Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен
състав
На двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: 1. М.Иванова-Даскалова 2. Станислава Стоева
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №341 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на А.К.А. ***
против Решение №654/07.10.2021г. на Районен съд-Варна постановено по НАХД №3257/2021г.,
с което:
1/ е потвърдено НП №272/08.06.2021г. на Зам.- Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.178е от ЗДвП;
2/ е
осъден А.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че Решението е постановено
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, както при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат се оплакванията развити ви
пред РС, че връченият АУАН е бил нечетлив, че посочените в него свидетели не са
очевидци на нарушението. Твърди се нарушение на чл.44, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП
било издадено на 08.06.2021г. - само няколко дни след изтичане на 04.06.2021г. на
срока за възражения срещу акта, по което оплакване нямало мотиви в решението на
РС. Поддържа оплакването, че в административната преписка няма доказателства за
редовното връчване на НП преди подаване на жалбата и образуване на делото във
ВРС, което засягало правото му на защита, по което липсвали мотиви в акта на РС.
Оспорва извода на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган, тъй като счита,
че в случая не е била налице хипотеза на отсъствие на компетентния орган –
Кмета на Община Варна, за да са налице условията за заместването му при
издаване на НП от Зам.-Кмета на община Варна Т. И.въз основа на оправомощаването
му със Заповед №0506/07.02.2020г. В Решението РС не изложил мотиви за извода,
че НП е издадено от материално компетентен орган. що счел това оплакване за
неоснователно. РС допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като не разпределил доказателствената тежест между страните, поради което делото
останало непопълнено от въззиваемата страна с доказателства за компетентността
на издателя на НП. Оспорва се извода на РС за законосъобразност на НП, тъй като
в него липсвало пълно описание на мястото, където е бил паркиран автомобила. Оспорва
се приетото от съда, че той е бил паркиран в „градина“, както и че е бил паркиран „извън
обозначените за това места“. Не било установено дали посоченият район където е
бил паркиран автомобила фигурира в регистъра по чл. 63, ал.1 от ЗУТ, дали е
предвиден терена за озеленяване и то изпълнено ли е. Излага се тезата, че за да
е налице нарушение по чл.178е от ЗДвП трябва паркирането да е в озеленена градина
или парк, които са предвидени в одобрен устройствен план и тези предвиждания да
са били приложени на място. Поради това по делото пред ВРС следвало да се
изясни дали посочения район, в който е било паркирано превозното средство фигурира
като градина в т.нар. „зелен регистър“ по чл.63, ал.1 от ЗУТ. Поради липсата на
описание в НП на констатации за тези релевантни според касатора факти и обстоятелства,
то не отговаряло на изискванията в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като неправилно и
незаконосъобразно ВРС следвало да го отмени. Като го потвърдил, РС постановил
съдебен акт при неправилно приложение на закона. Поради това с касационната
жалба се иска отмяна на решението на РС-Варна и отмяна на НП, а в условие на
евентуалност - връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС. С жалбата се оспорва решението и в частта на
присъдената сума от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение и се моли за отмяната
му и в частта за разноските като неправилно, тъй като такъв процесуален представител
не е присъствал в съдебното заседание и не е изготвял становища.
Ответната страна – Община Варна чрез
юрисконсулт депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Намира
Решението на ВРС за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
приложимия материален закон. ВРС обсъдил всички събрани доказателства и
достигнал до правилните изводи, че са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая, че АУАН и НП са издадени с необходимото съдържание и в
срок, в съответствие с изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Нарушението било правилно
описано и правно квалифицирано, което било констатирано и от ВРС. Намира за
неправилни доводите за некомпетентност на органа издал наказателното постановление,
тъй като кмета на Община Варна е възложил именно на заместник-кмета Т. И.правомощията
си на административнонаказващ орган. С доводи за неоснователност на
оплакванията се излагат съображенията за липса на основания по чл.348, ал.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима, като споделя възраженията
изложени в нея. Счита, че съдът не е установил факти, относими към състава на
нарушението на разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, и в частност дали мястото
където е било паркирано МПС представлява „градина“ по смисъла на закона. Предлага
Решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови
решение по съществото на спора, с което НП да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата срещу Решение
№654/07.10.2021г. постановено по НАХД №3257/2021г. по описа на Районен съд –
Варна в частта, с която е потвърдено НП №272/08.06.2021г. на Зам.- Кмета на
Община Варна, е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата оплакванията са
за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение
на закона.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
При проверката му не се установяват
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са призовани
за откритото съдебно заседание с възможност за становище по доказателствата и
формулиране на доказателствени искания. Съдът е докладвал депозираното писмено
становище от юрисконсулта на въззиваемата страна. В съдебно заседание са
разпитани като свидетеля-актосъставителя и издателя на фиша. В съответствие с
процесуалните правила РС приел представените от страните доказателства и на
основание чл.283 от НПК приобщил материалите съдържащи се в административно-наказателната
преписка. Правилно РС дал ход на съдебните прения, след като счел делото за
изяснено от фактическа страна и като отчел, че страните нямат други
доказателствени искания. В Решението е направена преценка на доказателствата,
изложено е установеното от тях и са формирани мотиви за отмяна на НП като
незаконосъобразно. С оглед изложеното не се установи да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от предходната инстанция, което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните, нито е налице липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено решението, нито е постановено от незаконен състав, поради което не
е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.
Във връзка с оплакването за наличие на
основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна настоящият състав взе предвид
забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания от касационната
инстанция, поради което проверката на приложението на материалния закон се извърши
въз основа на установеното от предходната инстанция. При правилна преценка на
доказателствата и съобразно разпределението на доказателствената тежест РС е
направил фактическите си установявания в решението. Той установил, че
на 16.03.2021г. полицейски служител към ООРТП, отдел Общинска
полиция при ОДМВР Варна - свидетелят А. открил паркиран автомобил в зелените
площи в гр.Варна, ж.к. „Чайка“, до бл.14. Автомобилът се водел собственост на
двама души и свидетелят съставил фиш на единия от тях. Срещу фиша този съсобственик
подал възражение, в което заявил, че автомобилът е бил управляван от другия
съсобственик. Въз основа на тази декларация на 17.04.2021г. свидетеля А.
съставил срещу другия собственик - А.К.А. АУАН за това, че на 16.03.2021г.,
около 13:55 часа в гр. Варна, в ж.к. „Чайка“ до бл. 14 е паркирал л.а. „Мицубиши“
с рег. № В****РК в градина. Деянието било квалифицирано като такова по чл.15,
ал.7 от ЗДвП. АУАН бил връчен на А., който вписал, че има възражения, че е
спрял в градинка. Допълнителни възражения не са депозирани. От доказателствата в преписката е видно, че фиша
е анулиран при издаване на АУАН за нарушението на посочения от единия
собственик като водач друг съсобственик на автомобила. ВРС установил, че на
08.06.2021г. въз основа на АУАН административно-наказващият орган – Зам.-Кмета
на Община Варна издал НП №272/08.06.2021г. с което е възприел описаната в акта
фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.15,
ал. 7 от ЗДвП, за което на А. А. на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50лв.
Правилно ВРС установил, че АУАН и НП
съдържат необходимите реквизити; че в обстоятелствената част на НП е възприета правилно
установената и описана в АУАН фактическа обстановка свързана с нарушението; че
с връчването му и с оглед съдържанието му привлеченото към отговорност лице –
собственик и водач на МПС е имал възможност да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си.
Тъй като първоначално съставения фиш на
единия съсобственик след декларация по чл.186, ал.5 от ЗДвП е анулиран и за
нарушението е съставен АУАН и в последствие е издадено НП на
съсобственика-водач от лица, за които от доказателствата по делото се
установява, че притежават правомощия и компетентност за съставяне на актове за
нарушения по ЗДвП и за налагане на административни наказания, правилно РС-Варна
отхвърлил като неоснователни направените в тази насока оплаквания от
жалбоподателя и искането му за отмяна на НП.
Привлеченият към отговорност собственик на
МПС е могъл да опише какво различно твърди за мястото на нарушението, за
организацията на движението и паркирането там, ако е считал, че е паркирал МПС на
място, на което е било разрешено паркирането. Жалбоподателят не оспорва, че е
паркирал автомобила си на посоченото място – в градина до бл.14 в жилищен
комплекс „Чайка“, а е оспорвал, че мястото до блока на което е паркирал не представлява
„градина“. Правилно РС намерил за неопровергано от жалбоподателя с доказателства
обвинението, че на посочената дата и час е като водач МПС А. А. е бил паркиран посоченото
МПС до бл.14 в жк „Чайка“ на място, което не е било обозначено като място за
паркиране, в нарушение на забраната в чл.15, ал.7 от ЗДвП.
В чл.15, ал.7 от ЗДвП е възведена забрана пътни превозни
средства да преминават и да се паркират в паркове,
градини и детски площадки в населените места, извън обозначените за това
места. Събраните писмени
и гласни доказателства в своята съвкупност доказват вмененото на А. нарушение на чл.15,
ал.7 от ЗДвП. Свидетелят А.
сочи, че е видял
паркирания автомобил в „..тревните площи точно до бл.14 в ж.к. „Чайка“, където
се намира до „СВА“, там има една градинка“. Това описание на мястото, на което е бил паркиран
автомобила на А. дадено при разпита му пред съда като свидетел изцяло кореспондира с възприетото и
описано изпълнително деяние в АУАН и в НП. Описаното
местоположение и вид на терена, върху който е установен паркирания от
А. автомобил, не може да обоснове извода, че се касае за паркомясто, тъй като
не е терен покрит с асфалт или с друга устойчива на МПС настилка, който да е
бил обозначен с хоризонтална маркировка и/или с др. подходящи знаци като
колчета, ленти, вериги, флагчета и пр. като място за паркиране в паркинг или като
самостоятелно паркомясто. Няма констатации на актосъставителя и твърдения на жалбоподателя,
автомобила да е бил паркиран на пътното платно до блок 14 и то на участък от
пътя, който да е бил обозначен с пътен знак или с маркировка като място за
паркиране на ППС. Описанието на терена, върху който е установено, че е било
паркирано МПС от А. от актосъставителя изцяло кореспондира с понятието „градина“
край жилищен блок в жилищен комплекс, което не е място предназначено
за паркиране и за което няма
данни и твърдения дори от страните, вкл. от А., че е било обозначено с маркировка
– хоризонтална или чрез знаци, че на него е разрешено паркирането на МПС. В
случая от описанието на мястото, където А. е паркирал МПС в АУАН и в НП и от показанията
на свидетеля безсъмнено се установява, че се касае за околоблоково
пространство, което е заето с почва и растителност, което е зелена площ
непосредствено до блок 14. Правилно тази прилежаща към блок 14 затревена площ е възприета като част
от градинката край блок 14 от актосъставителя и от наказващия орган и попадаща
в понятието „градина“ в населено място, в която е забранено паркиране на МПС с чл.15,
ал.7 от ЗДвП, освен ако мястото не е обозначено като място за паркиране. Съгласно
чл.61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена
система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за
организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените
площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Съгласно
чл.61, ал.3 от ЗУТ допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено
ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни
сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение
- гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Съгласно чл.61, ал.4 от ЗУТ озеленените
площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост
на държавата и общините, са публична собственост. Тревната площ и градинката около блок 14 в жилищен
комплекс „Чайка“ на град Варна е озеленена площ за ограничено обществено
ползване, която допълва зелената система на града по силата на чл.61, ал.4 от ЗУТ, поради което е предмет на опазване и защита вкл. със забраната в чл.15,
ал.7 от ЗДвП независимо дали фигурира в публичния
регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на
дърветата с историческо значение в общината по чл.63, ал.1 от ЗУТ.
С оглед изложеното при липсата на спор, че това
място не е било обозначено като място за паркиране нито с хоризонтална, нито с
вертикална маркировка, правилно и
законосъобразно е направен извода за осъществен
състав на административно нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, съгласно която е
забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини
и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Неоснователно е изложеното в
касационната жалба твърдение, че на жалбоподателя не е надлежно връчено
обжалваното наказателно постановление. Видно от приложената към делото преписка,
НП е връчено лично на А.А. на 22.07.2021г. чрез препоръчано писмо.
Неоснователно е и твърдението, че зам.-кмета на Община Варна е некомпетентен да издава НП. Видно
от приложената и към административно-наказателната преписка и към отговора на
касационната жалба –Заповед № 0506/07.02.2020г., издадена от Кмета на Община
Варна, той е възложил на Т. В. И. на длъжност Заместник-кмет при Община Варна
правомощията си, дадени му по силата на разпоредбата на чл.189, ал. 12 от ЗДвП.
В тази правна норма е предвидена и възможността за делегиране на тези
правомощия, при условията на делегация на правомощията, а не на служебно
заместване. Поради това е без значение за законосъобразното упражняване на делегираните
правомощия дали титуляра им по закон е на работа или отсъства.
Поради това правилно и законосъобразно РС е
потвърдил НП издадено на основание чл.178е от ЗДвП, който предвижда налагане на
наказание глоба от 50 до 200лв., който е приложим при осъществяване на нарушение
на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Тя е в минималния размер и съответна на обществената опасност
на деянието и дееца и достатъчна за постигане на целите, за които се налага.
Поради това правилно, законосъобразно и достатъчно мотивирано е решението на
РС-Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата като неоснователна и е
потвърдено НП като законосъобразно.
Не се установи
наличие на основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решение
№654/07.10.2021г. по НАХД №3257/2021г. в частта, с която е потвърдено НП №272/08.06.2021г. на Зам.- Кмета на Община Варна,
поради което касационната жалба в частта на искането за отмяната му и за отмяна
на НП следва да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС в тази част следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на основния спор,
своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде
уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63д, ал.5
във вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът А. следва да заплати на ответника по касация -
Община Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено с оглед чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП, при
отчитане на фактическата и правна сложност на спора.
Основателни са
оплакванията в касационната жалба за неправилно присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. с Решение №654/07.10.2021г. на РС-Варна по НАХД №3257/2021г.
Настоящият състав установи неправилно и
незаконосъобразно осъждане на А. с Решение №654/07.10.2021г. по НАХД №3257/2021г. по описа на Районен съд – Варна да
заплати сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР-Варна,
което юридическо лице не е било ответник по делото. Ответник по НАХД
№3257/2021г. по описа на Районен съд – Варна е Община Варна, тъй като предмет
на съдебна проверка за законосъобразност в това производство е било НП
№272/08.06.2021г. издадено от Зам.- Кмета на Община Варна. Поради това Решение
№654/07.10.2021г. постановено по НАХД №3257/2021г. по описа на Районен съд –
Варна в частта, с която А.К.А. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Вместо него не
следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на Община Варна за
производството пред въззивната инстанция, независимо от отхвърлянето на жалбата
срещу НП, тъй като до даване ход по същество и обявяване на НАХД №3257/2021г. по описа на ВРС за решаване по
делото не са извършвани процесуални действия от юрисконсулт като представител
на Община Варна и няма постъпили становища, писма и молби от такъв пълномощник.
Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Варна е несвоевременно
направено – с молба постъпила в РС-Варна на 30.09.2022г. след като откритото
съдебно заседание на 29.09.2021г. е приключило и в него вече е бил даден ход на
делото по същество и то е обявено за решаване. Община Варна като въззиваема
страна по НАХД №3257/2021г. по описа на ВРС е била редовно призована за
заседанието с призовка връчена на 19.08.2021г. и най-късно до часа на съдебното
заседание на 29.09.2021г. до приключване на хода на съдебното следствие е
следвало да направи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №654/07.10.2021г.
постановено по НАХД №3257/2021г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е потвърдено НП
№272/08.06.2021г. на Зам.- Кмета на Община Варна, с което за нарушение на
чл.15, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50лв. на основание чл.178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.К.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
ОТМЕНЯ Решение №654/07.10.2021г.
постановено по НАХД №3257/2021г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с
която А.К.А. с ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.