РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201201 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от ХР. Г. Т., ЕГН **********, с адрес с. Б, против
Наказателно постановление №1899а-290 от 14.07.2021г., издадено от Кр–
началник на Първо районно управление гр. Благоевград, с което за извършено
нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал., от ЗМВР на Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е
напуснал мястото на проверката. Обяснил е контролните органи, че се налага
спешно да занесе до болница „Пулс“ документи на майка му, което е бела
настанена за лечение и ще се върне, което и направил.
Оспорва се, че самият АУАН и Наказателното постановление са
издадени с противоречия, с фактическата обстановка, не отговаряща на
действителността.
На последно място се застъпва, че не са посочени основанията,
налагащи, в какво се изразява извършеното деяние. Твърди, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят ХР. Г. Т., редовно призован, се
явява лично, който подържа жалбата, като доразвива, доводите изложени в
нея.
Ответникът 01 Районно управление Благоевград към ОД на МВР редовно
призован не изпращат представител
Районна прокуратура Благоевград - редовна призована, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.05.2021г., около 16:12 часа, в гр. Благоевград, при извършване на
полицейска проверка на ул,, Митрополит Борис“- /зад театър Благоевград/,
при издадено полицейско разпореждане да не напуска мястото на проверката,
Т. напуснал мястото, с което е нарушил разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.
В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите М. и М.. Тези
свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си, установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУН. Свидетелят М. не отрича, че Т. му е обяснил в какво
положение се намира и трябва да отиде спешно до „
Входа на производството и жалбоподателя дава обяснения, че е бил спрян
затова, че не е пуснал фаровете. Първо му е бил съставен акт за не пуснати
фаровете, след което си е тръгнал, защото е трябвало да даде кръв за майка
му, но след това веднага се върнал.
Съдът дава вяра както на показанията на разпитаните по делото свидетели,
ката и на обясненията на Т., тъй като същите са последователни, логични и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а именно писмо
№4716/19.08.2021г. на 01 РУ -Благоевград, епикриза и медицинска
характеристика на Д Т.а, акт за установяване на административно нарушение
№502191 от 12.05.2021г.,заповед № 8121з -250/05.03.2021г. на МВР,
заповед№8121з-198/251/05.03.2021г. на МВР.
Въз основа на АУАН началникът на Първо районно управление гр.
Благоевград е издал атакуваното НП, с което за извършено нарушение по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал., от ЗМВР на Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. НП е връчено на
дъщерята му на 13.08.21г. и в законоустановения срок е подадена настоящата
жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, Разгледана по същество –
основателна.
Съдът приема, че при установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно не съобразяване с чл. 42, т.4
и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбите поставят изисквания относно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Разпоредбата на
чл.64 ЗМВР съдържа 7 алинеи, които касаят полицейските разпореждания.
При съставяне на АУАН и НП липсват посочени елементи от състава на
нарушението. АНО е посочил, че деянието е нарушение по чл. 64, ал.1 от
ЗМВР. Това описание действително е непълно – се става ясно какво точно
разпореждане е дадено на лицето, което не е изпълнено или с действията си
то пречи на органите на реда да си изпълнят функциите. Освен това по чл. 64,
ал.1 от ЗМВР се отнася само до писмените разпореждания на органите на
МВР, до устните разпореждания се отнася ал.2 на чл. 64 от ЗМВР. Тази
неточност също води до извода, че административно-наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, като в описанието на деянието
се откриват елементи на два фактически състава на нарушение, която въвежда
правилото за поведение на лицата, с което санкционираното лице не се е
съобразило. Изложеното води до извода, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, поради което не следва породят целените с тях
правни последици. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на
правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Нарушаването на правото
на дееца да узнае за какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята
теза срещу това твърдение създава винаги основателно предположение, че
издаденото наказателно постановление въз основа на такъв акт е неправилно.
От друга страна настоящият съдебен състав намира за основателен
изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на
НП административно наказващият орган е подходил формално при
анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на
извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи
нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
3
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото
понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват
отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от
ЗАНН. За това го задължава чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият
орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за
липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и
въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй
като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение
ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват
вреди нито за държавата, нито за гражданите, нито за водача. Реално се касае
за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма
доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на
закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая
обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна. Също
така от събраните писмени доказателства е видно, че само ден след
установяване на нарушението и съставяне на акта жалбоподателят е
предприел необходимите действия като е представил, писмени доказателства,
за извършване на нарушението. за което и е уведомил компетентните
органи. Предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в размер 100 на
лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, предвид
добросъвестното поведение на жалбоподателя веднага след съставяне на акта.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
4
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото
при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още
съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите
незабавни действия от страна жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление №1899а-290 от 14.07.2021г., издадено от К – началник на
Първо районно управление гр. Благоевград, с което на Х.Т., ЕГН **********,
с адрес, с. Б за извършено нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание
чл. 257, ал., от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5