д.№289/**03 г. на ВКС, І г.о., касаещо приложението на разпоредбата на
чл.286 от ГПК /отм./, която е аналогична на чл.346 от действащия ГПК. Това е
така, защото трансформации на средства в подобрения по време на брака стават
част от съпружеската общност с оглед момента на извършването им, не променят
характера на съсобствеността и презумпцията за общ принос /респ. впоследствие
равни дялове/, а за оборването й са налице специални искове, изключващи общия
ред за предявяването на такива претенции като претенции по сметки реда на
чл.346 от ГПК. В случая твърдените ремонтни дейности в имотите са извършени по
време на брака, а и няма наведени твърдения в първото о.з. /чл.346 ГПК/ за
период на фактическа раздяла предшестваща развода. Затова и особения характер
на тези имоти, като попадащи в режим на съпружеска имуществена общност и
съобразно разпоредбата на чл.24, ал.2 от СК, че действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да
извършва всеки от съпрузите, би следвало да се приеме,че до прекратяването на
тази общност, което в случая се е осъществило с развода, никой от съпрузите не
дължи на другия средства за уравнения на сметки, произтичащи от разходи по
увеличаването на стойността, ремонта или поддръжката на съсобствения имот.
Следва да се посочи също, че недължимо е и заплащането на стойността на онези
ремонти, които след създаването на обикновената съсобственост са направени само
от единия съсобственик, ако те се налагат от обикновеното употребление и
изхабяване на общата вещ. Поради гореизложеното, съдът намира предявената искова
претенция от Н.С. против Д.Г. на основание чл.346 от ГПК вр. с чл.30, ал.3 от
ЗС за заплащане на 9225 лв., явяващи се стойността на
припадащата се част от извършените в трите недвижими имота подобрения за
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством
четири способа: чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите по реда
на чл.353 от ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК; или чрез изнасяне на
имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това
съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване
на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното
извършване. Извършването на делбата е подчинено на два основни принципа – право
на дял в натура и равноправие на съделителите.
В случая като
съобрази всички данни по делото, това че дяловете на съделителите за три от
имотите са равни, а по отношение на четвъртия имот, находящ се с.Я. правата на
съсобствениците са различни, че допуснатите до делба вещи се различават по вид,
предназначение и стойност, както и разясненията, дадени в ТР№2/11.04.**22 г. по
тълк.д.№2/**** г. на ВКС, ОСГК съдът намира за приложим способ за извършване на
делбата този по чл.353 от ГПК. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.353
от ГПК не поставя ограничения относно какъв вид неудобства биха били пречка за
извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са
свързани със засягане, както на имуществената, така и на личната сфера на
съделителите и ако са значителни следва да бъдат съобразени при извършване на
делбата / решение №78/10.07.****г. по гр.д.№1580/****г. на ВКС, 1 г.о./. За
да извърши разпределението и обособи дяловете на страните съобразно квотите им
в съсобствеността съдът цени неоспореното заключение на тройната СТЕ относно
пазарната цена на недвижимия имот в с.Я. и заключението на единичната СТЕ в
неоспорената част относно поделяемостта на четирите имота и пазарната стойност
на процесните апартамент и гаражна клетка, находящи се в гр.К. и имота в с.О..
Установи се, че всички недвижими вещи са неподеляеми. При пазарна стойност на
имотите, а именно: Самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор ******, с адрес гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- 66 808
лв.; Самостоятелен
обект с адрес на имота: гр.К., ул.“С.“ №**, етаж 1, гараж **, с предназначение:
гараж- 29 890 лв.; УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в квартал ** по плана на с.О., общ.Б..-
дворно място с построената в него стопанска постройка- 7033 лв.; и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в
квартал ** по плана на с.Я., общ.М., на ул.“П.“ **, с построените в него
масивна жилищна сграда, масивна жилищна пристройка, два навеса с оградни стени,
стопански постройки и подобрения- 70400 лв. и квотите на съделителите, при които е
допусната делбата, следва, че стойността на дяловете на всеки от тях е както
следва: на Д.Б.Г.- 102709.50 лв. и на Н.И.С.-714**.50 лв. Изхождайки от по-голямата квота на ищцата в съсобствения
имота в с.Я., привързаността й към този имот, който е наследствен от родителите
й и това се установява от доказателствата по делото, заявеното от нея желание
да го запази, а и съобразявайки стойността на дяловете в съсобствените вещи съдът
приема, че при минимално
парично уравняване следва да разпредели
имотите в два дяла, които да възложи както следва: в дял на Д.Б.Г.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в квартал ** по плана на
с.Я., общ.М., на ул.“П.“ **, с построените в него масивна жилищна сграда,
масивна жилищна пристройка, два навеса с оградни стени, стопански постройки и
подобрения и Самостоятелен
обект с адрес на имота: гр.К., ул.“С.“ №**, етаж 1, гараж **, с предназначение:
гараж, които имоти са на обща стойност 100290 лв.; и в дял на Н.И.С.:
Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******, с адрес гр.К., ж.к.“И.“
бл.**, ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в
квартал ** по плана на с.О., общ. Б..- дворно място с построената в него
стопанска постройка, които имоти са на обща стойност **841 лв. Съобразно дяловото участие на съделителите, се дължи
парично уравняване за разликата между стойността на полагащите се и реално
получени в дял недвижими имоти. В случая стойността на поставените в дял на
ищцата имоти е по-малък от стойността на квотата й, а стойностите на поставени в
дял на ответника имоти е по-голям. Предвид установената разлика, за уравнение
на дела, съделителят Д.Б.Г. следва да получи от съделителя Н.И.С. сумата от 24**.50 лв.
За
приключване на делбеното производство на основание чл.355 от ГПК страните
следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-К. държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им, както следва:
Д.Б.Г. -4108.38 лв. и Н.И.С.- 28**.86 лв. На основание чл.355,
изр. второ от ГПК държавна такса следва да се
присъди и по съединените във втората фаза на делбата искове по сметки- в размер
на 4 % върху цената на всеки от исковете, като съразмерно на уважената част държавната
такса следва да бъде заплатена от насрещната страна, а съразмерно на отхвърлената
част – от страната, която ги е предявила. Ищцата следва да заплати **.40 лв.
държавна такса за отхвърлената част от исковата й претенция по чл.30, ал.3 от
ЗС. Ответникът следва да заплати 26.60 лв. за уважената част от исковата
претенция на ищцата по чл.30, ал.3 от ЗС, 116.10 лв. държавна такса по
исковата й претенция по чл.31, ал.2 от ГПК и **9 лв. държавна такса за
отхвърляне на исковата му претенция по чл.30, ал.3 от ГПК
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на Д.Б.Г., с ЕГН-********** ***, следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***,
целият с площ от 949 кв.метра по скица, а по документ за собственост 900
кв.метра, в квартал ** по плана на с.Я., ЕКТТЕ ***, общ.М., на ул.“П.“ **,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна жилищна пристройка,
два навеса с оградни стени, стопански постройки и подобрения, при съседи: от изток
УПИ ***; от юг –УПИ ***и ***; от запад - УПИ ***и УПИ ***; от север –улица;
ГАРАЖНА КЛЕТКА №**, с площ ** квадратни метра, находяща се в гр. К.,
построена върху общинска земя в квартал **, с административен адрес: гр.К., ул.“С.“
№**, ***, който по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К., одобрени със Заповед №РД **-*/*.**15г. на АГКК
е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: гр.К.,
ул.“С.“ №**, етаж 1, гараж **, като самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор *****, брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: 0, предназначение: хангар, депо, гараж,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: **.00 квадратни метра, прилежащи части: не са
посочени, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с
идентификатори ******, ******; под обекта: няма; над обекта –няма; с обща
стойност на имотите в този дял 100290 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 от ГПК на Н.И.С., с ЕГН-********** ***, следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в
жилищната сграда - блок „Ч.“ №**, на *** етаж, построен върху общинска земя в
гр.К., квартал ***, ж.к.“И.“, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 69,59 квадратни метра, заедно с припадащото се
избено помещение №** и 0,91 идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
жилището - изток - М. и Р. З., север - С.П., от горе - Ц.и П. Ц., долу - Е.Ч.и
съседи на избеното помещение - изток Ц.и П. Ц., запад - Е.Ч., север и юг -
коридор, който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К.,
одобрени със Заповед №РД **-*/*.**15г. на АГКК, е самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор ******, с адрес на имота: гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, ***,
апартамент **, като самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор *****, брой надземни етажи: 8, брой подземни етажи: 0,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в
поземлени имоти с идентификатори *****, *****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 69,59 квадратни метра, прилежащи части: избено помещение **,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатор
*****.**, *****.**; под обекта: *****.**; над обекта -*****.**.; УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, в квартал ** по плана на с.О., общ. Б.., одобрен със Заповед
№*/**.10.**90г., с площ на УПИ 780 квадратни метра, при граници: север - улица,
изток - УПИ ***, юг - УПИ ***, запад — УПИ *****, който по титул за собственост
е дворно място от 760 квадратни метра, находящо се в с.О., общ.Б.., обл.С.,
съставляващо парцел ***, в квартал ** по плана на същото село, ведно с
построената в същото дворно място стопанска постройка, при граници: улица,
наследници на А.Д.Г., Н. И. Д. и П. К. Д.; с обща стойност на имотите в този дял **841 лв.
ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН-********** ***, да заплати на Д.Б.Г.,
с ЕГН-********** ***, за
уравняване на дела й сумата от 24**.50 лв.,
ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Н.И.С., с ЕГН-**********
***, да заплати на Д.Б.Г.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.346
от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 306.51 лв. разходи за потребена вода и ВиК услуги в
съсобствения недвижим имот, находящ се в с.Я., общ.М., на ул.“П.“ *в периода 12.10.**14г.-
25.03.**22 г., ведно със законната лихва от 13.02.**** г. до окончателното
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 306.51 лв. до претендираните 576.09
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.И.С., с ЕГН-**********
***, да заплати на Д.Б.Г.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.346
от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС сумата 2902.50 лв. обезщетение за лишаване
от правото на ползване на идеалната й част от съсобствения имот, находящ се гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, ***, за периода от 08.07.**** г. до 13.10.**22 г., ведно
със законната лихва от 13.02.**** г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.С.,
с ЕГН-********** ***, против Д.Б.Г.,
с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за сумата от 9225 лв., явяваща се стойността на
припадащата се част от извършени подобрения в съсобствените имоти- гараж
/гаражна клетка/ №**, находящ се в гр.К., *****, ***, дворно място
със сгради и постройки в с.Я., общ.М., ул.“П.“ *и дворно
място с постройка в
с.О., общ.Б.. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.Б.Г., с ЕГН-**********
***, на основание чл.355 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-К. 4131.78 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.355 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 3**8.**
лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр.С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: