О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1253/23.8.2022г.
гр. Пазарджик, 23.08.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Трети административен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети август, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 819 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на Б.Н.Л.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. У. *** против Заповед № 22-1818-000040
от 03.08.2022 г. на Началника на РУ - Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, за
налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС.
В жалбата е
направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед № 22-1818-000040 от 03.08.2022 г. на Началника на РУ - Пазарджик
при ОД на МВР гр. Пазарджик, на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди
се, че допуснатото по закон предварително изпълнение би могло да причини на
жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда.
С оглед на
това твърдение като доказателства по делото са представени: Етапна епикриза от
УБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, Удостоверение с изх. № 142/18.08.2022 г. от
УБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, Консултативен преглед на К. Л.от 18.08.2022 г.
от д-р А. – невролог при УМБАЛ „Пълмед“ гр. Пловдив и Амбулаторен лист № 22230D0275Е5 от 18.08.2022 г.
Искането по чл. 166, ал.
4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се
поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна
страна, за която наложената със забраната принудителна административна мярка
въздейства върху правната й сфера, поради което е допустимо.
Разгледано по
същество искането е основателно по следните съображения:
Предмет на
оспорване е Заповед № 22-1818-000040 от 03.08.2022 г. на Началника на РУ - Пазарджик
при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Б.Н.Л., ЕГН ********** *** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „***“ с рег. № **** за срок
от 6 (шест) месеца, както и са отнети СРМПС № ********* и две регистрационни
табели № РА3117ВХ.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за
прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда
основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с
оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на
чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ
искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените
посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси.
Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците
от тях е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното
изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже както настъпването на нови
обстоятелства, така и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него
вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или трудно
поправими.
Според
разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на
оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки,
предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК -
когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима
вреда.
В конкретния
случай в жалбата се развиват доводи за това, че жалбоподателят и съпругата му
имат редица здравословни проблеми, които налагат придвижването им в срока на
действие на наложената мярка, за прегледи, оперативно лечение и възстановителни
процедури, което им създава сериозен и непреодолим проблем. Посочено е, че за
05.10.2022 г. жалбоподателят има планирана очна операция в МБАЛ гр. Пловдив.
Ежемесечно се налага да посещава ортопедичен кабинет за поставяне на фасетни
блокади на гръбначния стълб. В искането е посочено, че два пъти в месеца
съпругата на жалбоподателя е наложително да се съпроводи до психиатричен
кабинет в гр. Пловдив за консултации и лечение, тъй като същата е с тежък
психиатричен проблем и невъзможност да се придвижва самостоятелно в обществения
и градски транспорт.
В мотивите на
жалбата е изложено, че семейният автомобил е единствената реална възможност за
придвижване до посочените медицински заведения, като без него е невъзможно
спешно придвижване и оказване на специализирана медицинска помощ.
Условие да
бъде спряно от съда предварителното изпълнение на акта е заложеният в закона
обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес, с интензитет
от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.
Целта на
допуснатото по силата на специалната норма предварително изпълнение е да защити
важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице
съразмерност между тях и интересите на адресата на акта. С оглед на това в
тежест на оспорващия е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би
могло да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.
166, ал. 2 от АПК.
В конкретния
случай съдът намира, че с представените по делото доказателства, жалбоподателят
е доказал възможността реално да претърпи значителни или труднопоправими вреди.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установят посочените по-горе
обстоятелства относно здравословното състояние на жалбоподателя и неговата
съпруга, от които може да се направи категоричен извод, че притежаваният от тях
семеен автомобил е единствената им възможност за задоволяване на техните
медицински потребности. Всичко това, подкрепено с представени по делото
доказателства, съдът намира, че е основание за спиране на предварителното
изпълнение на наложената ПАМ, предвид обстоятелството, че за жалбоподателя ще
се породи невъзможност да осигурява адекватна грижа за себе си и за членовете
на семейството му по отношение на транспортиране по медицински нужди. Както бе
казано по горе условие да бъде спряно от съда предварителното изпълнение на
акта е заложеният в закона обществен интерес да се противопостави засягането на
друг интерес, с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК. Вредите
следва да са индивидуализирани, в достатъчна степен вероятни и с оглед
извършване на преценка за значителността им, следва твърденията за настъпването
им да са подкрепени с доказателства. Според настоящия състав на съда, такова
засягане в случая е налице. Прекратяването на регистрацията на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, е мярка, която не би изпълнила предвидените в
закона цели. Освен това управлението на процесния лек автомобил може да бъде
извършвано и от друго лице, с оглед защита на интересите на семейството.
Следва да се отбележи също така, че съгласно Наредба №
I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /загл. изм. и доп. – ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. ДВ. бр. 20 от 2018 г./ и по
специално чл. 21 от същата - са уредени случаите, при които се допуска
възстановяване на прекратена регистрация, като в т. 7 /нова, ДВ, бр. 62/2017
година, в сила от 01.08.2017 година/ се сочи, че не се допуска възстановяване
на регистрацията на ПС, чиято регистрация е прекратена, до изтичане срока на
наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. И след
като административният орган сам е разписал правила, че няма да допусне
възстановяване регистрация на ПС, преди изтичане на срока на наложената
принудителна административна мярка - за жалбоподателя няма друг ред за защита,
освен да иска спиране на ПАМ, поради настъпването на значителни или трудно поправими
вреди.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че искането е
основателно. С оглед данните по делото, настоящият състав счита, че лишаването
от възможността жалбоподателят или членове на неговото семейство да използват
процесния лек автомобил по предназначение би му причинило значителна или
труднопоправима вреда по смисъла на закона. Предварителното изпълнение лишава
членовете на едно цяло семейство от възможност за осигуряване на медицински
грижи, за които са представени доказателства, че са спешни и наложителни с
оглед на здравословното им състояние.
По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се уважи.
Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - Трети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед №
22-1818-000040 от 03.08.2022 г. на Началника на РУ - Пазарджик при ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която на Б.Н.Л., ЕГН ********** *** е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „**** с рег. № ***за срок от 6 (шест) месеца, както и са отнети СРМПС
№ ********* и две регистрационни табели № ****, до приключване на съдебното производство по адм. дело №
819/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/