Решение по дело №1044/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 66                                               20.02.2020г.                         гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На единадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                                      ЧЛЕНОВЕ :    ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                                                                                   БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар : Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1044 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.365 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца Х.Т.Г. ***, против частично негативното за него първоинстанционно Решение № 750/19.11.2019г. по гр.д.№ 2254/2019г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени част от облигационните му парични искови пратенции против всеки един от двамата ответници. Прави оплаквания, че обжалваното решение изцяло противоречало на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС- София, понеже РС бил приел и е уважил възраженията на ответника против иска, които са били недопустими в това производство. Първоинстанционното Решение било неправилно и в частта му относно законната лихва, понеже РС многократно бил заявявал в други производства, че разполага с необходимите знания да пресметне законната лихва, щом са известни размерът на главницата и периода, за който лихвата се дължи. Претендира, че атакуваното Решение било неправилно и в частта му относно разноските, понеже РС неправилно ги бил пресметнал според уважената, съответно отхвърлена част от иска. Предвид горното, моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение на РС, както по отношение на исковата претенция за главница и лихви, така и в частта му за разноските, и да постанови изцяло позитивно такова за него, със законните последици. Има претенции за разноските си пред всяка една от двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната инстанция. Не е представил писмена Защита пред въззивния съд в дадения му за това 1- седмичен срок.

 

             В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор от двамата ответници Г.Г.Г. и П.К.Г.-***, които заявяват, че в.жалбата била неоснователна и недоказана, като тя била твърде бланкетна, като излагат подробно своите фактически и правни аргументи, свързани с вече влязлото в законна сила Решение № 624/22.12.2017г. по гр.д.№ 1889/2016г. по описа на РС- Казанлък, което е стигнало и до касационна фаза, по което е имало произнасяне по заведения частичен иск и по частичното оттегляне на исковата претенция, и което имало силата на присъдено нещо между страните и по настоящото дело, както и за останалите съдилища в страната. Твърдят, че тъй като двамата ответници са съпрузи и кредитори, задължението им било неделимо и не било солидарно към ищеца. Поради което заявяват, че както п отношение на процесната частична главница, така и по отношение на съответната мораторна лихва, както и по отношение на разноските, атакуваното Решение било изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно. Молят настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло жалбата на ищеца и да потвърди напълно в атакуваната му част първоинстанционното Решение на РС- Казанлък. Нямат свои нови доказателствени искания и нямат претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред въззивната инстанция. Нямат представена писмена Защита пред настоящата въззивна инстанция в дадения им за това 1- седмичен срок.

 

         Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че въззивната жалба, с което е бил сезиран е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, че страните нямат свои нови доказателствени искания пред тази съдебна инстанция и че не се налага служебното събиране на нови доказателства пред въззивния съд.

 

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, и взе предвид задължителната съдебна практика на ВКС по аналогични казуси,  намира за установена и доказана по несъмнен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Видно от мотивите на атакуваното от ищеца изцяло негативно за него Решение на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, в тях безспорно, обосновано и законосъобразно е било прието, че съществува писмена  спогодба от 02.04.2015г. между Г.Г.Г. и П.К.Г./ответници- въззиваеми/ от една страна, и от друга В.Г.Г./която не е страна по делото/ и Х.Т.Г./ищец- въззивник/ по спора пред съответните съдебни инстанции, като процесните облигационни искове правилно са били квалифицирани, като такива по чл.79 във вр. с чл.365 и във вр. с чл.86 от ЗЗД, като процесното вземане безспорно произтича от съществуващата между страните писмена спогодба от 02.04.2015г. между съответните групи от по 2 бр. страни/съпрузи/. Процесният предявен иск/главница и лихва/ е за разликата до заявения пълен размер на вземането, посочен в горецитираната спогодба между страните по нея. По- рано е бил предявен частичен иск против ответниците и е било образувано гр.д.№ 1889/2016г. по описа на РС- Казанлък, където съпругата на ищеца/В.Г.Г./ след завеждане на ИМ си е оттеглила предявения частичен иск/молба на л.156 от приложеното приключено гр.д.№ 1889/2016г. по описа на РС- Казанлък/ и производството по отношение на нея било прекратено на осн. чл.232 от ГПК с протоколно Определение от о.с.з. на 24.01.2018г./л.168 от приключеното гр.д.№ 1889/2016г. по описа на РС- Казанлък/. Впоследствие с Решение 624/22.12.2017г. РС- Казанлък е отхвърлил претенцията на ищеца и след проведено обжалване с Решение № 134/21.06.2019г. по гр.д.№ 4225/2018г. на III г.о. на ВКС- София, е било постановено ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 100, 00 лв., представляваща част от дължимата по спогодбата от 02.04.2015г. парична сума. В тази връзка съгласно задължителното за страните и за настоящия съд ТР № 3/22.04.2016г. на ОСГТК на ВКС- София, формираната сила на присъдено нещо/СПН/ на съдебното решение по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, предмет на делото. Правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не са преклудирани, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, да се твърдят факти, коитоевентуално да отлагат нейната изискуемост.

В конкретния случай- видно от мотивите на  Решение № 134/21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 4225/2018г. по описа на III г.о. на ВКС- София, с изричен писмен договор помежду им на 02.04.2015г. страните по него извънсъдебно и доброволно са признали факта, че ответниците- съпрузи Г. дължат на ищците- съпрузи Г. сумата от общо 17 150, 00 лв. за вложения в недвижим имот, собственост на сем.Г.. Безспорно с отговора на исковата молба, ответниците са признали, че договорът за наем е прекратен на 23.10.2015г., следователно изплащането по уговорения в т.2 от сключената спогодба начин е могло да се осъществи най- много за 6 месеца, по 400, 00 лв. месечно- или договорената сума от 17 150, 00 лв. е установено да е възможно да е намаляла най-много с общо 2 400,00 лв., което прави предявения иск за 5 100, 00 лв. основателен и доказан. Поради което в постановеното решение на ВКС не са излагани от съда мотиви, които да се ползват със СПН относно пълния размер на задължението по спогодбата- още повече, че липсва и индивидуализация на страните по материалното правоотношение, които са необходимата част от обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо. 

Действително в мотивите си на Решението ВКС посочва само, че „частичният осъдителен иск за сумата от 5 100,00 лв. е предявен на 29.09.2016 г. от ищците Г.“, без да е обсъждал и взел предвид оттеглянето на предявения иск от страна на единия ищец/В.Г./ и последвалото частично прекратяване на производството по делото по отношение само на нея и на нейната част от частичната искова претенция. Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че се явява основателно и следва да бъде разгледано твърдението на двамата ответници относно делимостта на вземането на ищците, възникнало по силата на сключената спогодба от 02.04.2015г. РС правилно е съобразил, че двамата ищци/като една от страните в спогодбата/ безспорно са законни съпрузи, но те са също така и в качеството си на кредитори. Също така в този процесен случай не е налице неделимост на паричното задължението, нито е налице солидарност между двамата кредитори, понеже при множество на кредиторите, вземането се разделя между участващите лица поравно, тъй като не са наведени доводи в хода на делото относно друго съотношение на разпределението между тях двамата. В тази връзка от очевидния и безспорен факт, че двамата кредитори са законни съпрузи не следва нищо друго, тъй като процесните парични вземания по спогодбата не представляват съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла на чл.21 от СК, а действията на единия от тях двамата не представляват и управление на общо имущество по смисъла на чл.24, ал.2 от СК, което би обосновало самостоятелна легитимация на единия от двамата кредитори за цялото вземане. Поради което, доколкото не е уговорено нищо друго, всеки от двамата кредитори има право да претендира половината от общата искова сума/съответно главницата и лихвата върху нея/. При което, тъй като отговорността на двамата ищци/съпрузи/ не е солидарна, РС е длъжен да се произнесе по отделно за дължимото на всеки един от двамата ищците от двамата ответниците в рамките на общо заявената искова сума. Видно от Исковата молба пред РС, настоящото исково съдебно производство по делото е било образувано по предявен осъдителен облигационен иск единствено и само от Х.Т.Г./единия от кредиторите по спогодбата от 02.04.2015г./, но за пълния размер на паричната сума по нея, поради което РС правилно е постановил, че при тази фактическа и правна хипотеза на ищеца Х.Т.Г. е следвало да се присъди половината от общо дължимата по спогодбата парична сума.

Напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че в случая е било налице безспорно признание от страна на двамата съпрузи- ответници Г., че е налице относително намаляване на дължимата сума по спогодбата до размер на сумата от 15 150, 00 лв., направено с подадения писмен Отговор по предявен насрещен иск за съвместно разглеждане по по- рано образуваното, разгледано и приключено гр.д.№ 1889/2016г. по описа на същиоя РС- Казанлък, и напълно процесуално относимо и материално основателно това тяхно изрично признание безспорно е взето предвид от втория РС, при постановяване на решението по настоящия предявен частичен облигационен иск относно останалия дължим размер на паричното вземане. Предвид което първоинстанционният РС- Казанлък напълно обосновано и правилно е приел, че предявеният от ищеца- съпруг Х.Т.Г. частичен иск се явява основателен за сумата от 2 475, 00 лв., представляваща половината от дължимата по спогодбана парична сума, след съответното приспадане на изплатената сума в размер на 2 000, 00 лв. и присъдената му с Решение № 134/21.06.2019 г. по гр.д.№ 4225/2018г. на III г.о. на ВКС- София сума от 5 100, 00 лв.

Поради което в тази й част твърде схематичната и недостатъчно конкретизирана в.жалба се явява неоснователна и недоказана, атакуваната с нея част от първоинстанционното Решение е мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което тя следва да бъде частично отхвърлена, а Решението в тази му атакуваната част следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.

 

По отношение на предявения акцесорен облигационен паричен иск за заплащане на парична сума в размер на 3 665, 00 лв., представляваща законната лихва върху главницата по настоящия частичен иск от 12 050 лв., считано от 20.08.2016г./датата на изпадането в забава/ до 19.08.2019г./датата на предявяване на исковата молба в РС/,  въззивният съд намира, че тя не се явява недоказана в претендирания размер, както неправилно е приел първоинстанционния РС. Въпреки липсата на изрични доказателствени искания в тази насока от ищцовата страна/въззивника/, при очевидната принципна основателност на тази акцесорна искова претенция по смисъла на чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният РС е следвало или да я изчисли самостоятелно/ако разполага с такива елементарни математически и технически познания/, или служебно да назначи съдебна експертиза за нейното изчисляване/ако на разполага с необходимите за това математически и технически познания/. Поради което неправилно, необосновано и незаконосъобразно РС е приел, че в хода на съдебното дирене не били предприети действия от страна на ищеца за определяне и доказване на посочения размер. Поради което въззивният съд счита, че следва да отмени в тази му част атакуваното първоинстанционно Решение, и да постанови друго, позитивно такова за ищеца/въззивник/, като изчисли сам размера на законна лихва върху главницата по предявения иск от 12 050, 00 лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително, която съгласно разпоредбите на чл.82- 86 от ЗЗД е в размер на точно 3 665, 22 лв. И в резултат на това следва да осъди двамата ответника да заплатят на ищеца законна лихва в размер на претендираните и безспорно установените и доказани 3 665 лв., тъй като останалите 0, 22 лв. се явяват размер извън петитума на ИМ.

 

Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на исковите парични обезщетения за главница и предвид разпоредбите на чл.280, ал.1, 2 и 3, т.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва в 1- месечен срок с касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

 

Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.365 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора

 

                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 750/19.11.2019г. по гр.д.№ 2254/2019г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в частта му, с която предявения иск за мораторни лихви в размер на 3 665 лв. с правно основание по чл.82- 86 от ЗЗД е отхвърлен изцяло., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА Г.Г.Г.- ЕГН ********** и П.К.Г.- ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на Х.Т.Т.- ЕГН ********** *** сумата 3 665 лв./три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/, представляваща законната лихва върху главницата по частичния иск от 12 050 лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително.

  РЕШЕНИЕТО е може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :