Р Е
Ш Е Н
И Е
№
215/20.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело №140/2022г. по описа
на
Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.А.Н. *** против Решение №
2153-11-7 от 11.03.2022 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Монтана, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-11-4/10.01.2022 г., с което е отменено разпореждане за
отпускане на лична пенсия № **********/05.11.2021 г., считано от 22.09.2021 г.
и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата
се поддържа, че административният акт е неправилен и в противоречие с
материалния закон, тъй като периодът на военната му служба от 01.03.1975 до
01.03.1977 г. – 02 години и 01 ден, е изключен от изчисления сбор действителен
трудов/осигурителен стаж при който е определено правото на пенсия по реда на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
В съдебно заседание оспорващият И.А.Н. не се явява и
не се представлява.
За ответника директора на ТП на НОИ –
Монтана, редовно призован, се явява юрк. Любенова, с пълномощно по делото.
Оспорва жалбата, като счита, че е неоснователна. Моли оспореното решение, ведно
с потвърденото с него разпореждане № 2140-11-4 от 10.01.2022 г. на ръководителя
на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Монтана, да бъде
потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд – Монтана,
като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна
проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
намира за установено следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14- дневен срок от получаването му, пред административния съд. Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Със заявление за отпускане на пенсия с вх. №
2113-11-1011 от 11.10.2021 г. жалбоподателят желае да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи,
удостоверяващи осигурителен стаж, а именно: трудова книжка № 236 от 25.05.1971
г., удостоверение обр. УП-3 № 563 от 13.07.2016 г. и удостоверение № 183 от
28.02.1977 г., издадено от щаба на поделение 1205 – гр. С*** .
С разпореждане № ********** от 05.11.2021 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Монтана на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършени 66 години и 8 месеца и
общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО
– 18 г. 01 м. и 06 дни. (00 г. 05 м. и 15 дни – II категория и 17 г. 06 м. и 10
дни – III категория).
С разпореждане № 2140-11-4 от 10.01.2022 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Монтана е отменено издаденото разпореждане за отпускане на
лична пенсия № **********/05.11.2021 г., считано от 22.09.2021 г. и е отказано
отпускане на такава. Изложени са мотиви, че при извършен последващ контрол от
длъжностните лица по отпускане на пенсия са установени нови обстоятелства
относно продължителността на осигурителния стаж за пенсия на г-н Н.. Ново
изчисленият осигурителен стаж е 01 г. 07 м. и 13 дни от II категория и 15 г. 08
м. и 08 дни от III категория, от които 02 г. и 01 ден наборна военна служба и
07 м. период с обезщетение за безработица. Зачетен е действителен осигурителен
стаж – 14 г. 05 м и 20 дни.
В разпореждането е цитирана разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО -
"Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски", поради което същият
има действителен осигурителен стаж 14 г. 05 м и 20 дни и съгласно разпоредбата
на чл. 68, ал. 3 от КСО не следва
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Текстът на разпоредба на чл. 68, ал. 3 от КСО гласи –
в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г.
те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца
за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
С жалба вх. № 1012-11-4 от 14.02.2022 г. разпореждане
№ 2140-11-4 от 10.01.2022 г. е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Монтана.
С решение № 2153-11-7 от 11.03.2022 г. директорът на
ТП на НОИ – Монтана отхвърля жалбата на И.А.Н. и потвърждава обжалваното
разпореждане.
Въз основа на описаната фактическа страна, съдът,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване
на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да проверява дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО,
ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на
НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за
ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, приложима
по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Монтана и разпореждането на пенсионния орган, са постановени при
неправилно приложение на материалния закон.
Както бе посочено и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено и не се спори между страните, че за периода от 01.03.1975
г. до 01.03.1977 г. /02 г. 01 ден/, оспорващия е бил привлечен на редовна
наборна военна служба, като това обстоятелство е видно от приложеното заверено
ксерокопие на Удостоверение № 183 от 28.02.1977 г., издадено от щабът на
поделение № 1205 – гр. С*** . Спорен по делото е въпросът единствено, дали
времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период
следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж за пенсия по
действащото към този момент законодателство.
При решаване на конкретния спор следва да се има
предвид текста на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен – ДВ,
бр.21 от 17.03.2000 г., съгласно който се зачита за трудов стаж от ІІІ
категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната
служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. По
силата на разпоредбата на §9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по
КСО. Наборната военна служба е било правно регламентирано задължение по силата
на Закона за всеобщата военна служба в НРБ /Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958г.,
отм., ДВ, отм., бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./. Съгласно
чл. 1 и чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, военната служба е
задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни да отбият
военната си служба в състава на въоръжените сили. По този законов ред вменено
това задължение изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна
военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство.
При получаване на повиквателна, работниците и служителите са били длъжни да
поискат неплатен отпуск до изтичане на срока на задължителната военна службата
или да прекратят трудовото си правоотношение.
Понятието "действителен осигурителен стаж"
се съдържа в разпоредбите на чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, като легална
му дефиниция е дадена в нормата на § 1, т. 12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР
на КСО, чийто текст бе цитиран
по-горе. Преди влизането в сила на тази законова норма от КСО, легално
определение на това понятие законодателят е било дадено с разпоредбата на § 2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
съгласно което, "Действителен стаж" е действително изслуженото
календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка.". Безспорно е, че редовната
наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово
задължение. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната
военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно
основание. Както бе отбелязано и по-горе, по делото не е спорно, че за времето
от 01.03.1975 г. до 01.03.1977 г. /02 г. и 01 ден/, жалбоподателят е отбил
задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предложение първо (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) от КСО изрично е
регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал.1, предл. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/, за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство и то
независимо кога са положени.
При така действаща нормативна уредба по отношение на
осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба към момента на
подаването на заявлението от жалбоподателя И.А. Н*** за отпускане на пенсия за
ОСВ – 11.10.2021 г. липсва правно основание да не бъде зачетено от страна на
пенсионния орган времето на отбита наборна военна служба за действителен
осигурителен стаж. Неправилно е тълкуването на разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО
направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Монтана. След като не е зачел времето на
редовната наборна военна служба на жалбоподателя за действителен осигурителен
стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – Монтана и горестоящият му
административен орган – директорът на ТП на НОИ – Монтана, са приложили
неправилно закона.
В същия смисъл е безпротиворечивата съдебна практика
на ВАС, а именно по административни дела № 10914/2021 г., 8684/2021 г.,
5794/2021 г., 4442/2021 г., 6444/2020 г., 6255/2020 г. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че жалбата, подадена от И.А.Н. е основателна, като съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът намира, че е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради
което решение № 2153-11-7 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана,
и потвърденото с него разпореждане № 2140-11-4 от 10.01.2022 г. на ръководителя
на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Монтана, са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото
на спора, то преписката следва да бъде върната на административния орган, който
да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
подадено от И.А.Н., при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото
съдебно решение. При новото произнасяне по заявление, пенсионният орган към ТП
на НОИ – Монтана следва да зачете за действителен осигурителен стаж на
жалбоподателя периодът на отбита редовната наборна военна служба от 01.03.1975
г. до 01.03.1977 г., след което да направи нова преценка за това, дали са
налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на същия, при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
При горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, І-ви
състав на Административен съд Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-7 от
11.03.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Монтана, с което е потвърдено разпореждане №
2140-11-4/10.01.2022 г.
ВРЪЩА преписката на ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Монтана за ново произнасяне в едномесечен
срок от получаването ѝ по подаденото заявление с вх. № 2113-11-1011 от
11.10.2021 г. от И.А.Н. при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: