№ 50
гр. Разград, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500014 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
чрез процесуален представител юрк. К.А. против решение № 583/ 04.11.2021 г. по гр. д. №
1611/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е отхвърлил установителния иск,
предявен от жалбоподателя против ответницата Н. АД. М., за установяване дължимостта на
сумата 5 000 лева, предявена като частичен иск от 151 787.46 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по щета №
**********/16.04.2015 година, за които е издадена заповед за изпълнение № 596/27.04.2021 г. по
гр. д. № 892/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.Ищецът е осъден да заплати на ответницата
и сторените от нея разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Изложени са доводи, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се съображения, че съдът неправилно
не е допуснал направени своевременно от тях доказателствени искания, с което е препяствал
възможността им да проведат пълно доказване относно факта за наличието на алкохол в кръвта на
виновния водач, както и възможността им да се снабдят с доказателства за извършено приемане
на наследство, останало след смъртта на М. С. М. от страна на Нурждихан Адем М., преди датата
на вписан отказ от същото през 2020г.. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата Н. АД. М., чрез пълномощник адв. М.Д. е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба. Заявява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Прави искане за заплащане на сторените от нея разноски в
настоящата инстанция.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които съдът е уважил,
приемайки, че същите са направени и пред районния съд своевременно, но не са били уважени,
въпреки тяхната допустимост.
1
Същите са свързани с направеното от ищеца, сега въззивник възражение,че ответницата е
приела наследството на своя наследодател преди да направи изричен отказ от същото по
предвидения в закона ред, а така също и с наличието на алкохол в кръвта на виновния водач.
В съд.заседание въззивника не се явява и не се представяла.С писмена молба, подадена чрез
пълномощник заявява, че поддържа въззивната жалба, с искане за нейното уважаване и отмяна на
решението на районния съд.Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата се представлява от своя пълномощник, който оспорва изцяло подадената
въззивна жалба, с искане за нейното отхвърляне.Претендира разноски, за които представя списък
по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
При извършена служебна проверка на осн.чл. 269 от ГПК въззивният съд, намери, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
РРС е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, срещу Н. АД. М. за установяване на задължение за заплащане на сумата
5000 лв. – част от заплатено застрахователно обезщетение в размер на 151 787,46 лв. за причинени
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2014 г. в землището на
с.Здравец, обл.Разград, причинено виновно от наследодателя на ответницата М. С. М., управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,36 на хиляда.Сумата се претендира ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
същата сума, както и направените по делото разноски.
Изложени са твърдения в исковата молба ,че за посочената сума в полза на
застрахователното дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело
№892/2021г. по описа на РРС, срещу която е депозирано възражение. Се също така, че между
ищеца и наследодателя на ответницата е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Пежо 406“, рег.№РР 2063 АН, че на 15.02.2014 г. е настъпило
ПТП, което е било причинено от М. М., като вследствие на катастрофата е починал самия водач и
на возещия се пътник А. Х.Ю., на наследниците на която застрахователя е заплатил общо
обезщетение в размер на 151 787,46 лв.
Посочва се и механизма на ПТП, а именно, управление на МПС под влияние на алкохол,
навлизане в ляв завой с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което водачът е
загубил контрол върху лекия автомобил, напуснал платното за движение, завъртял се е наляво и се
е ударил в крайпътно дърво.Образуваното ДП във връзка с посоченото ПТП било прекратено,
поради скмърт на виновния водач.. За ПТП-то е било образувано досъдебно производство,
прекратено поради смърт на дееца. Със съдебно решение ищецът е бил осъден да заплати сумите
70 000 на Р.А.Х., 50 000 на Х.Н. М. и 50 000 на Х.Ю. М., че тези суми заедно с лихвите са били
платени на кредиторите и счита, че има право да иска тази сума от ответника на основание чл.274,
ал.1 т.1 от КЗ /отм./. Сочи, че ответницата като съпруга на лицето, причинило непозволеното
увреждане следва да възстанови част от сумата, съответна на наследствения си дял, че за сумата
5000 лв. е искана и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е депозирала
възражение.
Ответницата, чрез пълномощника си е оспорила иска като недопустим, съответно
неоснователен по съображения, че е направила отказ от наследството, оставено от покойния й
съпруг М. С. М., който отказ е надлежно вписан.
Страните не са спорили по отношение на факта на настъпилото на 15.02.2014г.ПТП в
землището на с.Здравец, обл.Разград, както и ,че същото е причинено от водача на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „406“, с per. № РР 2063 АН. Събитието е констатирано от органите на ПП-
КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.02.2014 г., видно от който водачът
на МПС с per. № РР 2063 АН М. С. М., поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, при навлизане в ляв завой, губи контрол върху лекия автомобил, напуска платното за
движение, завърта се наляво и се удря в крайпътно дърво. Вследствие на събитието са починали
водачът М. С. М. и пътникът, който е седял на предната седалка на автомобила - А. Х.Ю..
2
Сочената от ищеца концентрация на алкохола в кръвта на виновния водач М. С. М., 2.36 %о се
установява от протокол за химическа експертиза ,л.53 от ДП№ ЗМ-Их75/2014 г. по описа на РУП -
гр. Исперих, приложено към настоящото дело. Досъдебното производство е завършило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2014 г. на ОП Разград
поради смъртта на дееца. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в дружеството –
ищец е била образувана застрахователна претенция № **********/16.04.2015 г. Майката (Х.Н.
М.), бащата (Х.Ю. М.) и сина (Р.А.Х.) са предявили съдебни претенции за претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие смъртта на А. Х.Ю.. След постановяване на решението на
първата инстанция (Решение № 6036/01.07.2016 г. по гр.д. 2259/2015 г., по описа на Софийски
градски съд, ГО 1-11 с-в), застрахователят е изплатил както следва: 70 000.00 лв. - главница,
присъдена на Р.А.Х., в полза на пълномощника му Х.Н. М. (съгласно нотариално заверено
пълномощно с per. № 7178), 50 000.00 лв. - главница, в полза на Х.Н. М. и 50 000.00 лв. - главница,
в полза на Х.Ю. М.; както законната лихва върху тези суми, както следва: 19 552.46 лв., присъдена
на Р.А.Х., изплатена в полза на пълномощника му Х.Н. М., 13 966.10 лв. - изплатена в полза на
Х.Н. М. и 13 966.10 лв. - изплатена в полза на Х.Ю. М.. След проведено въззивно обжалване,
първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено (Решение № 659/23.03.2017 г. по гр.д.
77/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд), поради което застрахователят е изплатил (след
прихващане с насрещно дължимите в негова полза разноски в размер на 4 646.88 лв.) още 91
861.70 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, присъдени на Р.А.Х., в полза на
пълномощника му Х.Н. М., 64 620.01 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, в полза
на Х.Н. М., както и 64 620.01 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, в полза на Х.Ю.
М.. На 27.06.2017 г. застрахователят е изплатил в полза на Софийски градски съд присъдената му
държавна такса - 13 600.00 лв. Въз основа на сключена спогодба от 13.06.2017 г., в полза на адв.
Янко Янев е изплатена сумата от 3 176.00 лв., представляваща разумно извършени разходи за
представителство на ищците.
С изплащане на горепосочените суми, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД е възникнало право да получи изплатеното от негова
страна застрахователно обезщетение от наследниците на виновния водач, поради това ,че при
настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахованият е бил с концентрация на
алкохола в кръвта над законоустановената норма.За смъртта на М. С. М. е издаден акт за смърт №
01/17.02.2014 г. на Община Самуил, а ответницата се явява негова наследница по закон-преживяла
съпруга.
Настоящия ищец е депозирал пред РРС на 26.04.2021 г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е
образувано частно гр.д. 892/2021 г., по описа на PC - гр. Разград. Съдът е издал исканата заповед, а
в законоустановения срок срещу същата е било подадено възражение от длъжника и съответно в
срока по чл.415 от ГПК е предявен иска.
Според представените пред окръжния съд заверени копия от банкови извлечения,
приложени в оригинал по гр.дело№560/2021г.по описа на ИРС, водено между настоящия ищец и
друг наследник на виновния водач на същото правно основание, на името на наследодателя на
ответницата са били разкрити сметки в две банки, съответно „Банка ДСК“АД и „ОББ“АД, в които
към датата на смъртта на М. М. са били налични съответно 1.20 лв. и 2.90 лв., които са послужили
като такси за погасяване на сметките.На негово име няма декларирани недвижими имоти.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.500 от Кодекса за застраховането предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне при точно определени хипотези, сред които и тази, визирана в т.1 на
чл.500 ал.1 от КЗ, когато застрахованият по застраховката „Гражданска отговорност“ е извършил
нарушение на Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
3
или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. Установява се от събраните
по делото доказателства ,че водача М. М. е управлявал МПС Пежо 406“, рег.№РР 2063 АН, на
15.02.2014 г., с несъобразена скорост, под влияние на алкохол, с концентрация, установена по
надлежния ред 2.36 %о,, над допустимата, настъпило е по негова вина ПТП, като вследствие на
катастрофата е починал самия водач и возещия се пътник А. Х.. Ю., на наследниците на която
ищеца е изплатил посочените по-горе обезщетения.
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е
необходимо наследниците да са приели наследството. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.
60 от Закона за наследството, съгласно която наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред-изрично с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това
книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението
на наследника да приеме наследството.
В разглеждания случай ответницата Н.М. е направила изричен отказ от наследството на
починалия си съпруг, който е вписан в особената книга на Районен съд-Исперих под №
6/27.08.2020 г., като доказателство за извършения отказ от наследството на починалия си съпруг
ответницата е представила с отговора на исковата молба..
Въззивнят съд намира, че не е налице основание да се ангажира регресната отговорност на
ответницата Н.М., като наследник на М. М., тъй като същата се е отказала от наследството му с
изричен отказ, вписан по съгласно чл. 52 вр. с чл. 49, ал.1 от ЗН. Законът за наследството не
предвижда срок, в който наследникът може да се откаже от наследството. Направеният отказ
следва да бъде зачетен, тъй като по делото липсват данни за приемане на наследството по начина,
установен от чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН.
Въпреки направеното оспорване на извършения отказ от страна на ищеца-въззивник,
същото остана недоказано, тъй като от събраните по негово искане доказателства пред
настоящата инстанция не се установи от страна на ответницата да има действия, които сочат на
мълчаливо приемане на наследството оставено от съпруга й, преди изричния й отказ от същото..
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции решението районния съд
следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата
Н.М..Същата е сторила такива, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 840 лв. с ДДС, като е направено възражение за прекомерност на същите от страна на
въззивника.
Така направеното възражение съдът намира за основателно, при съобразяване на предмета
на спора и обстоятелството, че по делото е проведено едно съд.заседание пред настоящата
инстанция, поради което разноските следва да бъдат редуцирани до минимума, предвиден в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.2 - 440 лв.,
съответно с вкл.ДДС общо 528 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 583/ 04.11.2021г., постановено по гр. дело № 1611/2021г. по
описа на Районен съд – Разград в производсво по чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц. - председател на Съвета на директорите и Р.Б. - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Н.
АД. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Разград, бул. „Княз Борис“ № 83, ет. 4, ап. 9 сумата 528 лв.
разноски по делото.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5