№ 181
гр. 1000 София , 04.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела В. Борисова Райчинова
Членове:Милен Ст. Михайлов
Кристина Евг. Гюрова
като разгледа докладваното от Милен Ст. Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по Частен протест на СРП срещу Определение от 16.03.2021г.,
постановено от СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 8784/2020г. с което съдът е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване на посочените
от първата инстанция съществени процесуални нарушения.
В протеста се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт, като се
твърди, че констатираните от СРС съществени процесуални нарушения не са допуснати.
Сочи се, че право на прокуратурата е да формулира обвинението по начин, който намери за
добре, а по посочените от СРС въпроси, първата инстанция следвало да се произнесе с
крайния си съдебен акт. Сочи се, че в Обвинителният акт е посочено времето, мястото на
извършеното деяние и самото изпълнително деяние, с всички изискуеми от закона елементи
от обективна и субективна страна, поради което и не била налице твърдяната от СРС
неяснота на обвинението.
Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по
делото приема следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, като подаден от процесуално легитимирано лице и е
депозиран в посочените в НПК срокове. Разгледан по същество, същият е
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
СРП е внесла в съда Обвинителен акт срещу Н. СТ. К. за извършено от него
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и срещу КР. СТ. К. за извършено от нея престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за две отделни деяния.
1
В проведеното разпоредително заседание, СРС е констатирал, че са допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните права на подсъдимия К., изразяващи
се в неяснота на обвинението, доколкото в Обвинителният акт не било посочено кое е
правото, какъв е редът за неговото осъществяване и конкретните времеви рамки на
деянието.
Задължение на прокурора е в обстоятелствената част на обвинителния акт да очертае
рамките, пределите на доказване в хода на съдебната фаза на наказателния процес, при
разглеждане на делото по същество. Ето защо прокурора, който съставя обвинителния акт,
следва да посочи пълно, точно, ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими
към обективната и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им към
съответните доказателства, за да може обвиняемия да организира своята защита в хода на
съдебната фаза, в пълнота.
В тази връзка, основателни са изводите на СРС, че прокурорът не е изпълнил
задълженията си по НПК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323 от НК се изразява в
осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо, притезателно
/ вещно, облигационно или друго някакво имуществено право/. Касае се за право, на което
деецът е носител лично или като представител. То трябва да съществува, да е действително.
Ако действията на извършителят изобщо не съставляват упражняване на право, то и същите
не могат се квалифицират като самоуправство.
Следва да се отбележи че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323 от НК
не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество, а само посегателство върху
реда за осъществяване на определена дейност. Ето защо е от съществено значение да се
индивидуализират в обвинителния акт както вида на правото, което прокурорът твърди, че
обвиняемият е реализирал, така също да се посочи и какъв е бил установеният от закона ред
за реализирането на това право.
В конкретния случай, това, което прокурорът следва да посочи в обвинителния акт и
което е подробно аргументирано от СРС е, защо и въз основа на какви факти, прокуратурата
приема, че подсъдимият К. изначално е имал право да среже тръбите за топла и студена
вода, както и какъв според СРП е законният ред по който той би могъл да ги среже, за да се
твърди, че той е реализирал това свое право /да среже тръбите/ не по установения от закона
ред. Следва да се посочат и всички факти за времето, начина и мястото на извършване на
деянието.
Посочените от СРС празноти в обвинителния акт не съставляват неоправдан
формализъм, както твърди прокуратурата, а засягат съставомерни признаци на
престъплението, поради което и правилно СРС е упражнил правомощията си да върне
делото на СРП за поправянето им.
2
С оглед на гореизложеното настоящия състав намира, че прокуратурата не е
изпълнила задълженията си да очертае ясно и точно предмета на доказване и участието на
обвиняемия в него. Липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно
прецизно посочени обстоятелства и факти, касаещи съставомерните признаци на деянието,
предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното
производство да прецени на база на събрания доказателствен материал, дали твърдяните от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани, а оттам и да се
произнесе по виновността на лицето. Посочените нарушения засягат съществено правото на
защита на подсъдимия, тъй като същият няма възможност да разбере в извършването на
какво конкретно престъпление е обвинен, поради което и Определението на СРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.03.2021г., постановено от СРС, НО, 116-ти
състав по НОХД № 8784/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3