Р Е
Ш Е Н
И Е № 260
038
гр. Сливен, 22.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, III-ти
наказателен състав, в публично заседание на седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Виктория Мустакова като разгледа
докладваното от председателя АНД № 1505 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод жалба на Й.Й.К. , ЕГН **********,
против НП на Началник РУ при ОД-МВР-гр. Сливен, с което на жалбоподателя на
основание чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3 ,пр. 1 от ЗДП, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Обществено порицание“.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от процесуален представител, който моли да отмяна на НП.
В с.з. органа, издал обжалваното
наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.03.19г. г. в 13:10 часа служители на РУ на МВР- Сливен са извършили
проверка в гр.Сливен ,общ. Сливен като на ул. „ Ал. Стамболийски“ установили
,че жалбоподателят управлява мотоциклет марка“Ямаха“без регистрационна
табела с VIN TLSD00000905659 .
В хода на проверката било
установено ,че жалбоподателят управлява
посочения мотопед без същия да е с регистрационни табели ,което обстоятелство е
отразено и в съставения му АУАН. По време на същата проверка е било установено
и, че водачът не притежава СУМПС както и контролен талон към него.
Въз основа на така установеното е подаден
сигнал до РП-Сливен, с оглед преценка за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.Образувано е досъдебно производство, което е завършило с Постановление за
прекратяване на досъдебното производство
вх. №749/19 г. от 12.03.19 г. на РП-Сливен като е прието, че производството
спрямо жалбоподателя следва да се прекрати на основание чл. 24 ,ал.1 т. 8 от НПК във вр. с чл. 61 от НК.Прието е, че жалбоподателят е извършил нарушението, поради
лекомислие и увлечение, дължащи се на непълнолетието му, като материалите са
изпратени на АНО за преценка относно наличието на административно нарушение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и
разгледана по същество е основателна.
Редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното .
Съдът, след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното НП е издадено от Началника на РУ при ОД на МВР- Сливен, който
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да
издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП. АУАН е
съставен от полицейски служител,
на длъжност „полицейски инспектор“в РУ-Сливен, и който съгласно посочената
министерска заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН. Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са налице нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на производството по налагане на
административното наказание.
Съдът кредитира дадените в хода на
съдебното следствие свидетелски показания на актосъставителя П. и св. Б.,
двамата служители на РУ на ОД на МВР- Сливен като безпротиворечиви и взаимно
допълващи се .Дава вяра на събраните по делото писмени доказателства,приобщени
по съответния процесуален ред.
По делото безспорно е установено управление
на МПС, без регистрационна табела,както и ,че същото не е регистрирано по
надлежния ред. Установено е и
обстоятелството, че жалбоподателят го е управлявал без да е правоспособен водач,тъй
като не притежава СУМПС и контролен талон към него.
По делото е безспорно установено
,че жалбопадателят К. е роден на ***г., поради което към момента на извършване
на нарушението е бил непълнолетен. Навършил е 16 годишна възраст.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, като съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
С оглед цитираните законови
разпоредби и при безспорно установения по делото факт, че към датата на
проверката жалбоподателят не е притежавал свидетелството за управление на МПС, тъй като
не е притежавал правоспособност за това, съдът счита, че НП в частта относно описаното
нарушение на чл. 150 от ЗДП е издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение изразяващо се в разминаване
между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация.
Видно от
обстоятелствената част на НП нарушението е описано като „водачът е неправоспособен“ и
едновременно с това е квалифицирано не по чл. 150а от ЗДП , за чиято съставомерност
се изисква водачът да е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред или
да не притежава свидетелство за управление на МПС. В трайната практика е утвърдено разбирането, че правоспособността
и притежаването на свидетелство за правоуправление не са идентични понятия.
За
да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл. 150а ал.1 ЗДвП/,
което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона
условия /чл. 151 и чл. 152 ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС
от съответната категория.
В
този смисъл водачът ще бъде неправоспособен, ако по отношение на него не се е
осъществил сложния фактически състав очертан в чл. 150-152 ЗДвП. Напълно
възможно е водачът да е правоспособен, но да не притежава свидетелство за
правоуправление, като това може да се дължи на различни причини посочени по – горе и очертани в три хипотези , а именно :
ако
СУМПС е отнето по административен ред, ако СУМПС е с изтекъл срок на валидност,
ако водачът е по принцип правоспособен, но не притежава СУМПС за съответната
категория МПС. В тези случаи практиката е категорична, че се извършва нарушение
по чл. 150а ЗДвП, а не по чл. 150 ЗДвП.
Предвид горното ,съдът
счита,че АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя за извършено нарушение на
чл. 150 от ЗДП,поради което НП в тази му част приема за незаконосъобразно.
По отношение на нарушението,за което е ангажирана
административната отговорност на
жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП,съдът счита ,че АНО е допуснал
процесуално нарушение при издаване на НП изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП /в редакцията към момента на констатираното
нарушение/ предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
до 6 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. От посочените по–горе разпоредби следва,
че нарушение ще е налице, когато МПС не е регистрирано; когато МПС е
регистрирано, но е без регистрационни табели и когато табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Т. е. в
случая става въпрос за три отделни нарушения.
В
тази връзка в обстоятелствената част на постановлението от една страна е
посочено, че управляваният от жалбоподателя мотопед е без регистрационна
табела,като това е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежен ред.
Предвид горното, съдът намира, че
при съставянето на АУАН и издаване на НП относно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са нарушени
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
реквизитите на акта и постановлението, свързани с описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Нарушението е от категорията
на съществените, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя
поради невъзможността същият да разбере в какво точно се изразява вмененото му
във вина нарушение, за което е бил санкциониран.
Налице е и второ нарушение, във връзка с посоченото нарушение
на чл. 140 от ЗДП, изразяващо се в посочване на основанието за налагане на
санкция по чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, което указва случаите на управление на
МПС,което не е регистрирано по надлежния ред, а това противоречи на описаното в
обстоятелствената част на НП описваща нарушението като управление на МПС без
регистрационни табели.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че конкретния случай касае нарушител, който към
момента на извършване на нарушението е бил непълнолетен, но е навършил 16 годишна
възраст. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗАНН
административнонаказателно отговорни са непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Видно от ЕГН
на жалбоподателя, към датата на осъществяване на административното
нарушение ,същия е бил непълнолетен, като е бил навършил 16 години,
което го прави административнонаказателно отговорен. Преценката на АНО за това,
че наказания е могъл да разбира и да ръководи постъпките си,
е обективирана със самото издаване на наказателното постановление.
Доказателства в насока обратна на това, т.е. че наказания не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си не
са ангажирани.
В конкретния случай жалбоподателя отговаря изцяло на изискването на чл.26, ал. 2
от ЗАНН, според което административнонаказателно отговорни са и непълнолетните,
които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години. В тази връзка са и
задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 г., т.
1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл.27, ал.5 от ЗАНН,
глобата предвидена за извършените от тях нарушения следва да се замени с
обществено порицание само при условията на чл.15, ал.2 от ЗАНН, когато се
налага на непълнолетни.
Воден от горното ,съдът намира, че АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл.
15,ал.2 от ЗАНН, доколкото е посочил ,че налага наказанията във връзка с Постановление за прекратяване на ДП
на РП-Сливен с вх.№ 749/19г. както и, че заменя наказанието „глоба“ с наказание
„Обществено порицание“. Видно от санкционната част на атакуваното НП, АНО не е
определил наказание, за всяко едно от двете нарушения, не е посочил от кой нормативен
акт са описаните разпоредби на чл. 175 и чл. 177 и не е посочил основанието, въз основа на
което следва да замени наказанията „глоба " с наказания „Обществено
порицание .Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН ,когато едно и също лице е
извършило няколко отдени нарушения ,наложените наказания се изтърпяват отделно
а всяко едно от тях. Съобразявайки горното АНО неправилно е описал замяна на
наказанието „глоба“ без да определи такова за всяко едно от двете
нарушения.Съгласно разпоредбата на чл. 15,ал. 2 от ЗАНН по отношение на
непълнолетните административното наказание „глоба „ се заменя с „Обществено
порицание“, което означава ,че за всяко едно нарушение следва да се определи
наказание глоба ,което да бъде заменено с обществено порицание ,за да бъде
наложено наказание за всяко едно от нарушенията.В нарушение на посоченото АНО е
определил едно наказание „Обществено порицание“, с което е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила ,като е нарушил и чл. 18 от ЗАНН,още повече
,че не е посочил и правното основание за извършената замяна .
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление и в тази
му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на спора, АНО следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сторените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, като претендираният
размер отговаря на разпоредбата на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0804-000765/18.04.2019г.
на Началник РУ при ОД-МВР-гр. Сливен, с
което на Й.Й.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ „ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РУ при ОД на МВР- Сливен да заплати на Й.Й.К. с ЕГН **********, разноски в размер на 300,00 (триста) лева за
процесуално представителство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :