№ 295
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20222100501495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „М и В БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 237, вх. Г, ет. 6, ап. 87,
подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. Надя Йорданова против
решение № 135 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 194/2022г. на Районен съд –
Айтос, с което е отхвърлен иска му за приемане за установено по отношение на ответника
„КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. Айтос, обл.
Бургаска, ул. „Братя Миладинови“ № 10, ет.1, ап. 1, представляван от управителя Конда
Митев Кондов, че на основание чл. 422 от ГПК същия дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 5758.33 лв. съгласно издадена фактура № 6 от 07.05.2021г. за извършени
монтажни дейности- силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталация-
окабеляване в обект- социални жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби
групи в УПИ VIII, в кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор 61710.504.6397 по
КККР на гр. Разград, като с решението е обезсилена издадената в полза на въззивника-
ищец заповед № 472 от 09.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.р.д. 1114/2021г. по описа на РС-Айтос и в полза на ответника са присъдени
направените по делото разноски в размер на 720 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с оплаквания,
че същото е нищожно, тъй като е постановено въз основа на допуснати и приети от съда
възражения и доказателства, които са били преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК, като се
цитират дадените в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения в тази връзка. При
условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения,
че съдът не е обявил на страните предмета на спора и подлежащите на доказване
обстоятелства. Сочи се, че в нарушение на чл. 12 от ГПК съдът не е обсъдил всички
1
доказателства, поради което е постановил необоснован акт. На следващо място се навеждат
доводи, че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилни
фактически изводи, съдът е направил порочни правни изводи. По гореизложените
съображения, подробно доразвити в жалбата се иска обявяване на обжалваното решение за
нищожно и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, респ. за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
Претендира присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Направени са
доказателствени искания, които са уважени във въззивното производство на основание чл.
266, ал. 3 от ГПК. Първите две от тях са за задължаване на основание чл. 192 от ГПК на
Община Разград да представи всички документи, съдържащи се в обществена поръчка и
сключения Договор BG16RFOP001-1-C02-S-05 от 20.01.2020г. и за изискване на справка от
ТД на НАП –Бургас относно декларирани от ответника приходи от изпълнение на същата
обществена поръчка, вкл. и възстановено ДДС. Третото касае искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза на основание чл. 195 от ГПК, а четвъртото е за изискване и
прилагане на ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград .
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият ответник „КМК БИЛД“ ЕООД, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Хубан Соколов, е депозирал писмен
отговор, в който е изложил съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Сочи, че в първоинстанционното производство ищецът не е приложил
доказателствата, събрани по негова инициатива в производството по обезпечаване на
доказателства пред РС- Разград, по което е образувано ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа му.
Счита, че изготвените пред РС- Разград две експертизи установяват, че твърдените от
ищеца дейности не са извършени фактически от него, нито са приети от ответника, въпреки,
че стойността им е включена в изготвените фактури, които са осчетоводени само от ищеца,
без да са приети в счетоводството на ответника. Прави се подробен анализ на заключенията
по двете технически експертизи, изготвени в производството по чл. 207 и сл. от ГПК, като
въз основа на него се излагат доводи, че е налице неправилно и некачествено изпълнение,
извършено от ищцовата страна. Навежда съображения, че липсва документ, въз основа на
който ищеца е начислил претендираните плащания, в т.ч. и, че не е съставена количествена
сметка, която да е приета от ответника, а разходооправдателния документ- фактурата от
07.05.2021г. не съответства с изготвените от ищеца протоколи. На следващо място в
отговора се сочи изготвения в протокол 1 за приемане на извършени СМР не е приет от
ответника, същият е и с непълни реквизити и не отговаря на изискванията на Наредба №
3/31.07.2003г. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска
потвърждаване на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК. Противопоставил се е
за допускане на исканите в жалбата доказателствени искания. По отношение на първото от
тях – за задължаване на Община Разград да представи всички документи, съдържащи се в
обществена поръчка и сключения договор № BG16RFOP001-1-C02-S-05 от 20.01.2020г.,
въззиваемото дружество счита, че посочените документи са неотносими към спора, а и по
отношение на тях не е налице условието по чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като не са били
поискани от ищеца в първоинстанционното производство. Що се касае до второто
доказателствено искане за изискване на справка от ТД на НАП –Бургас относно
декларирани от ответника приходи от изпълнение на същата обществена поръчка, вкл. и
възстановено ДДС, се възразява, че същото касае неотносими за спора обстоятелства, още
повече, че въззивникът не е посочил какво ще доказва с тях. Въззиваемият не възразил да
бъде допусната исканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, но само за част
от поисканите въпроси за изследване дали процесната фактура е осчетоводена и дали същата
е подадена за възстановяване на ДДС. В останалата част въззиваемият е счел, че на
поисканите въпроси е даден отговор в заключението по ч.гр.д. №1335/2021г. по описа на
РС-Разград в производството по чл. 207 от ГПК. Не е възразил да бъде изискано и
приложено ч.гр.д. № 1335/2021г. по описа на РС-Разград.
2
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените
в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ищеца „М и В
Билдинг“ ООД за приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79,ал. 1 от
ЗЗД, че ответника „КМК БИЛД“ ЕООД му дължи сумата в размер на 5758.33лв. съгласно
издадена фактура № 6 от 07.05.2021г. за извършени монтажни дейности- силова инсталация,
окабеляване и осветителна инсталация в обект- социални жилища за настаняване на
малцинствени и социално слаби групи в УПИ VIII, в кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с
идентификатор 61710.504.6397 по КККР на гр. Разград.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен с Община Разград договор от
20.01.2020г. ответното дружество е изпълнител на обществена поръчка с предмет
„Изпълнение на СМР чрез инженеринг –изграждане на социални жилища за настаняване на
малцинствени и социално слаби групи в кв. Орел“ на гр. Разград. Сочи се, че ответникът е
възложил на ищеца като „подизпълнител“ на обекта извършване по горепосочената
обществена поръчка определени СМР, а именно: силова инсталация, окабеляване и
осветителна инсталация, като след изпращане от ответника на 14.04.2021г. на форма на
подробна сметка на апартаменти и етажи, ищецът е уведомил ответника, че е налице
разминаване по проекта и исканите услуги, за което е приложил подробна сметка. Ищецът
твърди, че тази сметка била приета от ответника и след възприемане изцяло на
констатираните по нея разминавания, му било възложено извършване на дейности по силова
инсталация, окабеляване и осветителна инсталация- окабеляване. Заявява, че след
изпълнение на възложените му дейности, на 04.05.2021г. е уведомил ответника, че е
преработил изцяло количествената сметка на обекта и всички кабели на силовата инсталация
са монтирани и подвързани, както и, че са уточнени трасетата на слаботоковите системи и
необходимите технологични отвори за преминаване на захранващите линии и слаботоковите
системи. Ищецът сочи също, че в същото уведомление е посочил, че в направения работен
проект са заложени излази за контакти и осветление със средна дължима 10 м., а реалната
дължина е 12м., което води до двойно увеличаване на метражите на кабелите на силовата
инсталация. Наред с това се твърди, че към уведомлението е изпратил на ответника протокол
за приемане на СМР по проекта– част силова инсталация и част осветление. Заявява, че на
07.05.2021г. е изпратил на ответника фактура № 6/07.05.2021г. за стойността на извършените
услуги, по която ответникът е отказал да извърши плащане, въпреки, че не е възразил по
изпълнението. Сочи, че с цел установяване на извършените СМР е поискал извършване на
експертиза в производство по чл. 207 от ГПК, образувано по гр.д. № 1355/2021г. по описа на
РС- Разград, като междувременно в хода на това дело е научил, че Община Разград е
прекратила едностранно договора за обществена поръчка с ответника поради поискано от
последния изменение на стойността на договора и удължаване на срока на изпълнение,
както и поради констатирано некачествено изпълнение на СМР, липсата на технически
ръководител и координатор на обекта, нарушаване на графика, разхвърляна площадка,
затрупана с боклуци. Сочи, че е инициирал производство по чл. 410 от ГПК, по което с оглед
постъпилото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК е образувано настоящото исково
производство. По подробно изложените в исковата молба съображения се иска уважаване на
иска и присъждане на разноските по делото.
В предоставения едномесечен ответното дружество не е депозирало писмен отговор
по чл. 131 от ГПК, не е взело становище по иска и не е ангажирало доказателства. В съдебно
заседание пред първата инстанция, чрез упълномощения си адвокатски представител е
оспорило иска. Представени са писмени бележки.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявения иск. Счел е,
че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнението на
договора, тъй като експертизата и отговорите на вещото лице в производството по чл. 207
3
от ГПК е установено, че възложената от ответника работа е изпълнена неточно или изобщо
не е изпълнена. Приел е също, че поради липсата на подписан между страните приемо-
предавателен протокол за свършената работа не става ясно кои елементи от поръчката са
изпълнени. На последно място съдът е изложил мотиви, че счита, че отказът на ответника да
плати претендираната сума е индикация, че същият не приема възложената поръчка за
изпълнена.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт.
По отношение на възраженията за нищожност следва да се отбележи, че в
Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, се приема,
че нищожно е съдебното решение, което е постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото или неподписаното решение.
В случая възраженията, направени във въззивната жалба, поради които се твърди
нищожност на първоинстанционното решение са, че то е постановено в нарушение с
дадените в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, тъй като е основано на допуснати и
приети от съда възражения и доказателства, които са били преклудирани съгласно чл. 133 от
ГПК. Така наведените доводи обаче представляват твърдения за допуснати нарушения на
процесуалния закон, поради което не касаят валидността, а правилността на решението.
Затова подлежат на разглеждане при проверка на правилността на решението съобразно
оплакванията в жалбата, като след тяхната преценка с данните по делото съдът ги намира за
неоснователни по следните съображения:
В случая безспорно е, че едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество
не е депозирало писмен отговор и не е взел становище по иска. Оспорването на иска е
предприето едва в първото открито заседание в първоинстанционното производство, в което
ответникът, чрез адвокатския си представител е пледирал за отхвърляне на иска по
съображения, че процесната издадена от ищеца фактура не е приета и осчетоводена в
счетоводството на ответника и, че са налице данни, че възложените дейности са извършени
некачествено, в непълен обем и не отговарят на нормативните изисквания. В същото
заседание ответникът е направил доказателствено искане за приемане по делото на съдебния
протокол и двете технически експертизи, извършени и приети в производството по чл. 207
от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград, чието
прилагане ищецът е поискал още в исковата си молба.
Безспорно в чл.131, ал.1 от ГПК е въведен преклузивен едномесечен срок, в който
ответникът може и следва да упражни защитата си срещу иска като представи отговор на
исковата молба, съдържащ становище по допустимостта и основателността на предявения
иск и възраженията против него, и ангажира доказателства. Пропускането на преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК е обвързано с настъпване на указаните в чл.133 ГПК
неблагоприятни последици - ответникът губи възможността да извърши предвидените в
чл.131 ГПК процесуални действия в по-късен момент, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
С решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. състав на ВКС, І т. о, имащо
характер на задължителна практика за съдилищата е прието, че неподаването на писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и
обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от
ищеца доказателства, тъй като липсва законова норма, която да създава презумпция, че
неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК, още повече, че параметрите на спора се
4
считат за очертани едва след доклада на съда по чл.146 от ГПК.
В случая доказателствените искания на ответника са направени в първото по делото
съдебно заседание, в което съдът е обявил за окончателен доклада си по чл. 146 от ГПК.
Видно от определението по чл. 140 от ГПК на първоинстанционният съд, макар да е
разпоредил изискване на ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград, е пропуснал да
приложи същото към доказателствения материал по делото. Затова независимо от
неподаването на отговор по чл. 131 от ГПК, така приетите по искане на ответника
доказателства не попадат в преклузията по чл. 133 от ГПК, тъй като те съставляват част от
данните по изисканото по молба на ищеца, но неприложеното поради пропуск на съда ч.гр.д.
№ 1355/2021г. по описа на РС-Разград с предмет производство по чл. 207 от ГПК. С
приемането им съдът фактически е приобщил предварително извършените и приети в
производството по чл. 207 от ГПК експертни заключения, както и съдебния протокол,
изготвен от съда по изслушване на вещото лице. Затова основавайки решението си на тези
доказателства съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като приемането им не е
обхванато от преклузията на чл. 133 от ГПК, още повече, че самият ищец в исковата молба е
поискал да прилагане на ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград, в което именно се
съдържат тези приети доказателства. Пропускът на първоинстанционния съд за прилагане на
ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград е отстранен във въззивното производство.
На следващо място, по отношение на допустимостта на решението: След служебна
проверка, настоящата инстанция констатира, че същото е недопустимо в частта, с която
съдът е обезсилил издадената в полза на въззивника-ищец заповед № 472 от 09.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.р.д. 1114/2021г. по описа на РС-
Айтос. Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
отхвърлянето на иск по чл. 422 от ГПК няма като правна последици обезсилване на
заповедта по чл. 410 от ГПК. Ето защо като е обезсилил заповедта по чл. 410 от ГПК, без да
има правомощия за това, районният съд е постановил недопустимо решение в тази част,
което следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и производството в тази
част следва да бъде прекратено. В останалата част, настоящата инстанция намира, че
решението е допустимо.
Що се касае до правилността на решението, съгласно разясненията, дадени в ТР №
1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно поверява и правилността на
първостепенния съдебен акт в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с
оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на
императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички
останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на
въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания.
По отношение на оплакването за допуснато в първата инстанция процесуално
нарушение, по съображения, че първоинстанционния съд не е определил в пълнота с оглед
предмета на спора подлежащите на доказване обстоятелства, същото е възприето за
основателно от въззивният съд по мотивите, изложени в определението по чл. 267 от ГПК.
Предвид това с оглед правомощията си съгласно ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, настоящата инстанция е разпределила доказателствената тежест, която
носи ищецът-въззивник и съобразно подлежащите на доказване от него обстоятелства е
уважила направените жалбата доказателствени искания, с които е допълнен
доказателствения материал, събран в първата инстанция. С оглед събраните и в двете
производства доказателства от фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не се спори, а и видно от представения договор от 20.01.2020г., се установява, че
същият е сключен между Община Разград и ответника, по силата на който последният като
изпълнител се е задължил да извърши възложената му обществена поръчка с предмет
„Изпълнение на СМР чрез инженеринг –изграждане на социални жилища за настаняване на
5
малцинствени и социално слаби групи в кв. Орел в гр. Разград“.
Не се спори също, а и от приложените разпечатки на електронната кореспонденция,
водена между страните и приложените към нея доказателства – КСС, техническа и
обяснителна записка се установява, че помежду им са възникнали облигационни отношения,
по силата на които ответникът е възложил на ищеца като „подизпълнител“ извършване на
силова, слаботокова, мълниезащитна инсталация и пусково-наладъчни работи в
горепосочения обект, предмет на възложената му обществена поръчка.
По делото е представена разпечатка от електронно съобщение от 18.03.2021г., в
което ответникът е уведомил ищеца, че едната къща е готова за полагане на кабели, а
втората ще бъде готова до две седмици. Установено е също, че първоначално изпратения от
ответника проект по ел. част е върнат от ищеца с преработка, както впоследствие ищецът е
изпратил на ответника подробна сметка за дейностите за силова и осветителна инсталация,
двете в част окабеляване, като е посочил подробно, в които части в проекта на ищеца е
налице разминаване, поради некалкулиране на определени дейности. Впоследствие, видно
от имейла от 04.05.2021г., ищецът е изпратил на ответника напълно преработена КСС за
обекта с уточнението, че всички кабели от силовата инсталация на етаж първи са положени,
монтирани са разклонителните кутии и монтажни конзоли и са уточнени трасетата за
слаботоковите системи и технологичните отвори /които е посочено, че не са направени/, но
има нужда от допълнителни уточнения относно някои от СМР /подробно описани в
писмото/.
Представени са изготвени от ищеца два приемо-предавателни протоколи № 1 и № 2 за
приемане на извършени СМР, без данни те да са били приети и подписани от представител
на ответника, като въз основа на тях ищецът е издал фактура № 6/07.05.2021г. на стойност
5758.33 лв. с ДДС, чието присъждане претендира в настоящото производство.
Представено е писмо от 25.08.2021г., с което Община Разград е уведомила ответника,
че прекратява едностранно сключения помежду им договор за обществена поръчка поради
неизпълнение в уговорения срок на подлежащите на извършване от СМР, констатирани въз
основа на извършена проверка в обекта, от която е установено, че във всичките къщи,
предмет на заданието са налице множество липсващи изпълнения, като за разлика от втора,
трета и четвърта къща, само в първата къща не е констатирано неизпълнение на СМР по
ел.част.
По делото е установено, че в производството по чл. 207 от ГПК са извършени след
оглед на място две съдебно-технически експертизи, онагледени със снимков материал. В тях
вещото е описало подробно конкретни СМР, които са извършени в процесния обект,
представляващ четири еднотипни сгради, както и тези, които са останали неизпълнени
съгласно чертежа. След съпоставка между констатираните на място дейности и данните,
съдържащи се в изготвените от ищеца два приемо-предавателни протоколи, вещото лице е
дало заключение, че протоколите са некоректно съставени, тъй като не отговарят на
действително извършените СМР, като е счело, че самите протоколи не подлежат на
преработка, а за цялостно изработване на нови протоколи.
Във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК са допуснати и нови
доказателства –съдебно –техническа и оценъчна експертиза, съдебно-икономическа
експертиза, както и писмени доказателства – преписката по сключване на договора за
обществена поръчка и плащанията по него, както и справка за декларираните приходи от
ответника пред ТД на НАП. От съдържанието на новопредставените писмени доказателства
се установява, че Община Разград е извършвала плащания на ответника по обществената
поръчка, които той е декларирал пред данъчните власти, но от съдържанието на платежните
нареждания не става ясно за кои конкретни СМР са извършените плащания.
От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се
6
установява, че процесната фактура, въз основа на която ищецът претендира плащане на
посочената в нея сума не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е вписана в
дневника му за покупки за съответния месец, не е декларирана от него в справките-
декларации по ЗДДС, и не е включена в дневника му за покупки по ЗДДС.
От заключението на вещите лице по допуснатата във въззивното производство
съдебно-техническа и оценъчна експертиза става ясно,че само част от процесните СМР
съгласно представените протокол № 1 и № 2 са извършени. След съпоставка на вписаните в
тези протоколи дейности и действително осъществените на място съгласно заключенията на
вещото лице, приети в производството по чл.207 от ГПК /които заключения са извършени
след оглед на място/ е установено, че стойността на реално извършените СМР възлиза в общ
размер 2801.41 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещите лице са заявили, че са извършили
съпоставка между описаното в протоколите, въз основа на които ищецът е издал процесната
фактура и извършените на място дейности, установени в производството по чл. 207 от ГПК,
без да засичат дали извършеното е било съгласно заданието по възложената на ответника
обществена поръчка.
Настоящата инстанция намира, че поради естеството на поетите от страните права и
задължения, установени от електронната им кореспонденция помежду им е възникнало
облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД вр. с
чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като ищецът като изпълнител е поел задължението да извърши на
свой риск изработка на възложените СМР, а ответникът като поръчващ - да му заплати
възнаграждение. Независимо, че договора за изработка не е измежду изброените в чл. 1, ал.
1 от ТЗ търговски сделки, по аргумент на чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 3 от ТЗ, тъй като е
сключен между търговци, а освен това и ищецът като изпълнител осъществява по занятие
тази търговска дейност, договорът се счита за търговска сделка. Тази търговска сделка обаче
не е регламентирана в ТЗ, затова за нея съгласно чл. 288 от ТЗ ще важат правилата на
гражданското законодателство – а именно чл. 258 и сл. от ЗЗД.
С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа. В настоящия случай по делото не се спори,
че между страните няма подписани двустранни приемо-предавателни протоколи, нито е
налице каквото и да е изявление, по силата на което възложителят-ответник да е приел
извършената от ищеца-изпълнител работа. Установено е, че изготвените от ищеца
протоколи не отговарят на реално извършените от него СМР, тъй като описаните в тях
дейности се различават от констатираните на място. Доколкото обаче не се установява
ищецът да е излязъл извън възложените му дейности по окабеляване на процесните обекти и
доколкото от експертизите е установено, че не се касае за некачествено извършени СМР, а за
частично изпълнение, настоящата инстанция намира, че за изпълнените СМР ответникът
дължи на ищеца възнаграждение по аргумент на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД съгласно
изчисленията, дадените от вещите лица в извършеното в настоящото производство
заключение. Що се касае до обхвата на плащането, тъй като по делото няма данни да е
налице уговорка, различна от законовото правило на чл. 259 от ЗЗД се налага извода, че така
посочената от вещите лица цена правилно е изчислена с включване и на вложените в
изработката материали.
Предвид горното основателно се явява оплакването в жалбата, че
първоинстанционното решение се явява частично неправилно. Същото е постановено при
непълен доказателствен материал, събран в първата инстанция, дължащ се на пропуск за на
7
разпределение на доказателствената тежест на ищеца и подлежащите на доказва релевантни
за спора факти и обстоятелства. Макар да е кредитирал заключенията, извършени в
производството по чл. 207 от ГПК районният съд дал възможност на ищеца да установи
стойността на реално извършените СМР. С оглед допълнително събраните в настоящото
производство доказателства и направените изчисления от вещите лице, се налага извода, че
не се касае за пълно, а за частично изпълнение по сключения между страните неформален
договор за изработка. Следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че само по себе
си неподписването на приемо-предавателен протокол между страните само по себе си не
води до отпадане на задължението на възложителя да заплати дължимото на изпълнителя
възнагражение за извършените СМР /в т. см. решение № 231 от 13.07.2011 г. по търг. д. №
1056/2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 121 от 27.09.2013г. по търг. д. № 621/2012 г., I т.
о. на ВКС/. Още повече, че в случая няма каквито и да е данни извънсъдебно възложителят
да е възразил за неточно или некачествено изпълнение, респ. да се е възползвал от правото
да иска разваляне на договора съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното се налага извода, че искът се явява частично основателен до
размера от 2801.41 лв. с ДДС лв., явяващ се доказаната от ищеца стойност на извършените
СМ, като в останалата част над тази сума до претендирания размер от 5758.33 лв. искът се
явява следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, БОС намира първоинстанционното решение за неправилно в частта, с която
искът за главницата е отхвърлен до размера от 2801.41 лв., поради което в тази част същото
следва да бъде отменено и постановено ново решение, с което искът следва да бъде уважен
в тази част. В останалата част над приетия за дължим размер до претендирания от от
5758.33 лв. искът се явява неоснователен и решението, в тази част следва да бъде
потвърдено.Частичното уважаване на иска налага отмяна на решението и в частта за
разноските, присъдени в полза на въззиваемия –ответник съобразно представения в първата
инстанция списък по чл. 80 от ГПК над дължимия им размер от 370лв., съобразно
отхвърлената част от иска до присъдения размер от 720 лв., и присъждане на разноски за
въззивното производство за платен адвокатски хонорар в размер на 462.15 лв., също
изчислен съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника -
ищец се следва присъждане на направените в производството и пред двете инстанции, в т.ч.
и в заповедното производство в общ размер от 1262.70 лв., изчислени съразмерно с
уважената част от иска, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 135 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 194/2022г.
на Районен съд – Айтос, в частта, с която е обезсилена заповед № 472 от 09.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.р.д. 1114/2021г. по описа на РС-
Айтос и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. 1495/2022г. по описа на БОС в
8
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 135 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 194/2022г. на
Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска до размера от 2801.41 лв.,
както и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника „КМК БИЛД“ ЕООД
над дължимия им размер от общо 370 лв. до присъдения от 720лв., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „КМК БИЛД“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. Айтос, обл. Бургаска, ул.
„Братя Миладинови“ № 10, ет.1, ап. 1, представляван от управителя Конда Митев Кондов, че
на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 от ЗЗД ДЪЛЖИ на ищеца „М и
В БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. 237, вх. Г, ет. 6, ап. 87, представляван от управителя Мирослав Валентинов
Великов, сумата в размер на 2801.41 лв., представляващо дължимо възнаграждение
съгласно издадена фактура № 6 от 07.05.2021г. за частично извършени монтажни дейности-
силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталация- окабеляване в обект- социални
жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби групи в УПИ VIII, в кв. 805 по
плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор 61710.504.6397 по КККР на гр. Разград, за което
вземане е издадена заповед № 472 от 09.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.р.д. 1114/2021г. по описа на РС-Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. №
194/2022г. на Районен съд – Айтос, в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Айтос, обл. Бургаска, ул. „Братя Миладинови“ № 10, ет.1, ап. 1,
представляван от управителя Конда Митев Кондов ДА ЗАПЛАТИ на „М и В БИЛДИНГ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.
237, вх. Г, ет. 6, ап. 87, представляван от управителя Мирослав Валентинов Великов, на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК сумата от 1262.70 лв., представляваща
направените разноски в двете инстанции, в т.ч. и за заповедното производство,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „М и В БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 237, вх. Г, ет. 6, ап. 87, представляван от
управителя Мирослав Валентинов Великов, ДА ЗАПЛАТИ на „КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Айтос, обл. Бургаска, ул. „Братя
Миладинови“ № 10, ет.1, ап. 1, представляван от управителя Конда Митев Кондов на
основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК сумата от общо 462.15 лв., представляваща
направените разноски във въззивната инстанция, изчислени съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9