Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 106

 

гр. С., 30.08.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

            

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 236/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          М.Ф.,гражданин на Н. ,с адрес за призоваване –гр.С., ул.“О.П.“ № 1,адв.Ц.Т., е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 20-0338-000197 от 15.04.2020г. на Началника на РУ към ОДМВР-С. РУ-С., с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно,с което на същия на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му наложена глоба в размер на 1000 лева за извършена нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.В жалбата се твърди ,че акта за установяване на административното нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в нарушение на административно-производствените правила и са изложени подробни съображения.Иска се отмяна на наказателното постановление.

          Адв.Т.–пълномощник на жалбоподателя М.Ф. поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконсъобразно ,като излага съображения за това.

          Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          С обжалваното наказателно постановление № 20-0338-000197 от 15.04.2020г. на Началника на РУ към ОДМВР-С. РУ-С., на М.Ф.,гражданин на Н. ,на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му наложена глоба в размер на 1000 лева за извършена нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,затова ,че на 14.04.2020 година ,около 22.00 часа в к.к.“Б.“,община С. ,пред хотел „Сокол“ ,на второкласен път 82 е управлявал собствения си лек автомобил марка „Х. CRV“, с рег.№ **-**-**,като не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство /неправоспособен/ и управлява лекия автомобил след употреба на алкохол ,установено с техническо средство дрегер алкотест 7510,с фабричен номер ARDM-0174, калиброван до месец май 2020 година ,който отчел 1.00 промил алкохол в издишвания въздух проба на дрегера номер -746.Отразено е ,че нарушителят е отказал да даде кръвна проба в МБАЛ-С., с талон за изследване № 0053327.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 746785/14.04.2020 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу М.Ф..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление.Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е предявен.Налице е несъответствие в АУАН и НП относно дата на извършване на нарушението.В АУАН е отразена 14.05.2020 год. ,а в НП 14.04.2020 год.

          По делото са разпитани свидетелите И.Й.И. –актосъставител и К.С.Д. –свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта ,от показанията на които се установява ,че на 14.04.2020 година около 22.00 часа ,при специализирана полицейска операция на територията на РУ-С. ,при обход на к.к.“Б.“,при хотел „Сокол“ видели моторно превозно средство ,което се движело бавно ,но без фарове.Спрели превозното средство за проверка.При проверката на документите усетили ,че лицето лъха на алкохоли и извикали екип на пътна полиция от дежурния оперативен.Водачът бил изпробван с дрегер алкотест ,който отчел наличие на алкохол в издишвания въздух.Свидетелите не си спомнят колко промила е отчел дрегера.Водачът бил чужд гражданин ,от Н. неправоспособен ,нямал свидетелство за управление на МПС.Същият не знаел български език.Един от полицейските служители превеждал на нарушителя на английски език.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление ,както и актът за установяване на административно нарушение е издадено съответно съставен от компетентен орган ,в кръга на правомощията му ,съгласно приложената по делото заповед.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-същото е съставенио в противоречие с изискванията на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

АУАН е съставен на нидерландски гражданин, който не владее български език.Тъй като Законът за административните нарушения и наказания не урежда случаите ,в които нарушителят не владее български език, съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат приложени правилата на този кодекс.Чл. 21, ал.2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач.От горепосоченото следва извода, че в тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство.В настоящия случай е ирелевантно обстоятелството, че полицейски служител ,както твърди свидетелят К.Д. е „превел” на жалбоподателя какво нарушение е извършил.Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено.Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.Следва да се има предвид, че съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество – актосъставител, връчител, свидетел, административнонаказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН контролният орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от наказващия орган, е следвало да се връчи и наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва или да му се връчи АУАН и НП в превод от надлежен преводач. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НПК.

На следващо място е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН ,съгласно която наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението ,датата и мястото ,където е извършено, обстоятелствата ,при които е извършено, както и на доказателствата ,при които го потвърждават.В обжалваното наказателно постановление във връзка с времето на извършване на нарушението, в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 5 е посочено, че нарушението е установено на 14.04.2020 година ,докато в акта като дата на установяване на нарушението е посочена 14.05.2020 год.

Императивната норма на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае кога се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата си.В случая несъответствието в конкретната датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуални правила, което води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, като не би могло да бъде установено кога е извършено нарушението.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП, налагащо отмяната му, тъй като времето на извършване на нарушението е основен обективен признак на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.

Горепосочените съществени процесуални нарушения по издаване на АУАН и най-вече неосигурения превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия български език жалбоподател, самостоятелно и в тяхната съвкупност са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон. Жалбоподателят реално е бил лишен не само от право на защита, но и от адекватно право на участие в административно-наказателното производство след неговото образуване.

 

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да обсъжда въпросите относно фактическото поведение на наказаното лице, неговата противоправност и съставомерност като административно нарушение, както и относно индивидуализацията на наложената за него санкция.

По разноските.

Административнонаказаващият орган-Директорът на ОДМВР-С. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 400 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лева и глоба в размер на 300 лева. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е договорено възнаграждение над минимален размер от 400 лева и заплатено от жалбоподателя.С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от М.Ф. не прекомерно ,същото е малко над минималния размер и с оглед на фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде намалено.Ето защо възражението на АНО-Директорът на ОДМВР-С. за прекомерност на същото се явява неоснователно.

С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на М.Ф. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждениена в размер на 400 лева, като същите следва да се възложат в тежест на  ОДМВР-С..

          Воден от горното, съдът, на осн. чл.63, ал.1, изр.1-во, предл. последно от ЗАНН

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0338-000197 от 15.04.2020г. на Началника на РУ към ОДМВР-С. РУ-С., с което на М.Ф.,гражданин на Н. ,на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му наложена глоба в размер на 1000 лева за извършена нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на М.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: