Решение по дело №217/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) във връзка с чл. 69, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ).

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1801 от 12.10.2023 г., подадена от Т. М. С. с [ЕГН] и адрес: [улица], [населено място], община Севлиево, област Габрово, против Отказ № ********** от 15.08.20203 г., ПС-30-09-475 от 05.09.2023 г., издаден от Управителя на НЗОК по повод заявление на Т. С. с вх. № **********/ 14.08.2023 г.

С процесния отказ на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ и чл. 69 от ППЗХУ на жалбоподателя се отказва предоставяне на помощно средство – акумулаторна количка на стойност 3 019.00 лв. Мотив за отказа, израз в съдържанието на същия, е че за лицето Т. М. С. са постъпили на една дата две електронни заявления от една и съща ЛКК към лечебно заведение „Болничен медицински център“ ЕООД, като от описаните данни към ЛКК-протоколите, приложени към заявленията на лицето, се констатира несъответствие в информацията, посочена в частта анамнеза и обективно състояние. Посочва се също, че липсват данни дали лицето да е физически и психически годно да управлява акумулаторна количка, съгласно условията, посочени в списък – спецификация на НЗОК. По тези съображения административният орган е отказал да одобри заявлението на Т. С..

Т. С. намира този отказ за неоснователен. В жалбата си към съда посочва, че има множество заболявания, които са отразени в приложено решение на ТЕЛК – от 1 година е с невъзможна самостоятелна походка и силно затруднено движение. Относно психическото му състояние, се позовава на документ от доктор в Психиатрична болница – Севлиево, в който било записано, че няма психични проблеми. В изпълнение на съдебно разпореждане за отстраняване на нередовности, жалбоподателят депозира писмени уточнения, вх. № СДА-01-1918/ 26.10.2023 г., вх. № СДА-01-2213/ 23.11.2023 г. и вх. № СДА-01-2423/ 14.12.2023 г., в които сочи, че е [семейно положение] от седем години, живее на километър от центъра на селото, придвижва се с патерици, а представените медицински документи ясно показват състоянието му. Твърди, че има шофьорска книжка и е във възможност да си служи с акумулаторна количка. Счита отказа за предоставянето на такава за нехуманен и дискриминационен. Завява още, че ако съдът потвърди отказа, ще търси правата си в Страсбург.

Оспореният отказ е изпратен до адресата със съпроводително писмо, изх. № 19-04-342/ 05.09.2023 г., получено срещу подпис лично от него на 26.09.2023 г., видно от известие за доставяне /л. 83-84/.

Срещу издадения отказ Т.С. е изпратил до Административен съд – Габрово копие на жалба, в която са посочени няколко адресата – управителя на НЗОК, министъра на здравеопазването и АдмС – Габрово. Жалбата е подадена по пощата на 11.10.2024 г., видно от клеймо върху пощенския плик, и заведена с съда с вх. № СДА-01-1801/ 12.01.2024 г. След изискване на административната преписка от издателя на обжалвания акт, същата е получена в АдмС - Габрово с придружително писмо, вх. № СДА-01-2295/ 30.11.2023 г. Към преписка е приложен екземпляр от същата жалба, заведена на 02.10.2023 г. с вх. № 19-04-342 /л.71/. Въпреки, че жалбата не е оформена по надлежен ред, от съдържанието ѝ ясно личи волята на жалбоподателя да оспори по съдебен ред неблагоприятния за него административен акт, а издалият го административен орган е следвало в съответствие с изискванията на чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК да изпрати жалбата до съда, ведно с преписка и списък на страните в производството, което не е сторено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК същата е служебно изискана от съда въз основа на полученото копие на жалбата. Поради това, настоящият съдебен състав приема за неоснователно изразеното в съпроводителното към преписката възражение на ответната страна за недопустимост на жалбата поради просрочие. Същата е подадена при административния орган – автор на обжалвания акт на шестия ден от получаване на ИАА, от което следва изводът, че обжалването е направено в рамките на законоустановения 14-дневен срок.

Като подадена от заинтересовано лице – адресат на акта, в законния срок и против подлежащ на оспорване по съдебен ред пред административен съд индивидуален административен акт, жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Х. от ГАК, назначен с определение № 729/30.05.2024 г. за служебен защитник на жалбоподателя за всички фази и съдебни инстанции на производството до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт. Адв. Х. поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена, тъй като лицето има нужда от това помощно средства и отговаря на условията за предоставянето му. Доводите си развива и в писмени бележки по делото, вх. № СДА-01-1439/11.06.2024 г. и № СДА-01-2081/20.09.2024 г. Моли съда да отмени обжалвания отказ като издаден в нарушение на материалния закон и при липса на съответствие с целта на закона, както и да разпореди предоставяне на помощното средство – акумулаторна количка на Т. М. С.. Прави искане към съда да се произнесе за разноските по делото, като съобрази хонорара за воденето на служебни защити по административни дела съгласно чл. 24, изречение второ на Наредба за заплащане на правната помощ.

Ответната страна – Управител на НЗОК като административен орган, издал процесния ИАА, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М. Н. съгласно пълномощно № РД-12-207/ 09.08.2023 г. /л. 91, стр. 2/, който оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като поддържа аргументите, изложени при внасяне на преписката. Същите се съдържат в съпроводителното към преписката писмо /л.50-53/, подписано от Ю. Я.– главен юрисконсулт и пълномощник на управителя на НЗОК съгласно пълномощно № РД-12-203/09.08.2023 г. /л.86/.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.08.2023 г. за жалбоподателя Т. М. С. са подадени две заявления за отпускане на помощно средство – акумулаторна количка на стойност 3 019.00 лв. и код по НЗОК 110301, които са с генерирани в ИБД /Информационна база данни, специализиран софтуер на НЗОК/, както следва: 1./ Електронно заявление с вх. № **********, с ЛКК-протокол № 20230810102288/ 10.08.2023 г. и 2./ Електронно заявление с вх. № **********, с ЛКК-протокол № 20230810102215/ 10.08.2023 г. /л.68-70 – разпечатка от ИБД/. Съответно са произнесени и два отказа – процесният с № ********** от 15.08.2023 г. и Отказ № ********** от същата дата, и двата – на управителя на НЗОК. Процесният отказ е произнесен по заявление № ********** от 14.08.2023 г.

Съдът е изискал от „Болничен медицински център“ ЕООД, [населено място], към което е разкрита ЛКК № 07051310042310381, относимата по разглеждания казус информация, а именно ЛКК - протокол № 20230810102215/10.08.2023 г. и заявлението на Т. С. към него за отпускане на ПС. По делото с писмо, вх. № СДА-01-2472/20.12.2023 г. е представена следната медицинска документация: ЛКК – Протокол № 20230810102288/ 10.08.2023 г., в което на ред, наименован „Помощни средства“ е отразено „акумулаторна количка“ /л.98-99/; Заявление на Т. С. за отпускане на помощно средство акумулаторна количка с код по НЗОК 110301 /л.100/; Амбулаторен лист /л.101/; Медицинско направление /л.103/; Удостоверение за психично здраве /л.104/. Представени са и документи, съдържащи данни за прегледи на Т. С., проведени както следва: на 10.03.2023 г. от д-р Е. Б. – ортопед-травматолог /л.105/, на 21.03.2023 г. от д-р Полина Паралчева – невролог /л.106/ и на 13.07.2023 г. от д-р Н. Н. – невролог /л.109/. В данните от прегледа при д-р Н. Н., към амб. лист № 582/2023 г., в графа „Забележка“ е посочено, че „лицето се нуждае от акумулаторна количка“. От удостоверението за психично здраве, издадено от д-р Ц. Ц. от Психиатричен кабинет към ДКЦ „Здраве“, [населено място] /л. 104/, се установява, че Т. С. е психически здраво, не се води на учет и може да управлява инвалидна акумулаторна количка.

Съгласно чл. 17, т. 14 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, управителят на НЗОК определя със заповед състава на комисиите за разглеждане на заявления за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/, съответно ремонти, на обща стойност, равна или по-висока от 1 000 лв. Със Заповед № РД-18-161/ 06.07.2022 г. управителят на НЗОК е определил комисия за разглеждане на заявленията за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на лица с увреждания на обща стойност или над 1 000.00 лв. с председател, зам.-председател, петима редовни и трима резервни членове /л. 65/.

В съответствие с утвърдени от управителя на НЗОК „Правила за работа на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на заявления за предоставяне на ПСПСМИ, предназначени за хора с увреждания“, № РД-16- 26/ 01.07.2022 г., /л.77- 80, за краткост „Правилата“/, с Протокол № РД-13-740 от 06.09.2023 г. от заседание № 274/14.08.2023 г. на Комисията в състав: председателя, зам.-председателя и двама от редовните ѝ членове е разгледала подадените от Т. М. С. две заявления /л 66 - 67/.

На основание чл. 34, т. 26 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Правилата, по т. III.3. Комисията е приела решение, с което отказва отпускане на ПСПСМИ по заявление на Т. С. с рег. № **********/ 14.08.2023 г. Отказът е обективиран в нарочен акт – Отказ № ********** от 15.08.20203 г., ПС-30-09-476 от 05.09.2023 г., издаден от Управителя на НЗОК.

На основание чл. 34, т. 26 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Правилата, по т. III.4. от протокола Комисията е приела решение, с което отказва отпускане на ПСПСМИ по заявление на Т. С. с рег. № **********/ 14.08.2023 г. Отказът е обективиран в нарочен акт – Отказ № ********** от 15.08.20203 г., ПС-30-09-475 от 05.09.2023 г., издаден от Управителя на НЗОК, същото предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Мотивите на Комисията са идентични и за двата отказа: „За лицето Т. М. С. са постъпили две електронни заявления от една и съща ЛКК към лечебно заведение "Болничен медицински център" ЕООД. От описаните данни към ЛКК протоколите, приложени към заявленията на лицето, се констатира несъответствие в информацията, посочена в частта анамнеза и обективно състояние. Липсват данни дали лицето е физически и психическо годно да управлява акумулаторна количка, съгласно условията посочени в списък-спецификация на НЗОК.“

Мотивите на управителя на НЗОК за издаване на двата отказа за предоставяне на ПС, в т.ч. обжалвания, са: „За лицето Т. М. С. са постъпили две електронни заявления от една и съща ЛКК към лечебно заведение „Болничен медицински център” ЕООД. От описаните данни към ЛКК протоколите, приложени към заявленията на лицето, се констатира несъответствие в информацията, посочена в частта анамнеза и обективно състояние. Липсват данни дали лицето е физически и психическо годно да управлява акумулаторна количка, съгласно условията, посочени в списьк-спецификация на НЗОК.“

Комисията за разглеждане на заявления в НЗОК е констатирала несъответствие в информацията от анамнезата на жалбоподателя и обективното му състояние. Комисията е заседавала и приела решението за отказ за отпускане на исканото от жалбоподателя помощно средство при наличие на обикновен кворум и единодушно. Решението й е неясно и непълно – не става в какво се състои несъответствието в информацията, посочена в частта анамнеза и обективно състояние на пациента, в кой или кои документи се проявява това несъответствие. Не е обсъдено удостоверението на д-р Ц. относно това, че лицето е психически здраво, не се води на учет в психиатричен кабинет и че „може да управлява акумулаторна количка“.

По делото не са спорни заболяванията на жалбоподателя, посочени в протокола на ЛКК към Болничния медицински център. За същите са приложени и описаните по-горе медицински документи. Не с техния брой и вид е мотивиран процесният отказ, а с констатирани, но неконкретизирани несъответствия в наличните данни.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал назначаването на съдебно-медицинска експертиза от едно вещо лице – невролог, което след като се запознае с медицинската документация, находяща се по делото и евентуално налична такава в „Болничен медицински център“ ЕООД – [населено място], както и с находяща се такава при ОПЛ на жалбоподателя, да отговори на въпроса по какви причини се е стигнало да издаване на документ с две противоречиви становища по отношение на психиатричното и физиологичното състояние на жалбоподателя, като едното твърдение е, че същият е психически здрав, а другото – че той е физически и психически негоден да управлява акумулаторна количка. Като причина за разминаване в становищата вещото лице посочва липсата на медицински документи, а именно: епикриза от лечение в периода 27.06.2023 – 02.07.2023 г. и амбулаторен лист от преглед на 27.07.2023 г. Посочва също, че жалбоподателят не е бил хоспитализиран в отделението по нервни болести към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, [населено място]. Няма данни през същия период да е постъпвал сигнал и в ЦСМП – Габрово за загуба на съзнание у Т.С.. Заключението на вещото лице е, че протоколът на ЛКК, въз основа на който е генерирано заявлението за отпускане на ПС с вх. № 23220600586, е непълен.

Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и безпристрастно, а събраните по делото писмени доказателства го подкрепят. Съдът служебно е изискал от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово и ЦСМП – Габрово информация дали Т. С. е бил приеман за лечение след 02.07.2023 г. и ако да, то с каква диагноза и данни за здравословно състояние. От лечебните заведения са постъпили отговори /л.188 и л.194/, от които се установява, че за посочения период Т. С. не е бил хоспитализиран в МБАЛ – Габрово, а в ЦСМП няма данни за извършени медицински прегледи на лицето.

Относно пригодността на жалбоподателя да управлява акумулаторна количка, експертното заключение след извършен личен преглед е, че той е физически и психически годен за това, но поради липсата на плегия/пареза, може да се придвижва самостоятелно с помощта на помощно средство (патерица) на кратки разстояния – около 10 м. В о.с.з. вещото лице заявява, че не е убедено, че С. може да отиде до магазина в селото или до автобусната спирка с патерици, както и че лицето може да управлява акумулаторна количка. В съдебно заседание експертът пояснява, че Т. С. няма парези, т.е. пълно или частично обездвижване на горни и долни крайници. Той е с полиартрит, затова походката му е затруднена и болезнена. Абсолютно контактен е, адекватен, ориентиран е за собствена личност, време, пространство. Поддържа установеното по документи, че жалбоподателят не е постъпвал на лечение за периода, който е споменат от ЛКК, включително и от Спешна помощ– няма данни да е постъпвал сигнал за загуба на съзнание. Допълва, че С. живее със сина си, който се грижел за него.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, както и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания, какъвто несъмнено се явява и жалбоподателят, имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от НЗОК. Текстът на ал. 2 гласи, че финансирането и предоставянето на тези помощни средства се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания. Според чл. 73, ал. 3 Механизмът за предоставяне и ползване на същите се определя в правилника за прилагане на закона /ППЗХУ/. Съгласно тази препращаща законова норма и правилото на чл. 69 от ППЗХУ за предоставянето на помощните средства, човек с увреждане, след получаването на медицинския документ по чл. 73, ал. 1 от Закона, подава заявление до управителя на НЗОК чрез директор на районна здравноосигурителна каса (РЗОК), както е постъпил и жалбоподателят. В заявлението се посочват номерата на представените от лицето медицински документи по чл. 68, необходими за предоставянето на помощните средства, като Т. С. е посочил в тази връзка протокола от ЛКК при БМЦ.

Компетентен да се произнесе по заявлението е управителят на НЗОК в случаите, когато заплащаната от НЗОК стойност на заявеното помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие е по-висока от 1 000 лева, поради което съдът намира, че процесният отказ е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Съгласно чл. 68 от ППЗХУ в случаите по чл. 73 от Закона за хората с увреждания помощните средства, на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спецификация и спецификацията – списък по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия.

В процесния ИАА е посочено нормативно основание, въз основа на които неговият автор и настоящ ответник отказва отпускането на процесното помощно средство – чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ и чл. 69 от ППЗХУ. Списък-спецификацията, утвърдена от НЗОК, е съставена на основание чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, но административният орган не се позовава на нея. Съгласно публикувания списък-спецификация на НЗОК, достъпен на интернет адрес: [интернет адрес], наименован Списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, утвърдена от НС на НЗОК с Решение № РД-НС-04-135/16.11.2021 г, в сила от 01.07.2022 г., по отношение на процесното помощно средство с код по спецификацията на НЗОК 11.03.01 инвалидни акумулаторни колички се отпускат на лица с увреждане на горни и долни крайници (две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия), които увреждания не позволяват самостоятелно използване на количка по позиция 11.02.01. /рингова количка/ и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка. Отпускането на такова специално средство става въз основа на медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, разкрита към ДКЦ (МЦ) или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Процесният отказ не е мотивиран с липсата на някое от така посочените заболявания и здравословни състояния, поради което съдът не следва да установява първично дали заболяванията на жалбоподателя влизат в така изброените като вид и степен. Тези обстоятелства е следвало да се обсъдят от комисията и административният орган, издал процесния ИАА. Съдът приема и това, че лицето е психически и физически годно да управлява акумулаторна количка въз основа на данните от експертизата, както и издаденото и цитирано по-горе удостоверение от д-р Ц.. В медицински протокол на ЛКК № 20230810102288 от 10.08.2023 г. /л. 98 и сл./, на стр. втора от документа е прието и отразено изрично, че лицето е психически и физически годно да управлява акумулаторна количка, както и че самостоятелното му придвижване не е възможно, т.е. лицето се нуждае от количка. Въз основа на този протокол С. подава заявление за отпускане на помощното средство. Вещото лице заявява, че С. се придвижва с помощта на патерици, но на много късо разстояние /10 м./, както и че не е сигурно дали може да отиде сам до магазина или автобусната спирка – т.е. да се обслужва сам с помощта само на патерици.

По отношение на жалбоподателя са издадени три решения на лекарски комисии – две са приети на 10.08.2023 г. от ЛКК към БМЦ, приложени към подадените от Т.С. заявления, с отразена необходимост от акумулаторна количка. Третото е на специализирана ТЕЛК при МБАЛ, прието два месеца по-рано – на 20.06.2023 г., в което такава необходимост не е отбелязана и този въпрос не е обсъждан. Не става ясно по каква причина комисията и административният орган не възприемат извода, съдържащ се в по-новите решения на ЛКК от август, 2023 година и конкретно – последното като номер и дата на издаване - 20230810102288 от 10.08.2023 г., след като в един и същи ден една и съща комисия е обсъждала двата протокола на ЛКК от 10.08.2024 г. и дори е изложила решението си в два поредни пункта от издадения от нея протокол.

На 20.06.2023 г. Т. М. С. се е явил на преглед пред ТЕЛК, за което по делото е приложено Експертно решение № 91035 от заседание № 115/20.06.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, [населено място] /л.107/. Водещото заболяване на жалбоподателя е Шийка на пикочния мехур, като са изброени и придружаващи заболявания – коксартроза, артроза, други спондилози с радиколопатия и увреждане на бедрения нерв. В анамнезата към протокола е отразено, че лицето е с прогресиращи болки в двете коленни стави, без оплаквания към момента на прегледа. От около година е с невъзможност за самостоятелна походка и силно затруднено самообслужване. Значително затрудняващи движението му са болки в шията, гърба и кръста. Има силно накуцваща походка с левия долен крайник, ограничени и болезнени движения. На Т.С. е извършена оценка на работоспособността и е признато вид и степен на увреждане 92 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. С това решение за прегледаното лице не е предписано отпускане на специално помощно средство.

Административният орган обаче не се позовава на това Решение, то не е част от мотивите, изложени в процесния ИАА. Отказът почива на протоколи на ЛКК и конкретно – по отношение на процесния отказ № ********** от 15.08.2023 г. на ответната страна е взет предвид протокол на ЛКК № 20230810102215 на комисия по нервни болести /л. 70/. Тъй като са налице два протокола на същата ЛКК от една и съща дата, цитирани неколкократно по-горе, съдът двукратно е отправил и запитване до Комисията /ЛКК/ за причината за издаване на тези два протокола.

В отговор, с писмо вх. № СДА-01-1679 от 12.07.2024 г. /л. 247/ на „Болничен медицински център“ ЕООД, Габрово е посочено, че медицинският протокол на Неврологична ЛКК № 20230810102215 от 10.08.2023 г. е анулиран поради допусната техническа грешка в написването на анамнезата и обективното състояние и е издаден нов протокол – този, с № 202308102288 от същата дата. В него анамнезата отразява като факти това, че не е възможно самостоятелното придвижване на лицето, самостоятелната му походка е невъзможна и самообслужването му е силно затруднено, но то е психически и физически годно да управлява акумулаторна количка. В обективното състояние също е посочено че походката е невъзможно да се осъществи самостоятелно, поради което се препоръчва предоставяне на акумулаторна количка. В тази връзка не е налице разминаване между анамнезата и описаното обективно състояние на жалбоподателя, няма данни лицето да има физически и/или психически проблеми да управлява такова техническо помощно средство, поради което то се препоръчва от ЛКК. В анулираният протокол № 20230810102215/10.08.2023 г. също е отразена нужда от акумулаторна количка. При наличието на разминавания между двата протокола и ако Комисията и административният орган са счели, че в самия протокол № 20230810102215/10.08.2023 г. е налице разминаване между анамнеза и обективно състояние, то същите органи е следвало да положат усилия да изяснят на какво се дължи това разминаване. Основен принцип в административния процес е този на служебното начало, прогласен в чл. 9 от АПК, според която норма при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка, т.е. той не е обвързан само от доказателствата, които са му представени в началото на производството. Затова и ал. 2 доразвива неговите правомощия в тази насока, като предвижда, че административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. При наличието на такова „разминаване“ негов ангажимент е бил да изясни на какво се дължи то, в противен случай фактическата обстановка се явява неизяснена и издаденият ИАА е такъв, издаден при неустановени факти, т.е. придопуснато съществено процесуално нарушение. Също така нормата на ал. 4 предвижда в тази насока, че административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение, което означава, че този орган е следвало да установи всички релевантни факти и да съдейства на страната за изясняване на въпроса. В тази връзка е налице и друга процесуална норма – тази на чл. 35 от АПК, според която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая в административното производство тя е нарушена веднъж от помощния орган /комисията/ и веднъж от административния орган – автор на процесния Отказ.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че оспорения ИАА следва да се отмени, т.к. при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи съществено правото на защита на неговия адресат. Същият е с неясно и непълно съдържание, като фактическите основания не съответстват на събраните доказателства. Не е изследван въпросът дали лицето отговаря на изискванията за отпускане на акумулаторна количка – приема ли административният орган или не, че то страда от заболяване, което по вид и степен съответства на изискванията за предоставяне на такова техническо средство. Вместо да се посочат такива мотиви, в съдържанието на акта е отразено наличие на несъответствие между анамнеза и обективно състояние, без да се посочи в какво се изразява това несъответствие, в какъв или в какви документи се съдържат тези несъответствия, без да се установят релевантните за случая факти. Съдът не споделя и становището, че липсват данни лицето да е годно физически и психически да управлява такава количка, напротив, това е изрично посочено в Решението на ЛКК, в удостоверението на д-р Ц., които се намират в преписката, както и в експертизата по делото. При наличието на два документа, издадени по отношение на едно лице, от една и съща дата, от един автор /Неврологична ЛКК при едно и също лечебно заведение/, но с различен номер, които имат една и съща цел – удостоверяване на състоянието на лицето, Комисията при НЗОК и самият административен орган е следвало да изяснят причината за наличието на такива два документа, като по този начин щяха да реализират основните принцип в административния процес – на законност, истинност, обективност, служебно начало, дефинирани в АПК, без да сте стига до установяване на факта, че първият от тях, като номер, е бил анулиран от ЛКК и на негово място е издаден втория, който е следвало да се вземе предвид и да се обсъди в мотивите на ИАА.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на административния процес, което е довело до затруднение в защитата на жалбоподателя, неизяснена релевантна фактическа обстановка и от там – до необоснован краен акт, поради което жалбата срещу последния се явява основателна и като такава следва да се уважи, като процесният Отказ бъде отменен и преписката върната на административния орган – ответник по настоящото дело, за ново разглеждане и произнасяне при събиране и обсъждане на всички релевантни доказателства и обстоятелства по случая.

По делото на жалбоподателя е назначен служебен защитник и като такъв се е явявал в няколко поредни открити съдебни заседания, и е представял писмени становища определения от НБПП за такъв адвокат Н. Х.. Същият е поискал, в тази връзка определяне размер на адвокатско възнаграждение, но съдът намира, че на основание чл. 39 от ЗПП това искане следва да се отправи към и разгледа от НБПП, т.к. заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Бюрото по банков път въз основа на отчета по чл. 38 и решение на председателя на същото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, Административен съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-1801/ 12.10.2023 г., подадена от Т. М. С. от [населено място], област Габрово, [ЕГН], Отказ № ********** от 15.08.2023 г., ПС-30-09-475/ 05.09.2023 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса, с който се оставя без одобрение заявление № **********/ 14.08.2023 г. на жалбоподателя.

ВРЪЩА преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган при спазване на указанията, дадени в настоящия съдебен акт, в законовоопределения срок за произнасяне на административен акт, считано от влизане на настоящото решение в сила.

Решението подлежи на обжалване пред В. А. съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните, ведно със съобщенията за изготвянето му.