РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Лом , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200219 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. ЕМ. ИВ. от с. Трайково, *, обл. Монтана, с ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Монтана
Наказателно постановление № 20-0996-003550 от 28.10.2020 г., с което на осн. чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 600.00
/шестстотин/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 /три/ месеца.
В с.з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено, алтернативно – да бъде отменено в частта, с която е
наложено наказание „лишаване от правоуправление“.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален
представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 20-0996-003550 от 28.10.2020 г., на жалбоподателя
1
Б.И. са наложени административни наказания на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - „глоба” от
600,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че управлява
лек автомобил със скорост 108 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено
място.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен
интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява основателна, макар и не по изложените в нея аргументи.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа
обстановка:
На 30.12.2019 г. лек автомобил марка „Джип Вранглер Анлимитед“ с рег. № *
преминал през с. Долно Церовене, обл. Монтана, с посока на движение от гр. Лом към гр.
Монтана. На кръстовището на ул. „Вл. Ил. Ленин“ и ул. „Теменуга“ било поставено
стационарно преносимо устройство за контрол на скоростта АТСС ARH CAM S-1 №
11793СЕ, което засякло, че автомобилът се движи със скорост от 108 км/ч. и направило
снимка № 0058731. По регистрационния номер се установило, че автомобилът е собственост
на „Алианц Лизинг България“ АД, а ползвател е Б. ЕМ. ИВ.. На 18.06.2020 г. същият
подписал декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът на 30.12.2019 г. е
управляван от него. Въз основа на направената снимка и подадената декларация, на
02.07.2020 г. Н.А. – служител на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Монтана съставил
АУАН на Б.И. за това, че управлява лек автомобил марка „Джип Вранглер Анлимитед“ с
рег. № * със скорост 108 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.
Въз основа на така съставения акт, АНО издал атакуваното наказателно постановление.
В случая съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено, по следните съображения:
Видно от съставения въз основа на снимка АУАН, нарушението е извършено на
30.12.2019 г. с автомобил – собственост на юридическо лице. На 18.06.2020 г. Б.И. е
подписал декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, че въпросният лек е управляван от него.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН „Не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“
Действително, тези две възможности не се намират в отношение на алтернативност. При
положение, че нарушителят е известен, то АУАН следва да бъде съставен в рамките на 3
месеца от откриването му. В случая обаче, видно от събраните по делото писмени
доказателства, нарушителят е станал известен с подписването на декларацията по чл. 188 от
ЗДвП. Това е станало на 18.06.2020 г., а актът е съставен от св. А. на 02.07.2020 г., т.е. в
рамките на предвидения в закона 3-месечен срок. В тази насока изложените в жалбата
възражения се явяват неоснователни.
2
От друга страна, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства да превишават следните стойности на скоростта: за категория В /лек автомобил/ -
50 км/ч. за населено място. В случая жалбоподателят И. е управлявал лекия автомобил в
населено място, където ограничението е било 50 км/ч., но със скорост от 108 км/ч. или 58
км/ч. над позволената, т. е. осъществил е състав на административно нарушение по чл. 182,
ал. 1 от ЗДвП. Самият жалбоподател не оспорва, че действително се е движел в населеното
място с тази скорост. Съдът намира обаче, че при определяне на наказанието АНО е
допуснал нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който „Административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение“. В нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП законодателят е предвидил за превишаване над 50 км/ч. в населено място глоба
700,00 лв. и 3 месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи 5
км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. И. е превишил скоростта с
общо 58 км/ч. При това положение наложената глоба следва да е 700,00 лв. + още 50,00 лв.
за всеки 5 км/ч. или общо 750,00 лв. АНО е наложил наказание „глоба“ в размер на 600,00
лв. Санкциите „глоба“ и „лишаване от правоуправление“ в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП са дадени кумулативно и са абсолютно определени. АНО не разполага с възможност
да определя размера на тези санкции. Чл. 27, ал. 4 ЗАНН въвежда забрана за определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност. Размерът на административното
наказание „глоба“ е неправилно определен, защото самото наказание не съответства на
предвиденото в закона. По този начин АНО е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието (така и ППВС №
10/28.09.1973 г.). Това процесуално нарушение обаче не може да бъде санирано от съда в
хода на образуваното съдебно производство. Съдът може да измени издаденото НП, но ако
наказанието е под предвидения в закона размер, съдът не може да го увеличи, защото това
би означавало да се изземат функциите на АНО. Освен това, една от допълнителните
процесуалните гаранции за правото на защита на наказаното лице е забраната за влошаване
положението на подсъдимия (reformatio in pejus). Това означава, че жалбоподателят не може
да стане причина със собствените си действия (обжалването) за влошаване на своето
положение.
Затова и следва да се отмени издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно – при нарушен принцип за законоустановеност на наказанието.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0996-003550 от 28.10.2020 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Монтана, с което на Б. ЕМ. ИВ. от с.
3
Трайково, * обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ и
лишаване от правоуправление за срок от 3 /три/ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4