Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………….
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.
В съдебно заседание, проведено на 08.09.2021 г. при участието на секретаря
Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело № 1774/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред настоящия
състав на съда е образувано по силата на Решение № 10552/30.07.2020 г. по адм.
дело № 7548/2019 г. по описа на ВАС на Република България, Второ отделение, с
което е отменено Решение № 2460/17.12.2018 г., постановено по адм. дело №
1996/2018 г. на състав на Административен съд – Варна и делото е върнато за
ново разглеждане.
Инициирано е по жалба на А.Н.М., В.К.М.
и К.С.С. ***, с твърдение, че оспорения ПУП е изработен върху неактуална
кадастрална основа.
Според изрично записаното в
жалбата обжалваният ПУП -ПУР е точно копие на плана, одобрен със Заповед №
Г-112/09.05.2005 г. на заместник кмета на община Варна, отменена с решение №
739/17.08.2005 г., влязло в сила на 17.08.2017 г.
В представената по делото писмена
защита оспорващите твърдят:
1. Нищожност на оспорената
заповед поради липса на компетентност на АО,
като в се обосновават с обстоятелството, че улицата „тупик“ е обект на публична общинска собственост, а
съгласно чл. 21, ал.7 от ЗОС компетентността за одобряването на ПУП-ПРЗ,
предвиждащ изграждане на нови обекти – публична общинска собственост и
необходимост от отчуждаване на недвижими имоти от юридически и физически лица е
на ОбС. Като отделно основание за нищожност се изтъква, че оспорената заповед е подписана от заместник
кмета на община Варна съгласно Заповед № 4786/25.11.2015 г. на кмета на община
Варна във връзка с чл. 129, ал.2 от ЗУТ, но предвид изключителния характер на
тази компетентност, предоставянето и не било свързано с обективна невъзможност на кмета на общината
да изпълнява функциите си.
2. Нищожност и на Заповед № Г-321/02.09.2015 г., издадена от
заместник кмета на община Варна и влязла в законна сила, въпреки приетия от ВАС
аргумент, че същата не подлежи на инцидентен съдебен контрол. Твърдението се
обосновава с довода, че Заповед № Г-321/032.09.2015 г. била издадена в
противоречие с Решение №739/17.08.2007 г. на ВОС и с изложените в него мотиви за
незаконосъобразност поради неспазване на процедурата на чл. 17, ал.3 от ЗУТ. По
отношение и на тази заповед се твърди
липса на материална компетентност
у нейния издател – зам. Кметът на община Варна, на същото основание – чл. 17,
ал.3 от ЗУТ и чл. 21, ал.7 във връзка с ал.1 от ЗОС.
3. Допуснати от АО
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената Заповед №
Г-146/19.04.2018 г., изразяващи се в липса на фактически и правни мотиви; липса на
правни основания за издаването и, съставляваща нарушение на изискването за
форма., предвид непосочването на конкретната хипотеза на чл. 113 от ЗУТ, по
която е издадена. Това оплакване е обвързано
с претендираната нищожност на оспорената заповед.
4. Липса на мотиви за издаване на заповедта, „съставляваща липса на
посочване на основанието, на което се издава..“, което освен, че съставлява
достатъчно съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразността на акта, но и води до нарушение на чл. 15 от ЗУТ, във връзка с
чл. 21, ал.5 и чл. 113, ал.2 от
същия закон. Изтъква се, че съгласно чл. 21, ал.5 от ЗУТ свързано застрояване
се допуска при наличието на нотариално заверено писмено съгласие от собствениците на съседните
урегулирани поземлени имоти, за които се отнася, а такова не е дадено.
5. Недопустимост на произнасянето
на АО с процесната заповед. Същата била издадена след изтичане на срока по чл.
129, ал.2 ат ЗУТ (редакцията, действала
към датата на издаване на акта - ДВ бр.
25/2019 г.), т.е. след формиране на
мълчалив отказ за издаване на акт, а последващото волеизявление с различно
съдържание е счетено за недопустимо.
В
обобщение се твърди, че АО не посочил никакви данни, обосноваващи необходимостта от наложеното
изменение на ПУП, при предложената корекция
тупикът засягал в по-голяма степен имота, както и къщата в него. Оспорващите
твърдят, че оспорената заповед е нецелесъобразен административен акт, издаден в
нарушение на закона, тъй като предвиждала нанасянето на вреди в значително и необосновано по-голям размер, сравнен с
ползите от изпълнението му. В резултат на такова изпълнение биха се отнели
части от притежавания от тях имот, би се
наложило и разрушаване на построената в него сграда.
Въз основа на всичко изложено е
направен извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност,
заложен в чл. 6 , ал.3 от АПК, при несъответствие с изискванията на чл. 108,
ал.5 от ЗУТ, в нарушение на чл. 15, ал.3 от същия закон, доколкото с нея се
променят границите на притежавания имот.
Формиран е петитум с искане да
се прогласи нищожността на Заповед №
Г-146/19.04.2018 г. на заместник кмета на община Варна, алтернативно, ако съдът не установи толкова съществени
пороци, обосноваващи нищожността и, да я отмени като незаконосъобразна, поради
нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Претендират
се за присъждане и разноски по делото.
Ответникът
чрез процесуалния си представител в депозирано писмено становище с.д.№1966/19.11.2018г. намира
жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно в случай, че жалбата бъде
уважена, прави
възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, като настоява такова
да се определи в минималния размер.
Заинтересованите
страни „Х.И.“ ЕООД, Г.А.К., Х.А.К., А.М.С.,
А.М.С., В.Х.С. не изразяват
становище по жалбата
Заинтересованата
страна Т.Г.Г. изразява становище,
идентично с това на оспорващите, обективирано в жалбата и в представените по
делото писмени бележки от общия им
процесуален представител.
Заинтересованото лице С.Г.Г. не изразява становище по
жалбата.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с наличие на
правен интерес срещу акт от категорията на
чл. 214 във вр. чл. 215 ал.1от ЗУТ, в
рамките на законовия срок, с оглед на което е допустима за разглеждане
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност е Заповед № Г-146/19.04.2018 г., издадена от заместник кмета
на община Варна, с която е одобрен Работен устройствен план ( РУП) за УПИ №
ХІІІ-268, кв.123, 7 микрорайон на **********
Според изложението в
обяснителната записка предмет на разработката, одобрена с оспорената заповед
е „конкретизиране на застрояването в УПИ
ХІІІ-268 кв.123, 7 микрорайон на гр.Варна и е въз основа на действащия за имота
ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-321/02.09.2015 г
Заповед № Г-321/02.09.2015 г. е
обжалвана от К.С.С. (оспорваща и по настоящото производство) и от Г.С.Г. пред Административен съд Варна,
образувано е адм. д. № 2413/2016 г., но поради оттегляне на жалбата, на
основание чл. 155, ал.3 от АПК, с протоколно определение от 17.10.2017 г.
производството е прекратено, влязло e в законна
сила на 03.11.2016 г.
Заповедта също е влязла в законна сила, в резултат – придобила
е правен стабилитет, съставлява годна основа за
последващо
проектиране в нейния обхват.
Съгласно одобреният с нея ПУП-ПРЗ , УПИ ХІІІ-268 е с жилищно предназначение, с начин на
застрояване – високо, свързано застрояване на двете странични регулационни
линии. Допуснато и одобрено е и изменение на уличната регулация - от о.т. 3475 до о.т.3448 (относима част към
разглеждания случай). Видно от приложеното
графично изображение тази част представлява тупик с конкретни параметри.
Според съдържанието на
обяснителната записка към заповед № Г-146/19.04.2018 г. и приложената
допълнителна такава във връзка уведомяване за отстраняване на
несъответствия (писмо №
АУ044873ОД-015ВН/20.09.2017 г.) , предвиденото с одобрения със Заповед №
Г-321/02.09.2015 г. и действащ ПУП ПРЗ, за процесния имот се запазва, като изцяло
е съобразено наличието на тупика от север.
Във връзка с релевираните от
оспорващите възражения в изпълнение и на
указанията, дадени от касационната инстанция в отменителното решение по делото
бяха назначени и проведени две съдебно технически експертизи – еднолична и
тройна, по които експертите са
единодушни и категорични: одобреният с оспорената заповед Работен устройствен
план конкретизира само застрояването и то
единствено за УПИ ХІІІ-268; с него не се предвиждат каквито и да е изменения на
действащите ПУП,ПРЗ, ПР И ПУР; РУП е
изготвен в пълно съответствие с тези
планове
Изводите на експертите и по двете
експертизи за категорични и еднопосочни – изследваният РУП изпълнява изцяло
задачите на чл. 113, ал.4 от ЗУТ.
Доколкото от формална страна в заключението по
едноличната СТЕ се установи известно засягане на имота на оспорващите – УПИ VІІІ-9,
отразено в зелено и жълто на комбинираната
скица, вещото лице изрично посочва при
изслушването му в открито съдебно заседание на 27.01.2021 г., че този тупик е
предвиден още с плана, одобрен със
Заповед № Г-5/04.02.1993 г., а със Заповед № Г-321|/02.09.2015 г. е направено
изменение, съгласно което широчината му
е намалена – от 4.50 м. по първия план, на 3,5 м. по последния действащ. Засягането
на имота на оспорващите доколкото такова се установи от тази експертиза, не
е резултат от проектирания РУП, одобрен с оспорената заповед.
Изводите на едноличната СТЕ се потвърждават изцяло и
безпротиворечиво от състава на тройната СТЕ: Изследваният Работен
устройствен план съответства изцяло на
изискванията на чл. 113, ал.4 от ЗУТ, не променя характера и начина на
застрояване, запазва предвидените с ПУП
ПРЗ от 2015 г. свързано застрояване и уличните и странични регулационни линии.
Съобразявайки се с предвидените задължителни
линии на основно застрояване РУП се вписва изцяло в ограничителните линии на ПУП-ПРЗ от 2015 г.(одобрен с влязлата в сила
Заповед №Г-321/02.09.2015 г.)
Съдът приема като обективни,
пълни и компетентно дадени заключенията и по двете експертизи, тъй като между
тях липсват противоречия.
По правото:
Както се посочи предметът на съдебния контрол в настоящия спор е ограничен - ясно е посочен от законодателя с дефиниране на вида ПУП с нормата на чл. 110 и най-вече – с чл. 113 от ЗУТ.
Съдебната проверка ще следва да
отговори единствено дали процесният
РУП и направената с него
конкретизиране на
действащия ПУП за УПИ ХІІІ-268 е в съответствие с изискванията на
закона.
Работният устройствен план съгласно чл. 110, ал.1, т.4 от ЗУТ е вид ПУП с обхват „застрояване и силуетното оформяне“
Съгласно чл. Чл. 113. (1)
Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията
(отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се
изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с
него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на
застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.
Съгласно алинея 3 на цитираната норма, с работния устройствен план могат да се
допускат и изменения на границите на урегулираните поземлени имоти при спазване
на условията по чл. 17.
Съгласно
ал.4 - Работният устройствен план
определя точно:
1. разположението и очертанието на сградите в
план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници -
съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност
на застрояване;
2. необходимите силуети, изясняващи:
максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на
етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите
с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Видът и съдържанието на одобрения с оспорената
заповед план – РУП, изключва от обхвата
му произнасяне по регулационни
въпроси, тъй като той е законово обвързан
от действието на ПУП, ПР, ПРЗ и ПУР (чл. 110, ал.
1, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ), т.е. предпоставка за проектирането му е наличието на такива
действащи планове. В случая, както се каза и по-горе тази предпоставка е
изпълнена с наличието навлязлата в сила Заповед № Г-321/ 02.09.2015 г.
Горното води до извода, че в случая категорично се касае за урбанизирана територия -ул. „Козлодуй“ е
градска част, обвързана е от предвижданията не само на действащия ПУП, ПР и ПУР – Заповед №
Г-321/02.09.2015 г., обект е на
планиране и урбанизиране на множество предходни планове.
Относно въпроса за съответствието
на РУП и с изискванията на чл. 17 от ЗУТ, към който препраща разпоредбата на чл. 113, ал.3 от ЗУТ и е част от
указанията на отменителното реение на ВАС
Препратката на чл. 113, ал.3 от ЗУТ към чл. 17 от същия
закон се отнася за подробен устройствен план за населено
място или за част от него, с който ще се урегулират неурегулирани дотогава поземлени
имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници.
Съдът счита, че разглежданият
случай е изцяло извън приложното и поле, на първо място защото с изследвания
РУП не се допускат изменения на границите на урегулираните поземлени имоти и
това беше категорично установено от заключенията на вещите лица, като тройната
е неоспорена от страните, на второ място, но не и по значение е фактът, че
територията, за която се отнася РУП е урбанизирана и за проектирането на
работен устройствен план върху такава важат други правила.
По
възражението за нищожност на Заповед № Г-321/ 02.09.2015 г.
Съдът се придържа изцяло към приетото от
съдебната практика и правната доктрина
относно правния ефект на влязъл в сила административен акт. Инцидентен съдебен
контрол в случая е недопустим. Всяко засегнато от този административен акт лице
притежава процесуални права, което може
да упражни в предвидения от законодателя срок. Така оспорващата в настоящото
производство К. Ст.С. се е възползвала
от това си право, но впоследствие се разпоредила с него, като оттеглила депозираната срещу Заповед № Г-321/02.09.2015
г. жалба, поради това е и несъстоятелно
да се иска провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на
цитираната заповед в настоящото производство – макар и инцидентно.
В заключение:
Оспорената Заповед № Г-146/19.04.2018 г. е
издадена от заместник кмета на община Варна,
съгласно предоставените му със Заповед № 4786/25.11.2015 г. Кмета на
община Варна правомощия. Същите са съобразени изцяло с §1, т.3 от ДР на ЗУТ,
която норма е ясно формулирана, не предвижда като предпоставка непременно
отсъствие на титуляра по компетентност. Предвид казаното по-горе относно
неприложимостта на чл. 17 от ЗУТ в настоящ случай и категоричната установеност
на съдържанието на РУП, компетентността
на ОбС Варна е изключена.
Одобреният с процесната заповед РУП съответства на всички изисквания, визирани в
чл.113, ал.4 от ЗУТ, проектиран е в пълно съответствие с предвижданията на
влезлия в сила ПУП, ПР, ПРЗ и ПУР (Заповед № Г-321/02.09.2015 г.). В административната преписка, образувана по
издаване на процесната заповед се съдържат
всички факти и обстоятелства, послужили като основание за нейното
издаване.
Съдът намира депозираната срещу нея жалба за
неоснователна и недоказана, поради което
следва да я отхвърли.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат правото на разноски е в полза на ответника, но по настоящото съдебно
производство и пред настоящия състав от
негова страна липсва изрично изявление с искане за присъждането им.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2, предложение последно от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.М., В.К.М. и К.С.С. против заповед №
Г-146/19.04.2018 г. на зам. Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП–РУП за
УПИ ХІІІ-268, кв.123 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, с административен
адрес гр. Варна, ул. „Козлодуй“ №46.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните-
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.