РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Силистра, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101319 по описа за 2021 година
Ищецът „Е.-П. П.” АД с ЕИК: , седалище и адрес на управление: гр. В.
9009, В. Т. – Г, бул. В. В. № , представляван от П. С., Я. Д. и Г.К., чрез
пълномощника адв. Н.Б. моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи следните суми:
сумата от 288.20 /двеста осемдесет и осем лв. и 20 ст./ лева -
потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури,
издадени за периода 19.08.2020 г. до 05.05.2021 г., заедно със законната
лихва, считано от 04. 06. 2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за
забава общо за периода 16. 09. 2020 г. – 27. 05. 2021 г. в размер на 10.71 /
десет лв. и 71 ст./ лева.
Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е небитов абонат на ищцовото
дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в с. Н. П.,
общ. С., предназначен за стопанска дейност, както и че съгласно чл. 29 ПТЕЕ
той дължи на дружеството, явяващо се краен снабдител, цена за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, която впоследствие самото
дружество следвало да отчисли в полза на мрежовия оператор. С решение Ц-
29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР (т. 7.3.2) била определена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови потребители в размер на
0,2053 лв. квч/ден, като тази цена зависела от резервирания от абоната
капацитет на мрежата (от предоставената мощност), а не от количеството
1
потребена ел. енергия. С изменение на чл. 94а ЗЕ небитовите клиенти
следвало да отпаднат от клиентите на крайния снабдител, считано от
01.10.2020 г., но поради несключването на договор с търговец на ел. енергия
по свободно договорени цени, договорното правоотношение между страните
продължило съществуването си, като „Е. - П. П.” АД следвало да доставя на
ищеца ел. енергия в качеството му на търговец на свободния пазар.
Ответникът не заплатил на ищцовото дружество цената за мрежовите услуги
за отчетния период.
Ответникът А. И. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Д.“ , вх. ,
ап. , чрез назначения му от съда особен представител адв. Р.Д. е подал писмен
отговор, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че ищецът не доказва,
че ответникът притежава качеството на „клиент“ на ищцовото дружество,
както и, че позоваването единствено на притежаваното право на собственост
по отношение на имот не може да обоснове наличието на облигационна
връзка между страните. Счита, че липсват доказателства относно твърденията
на ищеца, че имотът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, а тежестта да докаже
възникването на облигационно правоотношение по реда на чл.11 и чл.12 от
ОУ във вр. с чл.117 от ЗЕ е на ищеца, а така също и факта, че ответникът е
„небитов клиент“. Счита, че Решение Ц-29 от 01.07.2020 год. на КЕВР
противоречи на закона и създава незаконосъобразно възприемане на различен
подход при определяне на цената за достъп за битови и небитови клиенти, с
което се нарушават условията на равнопоставеност, поради което моли на
чл.17, ал.2 от ГПК, съда да се произнесе инцидентно по валидността на
решението в тази му част, послужила като основание за завеждане на иска,
поради противоречие с императивни разпоредби на закона. Направени са и
възражения за липса на доказателства, че процесните фактури са доведени до
знанието на ответника, както и че активно процесуално легитимирана страна
в процеса по отношение на тези суми следва да е „Е. С.“ АД.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от
ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, че на 04. 06. 2021 г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
натрупаните по партидата на ответника задължения Издадена е заповед № 347
/ 08. 06. 2021 год., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е
указана възможността да предяви иск за вземането си.
Ищецът твърди, че ответникът е негов клиент, с клиентски номер
**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с
абонатен номер 14053012, находящ се на адрес: с. Н. П., общ. С., обл. С., с
предназначение на обекта – стопанска постройка. Тези облигационни
отношения са регламентирани с Общите условия на договорите за продажба
2
на електрическа енергия на „Е. – П. П.” АД, които са приети на основание чл.
98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР / КЕВР /. Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, а в ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия /ОУ/ потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия. Сроковете
са регламентирани в чл. 26, като в ал. 6 изрично е посочено,
че неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението
му за заплащане на дължимата сума в посочените срокове. Потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУ потребител, който не изпълни задължението си в срок
дължи обезщетение за забава в размера на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Видно е, че в периода от 19. 08. 2020 год. до 05. 05. 2021 год.
ищцовото дружество е издало следните фактури № ********** / 19. 08.
2020г.; № ********** / 21. 09. 2020 г.; № ********** / 08. 10. 2020 г.; №
********** / 04. 11. 2020 г.; № ********** / 04. 12. 2020 г.; № ********** /
05. 01. 2021 г.; № ********** / 04. 02. 2021 г.; № ********** / 04. 03. 2021 г.;
№ ********** / 05. 04. 2021 г.; № ********** / 05. 05. 2021 г.
остойностяващи цена за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност. Видно от фактурите титуляр на партидата е А. И. К.
Ответникът не оспорва правото си на собственост по отношение на
имота, представляващ обект на потребление, като това обстоятелството се
установява от справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията по
партида му, в която е отбелязано вписването относно придобиването на
имота.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга
"достъп" до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от
39.00кВтч. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №
6/2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната и разпределителните ел. мрежи в действащата им редакция за
процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 от ПТЕЕ - битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
Първото възражение на ответника, направено с цел да отрече
материалната си легитимация по делото е за липса на облигационна връзка
между страните, а оттам и относно качеството му на небитов потребител.
Съгласно т. 8 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно
3
управление. Понятието "достъп" е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ
като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014 г.
предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството
понятието "потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Север АД, което купува ел. енергия за стопански
нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на временно
снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството,
ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение на понятието
"потребител на енергийни услуги" дадено в § 41б, б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е
лице, който купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на §27 б."г" е
клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
Видно от констативен протокол № 5209439/ 26. 06. 2019 г. за монтаж
на електромер, процесният обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа. След като е безспорно, че ответникът е
придобил собствеността върху присъединения обект, от този момент за него
възниква и задължението по заплащане на потребяваните услуги за ел.
енергия и мрежови услуги. Потребителското му качество не отпада и с оглед
обстоятелството, че абонатът фактически не използва предоставения му
достъп до мрежата и не е свързано с реално ползване на обекта. Изискването
е енергията да е предназначена за стопански нужди и не предвижда
непременно реализиране на потребление.
В чл. 91, ал. 1, във вр. с чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 във вр. ал. 2 ЗЕ е
предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се
извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно
договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа
енергия и потребителят - краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с
изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с
оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за
ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата
електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като
цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа
енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел.
енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните
клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по
чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2 /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и
съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на
съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с ел. енергия – чл.
104 от ЗЕ . Съгласно разпоредбите на чл. 104а от ЗЕ, крайните клиенти
4
използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия,
като разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа
енергия за съответната територия. С изменение на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.
57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. се предвижда, че небитовите клиенти,
какъвто е и ответникът следва да направят избор на доставчик на
електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран
доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 ЗЕ - чл.
95 във вр. с чл. 94а от ЗЕ, защото крайният снабдител осигурява снабдяване
на ел. енергия само за обекти на битови абонати. Според §28, б. „а“ ЗЕ -
"Краен снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия. Съгласно чл. 95а от ЗЕ доставчикът от последна
инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до
избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по
независещи от крайния клиент причини, като услугата е в обществен интерес
по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при
общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с С
правилата по ал. 2 на чл. 91 от ЗЕ е въведена фигурата на доставчик от
последна инстанция, която е в интерес на обществото и цели да бъде
продължено предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния
клиент с ел. енергия, когато той не е направил избор на доставчик на
свободния пазар в срока по § 15 от ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020 г. в сила от
01.10.2020 г. /. Цитираната норма предвижда, че в 30-дневен срок от
влизането в сила на закона, крайните снабдители изпращат уведомление до
всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа
енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020 г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва
от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.
39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които
до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до
30 юни 2021 г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът
своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. В
случая е не са представени доказателства ответникът да е сключил за
5
процесния обект договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени
цени, поради което в срок до 30.06.2021 г. тази доставка се осъществява от
доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов
договор. Затова и възраженията на ответника за недължимост на сумите,
поради липса на договор са неоснователни, след като процесното задължение
касае период обхванат от § 15, т. 3 от ПЗР на ЗЕ. Чл. 29 ПТЕЕ, в сила от
05.05.2020 г. предвижда, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по
утвърдените от комисията цени, като клиенти и производители,
присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията
цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния
ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Цената за
достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи за процесния
период е определена с т. 7.3.2 от решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020 г. и тя е
в размер от 0, 2053 лв. кВтч /ден. След като за процесния период, ответникът
е собственик на обект присъединен към електроразпределителната мрежа, то
на основание чл. 29 от ПТЕЕ, същият дължи заплащане на мрежовата услуга
"достъп", след като за процесния период няма данни електрозахранването да е
било преустановено. Потребителят реално е имал техническа възможност да
използва договорената мощност, защото достъпът до
електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен. При
така разписаната нормативна уредба, действаща за периода, съдът приема, че
цената на достъпа до електроразпределителната мрежа е поставена в
зависимост от възможността за потреблението на електрическата енергия.
Съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се формира на база на предоставената и
заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависи от
консумацията на електроенергия в обекта на клиента. При предоставена
техническа възможност за потребление на електрическа енергия, е реално
възможно да се ползва договорената мощност, което прави възможен и
достъпа до електроразпределителната мрежа. Затова и цената за мрежова
услуга "достъп" е дължима. Възражението на ответника относно валидността
на т. 7.3.2 от решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020 г., определящо размера на
услугата е неоснователно, поради което съдът приема, че цената на услугата
се дължи в претендирания размер.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
предявения размер.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и
акцесорната претенция в размер от 10.71 лева - обезщетение за забава общо за
6
периода 16. 09. 2020 год. – 27. 05. 2021 год.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които
съобразно представените по делото доказателства са в размер на 735.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. К. с ЕГН
**********, гр. С., ул. „Д.“ , вх. , ап. , че дължи на „Е.-П. П.” АД с ЕИК: ,
седалище и адрес на управление: гр. В. 9009, В. Т. – Г, бул. В. В. № ,
представляван от П. С., Я. Д. и Г.К., сумата от 288.20 /двеста осемдесет и
осем лв. и 20 ст./ лева - потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност по
фактури, издадени за периода 19.08.2020 г. до 05.05.2021 г. за обект на
потребление, намиращи се в с. Н. П., общ. С., обл. С., с предназначение на
обекта – стопанска постройка с абонатен номер 14053012 по кл. ном.
**********, заедно със законната лихва, считано от от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК – 04. 06. 2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава общо
за периода 16. 09. 2020 г. – 27. 05. 2021 г. в размер на 10.71 / десет лв. и 71
ст./ лева.
За посочените суми е издадена заповед за изпълнение № 347 / 08. 06.
2021 г. по ч.гр.д. № 757 по описа на СРС за 2021 г.
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН **********, гр. С., ул. „Д.“ , вх. , ап. да
заплати на „Е.-П. П.” АД с БУЛСТАТ: , седалище и адрес на управление: гр.
В. 9009, В.Т. – Г, бул. В. В. № , представляван от П. С., Я. Д. и Г.К., сумата от
735.00 / седемстотин тридесет и пет / лева, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 75.00 / седемдесет и пет / лева - разноски
за заповедното производство по ч. гр. д. № 757 / 2021 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7