№ 212
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Камелия Първанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501558 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.03.2023г по гр. д. № 16430/2019г. на Софийски градски съд 1-
16 състав, е отхвърлен предявеният от И. М. И. чрез адв.Д. против „Алианц Банк
България“АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 30 000лв- частичен иск
при цялостна искова претенция от 160 000лв, представляваща имуществена вреда,
настъпила в резултат на противоправно поведение на ответника при реализиране на
продажба на собствения на ищеца имот в гр.София, ипотекиран в полза на вискателя
по изп. дело № 20168390400460 на ЧСИ М. К..
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца И. И. чрез адв.Д. с
оплаквания за неправилност. Изтъкват се съображения, че към датата на
постановлението за възлагане 17.01.2017г не е съществувала законодателна
възможност длъжникът да оспори изготвена оценка, поради което и не е могъл да го
стори. Именно за да се избегнат злоупотреби с цената на ипотекираното имущество и
се достигане най-висока цена при публична продан, на кредитните институции, били
вменени задължения на държавите – членки да предприемат всички разумни стъпки за
най-добра възможна цена, съгласно Директива EU 2014/17. Под разумни стъпки
следвало да се разбира банката- ответник да възрази срещу изготвената оценка, което
не било сторено и в причинна връзка с бездействието на кредитора - ответник за
длъжника настъпила вреда, изразяваща се в разликата между пазарната цена и цената,
на която е извършена проданта. Оспорват се изводите на първата инстанция, че
проданта е извършена съобразно процесуалните правила, като е игнорирано правото на
ЕС, обективирано в Директива EU 2014/17. С горните съображения се иска отмяна на
обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което искът
се уважи.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Алианц
Банк България“АД, с който се излагат подробни възражения против оплакванията,
1
изразяващи се в липса на противоправно бездействие от страна на ответника, както и
имуществена вреда.
Настоящият състав след служебна проверка по реда на чл.269 и сл ГПК приема
обжалваното решение за допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с материалноправно основание
чл.49 ЗЗД за компенсиране на имуществени вреди, изразяващи се в търпени загуби,
настъпили в резултат на противоправно поведение на служители на ответната банка.
Като правопораждащи факти ищецът е изтъкнал наличието на правоотношения между
него и банката – ответник, произтичащи от договор за кредит, за който банката се е
снабдила с изпълнителен лист и инициирала принудително изпълнение върху
собствения му имот, служещ в обезпечение на дълга. Изтъква се, че ответникът в
качеството на взискател по изп. дело № дело № 20168390400460 на ЧСИ И. М. – К., е
поискал изнасянето на ипотекирания имот на публична продан, който преди това бил
описан и оценен. Като противоправно поведение се сочи бездействието на длъжностни
лица на ответника, които не са оспорили оценката на имота, независимо, че била
занижена, с което се съгласили имотът да бъде продаден на силно занижена цена
105 000лв /при оценка 138 000лв/, вместо да се търси реализация на реална пазарна
цена. Твърди се, че след като банката- взискател е приела занижената цена на имот,
служещ в обезпечение на кредит, то рискът се следва в нейна тежест и не може да
търси изпълнение за разликата над продадения на публичен търг имот, като в противен
случай се нарушава Директива EU 2014/17/, задължаваща държавите- членки да
въведат процедури и мерки за защита на потребителите, които да обезпечат всички
разумни стъпки за получаване на най-добрата възможна цена за недвижими имоти под
възбрана. Такава процедура в нашето законодателство била въведена с изменението на
чл. 468, ал. 4 ГПК, обн. ДВ бр. 86 от 2017 г., с което вече се предвижда възможност
длъжникът да оспори оценката на имота, но това законодателно изменение било
прието след извършената публична продан. Определя търпяната вреда в размер на
остатъчната стойност на дълга в приблизителен размер 160 000 лв., представляваща
разликата между реалната пазарна стойност /според цени между 118 000 евро до
159 000 евро за апартаменти в района със сходна квадратура, към датата на оценката по
изпълнителното дело/, като заявява претенцията си в размер на 30 000 лв - частичен
иск при цялостна искова претенция от 160 000 лв.
Ответникът „Алианц Банк България“АД оспорва иска по основание и размер
със съображения, акцентиращи на извършени законосъобразно действия от страна на
частния съдебен изпълнител по отношение на ипотекирания в съответствие с чл. 483 -
чл. 501 ГПК. Възраженията се аргументират и с доводите, че съгласно действащата
редакция на ГПК, съдебният изпълнител не е имал задължение да съобщава на
страните оценката на вещото лице, поради това за банката не е съществувала
възможност да изрази несъгласие с нея, както и че ищецът- длъжник по
изпълнителното дело, е имал възможност сам да реализира продажбата на имота за
погасяване на дълга си, ако е считал, че пазарната цена е значително по-висока.
По отношение на фактите не е имало спор между страните пред първата
инстанция по отношение на образуваното изпълнително дело № 20168390400460 на
ЧСИ М. - К. по молба на взискателя „Алианц Банк България“АД въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. № 38827/2016 г. на СРС, 51 с-в, с който ищецът И. М. И. е
осъден да заплати сумите : 160 382,45 лв. – главница по договор от 07.04.2008 г., ведно
със законна лихва от 14.07.2016 г., 34 926,49 лв. – просрочена лихва за периода
15.05.2014г - 11.07.2016г., 8904,80 лв. - наказателна лихва за периода 15.05.2014г. -
11.07.2016 г., неустойки за забава в размер на 56 526,11 лв. и такси.
От техническата експертиза по изп. дело, приобщено към настоящото, става ясно,
че вещото лице след съобразяване с местоположение, конструкция на жилищната
сграда, състояние на апартамента по метода на разходите и метода на пазарните
2
аналози, е определил пазарната стойност на имота, ипотекиран в полза на банката, на
стойност от 138 000 лв. Публичната продан е била надлежно разгласена с протокол от
21.11.2016 г. /л. 82 от изпълнително дело/, като от следващия протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 28.12.2016 г. се установява, че са постъпили две
наддавателни предложения и имотът е възложен за сумата от 105 000лв на купувача,
предложил по-високата цена. Данъчната оценка на имота към 2016г. е била в размер на
61 400,80 лв., видно от писмо на Столична община, Дирекция „Общински приходи“.
Приетата пред първата инстанция и неоспорена оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице Ц., е определила пазарната цена на имота към датата на публичната
продан в размер на 138 700лв.
Изводите на първоинстанционният съд, че не се установяват елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, напълно се
споделят от въззивната инстанция.
Правилно при така очертаните безспорни факти първоинстанционният съд е
анализирал правната уредба в действащата редакция към извършване на проданта и
приел, че са спазени изискванията на чл. 485, във вр. с чл. 468 ГПК /ДВ бр. 50 от
2015г/. В тази връзка е пояснено и че оценката е основа за определяне на началната
цена при публичната продан и че реалната пазарна цена е именно тази, която се
постига за определен имуществен обект през определен период от време, когато
публичната продан е проведена според процесуалните правила, цитирайки в този
смисъл определение от 13.11.2013 г. по гр.д. № 4487/2013 г. на ВКС, IV ГО.
Следователно не се установява противоправно бездействие на длъжностни лица, нито
причинноследствена връзка между него и твърдените за настъпили вреди. Според
действащата нормативна уредба взискателят не е имал процесуалната възможност да
оспорва оценката в изпълнителното производство към датата на проданта, респ.
процедурата по нейното провеждане, но отделно от това не се и установява вреда,
доколкото оценката в изпълнителното производство е приблизителна на посочената от
вещото лице пазарна оценка при изслушване на неоспорената техническа експертиза.
Всички останали доводи в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба за
нарушение на Директива EU 2014/17/, задължаваща държавите- членки да въведат
процедури и мерки за защита на потребителите по повод обезпечаване на правата им в
изпълнително производство, биха били материални предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата, която съгласно чл.4 пар. 3 от ДФЕС е длъжна да осигури
спазването на правото на ЕС, но нямат отношение към материалната легитимация на
банката –ответник по иск с правна квалификация чл.49 вр. Чл.45 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменят
присъдените пред първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има въззиваемият – ответник,
който е претендирал, но не е доказал извършени такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2023г по гр. д. № 16430/2019г. на Софийски
градски съд 1-16 състав.
Анотирана съдебна практика Решението подлежи на касационно обжалване пред
3
ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4