РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 131 19.02.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1575 по описа за 2019 година
Постъпила е въззивната жалба от „ЕС 111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, представлявано от
управителя Димитър Груев, подадена чрез пълномощник адв.Томов, против
решение № 131/08.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 836/2018 г. по описа на РС-Несебър.
С
първоинстанционното решение е осъдено „ЕС
111“ ЕООД да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на „Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
кв.“Кръстова вада“, ул.“Борис Руменов“ № 16, представлявано от управителя Иван
Христов Стоянов, да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи
заложеното имущество, изразяващи се в недопускане на служители и представители
на дружеството – заложен кредитор до заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от действия,
с които пречи на държането на заложеното имущество, а именно: Сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, с адрес на
имота: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5, с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА
(ВИГО), брой етажи: 6, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 51500.502.447, със застроена площ 2263 кв.м. съгласно кадастрална
схема, а съгласно архитекурен проект със застроена площ от 1 876,60 кв.м.,
и с разгъната застроена площ от 10992,21 кв.м., която сграда е изградена на
основание Разрешение за строеж № 135/28.12.2005г., издадено от Главния архитект
на Община Несебър; Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
169/29.06.2007г. на Община Несебър и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 181/03.07.2007г.
на Община Несебър и с подробно писание на сградата 1. сутерен, 2. партер, 3.
мецанин, 4. втори етаж, 5. трети етаж, 6. четвърти етаж, 7. трети етаж и 8.
шести етаж, с изключение на следните самостоятелни обекти в
сградата, които са предадени на трети лица: 51500.502.447.5.5,
51500.502.447.5.6, 51500.502.447.5.7, 51500.502.447.5.1, 51500.502.447.5.2,
като „ЕС 111“ ЕООД е осъдено да заплати на „Царско село – Симеоново“ ЕООД
сумата от 120 лв. за
направените по делото разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач „Виго груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ж.к.“Младост“, бл.9, вх.Б, ет.2,
ап.37, представлявано от управителя Христо Ангелов Василев, на страната на
ищеца „Царско село – Симеоново“ ЕООД.
Въззивникът „ЕС 111“ ЕООД изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са пространни съображения за липсата на право на
„Царско село – Симеоново“ ЕООД да държи хотела, тъй като всички принудителни
действия на заложния кредитор, извършени по реда на ЗОЗ през 2017 г. са
недействителни, поради започнато изпълнение по реда на ГПК, предхождащо
учредяването на залога и цялото изпълнение по реда на ЗОЗ от страна на
свързания с длъжника заложен кредитор е след започналото изпълнение по реда на
ГПК от страна на ипотекарния кредитор срещу недвижимия имот. Поради това се
счита, че заложният кредитор не само няма право да насочва изпълнението към
възбранения, описан и изнесен по реда на ГПК хотел, но със съдействието на
собственика е получил държането на имота, без да има право да насочва към
хотела изпълнението по реда на ЗОЗ. В тази връзка се счита за неправилен извода
на районния съд, че пристъпилият към изпълнение кредитор по ЗОЗ следва да
реализира имуществото – законът е категоричен, че то се продава по реда на ГПК.
Неоснователни са и твърденията, че пристъпилият по ЗОЗ кредитор следва да държи
имота и да го продава – по по-рано започналото изпълнение по ГПК имотът е
описан и изнесен на публична продан, поради което след като изпълнението по ГПК
ще бъде довършено от съдебния изпълнител, то е нормално да бъде продължено
пазенето на имота от пазачи, назначени по реда на ГПК. След направен собствен
анализ на събраните по делото доказателства, въззивникът излага подробни
съображения и за това, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че с
действията си „ЕС 111“ ЕООД пречи на държането на хотела. Счита, че свързаните
дружества „Царско село – Симеоново“ ЕООД и „Виго груп“ ООД чрез настоящия иск
целят да елиминират единствения пазач по реда на ГПК на имота, който се грижи
за него и го пази от трети лица – наематели, които стопанисват и похабяват
имота, без кредиторите да получават каквато и да било част от приходите от
хотела. Посочва се също, че диспозитивът на обжалваното решение освен
неправилен е и крайно неясен, за което също са изложени съображения. В
заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо
него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна „Царско село –
Симеоново“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Милошев, в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Изразява се съгласие с изводите на съда, като се излагат подробни доводи за
основателност на претенцията. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди решението на НРС като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от третото лице-помагач „Виго груп“ ООД, не се взема становище по
жалбата.
Въззивната
жалба против първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и събразно разпоредбите
на закона, въззивният съд намира за установено следното:
Производството
по гр.д.№ 836/2018 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба,
допълнително уточнена с молба от 25.09.2018 г. (л.143-157), от „Царско село –
Симеоново“ ЕООД против „ЕС 111“ ЕООД, с която се иска от съда:
- да
се приеме за установено по отношение на ответника „ЕС 111“ ЕООД, че ищецът
„Царско село – Симеоново“ ЕООД като заложен и ипотекарен кредитор, има право да
получи държането на заложеното имущество – сграда с идентификатор №
51500.502.447.5 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота гр.Несебър, ул.“Иван
Вазов“ № 9, бл.5, с предназначение хотел „ПАНОРАМА“ („ВИГО“), разположен в ПИ
51500.502.447, със застроена площ от 2263 кв.м. по кадастрална схема, а по
архитектурен проект със застроена площ от 1876.60 кв.м., и с РЗП от 10992.21
кв.м.,
- да
се осъди ответника да предаде на ищеца държането на заложеното имущество,
- да
се осъди ответника да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на
ищцовото дружество да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи
заложеното имущество, изразяващи се в недопускането на „Царско село –
Симеоново“ ЕООД и на негови представители до заложеното имущество, както и да
осъди ответника да се въздържа занапред от действия, с които пречи на държането
на заложеното имущество – сграда с идентификатор № 51500.502.447.5.
Исковата
молба първоначално е била предявена против „Виго Груп“ ООД и „ЕС 111“ ЕООД, но
с допълнителната молбата от 25.09.2018 г., е направено уточнение, че искът е
насочен единствено против „ЕС 111“ ЕООД, като е поискано на основание чл.219 ГПК съдът да конституира в процеса „Виго Груп“ ООД като трето лице-помагач на страната
на ищцовото дружество.
С влязло в сила определение № 117/07.02.2019
г. на основание чл.232 ГПК районният съд
е прекратил производството по делото по отношение на предявения от
“Царско село – Симеоново” ЕООД иск за осъждането на „ЕС 111“
ЕООД да му предаде държането на заложеното имущество – сграда с идентификатор
51500.502.447.5, поради оттегляне на иска.
Със същото определение на основание чл.130 ГПК съдът е оставил
е без разглеждане като недопустим иска на “Царско село – Симеоново” ЕООД за
признаване за установено по отношение на „ЕС 111“ ЕООД, че ищецът има право да
получи държането на заложеното имущество и е прекратил производството по делото и в тази му част.
С определението от 07.02.2019 г. на основание чл.219, ал.1 ГПК районният съд е конституирал в процеса „Виго Груп“ ООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца “Царско село – Симеоново” ЕООД.
Така, по делото пред НРС е
останал за разглеждане единствено
предявения от “Царско село – Симеоново” ЕООД иск за осъждане на „ЕС
111“ ЕООД да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правата си на заложен кредитор и да държи заложеното имущество,
изразяващи се в недопускането на ищеца и негови представители до заложеното имущество, както и да
се въздържа занапред от действия, с които пречи на държането на заложеното
имущество – сграда с идентификатор 51500.502.447.5.
Предявената искова претенция е обоснована от ищеца със
следните обстоятелства:
Изложени са твърдения, че в полза на ищеца е учреден особен залог върху търговското предприятие на третото лице-помагач “Виго
Груп” ООД, в което е включена сграда с идентфикатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, разположена
в ПИ
с идентификатор 51500.502.447 в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, като залогът е вписан в ЦРОЗ
и в ТР
при Агенцията по вписванията и Службата по вписванията – Несебър по партидата
на сградата. Твърди се, че през 2016
г. ищецът е
пристъпил към изпълнение по смисъла на чл.33, ал.1 ЗОЗ и по негова молба е
било образувно срещу “Виго Груп” ООД изпълнително дело № 20178050401793 по описа на ЧСИ Станимира
Николова, рег.№ 805 и
с район на действие Окръжен съд Бургас.
Изпълнението е насочено върху заложения недвижим имот, наложена е възбрана на същия и с протокол за опис от
30.11.2017 г. за пазач на имота е назначен длъжника “Виго Груп” ООД и заложния кредитор “Царско
село – Симеоново” ЕООД.
Твърди се също, че по описа на ЧСИ Станимира Николова е било образувано срещу
“Виго Груп” ООД и изпълнително
дело № 20178050401785, но с взискател
“ЕС 111” ЕООД (настоящия ответник), по което също е била наложена възбрана върху процесния имот – сграда с идентфикатор 51500.502.447.5. Това
изпълнително дело
е било изпратено за продължаване на изпълнителните действия
на ЧСИ Ивелина Божилова – рег.№ 800 с район на действие БОС, пред която делото
е преобразувано
в изпълнително
дело № **********1018 и с протокол за опис от 27.11.2017 г.
съдебният изпълнител е назначил за пазач на имота взискателя “ЕС 111” ЕООД и заложния кредитор (присъединен взискател) “Царско село –
Симеоново” ЕООД. В тази връзка се твърди, че назначаването
на “ЕС 111” ЕООД за пазач е станало с нищожен акт на ЧСИ Божилова, тъй като назначаването му е станало три дни
преди извършването на описа. Изложени са
твърдения, че с приемно-предавателен протокол по реда на ЗОЗ
сградата,
ведно с цялото оборудване, е била предадена от длъжника „Виго
Груп“ ООД на заложния кредитор “Царско село – Симеоново” ЕООД, но от
назначаването за пазач на имота
ответникът „ЕС 111“ ЕООД не допускал
представители на ищеца до хотела и пречел обектът да се
стопанисва според предназначението му – за
извършване на търговска дейност, в резултат на което ищецът не
можел
да осъществява дейност по поддръжка и ремонт, както изисква грижата на добрия търговец. В тази връзка се твърди, че ответникът превишавал
правата си като отказвал
достъп до хотела на собственика и заложния кредитор, като наред с това не
извършвал
действия по запазването и поддържането на обекта, не допускал и лица, които да
извършват такива дейности, което водело до увреждане на имуществото, не извършвал стопанска дейност в
сградата, нито позволявал
на правоимащите да стопанисват имота и
да извършват търговска дейност, каквото е предназначението на
хотела. Посочено е, че исканията на ищеца за
смяна на ответника като пазач били оставени без уважение от ЧСИ, а жалбите му срещу тези откази
били недопустими пред съда.
Поради това, ищецът е предявил и настоящия иск, с който претендира осъждане на
ответното дружество да преустанови неправомерните си действия, с които му пречи
да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи заложеното имущество,
както и ответникът да се въздържа за напред от извършването на такива действия.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът “ЕС 111” ЕООД е оспорил исковата претенция като неоснователна, за
което е изложил подробни съображения. Оспорил е твърденията в исковата молба,
че представители на ищеца
не са били допускани в хотела,
като се счита за законосъобразно назначаването на ответника за пазач на
недвижимия имот от ЧСИ Божилова, което е потвърдено и от съда, чийто акт ищецът не
зачита, а цели да заобиколи процедурата по ГПК. В тази връзка се твърди, че ищецът се е
опитал да възпрепятства описа на хотела на 27.11.2017
г., както и достъпа до него от страна на собственика и на
съдебния изпълнител, което е било повод ответникът като взискател да поиска
от съдебния изпълнител да бъде назначен за пазач на имота с цел опазването му
от трети лица и за съдействие на потенциални купувачи за оглед при бъдеща
публична продан. Твърди се също, че длъжникът и заложният кредитор нямат намерение да
продължават да стопанисват имота, похабяват го, не плащат разходите за
електричество, докато ответникът има интерес ипотекарният кредитор „ОББ“ АД да получава доходите
от ипотекирания хотел и като пазач да обезпечи пазенето на имота с цел
получаване на по-висока цена при бъдеща публична продан, а няма интерес хотелът
да се стопанисва от длъжника или от свързани с него трети лица.
Фактите по делото са следните:
Ищецът „Царско село – Симеоново“ ЕООД
се легитимира като заложен кредитор на третото лице-помагач „Виго Груп“ ООД по
силата на сключен между тях Договор за залог на търговско предприятие от 01.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, с
който „Виго Груп“ ООД е учредил в полза на „Царско село – Симеоново“ ЕООД особен залог върху търговското си предприятие, в т.ч. и включения в състава му недвижим имот –
сграда с идентификатор №
51500.502.447.5, с предназначение: Хотел ПАНОРАМА (ВИГО),
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.447, находящ се в гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9. Договорът за залог на
търговското предприятие е сключен за
обезпечаване на вземанията
на ищеца от третото лице-помагач по
подписано между тях Споразумение от 05.06.2015 г. към Договор за заем от
29.01.2015 г., сключен между Ивайло Петков Йолов – заемодател и „Виго Груп“ ООД
– заемополучател, които вземания са прехвърлени от заемодателя на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 05.03.2015 г. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 14.06.2016 г., в ТР по партидата на залогодателя на 14.06.2016 г. и в СВп – Несебър по партидата на имота – на 17.06.2016
г.
На 05.07.2016
г. по заявление на заложния кредитор “Царско село – Симеоново” ЕООД в Търговския регистър е вписано
пристъпване към изпълнение, като е
посочено, че имуществото върху което се насочва изпълнението е отделни активи
на заложеното търговско предприятие на „Виго Груп“ ООД – сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, с адрес на
имота: гр.Несебър,
ул.“Иван
Вазов“
№ 9, бл.5,
с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА (ВИГО)
и съответното подробно описание на сградата. Изрично е посочено, че не
са собственост на “Виго Груп” ООД самостоятелните обекти в сградата
с идентификатори 51500.502.447.5.5,
51500.502.447.5.6, 51500.502.447.5.7, 51500.502.447.5.1, 51500.502.447.5.2, които са продадени на трети лица и не са част от
отделните активи, включени в търговското предприятие на “Виго Груп” ООД. Пристъпването към изпълнение от заложния кредитор е
вписано и в ЦРОЗ на 06.07.2016 г., както и в СВп – Несебър по партидата на
имота на 07.07.2016 г.
Въз основа на извлечение
от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение № 2016070602100 и първоначално извлечение
от ЦРОЗ за вписване на залог върху търговско предприятие № 201606141727, по молба на ищеца от 08.11.2017 г. е образувано
изпълнително дело № 20178050401793 по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№
805 с район на действие БОС, срещу залогодателя „Виго Груп“ ООД, за събиране на
сумата от 5 268 000 лв. С молбата е поискано да се пристъпи към
изпълнение по реда на ГПК върху недвижимите имоти, предмет на договора за
особен залог, а именно – сграда с идентификатор
51500.502.447.5 по КККР на
гр.Несебър,
с адрес на имота: гр.Несебър,
ул.“Иван
Вазов“
№ 9, бл.5,
с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА (ВИГО),
като се наложи възбрана и се насрочи опис на имота. На основание чл.18 ЗЧСИ
взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията да извършва
проучване на имущественото състояние на длъжника, в т.ч. да извършва справки и
изисква необходимите документи, както и да определя способ за принудително
изпълнение и да предприеме необходимите изпълнителни действия. С молбата
взискателят е направил изрично искане след описа на недвижимия имот съдебния
изпълнител да пристъпи към публична продан по реда на ГПК.
С постановление от 04.12.2017 г. на ЧСИ Николова на
основание чл.456 ГПК е присъединен като взискател по изпълнителното дело „ЕС
111“ ЕООД.
На 09.11.2017
г. е съставен приемно-предавателен протокол, съгласно който на основание чл.32, ал.3, вр. чл.34 ЗОЗ залогодателят “Виго
Груп” ООД е предал на заложния кредитор “Царско село – Симеоново” ЕООД следните активи част от търговското му предприятие – сграда
с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, с адрес на
имота: гр.Несебър,
ул.“Иван
Вазов“
№ 9, бл.5,
с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА (ВИГО),
ведно с цялото обзавеждане и това на всички прилежащи към хотела заведения и търговски
обекти, с изключение на петте
самостоятелни обекти в сградата,
които не са предмет на залога. На същата – 09.11.2017 г. дата е
съставен и тристранно подписан приемо-предавателен протокол за предаване на
сградата между длъжника, заложния кредитор и заварения наемател на хотела “Интернет Панорама Кепитъл” ЕООД.
По ИД № 20178050401793 по описа на ЧСИ Николова
е извършен опис на процесния имот с
Протокол за опис от 30.11.2017 г., с който същият е оставен за управление на длъжника “Виго Груп” ООД и взискателя “Царско
село–Симеоново” ЕООД.
Междувременно, с Протокол от
27.11.2017 г.
е извършен опис на процесния имот и по
ИД № 20178000401018 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова,
рег.№ 800 с район на действие БОС. Това изпълнително дело е с взискател
„ЕС 111“ ЕООД и длъжник „Виго Груп“
ООД, като същото първоначално е образувано като ИД № 20178050401785 по описа на
ЧСИ Станимира Николова и по молба на взискателя е изпратено на ЧСИ Божилова за
продължаване на изпълнителното производство. С протокола за опис от 27.11.2017
г. процесният имот е оставен за съвместно
управление на взискателя „ЕС 111“ ЕООД и заложния кредитор „Царско село –
Симеоново“ ЕООД, който е присъединен взискател.
Процесният недвижимия имот – сграда с идентификатор 51500.502.447.5 е предмет на принудително изпълнение и
по ИД № 20138040401350 по описа на ЧСИ Делян Николов, с взискател „ОББ“ АД и
длъжници „Грато инвестмънт“ ЕООД, Контракт инвест“ ООД, „Максима“ ЕООД и
„Кристи 2002“ ЕООД, за събиране на парични
задължения по Договор за инвестиционен банков кредит № 206/01.10.2007 г. с кредитополучател „Грато инвестмънт“
ЕООД, като за обезпечаване на вземанията по договора „Виго Груп“ ООД е учредил
в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим имот – сграда с идентификатор 51500.502.447.5. По това дело като присъединен
взискател по право е конституиран и настоящия ищец в качеството на заложен
кредитор. По ИД № 20138040401350 по описа на ЧСИ Делян Николов е проведена публична
продан на процесния имот за времето от 25.12.2016 г. до 25.01.2017 г., като
за купувач на имота е обявен
ищеца „Царско село –
Симеоново“ ЕООД, но извършеното разпределение на суми от
27.02.2017 г. все още не е влязло в законна сила.
За установяване на твърденията си, че
му се пречи да упражнява правата на заложен кредитор, ищецът е ангажирал
писмени и гласни доказателства, от които се установява, че представители и
служители на ответното дружество не са допускали представители на ищеца до
процесния хотел. По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза за
установяване състоянието на недвижимия имот.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.34, т.4, б.“а“, вр. т.1 ЗОЗ, вр. чл.75 ЗС – за защита на правото
на заложния кредитор да държи заложеното имущество срещу лице, което му пречи
да упражни правото си на държане и неоснователно въздейства и извършва
посегателства върху имуществото (видно от определението на НРС по чл.140 ГПК).
Районният съд е уважил предявения иск като основателен,
за което се е мотивирал със следното: Прието е, че съгласно чл.37, ал.3 ЗОЗ при продажба кредиторът е длъжен да положи
грижата на добър търговец, но в случая, докато на ответника, респ. на негови представители и
служители е позволено да присъстват в процесния хотел под предлог да го
“управлява съвместно” с други търговци и да го пази, без да има необходимост и
без да е уточнено от кого и какво, заложният кредитор не само, че е лишен от
възможността да упражнява права си като
заложен кредитор и да изпълнява задълженията си по ЗОЗ, но същият е
лишен и от други основни права, гарантирани
му в
чл.34, т.4, б.”б” ЗОЗ,
а именно да получава доходи от заложеното имущество било като сам използва по
предназначение хотела,
като развива в него туристическа и търговска дейност, било като го отдава под
наем. В тази връзка, съдът е приел, че от доказателствата
по делото са
установени
по категоричен и несъмнен начин намеренията на представители и служители на “ЕС
111” ЕООД непременно да пречат на ищеца да осъществява тези свои права,
включително и като не допускат служители на “Царско село – Симеоново” ЕООД в сградата и
извършването на огледи и необходими ремонтни
дейности за
функциониране на хотела по предназначение, за поддръжка на сградата и безопасността на
намиращите се в нея лица. Прието е, че
при създаденото от ЧСИ положение
е невъзможно
заложният кредитор с гарантирани от ЗОЗ права да изпълнява и задълженията си да
запазва и поддържа заложеното имущество и да взема мерки за увеличаване на
продажната цена, защото цената на хотела неминуемо би била значително по-висока
при условие, че хотелът се поддържа в добро състояние и според неговото
предназначение и ако в него се развива успешна туристическа и/или търговска
дейност. Невъзможно е някой от “съвместно управляващите” и пазещи хотела
търговци, между чиито представители и служители съществува ненавист и възможност
за конфликти, да допринесат такива ползи и докато съществува само един списък
на лицата, които да имат достъп до него и за които е създаден режим на
посещения. Прието е, че действията на „ЕС 111“ ЕООД, които в действителност са на О.
К. Н., не само не са насочени към поддържането на хотела в състояние, което да
позволява той да се използва по предназначение, а разбирането му за търговска дейност се свежда основно до непрекъснато
предоставяне в залог на имущества, принадлежащи на трети лица, като обезпечения
за получаване на парични кредити (в своя или на близки лица полза), които като
парични задължения също следва да бъдат изплащани от трети лица. Именно с
такива свои действия, продължили достатъчно дълго във времето, той е постигнал
именно такъв резултат – липса на възможност за нормална търговска дейност,
довеждане на имущество до състояние на безстопанственост и разруха, до лошо
финансово състояние за търговци, които полагат усилия, както да изплащат
чужди дългове, така и да възстановяват щети, причинени от други, с цел нормално
осъществяване на търговска дейност и реализиране на печалба, каквато О. К. Н.
не цели, освен получаване на чужди парични средства, които друг да
възстановява. Затова
дали и как да стопанисва хотела, до евентуалната му продажба, следва да решава
единствено ищеца
“Царско село – Симеоново” ЕООД и не следва да му бъде наложено той да прави
това заедно или под надзора на други лица, а за да му се даде възможност да
стори това, ответникът следва да бъде осъден да преустанови неправомерните си
действия, както и преките и косвени въздействия върху хотела, с които пречи на
заложния кредитор да упражнява правата си. Ответникът не извършва никакви
правомерни действия като не допуска представители на ищеца до заложеното
имущество, нито пък е в състояние да извършва такива правомерни действия, а и
докато е налице “съвместното му управление”, той няма интерес да върши това. В
тази връзка, за неоснователни са преценени от
съда доводите „ЕС 111“ ЕООД,
че има право да бъде „пазач“ на имота и има законно основание
да присъства в хотела, като дори
и да се приеме, че ответникът има законово основание да присъства чрез свои
служители и представители в хотела, респ. дори и да извършва законово регламентирана
дейност, тя се осъществява
по начин, който създава пречки на заложния кредитор да упражнява спокойно
правата си по ЗОЗ. По горните мотиви, районният съд е
уважил предявения иск като основателен и
доказан.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка съдът констатира, че
обжалваното решение е валиден съдебен акт, постановен в изискуемата писмена форма
и от компетентен орган в кръга на правораздавателните му правомощия.
При
извършената служебна проверка относно допустимостта на решението,
Бургаският
окръжен съд намира, че същото е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено, а образуваното по него съдебно производство следва да бъде прекратено.
Съображенията на въззивния съд са следните:
С
оглед установената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция намира,
че предявеният осъдителен иск е недопустим. В обстоятелствената част на исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е заложен кредитор на третото
лице-помагач и има право да държи заложеното имущество, но с действията си
ответника му пречи да упражнява гарантираните му от ЗОЗ права, като не го
допуска до хотела. Искането, което е отправено до съда е за осъждане на
ответника да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правата си на заложен кредитор
и да държи заложеното имущество, изразяващи се в недопускането на ищеца и негови
представители до заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от
действия, с които пречи на държането на заложеното имущество. Правото си на иск ищецът черпи от нормата на чл.34, т.1
и т.4 ЗОЗ, съгласно която заложният кредитор има право да получи държането на заложеното
имущество и да вземе мерки за запазване, поддържане и застраховане на
заложеното имущество, получаване на доходи от заложеното имущество, включително
като го отдава под наем на трети лица, увеличаване на продажната цена или
намаляване на разходите за продажбата. Тук следва да се има предвид, че нормата
на чл.34 ЗОЗ представлява продължение на нормата на чл.32, ал.3 ЗОЗ, съгласно
която с вписването на пристъпване
към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния
кредитор и той има право да вземе мерки
за запазването му, да го управлява и да го продаде. Разпоредбата на
чл.34, т.1 и т.4 ЗОЗ не
съдържа правила, които да предоставят процесуална възможност за защита на
нарушени субективни материални права на заложния кредитор по исков ред. Ето
защо, съдът намира, че въз основа на тази норма в полза на ищеца не съществува
право на иск, което обосновава извод за недопустимост на предявеният от „Царско
село – Симеоново“ ЕООД иск за осъждане на „ЕС 111“ ЕООД да преустанови
неправомерните си действия, с които му пречи да упражнява правата си на заложен
кредитор и да държи заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от извършването
на такива действия.
Така
предявеният иск освен, че е недопустим поради липса на предвиден ред за защита
по предприетия от ищеца начин, но същият се явява лишен и от правен интерес. За случаите, когато
заложният кредитор не може да упражни правата си по чл.34, вр. чл.32, ал.3 ЗОЗ
и залогодателят не му оказва необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното
имущество, заложният кредитор има право да поиска от съдебния изпълнител
налагането на принудителните мерки по чл.35 ЗОЗ. В тази връзка, съгласно
нормата на чл.35, ал.2 ЗОЗ, когато изпълнението е насочено към включен в заложеното
предприятие недвижим имот, заложният кредитор може да поиска от съдебния
изпълнител въвод в имота по реда на чл.522 ГПК. По този ред
заложният кредитор може да упражни правото си да държи заложеното имущество и
спрямо всяко трето лице, в чието държане е имуществото, като поиска от съдебния
изпълнител въвод във имота по реда на чл.522 ГПК, вр. чл.35, ал.2 ЗОЗ или да
изиска директно предаване на имота от третото лице (чл.157, ал.3 ЗЗД). В случая
обаче, настоящият казус не е такъв, ищецът не е потърсил съдействие от съдебен
изпълнител за налагане на принуда по реда на чл.35, ал.2 ЗОЗ. По настоящото
дело също не се търси предаване на заложеното имущество директно от третото
лице, с каквато възможност заложният кредитор разполага съгласно чл.157, ал.3 ЗЗД, като по молба на ищеца „Царско село – Симеоново“ ЕООД производството по предявения
от него иск против „ЕС 111“ ЕООД за предаване държането на процесния хотел е
прекратено от съда на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска. Ето защо,
за ищеца не е налице правен интерес от настоящия иск, поради което същият е
недопустим. Въпросът
за наличието, респективно липсата
на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск,
както и липсва предвиден исков ред за защита по предприетия от ищеца начин,
поради което същият
е недопустим. Като се е произнесъл по такъв иск, първоинстанционният
съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.
първо ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 131/08.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 836/2018 г. по описа на
РС-Несебър, с което „ЕС 111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Иван
Вазов“ № 9, представлявано от управителя Димитър Груев, при участието в процеса
като трето лице-помагач на ищеца на „Виго
груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ж.к.“Младост“, бл.9, вх.Б, ет.2, ап.37, представлявано от управителя Христо
Ангелов Василев, е осъдено да преустанови
неправомерните си действия, с които
пречи на „Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, кв.“Кръстова вада“, ул.“Борис Руменов“ №
16, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, да упражнява правата си
на заложен кредитор и да държи заложеното имущество, изразяващи се в
недопускане на служители и представители на дружеството – заложен кредитор до
заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от
действия, с които пречи на държането на
заложеното имущество, а именно: Сграда с
идентификатор 51500.502.447.5
по КККР на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5,
с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА (ВИГО), брой етажи: 6, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.447, със застроена площ
2263 кв.м. съгласно кадастрална схема, а съгласно архитекурен проект със
застроена площ от 1 876,60 кв.м., и с разгъната застроена площ от 10992,21
кв.м., която сграда е изградена на основание Разрешение за строеж №
135/28.12.2005г., издадено от Главния архитект на Община Несебър; Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж № 169/29.06.2007г. на Община Несебър и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 181/03.07.2007г. на Община Несебър и с подробно писание на сградата 1.
сутерен, 2. партер, 3. мецанин, 4. втори етаж, 5. трети етаж, 6. четвърти етаж,
7. трети етаж и 8. шести етаж, с изключение на следните самостоятелни обекти в
сградата, които са предадени на трети лица: 51500.502.447.5.5,
51500.502.447.5.6, 51500.502.447.5.7, 51500.502.447.5.1, 51500.502.447.5.2, както и „ЕС 111“ ЕООД е осъдено да заплати на
„Царско село – Симеоново“ ЕООД сумата от 120 лв. за направените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано
по иска на „Царско село
– Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, кв.“Кръстова вада“, ул.“Борис Руменов“ № 16, представлявано от
управителя Иван Христов Стоянов, предявен против „ЕС 111“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9,
представлявано от управителя Димитър Груев, при
участието в процеса като трето лице-помагач на ищеца на „Виго груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ж.к.“Младост“, бл.9, вх.Б, ет.2, ап.37, представлявано от управителя Христо
Ангелов Василев, за осъждане на ответника „ЕС 111“ ЕООД да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца „Царско село – Симеоново“ ЕООД да упражнява
правата си на заложен кредитор и да държи заложеното имущество, изразяващи се в
недопускане на служители и представители на дружеството – заложен кредитор до
заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от
действия, с които пречи на държането на
заложеното имущество, а именно: Сграда с
идентификатор 51500.502.447.5
по КККР на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, бл.5,
с предназначение ХОТЕЛ ПАНОРАМА (ВИГО), брой етажи: 6, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.447, със застроена площ
2263 кв.м. съгласно кадастрална схема, а съгласно архитекурен проект със
застроена площ от 1 876,60 кв.м., и с разгъната застроена площ от 10992,21
кв.м., която сграда е изградена на основание Разрешение за строеж №
135/28.12.2005г., издадено от Главния архитект на Община Несебър; Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж № 169/29.06.2007г. на Община Несебър
и Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 181/03.07.2007г. на Община Несебър и с подробно
писание на сградата 1. сутерен, 2. партер, 3. мецанин, 4. втори етаж, 5. трети
етаж, 6. четвърти етаж, 7. трети етаж и 8. шести етаж, с изключение на следните
самостоятелни обекти в сградата, които са предадени на трети лица:
51500.502.447.5.5, 51500.502.447.5.6, 51500.502.447.5.7, 51500.502.447.5.1,
51500.502.447.5.2, поради недопустимост на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.