Решение по дело №1172/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050701172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1168

Варна, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в закрито заседание на девети август две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

К. ДАНАИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия К. ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050701172 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 251 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по молба с вх. № 11411/02.08.2023 г., подадена от ответника по делото - началника на Затвора Варна, с искане за тълкуване на Решение № 1104/25.07.2023 г. по адм. дело №1172/2023 г. на Адм. съд – Варна в частта относно изпълнението на указанията след връщане на административната преписка поради това, че остатъка от общото наказание към 23.01.2023 г. е 2 г., 10 м. и 17 дни, съответно една четвърт от тях е 8 м. и 19 дни и датата, на която възниква правна възможност за издаване на заповед по чл.66 от ЗИНЗС е 12.10.2023 г. Посочва, че жалбоподателя има административни наказания, за които не е изтекъл срока по чл.109 от ЗИНЗС и се счита за наказан.

Жалбоподателят К.Т.Т., чрез адв. Д. оспорва искането. Намира, че след като в заповедта е посочено начало на изтърпяване на наказанието 15.10.2021 г. от тази дата следва да се изчисляват сроковете по чл.64 и 66 от ЗИНЗС. Поведението му е съобразено с доказателствата по делото и са отчетени всички обстоятелства от значение за случая. В допълнителна молба е направено искане да се изискат от Затвора Враца доказателства за учебните му дни, които се приравняват на работни. С тези съображения намира, че искането за тълкуване е неоснователно.

За да се произнесе по така подадената молба съдът взе предвид следното:

С Решение № 1104/25.07.2023 г. по адм. дело №1172/2023 г. на Адм. съд – Варна е отменена Заповед № 557/29.05.2023 г. издадена от началника на Затвора Варна и е върната на началника на Затвора Варна административната преписка по молба рег. № 2068/04.05.2023 г. от К.Т.Т. ЕГН ********** ***, за ново произнасяне до 14 дни от получаване на съобщението за решението, при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Във връзка с новите факти посочени в молбата за тълкуване, съдът е дал указание на ответника, в отговор е подадена молба № 11539/04.08.2023 г., в която началника на Затвора Варна е уточнил, че в Заповед № 557/29.05.2023 г. е допусната техническа грешка, като за датата на началото на рекапитулацията е записал 2022 г., а не 2023 г., но от преписката се установява, че става въпрос за м. май 2023 г.

В молба №11642/08.08.2023 г. от началника на Затвора Варна е посочено, че към 25.05.2022 г. жалбоподателя е изтърпял 3 г., 5 м. и 15 дни, остатък 3 г., 6 м. 15 дни, съответно към 25.05.2023 г. е изтърпял 4 г., 5 м. и 15 дни, остатък 2 г., 6 м. и 15 дни.

В молба № 11622/08.08.2023 г. от началника на Затвора Варна е посочено, че затворническото досие на жалбоподателя е изпратено от Затвора Враца в Затвора Варна и в „Сведение за работните дни“ е отразено за 2019 г. м.01. – 16 дни и за м.02. – 2 дни, общо 18 работни дни. На 23.01.2023 г. е получена присъдата от 7 г. за изпълнение, като по ВНОХД № 346/2021 г. на Апелативен съд – Варна при приспадане на изтърпяното са зачетени и 9 дни работа в негова полза от затворническото досие от Затвора Враца – 18 дни /16+2/. При тези данни придобива правна възможност за промяна на режима в по-лек на 12.10.2023 г.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Не е налице необходимост от призоваване на страните в открито съдебно заседание, поради което съдът се произнася без извършване на такова. Искането е допустимо, тъй като решението не е изпълнено.

В Заповед № 557/29.05.2023 г. на началника на Затвора Варна е посочено, че К. Т.Т. към 25.05.2022 г. е изтърпял 4 г., 5 м. и 15 дни; остатък 2 г., 6 м. 15 дни. Според посочените факти в заповедта съдът е изчислил, че към 23.01.2023 г. жалбоподателя е изтърпял 5 г., 1 м. и 8 дни, остатъка е 1 г., 10 м. и 22 дни. Една четвърт от остатъка е 5 м. и 22 дни и са налице предпоставките по чл.64 и чл.66 от ЗИНЗС и чл.49, ал.1 и ал.3 от ППЗИНЗС.

След уточняване от ответника, че е допуснал грешка и вместо 25.05.2022 г. е следвало да се посочи 25.05.2023 г. се установява, че към 23.01.2023 г. остатъка от наказанието е 2 г., 10 м. и 22 дни, поради това, че ответника сочи, че са 2 г., 10 м. и 17 дни и при забрана да се влошава положението на жалбоподателя, съдът изчислява от този период /2 г., 10 м. и 17 дни/, че една четвърт е 8 м. и 19 дни, поради което изискуемите срокове по чл.64 и чл.66 от ЗИНЗС и чл.49, ал.1 и ал.3 от ППЗИНЗС настъпват на 12.10.2023 г. съответно след тази дата може да се издадат заповеди по чл.64 и чл.66 от ЗИНЗС.

Относно становището на жалбоподателя, че не са отчетени учебните дни в Затвора Враца, съдът е изискал справка от затворническото досие в Затвора Варна, защото личното досие се намира в Затвора Варна и такава е представена. В настоящото производство е недопустимо събиране и оспорване на нови доказателства, поради което на жалбоподателя не е предоставена възможност да оспори фактите от справката, като това може да се извърши при провеждане на следващо административно, съответно съдебно производство.

Съдът приема, че изложените факти в Заповед № 557/29.05.2023 г. издадена от началника на Затвора Варна не съответстват на действителните, а именно посочено е, че към 22.05.2022 г. остатъка от наказанието е 2 г., 6 м. и 15 дни, вместо, че към 22.05.2022 г. остатъка на наказанието е 3 г. 6 м. и 15 дни. Съдът се произнася за законосъобразността на заповедта по фактите посочени в нея, защото те са основанието за издаването й, съответно срещу тях се защитава жалбоподателя. Заповедта е незаконосъобразна, първо защото има несъответствие между установените факти и разпоредителната част и второ защото е нарушено правото на защита на жалбоподателя с посочване на неверни факти, съответно това е възпрепятствало съда да извърши проверка относно действителните факти.

С оглед направените уточнения от началника на Затвора Варна за допусната грешка съдът установява, че към момента не е изтекъл срока по чл.49, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като това ще стане на 12.10.2023 г. Следва, че към момента не са налице предпоставки за издаване на заповеди по чл.66 и чл.64 от ЗИНЗС.

Както е посочено в решението ответника е нарушил чл.30, ал.2 от АПК. В случай, че при подаване на искането беше предоставил възможност на жалбоподателя да представи доказателства, че искането му е в срок, като му се укаже кога времево според ответника настъпва възможност за подаване на искане, жалбоподателят би могъл да оттегли искането си или да представи доказателства, за да не последва неблагоприятната последица на чл. 64, ал.4 от ЗИНЗС, а именно при неуважаване на жалбата последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на заповедта. Поради това след връщане на административната преписка следва началника на Затвора Варна да укаже на жалбоподателя кога настъпва времево възможност за подаване на искане за издаване на заповеди по чл.64 и чл.66 от ЗИНЗС и на базата на какви доказателства. Съответно за жалбоподателя съществува възможност след получаване на справката, при установяване от негова страна, че са налице други факти и доказателства, да прецени кога да подаде искане за промяна на режима и за преместване.

Нормите на чл.66, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗИНЗС посочват, че за да се имени режима, съответно за да се осъществи преместване на лишения от свобода, той трябва да има добро поведение, тоест не е въведено изискване за заличаване на наложено наказание по административен ред по реда на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС. Нормата на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС е в глава Девета, раздел ІІ „Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания“, поради което трябва да се съблюдава при издаване на заповед за дисциплинарно наказание по реда на чл. 98 – чл.111 от ЗИНЗС. В този смисъл за преценяване наличието на добро поведение е необходимо да се вземат предвид най – актуалните прояви на лишения от свобода както и всички останали фактори, които могат да послужат за изпълнение целите на наказанието.

Мотивиран от горното и на основание чл.251, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК Административен съд - Варна,

РЕШИ:

ТЪЛКУВА Решение № 1104/25.07.2023 г. по адм. дело № 1172/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна в частта, с която е върната административната преписка по молба рег. № 2068/04.05.2023 г. от К.Т.Т. ЕГН ********** ***, за ново произнасяне до 14 дни от получаване на съобщението за решението, при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както следва:

След връщане на административната преписка по молба рег. № 2068/04.05.2023 г. от К.Т.Т. ЕГН **********,*** в 14 – дневен срок да му укаже на коя дата най-рано може да подаде молба за изменение на режима за изтърпяване на наказанието по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС и молба за преместване по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС и на базата на какви доказателства е направил установяванията си.

Решението е окончателно.

Съдия: