Решение по дело №407/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба на И. Г. К., [ЕГН], подадена чрез адв. Д. Д. от АК - Сливен, против Заповед № РД 15-1047 от 10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение на жалбоподателя. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река“, „Андреева чешма“ и „Сухата чешма“, CO „Изгрев”, з-ще гр.Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1166, през о.т.1167, о.т.1168, и о.т.1169 до о.т.1170 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, в един местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен, се отчуждава в полза на Община Сливен 94,0 кв.м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.416.58, ПИ 67338.416.49 и ПИ 67338.416.18, собственост на н. на Г. К. К.: И. Г. К., Т. Г. И., М. Я. П., Г. П. А., Б. П. А. и М. П. А., съгласно удостоверение за наследници ОРД04-629 от 02.04.2025г. и нотариален акт №85, том II, дело 356/1999г., вписан по ЗС/ПВ №117, XI от 28.04.1999г. Определено е дължимото парично обезщетение на И. Г. К., собственик на 5/8 ид.ч. сума в размер на 3 900,00 лв. /три хиляди и деветстотин лева/.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Счита, че административният орган е определил обезщетение под пазарната цена на имота, с което е нарушил разпоредбата на чл.22, ал.12 от ЗОС. Твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния и процесуален закон, а също така и на целта на закона и като такава следва да бъде изменена като неправилна, материално незаконосъобразна и немотивирана.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение за жалбоподателя, като бъде завишено определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имота, съгласно определената от вещото лице справедлива пазарна оценка. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият К. е собственик на 5/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, видно от нотариален акт №85, том II, дело 356/1999г„ вписан по ЗС/ПВ №117, XI от 28.04.1999г. и удостоверение за наследници изх. № ОРД04-629 от 02.04.2025г. изд. от община Сливен.

Отчуждителното производство е предприето за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река“, „Андреева чешма“ и „Сухата чешма“, CO „Изгрев”, з-ще гр.Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1166, през о.т.1167, о.т.1168, и о.т.1169 до о.т.1170 за осигуряване на достъп до имоти, за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на общинска нужда се налага отчуждаване на 94,0 кв.м земя, от съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м, със следните характеристики: трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване.

С Обявление № ОРД 03-220/10.04.2025 г. на кмета на Община Сливен до засегнати собственици на поземлени имоти, публикувано в два централни (в-к „24 часа" и в-к „България днес" ), един местен вестник („Ало Сливен"), в официалния сайт и на информационното табло на община Сливен, Кметът на община Сливен е уведомил собствениците за откриване на процедура по отчуждаване на имоти и сгради, подробно описани в обявлението.

По отношение на подлежащия на отчуждаване 94,0 кв.м земя от съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 28.03.2025 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част е оценена на 6 240 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, лицензираният оценител е ползвал разходен и сравнителен подход.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване на 94,0 кв.м земя от съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м е 1 073 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 04.04.2025 г. от Община Сливен.

Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД-15-1047/10.06.2025 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 2, във връзка с чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение на жалбоподателя И. Г. К., собственик на 5/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м в размер на 3 900,00 лв.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 10.06.2025 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващия К. лично на 19.06.2025 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, пазарната стойност на отчуждаваната част от поземлен имот идентификатор 67338.416.48 с площ от 94.00 кв. м. е равна на 9 264.64 лв. /4 736.66 евро/. В отчуждаваната част от имота не са налични подобрения и трайни насаждения и други подобрения. Доколкото пазарната стойност се определя в диапазона от 6 месеца, стойността на пазарната цена към 28.03.2025 г. и към датата на издаване на заповедта-10.06.2025г., както й към датата на изготвяне на оценката не се променя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение на жалбоподателя. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 28.03.2025 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 10.06.2025 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваната ид.ч. от земя към едни и същи периоди от време. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице М. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС. Съгласно заключението пазарната стойност на отчуждаваната част от поземлен имот идентификатор 67338.416.48 с площ от 94.00 кв. м. е равна на 9 264.64 лв. За жалбоподателя К., собственик на 5/8 ид. части от имота паричното обезщетение е в размер на 5 790, 40 лева.

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената  част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение за жалбоподателя от 3 900,00 лева на 5790, 40 лева.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 610 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, 600 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-1047/10.06.2025 на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА , в която е определен размер на дължимото парично обезщетение на И. Г. К., собственик на 5/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.48, за предвидената за отчуждаване 94,0 кв.м земя от съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.416.48 м.’’Дюлева река”, CO „Изгрев”, з-ще Сливен, целият с площ 669 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, които се засягат от отчуждителните мероприятия, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 3 900 лева / три хиляди и деветстотин лева / на 5 790, 40 лева /пет хиляди седемстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки/.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И. Г. К., [ЕГН], сумата 610,00 (шестстотин и десет) лева, направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.