№ 22586
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110156608 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № ************ от ********, с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските.
В молбата са изложени съображения, че съдът неправилно е изчислил
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за предявените искове,
като е приложил Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в отменена нейна редакция. Ето защо, съобразно приложимата
редакция на Наредбата, минималният адвокатски хонорар бил в размер на 3153 лв.,
определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, като заплатеният такъв от 3000 лв. не следвало да
бъде намаляван.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на подадената молба. Поддържа се, че
съдът правилно е определил дължимото на ищцовата страна адвокатско
възнаграждение, като същото било определено и в съответствие с Решение от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
По молбата на ********, съдът намира следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са
присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се
обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл: Определение № 627/18.08.2014 г. по
ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. №
9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по разпределение
на отговорността за разноски в производството, настоящият съдебен състав намира, че
1
е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
В случая материалният интерес по делото е в размер на 31 293,88 лв., съобразно
цената на трите предявени осъдителни искове, а същите са предявени на 04.08.2023 г.
Същевременно, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, което
следва да се приложи с предимство пред вътрешното право, съдът не е обвързан от
размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и от чл. 7, ал. 2,
т. 4 от НМРАВ в редакцията му, обн. в ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г., предвид
обстоятелството, че същата, определяйки минимален размер на адвокатските
възнаграждение противоречи на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, респективно пряко нарушава
конкуренцията. Следователно, не са налице основания за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, доколкото при намаляване на претендирания от
ищцата адвокатски хонорар до сумата от 1000 лв., настоящият съдебен състав не е бил
обвързан от предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в
НМРАВ и същевременно при определянето му се е ръководил от обективни критерии,
като фактическа и правна сложност на делото, процесуална активност на страна, брой
проведени заседания, а също така и материалния интерес. В този смисъл съдът намира,
че не са налице факти и обстоятелства, които да водят до изменение на първоначалния
извод на съда за справедливия размер на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ************ от ********, с искане
за изменение на Решение № ********, постановено по гр. д. № 56608/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2