Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти ноември 2022г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия
Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КАНД № 2450/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „НСО
София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Ю.Т.Т., подадена
чрез адв. Д.В., срещу Решение № 1189 от 08.09.2022г. по АНД № 2124/2022г. на
Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200087
от 23.02.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна, като наложената на дружеството за нарушение
по чл.63, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2 000 лв. е намалена на 1
500 лв.
В касационната
жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон и необосновано. Конкретно се излага, че въззивният съд не е отчел
свидетелските показания на Ц.И. и отчетна
форма за явяване/неявяване на работа за м.02.2022 г., водещи до извод, че А. е бил втора смяна, съответно
не е започнал да престира труд; липсват констатации в АУАН и НП дали А. е бил с работно облекло; как е
участвал в работния процес; какви дейности е извършвал; в АУАН и НП не са
посочени доказателства, които потвърждават нарушението, което твърдение се
потвърждава с факта, че в декларацията попълнена от А., същият е посочил, че е
получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор;
неправилно съдът е кредитирал декларацията, попълнена от Ц.И.. Пояснява, че изпълнителното деяние
според посочената за нарушена разпоредба се изразява в бездействие, както и че
са налице предпоставки за приложение на института на маловажния случай. На изложените основания се моли отмяна на
въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП.
В съдебно заседание и в
представени писмени бележки, чрез пълномощника адв. К.Н. , жалбата се поддържа
и се моли нейното уважаване. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител
– ст.ю.к.Н. , оспорва жалбата и моли въззивното решение като правилно и
законосъобразно, да се потвърди. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото съвкупната преценка на установените по
делото факти и събрани доказателства, обосновава извод за извършване нарушение
по чл.63, ал.2 от КТ, поради което решението на ВРС,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което
е допустима за разглеждане. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба „НСО София“ ООД, против горепосоченото
НП. За да се произнесе, ВРС е приел от фактическа страна, че на 02.02.2022г.
служители в Дирекция ”ИТ” - Варна – свид.И. и И., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект - сградата на „Дом Младост“, находящ
се в гр.Варна, бул.“Сливница“ № 194, стопанисван от въззивното дружество, при
която установили Р.А. да
полага труд като общ работник, извършващ действия по изнасяне на дограма и
товарене в микробус. В предоставена от проверяващите декларация /попълнена от Ц.И., защото А. бил неграмотен/, по данни на лицето било
отразено, че работи за „НСО
София“ ООД от същата дата, на длъжност „общ работник“
в съответния обект, с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., при месечно
възнаграждение 650 лв., както и че има сключен трудов договор. Били представени
документи, сред които и Трудов договор от 02.02.2022г. с А. за длъжност „общ работник“,
както и уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП Варна, от която
се установявало, че трудовият договор е регистриран в 11.07ч. на 02.02.2022г.
При тези констатации срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ, извършено на 02.02.2022г. в гр.Варна и изразяващо се в допускане
до работа на Асенов, преди да му е представено копие от уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП Варна. На 23.02.2022г. наказващият орган
издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН
фактически констатации и наложил на дружеството имуществена санкция в размер 2
000 лв., на осн. чл.414
ал.3 от КТ.
Въззивният съд е приел
горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания. Счел е същите за
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, като не е кредитирал показанията на
свид.А.Б. и
свид. Ц.И., като
противоречащи на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на декларираните
от А. данни, като първият от тях не е имал
преки впечатления от попълване декларацията на А.. Съдът е изложил
мотиви, че: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените
от закона срокове и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е съобразил всички релевантни доказателства и законосъобразно е приел
нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан
фактическият състав на вмененото нарушение, тъй като доказателствата по делото
безспорно водят до извода, че към момента на проверката Р.А. е
осъществявал работа като общ работник - действия по демонтаж и пренос на
дограма, които определено могат да се считат за присъщи трудови функции за
длъжност „общ работник“ и фактът на тяхното извършване от лицето представлява
полагане на труд за съответната длъжност, които факти напълно съответстват на
съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ. Пояснил е, че от уведомлението се установява, че същото е
регистрирано час след установяване на лицето в обекта.
Изложил е подробни мотиви защо не кредитира показанията
на свидетеля Ц.И., че е попълнил
декларацията под диктовката на служители на Инспекция по труда Варна, а именно,
че това твърдение е опровергано с факта, че в декларацията на А. се съдържат данни,
установяващи конкретни параметри на трудово правоотношение, които е невъзможно
да бъдат известни на проверяващите. А и показанията на И. са в противоречие с
отразеното в декларацията и с данните от представения трудов договор на А..
Обсъдил е, като е приел за неоснователни възраженията на
наказаното лице за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и
за несъставомерност на деянието. Въззивният съд е приел, че не са налице
предпоставки за приложение института на маловажния случай по реда на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя
мотивите на ВРС за липса на допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения, както и за правилно приложение на материалния закон от АНО.
Независимо от горното обаче,
настоящият състав намира за основателно възражението на касатора за допуснато
от въззивния съд съществено нарушение на съдобпроизводствените правила, макар и
различно от твърдяното такова, а именно: В мотивите на оспореното решение ВРС е
приел, че наложеното от АНО наказание /имуществена санкция от 2 000 лв./ е
съобразено с изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и следва да се потвърди в
посочения размер, а в диспозитива изменя имуществената санкция като я намалява
на 1 500 лв.
Налице е противоречие между
мотивите и диспозитива на решението, между фактическите и правни изводи на
съда, водещи до невъзможност да се установи действителната вола на същия
относно наложената санкция. Посоченото основание води от една страна до
нарушаване правото на защита на страните, а от друга - до невъзможност
настоящата инстанция да провери действителната воля на решаващия съд с оглед
преценка законосъобразността на оспорения акт.
С оглед изложеното, решението
следва да се отмени и предвид обстоятелството, че действителната воля на
въззивния съд не може да бъде установявана по пътя на тълкуването, делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с
указание за ново произнасяне по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1189/08.09.2022г., постановено
по АНД № 20223110202124. по описа на Районен съд – Варна за 2022г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Варна, съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.