№ 739
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513959 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Я.П.А. срещу насочване на
изпълнението по изп. д. № 20218440400276 по описа на ЧСИ с рег. № 844 при КЧСИ с район
на действие СГС, върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София,
собственост на длъжника, чрез налагане на възбрана върху същия.
Жалбоподателят посочва, че имотът, срещу който е насочено принудителното
изпълнение, представлява негово единствено жилище, поради което е несеквестируем на
основание чл. 444, т. 7 ГПК. Заявяват, че с оглед на това съдебният изпълнител не е имал
право да насочва изпълнението към този имот.
Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство, намира същата за
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител копие на изпълнителното дело, се
установява, че жалбоподателят Я.П.А. има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя
парични вземания.
В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които
подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
1
обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по
изпълнението.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и при съобразяване на
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че отделното
обжалване на действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим
имот не е сред тези, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което то е недопустимо. В
настоящата хипотеза, обаче, с оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се приеме,
че с нея не се обжалва самото действие на съдебния изпълнител по налагане на възбрана
върху недвижим имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, а се обжалва насочването
на принудителното изпълнение по изпълнителното дело срещу този недвижим имот.
Доколкото насочването на принудителното изпълнение върху определен имуществен обект
се осъществява с налагането на възбрана върху него, което действие в случая се установява,
че е извършено по отношение на описания апартамент, собственост на длъжника, то следва
да се приеме, че от момента на налагане на възбраната е възникнало правото на жалба по чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК. Както беше посочено насочването на изпълнението върху определено
имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата
несеквестируемост, каквито са изложени в подадената жалба, поради което съдът я намира
за допустима и трябва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса
секвестируем ли е имущественият обект, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр.
София.
С разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения от възможността
принудителното изпълнение да бъде насочено срещу определени имуществени права на
длъжника, които са обявени за несеквестируеми. В чл. 444, т. 7 ГПК е предвидено, че
жилището на длъжника е несеквестируемо, когато нито той, нито някой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него, като в тази норма е посочено, че ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, в
случай че са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността. Несеквестируемостта
на единственото жилище на длъжника, която е уредена с цитираната законова разпоредба,
има за цел да бъде гарантирано, че принудителното изпълнение срещу това лице ще бъде
така проведено, че да не се застрашава възможността то и неговото семейство да
преживяват нормално, като бъдат лишени от единствения недвижим имот, който
притежават и чрез ползването на който могат да бъдат осигурени техните жилищни нужди.
В случая от всички събрани в хода на изпълнителното производство доказателства, се
2
установява, че към настоящия момент длъжникът по изпълнението не притежава друг
жилищен имот освен този, към който е насочено изпълнението, а именно апартамент № 56,
находящ се в гр. София, ж.к.******* Независимо от това обаче, посоченият имот не е
несеквестируем.
Досежно възбранения имот /ап.56/ доказателствата по делото установяват следното:
имотът е бил собственост на длъжника В.Н.Н. до 27.09.2012г., когато с нот.акт №107 т.І рег.
№ 3507, дело №101/12г. тя го е дарила на своята дъщеря Я.П.А., другия длъжник по делото.
С решение по гр.д.№ 2443/14г. на СГС, потвърдено от въззивната инстанция и недопуснато
до касация от ВКС, този договор за дарение е обявен за недействителен по отношение на
„Ф.Г. 1“ ООД по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. По същото дело В.Н.Н. и Я.П.А. са
останали задължени със събираните принудително разноски по настоящото изп.дело № №
276/2021г. по описа на ЧСИ С.Я..
Съгласно установената практика на ВКС искът по чл.135 от ЗЗД няма вещноправно
действие и при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобритателя. При успешно провеждане на Павловия иск кредиторът на вземането
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането към
прехвърленото имущество. При уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД прехвърленото
имущество остава при приобритателя, като кредиторът получава възможността да насочи
изпълнението към него /така определение № 145/27.03.2009г. по ч.гр.д.№ 94/2009г. на ВКС,
ІІІ г.о. и цитираните в него други актове на ВКС/.
Поради това, с оглед постановеното решение по чл.135 от ЗЗД в полза н авзискателя,
несеквестиреумастта н аимота, собствен н адлъжника в изпълнителното производство е
отпаднала. Кредиторът – взискател има право да насочи принудително изпълнение върху
него, поради което и извършените в тази насока действия на ЧСИ са законосъобразни.
Жалбата – като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника Я.П.А., срещу
Постановление за насочване на изпълнението по изп. д. № 20218440400276 по описа на ЧСИ
с рег. № 844 при КЧСИ с район на действие СГС, върху недвижим имот, представляващ
апартамент №56, находящ се в гр.София, ж.к.******* бл.№ ******* собственост на Я.П.А..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4