Присъда по дело №417/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Мотиви към присъда по НЧХД №417 по описа за 2022г. на ВПРС

На 12.12.2022 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от С.М.Х., като майка
и законна представителка на малолетното си дете М.Р.Е. и двамата с адрес гр.***** против С.С.Н.
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****** и настоящ адрес гр.******, с която е повдигнато
обвинение за престъпление от частен характер наказуемо по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.2 от
НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция.
В частната тъжба е посочено, че: на 16.06.2022г. в гр.Върбица, обл.Шумен, С.С.Н. нахлула
в дома на семейството на С.Х. на ул.******, където се намирал малолетния й син М.Е. и му
нанесла удари с ръка по лицето. Детето било много изплашено от изненадващото нападение на Н..
Цялото семейство на Х. били разстроени от случилото се, особено детето, което след случая
станало затворено, разсеяно и раздразнително. От ударите му била причинена лека телесна
повреда, за което прилагат съдебно медицинско удостоверение.
С разпореждане от 15.12.2022 г. С.С.Н. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба
обвинение.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител
поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимата граждански иск в предявения размер -
1500 лв. представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието
по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.2 от НК и моли доверителят му да бъде конституиран като
граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на
чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа
възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимата
за виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение, като й наложи справедливо наказание,
както и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Подсъдимата признава вината си и дава подробни обяснения по обвинението. Защитникът
на подсъдимата, в хода на съдебните прения пледира съда, ако признае подсъдимата за виновна,
същата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание съгласно чл.78а от НК в минимален размер. Счита, че гражданският иск е прекомерно
завишен и моли съда да определи размер по справедливост.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2022 г. подсъдимата С. Н. ядосана посетила дома на семейството на С.Х. в
гр.Върбица, ул.******. Поводът за посещението й бил, съобщение от приятел на сина й А. – на 10
години, че сина на Х. – М.Е. е блудствал със сина й А.. Н. отишла с намерение да говори с майката
на М., С.Х. за случилото се и да поиска да вземе мерки. В дома бил единствено малолетния М.Е.,
който на въпроса на подсъдимата дали е извършвал такива действия, освен че отрекъл Е. започнал
да се смее и да гледа нахално към нея. С. Н. изключително се ядосала и възмутила от поведението
му и без да се замисля му нанесла два удара с ръка /шамари/ по двете бузи и излязла.
Детето на подсъдимата А. е с установено заболяване „ВСМ-Междупредсърден дефект тим
2“, за което е и оперирано на 21.01.2020 г. в Клиника по детска кардиология при Университетска
МБАЛ „Национална кардиологична болница“ЕА-София.
С. Н. подала сигнал в ШРП ТО-В.Преслав за посегателството срещу детето й. След
постановен отказ да се образува досъдебно производство от прокурора, преписката е изпратена по
компетентност на МКЗППМН при Община Върбица за налагане на възпитателни мерки по
ЗБППМН по отношение на М.Р.Е..
След като разбрали какво се е случило, родителите на М. го завели на преглед при съдебен
1

лекар, който издал СМУ.
Вместо да бъде направена оценка на случилото се и да не се стимулира детето да извършва
такива прояви, родителите на М. са некритични към случилото се и настроени срещу семейството
на А., което изразяват открито и пред сина си, който от своя страна не е критичен към случилото
се. Видно и от преписката на ШРП ТО-В.Преслав, на следващия ден М. е поискал сумата от 5.00
лв. от А. за да не съобщи за случилото се на майка му. А. от своя страна е поискал парите от майка
си и ги е дал на М..
Тези обстоятелства допълнително са мотивирали и са били причина за агресивното
поведение на подсъдимата към частния тъжител.
С Решение №13 по възпитателно дело №9/2022 г. МКБППМН при Община Върбица, макар
да прекратява възпитателното дело, поради недостатъчни данни за извършена противообществена
проява в мотивите на решението излага установената фактическа обстановка, която се покрива с
установената такава в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от
прокурора, относно поведението на двете деца.
Предвид на изложените в двете производства данни и с оглед твърденията на родителите на
двете деца, съдът е изпратил сигнал до ДСП-В.Преслав, като е получил отговор че са предприети
необходимите мерки, без да са посочени конкретно.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: от
обясненията на подсъдимата, разпитаните в съдебно заседание свидетели –М.Е., Р.Я. и Б.М.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на малолетния свидетел и пострадал М.Е., осен в частта им, в
която посочва, че не е направил нищо на сина на подсъдимата, А., като премълчава повода за
нанесените телесни повреди. Малолетното лице едновременно е разпитано и изслушано по дера да
чл.15 от ЗЗДетето в присъствието на социален работник-педагог от Отдел „Закрила на детето“ при
ДСП-В.Преслав. Според настоящия състав свидетеля макар и малолетен е способни да възприема
правилно фактите имащи значение за делото и да дават достоверни показания за тях, макар че
малолетните лиза не носят отговорност за лъжесвидетелстване. Показанията на свидетеля са
логични, непротиворечиви и водят към един и същ извод в кредитираната им част, макар свидетеля
в качеството му на пострадал да е заинтересован от изхода на делото. Чрез тях се доказва, че
частния тъжител е бил на местопрестъплението, в кой момент е дошла подсъдимата и нейните
действия— нанасяне на удари с ръка по лицето на частния тъжител, поведението на частния
тъжител след деянието.
Показанията на М.Е. в кредитираната им част се подкрепят от показанията на свидетелите
Р.Я., Б.М., от обясненията на подсъдимата, от заключението на съдебно – медицинската
експертиза и приетите писмени доказателства.
В некредитирана част, относно причината за насилието от страна на подсъдимата към
частния тъжител и категоричното отричане на предхождащите отношения, действия между двете
деца М. и А., са изолирани и противоречат на събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.Я., които макар и заинтересовани дават ясна представа
какво е било посегателството върху сина му, частично и въздействието върху детето на случилото
се. В тази им част показанията му се подкрепят от кредитираните свидетелски показания, от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, от обясненията на подсъдимата и от
писмените доказателства. В частта, в която отрича предхождащите деянието обстоятелства и
хиперболизираното въздействие върху пострадалото дете на деянието, са изолирани и изцяло
заинтересовани от изхода делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М. които макар и заинтересовани дават ясна
представа за начина на извършване на деянието, обстоятелствата преди и след него. Същите са
последователни, непротиворечиви, логични, в унисон с показанията на другите свидетели и няма
индиция за тяхната заинтересованост. От показанията й се установяват: датата, мястото, деянието,
авторството на престъплението, причината за осъществяване на престъплението, липсата на
критичност от страна на семейството на М. към поведението му и насочената агресия към
2

семейството на детето А., съотв.семейството на подсъдимата. Показанията й са в унисон с
кредитираните свидетелски показания, от заключението на съдебно – медицинската експертиза,
обясненията на подсъдимата и писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата, дадени по време на съдебното
следствие, същата признава, че е нанесла удари с ръка по двете бузе на частния тъжител /шамари/,
подробно обяснява за обстоятелствата преди и след деянието, мотива за извършване на
престъплението и поведението на частния тъжител, въздействието на случилото се пред това
върху детето й, че същото е с установено заболяване на сърцето и необходимостта от полагане на
грижи с оглед настъпване на рецидив на заболяването. Обясненията й се подкрепят от
кредитираните свидетелски показания, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
писмените доказателства.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната
в частната тъжба дата подсъдимата и частният тъжител са се намирали в дома на частния
тъжител. Обстоятелството, че на тъжителя са нанесени удари се доказва по безспорен начин от
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата. Обстоятелството, че на тъжителя са
били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинскита
експертиза. От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице
доказателства доказващи по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на
малолетния тъжител е причинена лека телесна повреда.
По отношение на авторството на деянието, от анализа на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че е налице пряко доказателство установяващо виновността на
подсъдимата.
С престъплението по чл.131, ал.1 от НК се защитават обществените отношения свързани с
телесната неприкосновеност. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец
и неговата явна незначителност се прави на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до
увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. В
конкретния случай е нанесен удар на малолетно беззащитно дете, върху чието поведение макар и
възприето от подсъдимата за противоправно е следвало да се въздейства по друг начин, поради
което според настоящия състав е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от НК, както и
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Деянието се квалифицира като "маловажен случай", по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, само когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по-ниска
от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Обществената опасност на
извършеното престъпление е съобразена от законодателя в предвидения от законодателя вид и
размер на наказанието, а конкретната обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние
и конкретната обществена опасност на дееца е съобразена от съда при определяне на размера на
наложеното наказание.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимата С. Н. е извършил възведеното с
частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т.4, предл.ІІ-ро вр. с чл.130, ал.2
от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е въздействал на организма на
частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния
тъжителка е причинено болка и страдание. Налице е и обективния признак от състава,
престъплението телесната повреда да е причинена на малолетно лице. Към момента на извършване
на деянието пострадалият е бил навършил 12 години.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с внезапно възникнал
и пряко насочен умисъл - подсъдимата е предвиждала конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целел настъпването на съставомерния резултат;
3

Мотив за осъществяване на престъплението е поведението на частния тъжител.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимата, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимата:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, отлични характеристични
данни, поведението на пострадалия.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния
начин: За престъплението по чл чл. 131, ал. 1, т.4, предл.ІІ-ро вр. с чл.130, ал.2 от НК към датата
на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание “пробация”.
Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието,
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1 000лв. до 5 000лв., когато: за престъплението,
извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-
леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подсъдимата се
предвижда наказание “пробация”. Видно от справката за съдимост, същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и
съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице
предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да
освободи подсъдимата от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
“глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимата следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено
административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1 000лв. Така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежеста,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдената. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху нея и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.4, предл.ІІ-ро вр. с чл.130, ал.2 от
НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието
на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието
/чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което
са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат
4

на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде
уважен до размер 700.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В
останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимата
следва да заплати на тъжителя и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното
искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	4
Дата:	13 март 2023 г. (в сила от 29 март 2023 г.)
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20223610200417
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 декември 2022 г.

Присъда по дело №417/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите