РЕШЕНИЕ
№88 21.03.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на двадесет и
седми февруари през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 12 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.В.Щ.,
ЕГН **********,***, против
Наказателно постановление № 18-0304-003620/12.12.2018г. на Началник Сектор към
ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Оспорва се извършването
на нарушението като се моли за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание
жалбата се поддържа.
За РУ- гр.Несебър,
редовно уведомени, представител не се явява.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Представеният по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 842308/27.10.2018 г. е
съставен за това, че на същата дата, около 13,40 часа, в гр. Обзор, по ул.
„Младежка”, с посока на движение към ул. „Славянска”, на кръстовището,
образувано от ул. „Младежка” и ул. „Странджа”, жалбоподателят управлявал
мотоциклет с рег.№ В....К, като при извършената проверка се констатирало, че не
притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. Административнонаказващият
орган, като взел предвид съставеният акт, счел, че деянието е извършено виновно
от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
Наказателното постановление
и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни
органи в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед
на Министъра на вътрешните работи.
Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателя, съобразно записаното в АУАН и в НП, се
изразява в това, че Щ. управлявал мотоциклет без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада въпросното МПС. Нито в акта
за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление обаче, е посочено към коя категория спада управляваното от
жалбоподателя МПС според наказващият орган, съответно коя е категорията, която
следва да притежава водача. Посочването на конкретната категория е съществен
елемент от състава на нарушението, като липсата и прави описанието недостатъчно
съобразно правилата на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това съставлява
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на жалбоподателя
да узнае срещу какви факти да се защитава.
Независимо от горното,
наказателното постановление е и материално незаконосъобразно, тъй като по
делото не се събраха доказателства, от които да се следва извода, че Щ. е
управлявал въпросния мотоциклет. В съдебно заседание бяха разпитани всички
лица, за които има данни за отношение към случая. Св. М. заяви, че на
27.10.2018 г. бил на работа като младши автоконтрольор, когато получил сигнал
за допуснато ПТП в гр. Обзор. Отивайки на място установил, че жалбоподателя бил
транспортиран до болница в гр. Варна, като единствено по данни на св. П. и Ф.
приел, че Щ. е управлявал мотоциклета. Такива показания даде и св. Арнуадов,
въпреки, че е посочен като очевидец в акта за установяване на административно
нарушение. Св. П. заяви, че не е бил очевидец на случилото се, а отивайки на
място е видял В.Щ., когото познава лично, на земята, като до него имало друг
човек- моторист според свидетеля, тъй като бил с кожени дрехи. Жалбоподателят
на няколко пъти губел съзнание, което провокирало св. П. да се обади на телефон
112. Едва след пристигането на линейката, на място дошли св. Ф.. Нито един от
свидетелите не даде показания в смисъл, че лично е възприел обстоятелството, че
Щ. е управлявал мотоциклета, още повече, че на място е имало и лице, оприличено
на моторист от св. П.. Предвид на това, че жалбоподателят отрича да е
управлявал мотоциклета и с оглед обстоятелството, че в тежест на наказващият
орган е да докаже по несъмнен начин, че именно Щ. е управлявал превозното
средство, съдът счита, че издаденото наказателно постановление не почива на
закона.
Съгласно чл.150 от Закона за движение по пътищата,
всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач.
Правоспособността, съгласно чл.150а от същия закон, се удостоверява с валидно
свидетелство за управление, съответстващо на категорията, към която спада
управляваното превозно средство. Един от елементите на състава на нарушението по чл.150а
от ЗДвП е факта на управление на превозното средство, което в случая не се
установи по категоричен начин, поради което жалбата се явява основателна, а
атакуваното постановление следва да бъде отменено на посочените по- горе
основания.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0304-003620/12.12.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от същия закон, на В.В.Щ., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: