№
1
гр.
Силистра,
08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 177/2018 год.
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
493 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– Ш.Х.А., чрез пълномощниците адвокат Д.Л.Б.,
член на САК. с адрес на адвокатска кантора: гр. Варна 9000. б\л. "Княз
Борис Г" Ха 17, тел. 0889/306 763 и адвокат Р.Н.Н.,
член на ВАК. с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна. у.л...Христо
Попович" №9. тел. 0895/832 626, желае съда да осъди ЗД „ЕВРОИНС" АД. с ЕИК *********, със седалище и адрес па
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, представлявано
съвместно от изпълнителните си директори Йоана Цонева и Евгени Игнатов, да
заплати на Ш.Х.А., както следва:
Сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - душевни болки н продължителни
страдания, във връзка с ПТП от 16.11.2017г., виновно причинено oт от И.Ц. Илив. управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил, марка «Форд Транзит», модел
«Корект 200», с peг. № РВ ****
МК, собственост на «АВТОРЕНТ 96» ЕООД - с. Катуница,
област Пловдив, които е допуснал ПТП и с това е нарушил правилата за движение
по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Х. А. – брат на
ищцата, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
Сумата
от 3 223.10 лева /три хиляди двеста двадесет и три лева и десет стотинки/
представляващи мораторната лихва върху горепосочената главница, считано от
датата на застрахователното събитие 16.11.2017г. до 06.12.2018г. до датата на
депозиране на исковата претенция. Прави доказателствени искания и претендира
деловодни разноски
Ответникът – ЗД „ЕВРОИНС" АД. с ЕИК *********. със седалище и адрес па
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 4, редовно уведомен в
срок депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по
основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и водача на товарен автомобил, марка «Форд Транзит»,
модел «Корект 200», с peг. № РВ **** МК, собственост на «АВТОРЕНТ
96» ЕООД - с. Катуница, област Пловдив. Намира, че искът е неоснователен над
размера от 5000 /пет хиляди/ лева определени, като максимален предел за
обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 493а от КЗ, във вр. с § 96 от ПЗР на
КЗ. Ответникът оспорва сочения от ищеца механизъм на процесното ПТП, като
твърди, че същото не е настъпило по вина на водача на товарния автомобил И.Ц. и
изключва виновно поведение от негова страна. Оспорва се и наличието на
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Според ответника ищцата и загиналото
при процесното ПТП лице не са били близки, между тях е нямало дълбока и силна
привързаност, духовна и емоционална близост, което според процесуалния
представител на ответника обуславя неоснователност на паричната претенция за
обезщетение. Ответникът твърди, че липсват доказателства установяващи наличието
на близки отношения между ищцата и загиналия при ПТП А. Х. А.. Оспорва се и
размерът на исковите претенции, като в тази връзка ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в неадекватно поведение
на пешеходеца Алишев непосредствено преди настъпване на ПТП. Ответникът оспорва
и началната дата, от която се претендира мораторна лихва върху претендираното
обезщетение, като счита че същата следва да е дължима не от момента на ПТП, а
от момента на поискването от застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.
Претендира деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
На
16.11.2017г., около 17.05ч., в с. Черник, община Дулово, област Силистра, по
ул. „Шести май“ до дом № 36, при управление на товарен автомобил, марка „Форд
Транзит“, модел „Корект 200“. с peг. № РВ **** МК, собственост на „АВТОРЕНТ 96“ ЕООД - с. Катуница. област Пловдив. И.Ц.И., е
предизвикал ПТП, и с това е причинил смъртта на А. Х. Ал.в, брат на ищцата роден
на с родители Ф. Х.А. и Х. А. А. от с. Приселци, област Силистра.
По
твърдения на ищцата смъртта на А. Х. А. й въздействала изключително зле.
Допълнителен стрес и напрежение е преживяла заедно и с нейните брат и сестра Е.и
Д., покрай неуредиците относно, липсващи документи за самоличност на покойния
затрудняващи процедурата по погребението му. Ищцата твърди, че преживява и по настоящем тежко смъртта на брат си, която довела до
влошаване на здравословното й и психическо състояние.
Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, ищцата изпратила на 09.10.2018г.
до ответното застрахователно дружество Искане за изплащане на обезщетение.
С
уведомление с peг. № 17875/1/16.10.2018г.
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, същата
получила отказ, за изплащане на обезщетение мотивиран на обстоятелството, че смъртта
на А. настъпила вследствие ПТП предизвикано от случайно деяние, а не от виновно
поведение на водача на застрахования автомобил, както и на липсата на
доказателства установяващи претърпени неимуществени вреди.
По
твърдение на ищеца до момента плащане не е осъществено.
От
приетото, като писмено доказателство Постановление за прекратяване на нак. Производство от 22.05.2018г. по преписка № 2111/2017г.
по описа на ОП – Силистра, може да се установи, че разследващият орган в лицето
на окръжния прокурор е приел, че в случая липсва виновно поведение от страна на
водача на товарния автомобил марка „Форд Транзит“, модел „Корект 200“. с peг. №
РВ ****
МК, поради, което и е прекратил наказателното производство по преписката. По
делото липсват данни коментираното постановление да е обжалвано от правоимащите
лица – близко на загиналия А. Х. А., което мотивира съда да приеме, че същото е
влязло в законна сила.
От
заключението на вещото лице изготвило представената от ищците за нуждите на
досъдебното производство САТЕ, може да се установи,
че според експерта водачът на товарния автомобил не е имал възможност да
възприеме пресичащия пешеходец преди същия да стъпи на пътното платно
непосредствено пред автомобила нито пък е имал техническата възможност да спре
и да предотврати настъпването на произшествието.
Така
установените през досъдебното производство обстоятелства се потвърждават и от
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда САТЕ.
Според експерта непосредствено преди настъпването на ПТП товарният автомобил се
е движил с разрешена за пътния участък скорост при това съобразена с
конкретната пътна обстановка и лошите метеорологични условие. Вещото лице е
установило, че пострадалия близък на ищците е предприел внезапно пресичане на
пътното платно непосредствено пред движещия се товарен автомобил, като
внезапната му поява точно пред автомобил е осуетила навременното му спиране,
макар шофьора да е задействал спирачната система в първия възможен момент.
Експерта съобразявайки данните от видеоматериала отразяващ непосредствено
самото ПТП приема, че макар водача на автомобила да е реагирал в първия
възможен момент и скоростта на движение да е била съобразена с обстановката е
било технически невъзможно тежкия товарен автомобил да спре така, че да се
избегне съприкосновение с внезапно навлезлия на платното за движение пешеходец.
От
разпита на ищцовите свидетели може да се установи, че ищцата приела много тежко
смъртта на брат си А. Х. А. загинал при процесното ПТП. Тя тъгувала за брат си и
по настоящем, а преди неговата смърт били много
близки, често живеели заедно за по около месец и си помагали. Според
свидетелите между брата и сестрата съществувала силна емоционална връзка
липсата, на която понастоящем се отразявала зле на ищцата, което обусловило
нуждата последната да приема медикаменти за сваляне на високо кръвно налягане и
успокоителни.
От
разпита на свидетеля И. става ясно, че загиналия при ПТП А. Х.А., е нямал
издадени лични документи, а неговите близки в това число и ищцата са открити и
уведомени за смъртта му след извършване на издирвателни мероприятия от органа
по разследването.
От
изслушването на ищцата става ясно, че загиналия А. Х.А.е живеел за по около
месец при нея, при другата им сестра и другия им брат. Същата заявява, че
тъгува за покойния си брат, който приживе приемала, като баща.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че ищцата не страда от психично заболяване, емоционално или адаптативно разстройство, което да е в пряка причинно
следствена връзка със смъртта на брат й А. Х. А.. Експерта е установил, че
ищцата не е изпаднала в някакво особено психоемоционално
състояние вследствие преживяна психотравма и липсват
данни за прекомерна реакция на скръб и траур обусловени от смъртта на брат й.
Данните от заключението са потвърдени от самия експерт при изслушването му в
проведеното открито съдебно заседание.
Ответникът
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, модел „Корект 200“. с
peг. № РВ ****
МК. собственост на „АВТОРЕНТ 96“ ЕООД - с. Катуница.
област Пловдив по застраховка „Гражданска отговорност“ за съответния период.
от
правна страна:
Съдът намира така предявените искове за
допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице
имащо правен интерес от производството. За установяване на активната
процесуална легитимация на ищцата и по – конкретно наличието на родствени
връзки между нея и загиналия при процесното ПТП А. Хамдиев Алишев, съдът
съобрази данните установени при извършеното ДП № 2593 ЗМ – 225/2017г. на РУ –
МВР – Дулово, посочени в Постановление от 22.05.2018г. на Окръжен прокурор при
ОП – Силистра по преписка № 2111/2017г. От тези данни е видно, че загиналото
при ПТП лице е именно А. Х. А. роден на г. в с. Стефан Караджа, с родители Ф. .
А. и Х. А. А.. От събраните по делото удостоверения за родствени връзки и
идентичност на имена може да се установи, че същите лица са родители и на
ищцата, което мотивира съда да приеме за установено родството между ищцата и
загиналия А., като роднини по съребрена линия от първа степен. Претенцията е
предявена предварително пред застрахователя, който отказал да изплати търсеното
обезщетение, което допълнително обуславя допустимостта на исковата молба.
Разгледани по същество ОС намира
исковете за неоснователни по следните причини:
По делото липсва спор относно наличието
на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената смърт
на брата на ищцата. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника в качеството му на
застраховател и собственика на товарния автомобил.
Ищцата претендира пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент
квалифициран, като ПТП е довел до преживените във връзка със смъртта на брат й
душевни болки и страдания. Тя се позова на законово регламентираната
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да
обезщети кръга от лица възприети от КЗ, като правоимащи за причинените им в
следствие виновно предизвикано ПТП болки и страдания, включително и емоционални
такива. В тази връзка за да се установи задължение на застрахователя да заплати
търсеното обезщетение следва да се установи наличие на виновно, противоправно
поведение от страна на лицето управлявало МПС, за което има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, което е предизвикало ПТП и това пряко са
нанесени вреди на правоимащи пострадали лица. Съобразявайки събраните по делото
доказателства и доказателствени средства съдът намира, че по делото не се
събраха достатъчно данни, които да установят наличието на всички изброени
предпоставки обуславящи задължението на ответника да плати претендираното
обезщетение. Това е така защото от заключението на вещото лице и от събраните
писмени доказателства се установява липсата на виновно поведение от страна на водача
на товарния автомобил съприкосновението, с който причинило смъртта на брата на
ищцата – А.. Експертът изрично е установил, че автомобилът се е движил с по -
ниска от разрешената скорост, загиналият пешеходец е вървял по тротоара и е
предприел внезапно пресичане на платното за движение непосредствено пред
движещия се камион при това не на обозначено за пресичане място, което
обусловило невъзможността на водача на автомобила да реагира своевременно и да
предотврати сблъсъка. Така описания механизъм на произшествието е установен от
вещото лице по данни от монтирана в непосредствена близост камера за видео
наблюдение. Образуваното във връзка с ПТП досъдебно производство е прекратено с
влязло в сила постановление на Окръжен прокурор, по реда на чл. 243, ал.1, т. 1
от НПК, поради установена липса на престъпление. В тази връзка в настоящото
производство не е приложима хипотезата на чл. 300 от ГПК, а по делото не се
събраха доказателства установяващи наличие на виновно деяние от страна на
водача на товарния автомобил И.Ц.И., които от своя страна да обусловят
облигационното задължение на ответника да изплати обезщетение на правоимащите
по риска „Гражданска отговорност“ лица. Допълнителен довод обусловил
становището на съда за неоснователност на исковите претенции е и
обстоятелството, че въпреки указанията в изложения смисъл дадени с проекта за
доклад по делото обективиран в Определение № 186 от 13.06.2019г. ищцата не
доказа наличие на силна емоционална близост между нея и загиналия А. Х. А. по
смисъла на ТР № 1/2016г. на ВКС. Това е така предвид данните от заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда и обсъдена по – горе СПЕ.
Съобразявайки изложеното съдът намира
основния иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди за неоснователен,
което го мотивира да го отхвърли, като такъв.
Предвид установената неоснователност на
основната искова претенция се явява неоснователна и акцесорната такава по чл.
86 от ЗЗД, за законната лихва върху претендираната главница.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника, сумата от 300 /триста/ лева представляваща 100 /сто/ лева
възнаграждение за юрисконсулт определено съобразно, характера на делото и
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, и чл. 25, ал. 1
от „НАРЕДБА за заплащането на правната помощ“ и 200 /двеста/ лева внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Макар да не се е произнесъл изрично по
направено още с исковата молба искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищцата
да бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството
съобразявайки данните от представената декларация /лист № 6 от делото/ съдът
намира, че предпоставките затова са налице поради, което и предвид неоснователността
на исковите претенции държавна такса не следва да бъде събирана, а разноските
за възнагражденията на вещите лица отговорили на ищцовите въпроси ще останат за
сметка на бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Ш.Х.А., съда да осъди ЗД „ЕВРОИНС" АД. с ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб" № 43, да заплати на Ш.Х.А., както следва:
Сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - душевни болки н продължителни страдания, във
връзка с ПТП от 16.11.2017г., причинено от И.Ц.И., управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил, марка «Форд Транзит», модел «Корект 200», с peг.
№ РВ ****
МК, собственост на «АВТОРЕНТ 96» ЕООД - с. Катуница,
област Пловдив, които е допуснал ПТП и с това е нарушил правилата за движение
по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Х. А. – брат на
ищцата, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
Сумата
от 3 223.10 лева /три хиляди двеста двадесет и три лева и десет стотинки/
представляващи мораторната лихва върху горепосочената главница, считано от
датата на застрахователното събитие 16.11.2017г. до 06.12.2018г. до датата на
депозиране на исковата претенция.
ОСЪЖДА Ш.Х.А.,
да заплати на ЗД „ЕВРОИНС" АД. с ЕИК *********,
със седалище и адрес па управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб" №
43, 300 /триста/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………