№ 46
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Д. Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело №
20203110110607 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова претенция заявена от М. Г. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** срещу „Ориент 99 БГ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление **** с правно основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1543,75лева, подлежащо на
възстановяване авансово платено възнаграждение по прекратен договор за туристически
пакет № 34157 сключен между страните на 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на 28.02.2020г. е сключила с
ответника договор за организирано туристическо пътуване № 34157. Съгласно чл. 2
туристическият пакет включвал общи услуги изразяващи се в настаняване в три големи
хотелски стаи в хотел в гр. Алания, РТурция за шест възрастни и пет деца за периода 05-
12.09.2020г. Цената на туристическия пакет била 5414лева платима в срок до 21 работни дни
преди началото на туристическия пакет. За да се възползва от отстъпка за ранно записване
съгласно чл. 3, ищцата следвало в срок до 29.02.2020г. да внесе капаро в размер на 30% от
цената на туристическия пакет. На 02.03.2020г. наредила по банкова сметка на ответника
сума в размер на 1625лева с основание на превода- капаро по договор 34157. След
сключване на договора се твърди, че са настъпили непреодолими и извънредни
обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза
на пътници по см. на чл. 89, ал. 5 ЗТ. Като такива се сочат- обявената от СЗО световна
пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ,
ограничения във възможността за пътуване до редица държави, в т.ч. РТурция, въведената
информация на сайта на МВнР и класифициране на Турция с ниво на риск 4 и
предупреждение за преустановяване пътуванията, освен при крайна необходимост, забрана
наложена със заповед № РД-01-459/11.08.20г. на министъра на здравеопазването за влизане
на територията на страната на всички граждани в периода 11-31.08.2020г., с изключение на
българските граждани, които обаче се допускат при представяне на документ с отрицателен
резултат направен до 72часа преди влизането в страната. Поради тези обстоятелства, с
1
електронно съобщение от 04.08.20г. и предвид риска от заразяване с ковид 19, в случай на
предприемане на пътуването, поемането на който било неоправдано, ищцата отправила
изявление до ответника за прекратяване на договора и възстановяване на платената от нея
сума в размер на 1625лева. Допълнителен аргумент посочила и обстоятелството, че при
завръщане на територията на страната ще е необходимо извършване на допълнителни
разноски за медицински изследвания и/или за предвиждане на допълнителни 14дни
отсъствие от работно място, респ. училище за децата. В отговор на писмото, ответникът я
уверил, че липсват данни за непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се на територията на дестинацията или в близост до нея, като не били налице
пречки за изпълнение на договора. Според ответника приложение следвало да намери чл.5
от ОУ, съгласно който от заплатения депозит следвало да бъде удържана неустойка от 95%.
Даден й бил двудневен срок да го информира дали желае да се ползва от възможността за
смяна датата на пътуването. С електронно съобщение от 05.08.2020г. ищцата потвърдила
желанието си за прекратяване на договора и възстановяване на направеното от нея плащане.
Пътуването за 04.09.2020г. не било отменено от ответника. На 14.08.2020г. получила сумата
от 81,25лева с основание частично възстановена сума- „анулирана резервация Турция 2020“.
Счита, че остатъкът от 1543,75лева неоснователно и в нарушение на чл. 89, ал. 8 ЗТ не й е
бил възстановен, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. На първо
място искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се, че
договорът е бил сключен с ищцата, лично и в полза на още 11лица. Последните, доколкото
са предоставили лични данни за направата на резервацията, следвало да се приеме, че с
конклудентни действия са потвърдили уговореното с договора в тяхна полза. Затова ищцата
не разполагала с възможността да развали договора поради неизпълнение от страна на
ответника. Не оспорва: сключването на сочения договор с ищцата, че по него е получил
плащане на депозит от 1625лева, както и че е възстановил на ищцата сумата от 81,25лева,
след удържане на дължима неустойка. Потвърждава, че с договора ищцата е закупила
туристически пакет за себе си и още 11лица за дати 04- 12.09.2020г., дестинация Турция,
подписан при условията на „ранни записвания“. Част от договора са и приложенията под №
1- ОУ, № 2- стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с договори за
туристически пакети, когато е възможно използването на хиперлинкове, предоставен при
сключване на договора, № 3-уведомление за поверителност на личните данни и № 4-
предварителна информация предоставена на пътуващия преди сключване на договор за
туристически пакет или обвързване от всяка друга съответстваща оферта за туристически
пакет. ОУ са били предоставени, подписани и приети от ищцата без възражения. Съгласно
чл.5.4 и чл.5.5.1 ОУ при едностранно прекратяване на договора, потребителят губи 95% от
внесения депозит за резервации направени по тарифи ранни записвания, каквато е и
направената от ищцата. Посочва, че тази сума е била преведена на негов контрагент в
РТурция „Сонар тур“, който е извършил плащане към хотела за гарантиране направените
ранни резервации и цените на същите. След отправеното от ищцата едностранно изявление
за прекратяване на договора, на 24.08.20г. ответникът е анулирал резервацията, за което
турският му партньор е удържал неустойка в размер на 50% от дължимата сума. В случая,
удържаната неустойка за ответника е била в размер по- голям от внесения от ищцата
депозит, поради което и удържаната на нея неустойка по договора не покрива
действителните вреди на ответника. Извън това, приложение следвало да намери и чл.5.5.5
предвиждащ санкция в размер на направения депозит или 30% от стойността на договора,
поради желание за неговото прекратяване 30дни преди датата на пътуването. Оспорва да са
налице предпоставките на чл. 89, ал.5 ЗТ. Легалната дефиниция на „непреодолимо и
извънредно обстоятелство“ се съдържала в пар.1, т. 68д ЗТ, чл.3, т.12 Директива /ЕС/
205/2302, поради което и за да се приеме, че едно събитие е невъзможно за преодоляване или
2
избягване, то следва да е освен извън волята и възможностите на туроператора да
противодейства, но и да липсва разумен начин за неговото заобикаляне чрез негови средства
и познания. Счита, че причина за прекратяване на договора е субективната преценка и страх
на ищцата. Пътуването за 04.09.20г. не е било отменено и то е било изпълнено. Затова,
счита, че приложение следва да намери чл. 5 ОУ предвиждащ удържане на неустойка от 95%
от заплатения депозит от пътуващия. При липсващи забрана за пътуване, отворени граници,
свободни полети и работещи хотели, не е имало пречка туроператорът да изпълни договора
при стриктно спазване на противоепидемичните марки. Посочва, че хотелът, в който е
следвало да отседне ищцата предоставя услуга съобразена с осигуряване здравето и
безопасността на всички гости. Твърди, че е проявявал отговорно отношение към клиентите
си, предлагайки им различни варианти, за да не загубят част от платената цена, като
например смяна дата на пътуването. Счита, че в случая приложение следва да намери и
разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
поради което и падежът на задължението следва да се счита за ненастъпил. Периодът на
резервацията на ищцата не попадал в обхвата на извънредното положение, като от сайта на
МВнР ставало ясно, че считано от 11.06.2020г. турските власти са възстановили
преминаването през ГКПП с РБ без прилагане на ограничителни мерки. Счита, че
препоръките давани от МВнР относно рисковите за пътуване държави са препоръчителни и
нямат задължителен характер. Освен това, индексът за Турция не бил променян от повече от
година и половина, без да е бил актуализиран по повод пандемията. Посочва, че времевият
обхват на пътуването на ищцата не попада в този на заповедта на министъра на
здравеопазването с № РД-01-459/11.08.20г., която при това била отменена с последваща с №
РД-01-488/31.08.20г. Счита, че рискът от отмяна на ранна резервация е за сметка на
потребителя и всички субективни обстоятелства отнасящи се до тях, не дават основание за
разваляне на валидно сключения договор. Извън това, на ищцата е била предложена и
застраховка „отмяна на пътуване“ срещу допълнително заплащане, от която възможност се
сочи тя да не се е възползвала. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът в о.с.з. чрез процесуален представител с писмено становище оспорва
исковата молба и поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ.
Основателността му, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи
следните факти от фактическия състав на правото му, а именноналичие на валидно сключен
с ответника договор за туристически пакет № 34157 от 28.02.2020г.; изправността си по
договора, а именно че е платил капаро с цел ползване отстъпка за ранно записване от 30% от
цената; прекратяване на договора на соченото основание и осъществяване предпоставките за
това, а именно възникване след сключване на договора на твърдяните непреодолими и
извънредни обстоятелства, стоящи извън волята на страните- обявената от СЗО световна
пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ,
ограничения във възможността за пътуване в РТурция, класифициране на Турция с ниво на
риск 4 и предупреждение за преустановяване пътуванията до тази държава, забрана
наложена със заповед № РД-01-459/11.08.20г. на министъра на здравеопазването за влизане
3
на територията на страната на всички граждани в периода 11-31.08.2020г., и засягащи
значително изпълнението на туристическия пакет чрез отправяне на писмено изявление и
получаването му от ответника. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на
ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения
по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последиции в частност твърденията
си, че е изправна страна по договора; основание за задържане на сумата, поради наличие
предпоставките на чл.5.4 и чл.5.5.1, чл.5.5.5 ОУ, както и основания отлагащи падежа на
задължението за възстановяване на сумата.
Нормата на чл. 89, ал.6 вр. ал. 5 ЗТ регламентира правото на пътуващия да прекрати
договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на
туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението
на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, при които случаи
пътуващият има право и на пълно възстановяване на всички направени плащания за
туристическия пакет, без и на допълнително обезщетение.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството, доколкото ищцата
заявява чужди права като страна по договор в полза на трети лица, съдът приема за
неоснователни. Налице са надлежни твърдения, че ищцата е страна по сключен от нея
договор за организирано пътуване на нея и още изрично изброени в него физически лица,
които обосновават процесуалната й легитимация. Възможността й да прекрати договора и за
тях, касае въпрос по съществото на спора, отговор на който съдът дължи с решението си. На
първо място, съдът приема, че няма основание да се приеме, че договорът е такъв в полза на
трето лице. По правило страни по такъв договор са обещателят и уговарящият, т.е третото
лице не е страна по него, но въпреки това договорът поражда права за него. Изключено е с
този договор третото лице да поеме и задължения. Процесният договор за организирано
туристическо пътуване касае ползване на туристическа услуга от ищцата и още други лица,
което обаче е свързано с възникване на конкретни права, но и задължения за всички
потребители на услугата, в т.ч. и плащане на дължимата за нея цена. Ако и това да не бъде
споделено, следва да се посочи, че няма данни за приемане на уговорката от третите лица,
като за такова приемане не може да се приемат действията им по предоставяне на личните
им данни. Действията на ищцата по сключване на договора за себе си, но и за други лица,
следва да се разглежда на плоскостта на упълномощаването, при което действайки от чуждо
име, т.е от името на изрично посочените лица последиците са настъпили директно в
патримониума на представляваните лица. На действия извършени без представителна власт
може да се позовава само мнимо представляваният, но не и трети лица, вкл. по арг. от т.2 на
ТР 4/2015г. на ОСГТК на ВКС . Затова, следва да се приеме, че ищцата е имала право да
прекрати договора с ответника изцяло.
Между страните е нямало спор по следните факти: че са сключили помежду си
договор за туристически пакет № 34157 от 28.02.2020г.; че по договора ищцата е платила по
банков път на ответника капаро в размер на 1625лева; че на 14.08.2020г. ответникът е
възстановил сумата от 81,25лева с основание- частично възстановена сума- анулирана
резервация Турция 2020г.; че на 04.08.2020г. ищцата е отправила изявление за прекратяване
на договора по чл. 89, ал. 5 ЗТ.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 28.02.2020г. между ищцата, лично за себе си и в полза на още 11физически лица,
от една страна и ответника, от друга е бил сключен договор за организирано туристическо
пътуване № 34157. В чл. 1 е уговорен следния маршрут на пътуването: 04.09.2020г. дата на
4
отпътуване с автобус, 05.09.2020г. настаняване в хотел в Алания, Анталия и дата на
отпътуване 12.09.2020г. Дължимата цена е 5414лева съгл. чл.8, платима в срок до 21 работни
дни до началото на туристическото пътуване, която цена съгласно чл. 6 е валидна до
29.02.2020г. в случай на внасяне на депозит от 30%. Съгласно чл. 16 неразделна част от
договора са и приложенията към него под № 1- стандартен формуляр за предоставяне на
информация във връзка с договори за туристически пакети, когато е възможно използването
на хиперлинкове, № 2- стандартен формуляр за предоставяне на информация във връзка с
договори за туристически пакети, в случаи различни от тези включени в приложение № 1, №
3- уведомление за поверителност на личните данни, № 4- предварителна информация
предоставяна на пътуващия преди сключване на договор за туристически пакет или
обвързване от всяка друга съответстваща оферта за туристически пакет, съгл. чл.82, ал.1, т.
1- 9 ЗТ и декларация на потребителя за ползване на услуга застраховка „помощ при
пътуване и медицински разноски“. На 02.03.2020г. ищцата е извършила плащане на капаро
по договора в размер на 1625лева. В чл. 5 ОУ са регламентирани хипотези на дължимост от
страна на потребителя на неустойки, ако реши да анулира потвърдена резервация по
причини независещи от туроператора и при отказ от пътуване по причини, които не са по
вина на туроператора, като за резервации направени по тарифи ранни записвания губи 95%
от внесеният депозит. На 04.08.2020г. ищцата е отправила до ответника по ел.поща
изявление за прекратяване на сключения договор, поради извънредните обстоятелства
настъпили в периода от датата на сключването му до датата, на която започва да тече,
предизвикани от пандемията ковид 19 в световен мащаб и искане за възстановяване на
платената до момента сума от 1625лева. В отговор на това, ответникът е възразил да са
налице непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението
на туристическия пакет, поради което и не били налице пречки по изпълнение на договора.
Уведомена е, че пътуването за 04.09.2020г. не е отменено и при прекратяване на договора,
приложение следва да намери чл.5 ОУ, като от заплатения депозит бъде удържана сума от
95%. Предоставена е възможност за смяна датата на пътуването съобразно условията на
договора, за което на потребителя е предоставен срок от два дни за становище. В отговор, на
05.08.2020г. ищцата е потвърдила желанието си за прекратяване на договора и
възстановяване на платеното капаро от 1625лева, за което е посочила банкова сметка. На
14.08.2020г. ответникът е наредил по посочената от ищцата банкова сметка сумата от
81,25лева с основание- анулирана резервация Турция 2020.
При така безспорно установените факти по делото, спорът между страните е изцяло
правен и се свежда до това дали в казуса е налице хипотеза на прекратяване на договора по
реда на чл. 89, ал.5 вр. ал. 6 ЗТ или по реда на чл. 89, ал. 1- 4 ЗТ.
Прекратяването на договора по реда на чл. 89, ал. 5 вр. ал.6 ЗТ изисква установява
наличието на действащ договор, незапочнало изпълнение на туристическия пакет, наличие
на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Затова на изследване се
поставя въпросът относно съдържанието на понятието „непреодолими и извънредни
обстоятелства“, с което борави законът. Тази норма дефакто транспонира разпоредба на чл.
12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015г. относно пакетните туристически
пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент № 2006/2004 и
директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета,
което обосновава приложимост на постановките й. В пар. 31 от Преамбюла на посочената
Директива е разписано, че пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за
пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от
непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да включва например война,
5
други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за
човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни
бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за
пакетно туристическо пътуване. Изброяването е примерно, но с оглед на конкретно
сочените обстоятелства, няма съмнение, че като извънредни и непреодолими обстоятелства
могат да се квалифицират именно случаи на наличие на сериозна болест на мястото на
пътуване, поставящо в риск човешкото здраве. Това поставя въпроса дали такъв риск в
дестинацията на пътуването е бил наличен към 04.08.2020г., когато ищцата е отправила
изявлението си за прекратяване на договора.
Публично и общоизвестни са обстоятелствата, че още в началото на м.02.2020г. СЗО
публикува Стратегически план за подготвеност и реакция относно ковид 19, който има за
цел да се спре по- нататъшното предаване на вируса в Китай и други страни и да се смекчи
въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив за
мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна координация и подкрепа
за операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и реакция и ускоряване
на приоритетните научни изследвания и иновации. Т.е още през февруари 2020г. в световен
план е прието, че ковид-19 е потенциална заплаха от извънреден характер за здравето на
хората и че има "сериозна опасност коронавирусът от 2019г. да се разпространи и в други
страни по света" и да прерасне в пандемия, каквато официално е била обявена от СЗО на
11.03.2020г. Установява се и в публикации на дирекция "Ситуационен център" към
Министерството на външните работи, че по повод разпространението на ковид 19, следната
информация: от 19 март Турция е затворила напълно своите граници за влизане в страната за
чужди граждани, без значение националността им, с изключение на тежкотоварния трафик.
/https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24882/; От 24 март е въведена забрана за влизане на
чужденци на летище Истанбул, като кацналите на летището чуждестранни граждани
/включително българи/ не се допускат на територията на Турция, като престоят им се
ограничава в рамките на транзитна зона /https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24954; считано
от 00:00ч. на 26 март временно и по изключение се допуска преминаването на пешеходци
през ГКПП Капъкуле (Капитан Андреево). На този етап единствен вариант за завръщане на
български граждани, намиращи се в Турция, е със собствен автомобил - през ГКПП Капитан
Андреево, Лесово и Малко Търново, и пеша- през ГКПП Малко Търново
https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24966; считано от 17 май 2020г., със заповед на
областния управител на Област Къркларели, Турция, се забранява преминаването в двете
посоки през ГКПП „Дерекьой“ /Малко Търново/ на пешеходци. Със същата заповед се
потвърждава и прилагането на 14-дневна карантина по отношение на влизащите през ГКПП
„Дерекьой“ турски граждани и граждани на България, Гърция и на трети страни, които имат
разрешено пребиваване на територията на Турция.
По този начин към днешна дата преминаването през всички турски ГКПП между България и
Турция: ГКПП „Капъкуле“ /„Капитан Андреево“/, ГКПП „Хамзабейли“ /„Лесово“/, ГКПП
„Дерекьой” /„Малко Търново“/ може да се осъществява само с моторно превозно средство.
https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/25358; считано от 21 май 2020 година, отново е
разрешено преминаването на пешеходци през ГКПП „Дерекьой“. Забраната остава валидна
за другите два пункта с Турция, ГКПП „Капъкуле“ /Капитан Андреево/ и ГКПП
„Хамзабейли“ /Лесово/, където преминаването може да се осъществява единствено с
моторно превозно средство. Със същото решение, Комисията по опазване на общественото
здраве в Къркларели заменя 14-дневната карантина в обособените за целта места на
влизащите през ГКПП „Дерекьой“ в Турция граждани, с 14-дневна домашна изолация.
https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/25400; Считано от 11 юни 2020г. турските власти
възстановяват преминаването през граничните си контролно-пропускателни пунктове с Р.
България – „Капъкуле“, „Хамзабейли“ и „Дерекьой“ за български и чужди граждани, без
6
прилагането на ограничителни мерки във връзка с разпространението на корона- вируса.
При основателни съмнения относно здравословното състояние на пътуващите, се предвижда
да бъдат извършени безплатни тестове за наличие на вируса Covid-19 на пунктовете. Следва
да се има предвид, че при завръщане в Р. България, след посещение в Р. Турция, българските
граждани ще бъдат поставяни под 14-дневна карантина, съгласно действащите към момента
противоепидемични мерки в нашата страна https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/25601. На
страницата на МВнР е отразено предупреждение за преустановяване на пътуванията за
РТурция в цялата страна, освен при крайна необходимост. Така посочената информация,
води на извод, че към м.03.2020г. е започнало бързо разпространение на заболяване, което е
заплашвало да се превърне в "пандемия", като е препоръчано пътуването към РТурция да се
извършва само при крайна нужда. Ситуацията от този момент е започнала да се развивала
изключително бързо и непредвидимо. В периода от 13.03 до датата на отпътуване и
прибиране на планираното туристически пътуване са били въвеждани с множество заповеди
на министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, свързани с ограничаване свободното придвижване на населението,
водения обществения живот, здравеопазване и всички сфери на живот. Предприеманите
мерки от държавите, както РБългария, така и РТурция са променяни интензивно.
Възможността от заразяване с несъмнено обявеното за опасно за населението заболяване при
евентуално предприето пътуване е била реална, не изцяло субективна. Безспорно
изброените обстоятелства по налагане рестриктивни мерки в световен мащаб са засегнали
значително изпълнението на туристическия пакет. Предвид ежедневно менящата се
обстановка, поставянето под карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за
провеждане на мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване
на дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на заразени и пр.,
са породили неяснота и съмнения за това, че в периода 05.09.2020г. – 12.09.2020г. ще може
да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване, и нормална почивка на
туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения, така както е било планувано
осъществяването й към датата на сключване на договора. Още повече, че така създавалата се
ситуация в световен мащаб не е била преминала към датата, на която е следвало да се
осъществи пътуването и почивката, и тя всъщност е налична и понастоящем. От значение са
и призивите на компетентните органи в Министерството на външните работи, вкл. предвид
пандемията да се пътува само "при крайна необходимост", каквато безспорно не е
организираното туристическо пътуване.
В заключение, съдът приема, че към 04.08.2020г. са били налице предпоставките на
чл. 89, ал. 5 ЗТ и ищцата е имала право да прекрати договора на това основание. В тази
ситуация и на основание чл. 89, ал. 6 и ал. 8 ЗТ пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на
допълнително обезщетение. В случая, ищцата е платила сумата от 1625лева, от която следва
да се приспадне върната от ответника сума от 81,25лева, т.е подлежаща на връщане
остатъчна сума е 1543,75лева. Без значение с оглед основанието за прекратяване на договора
е соченото от ответника, че е направил разходи, платил е неустойки, защото чл. 89, ал.6 ЗТ
предвижда връщане на всички плащания извършени от потребителя, без да държи сметка
какви плащания е направил туроператорът към други лица.
На следващо място, към настоящия случай не намира приложение хипотезата на чл.
25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положоние, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Разпоредбата предвижда,
че туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо
пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020г. поради разпространението на
COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума, а ако пътуващият
не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител,
7
между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от
датата на отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от
негово име. Т.е основната предпоставка за приложението на този текст е отмяна на
пътуването поради разпространението на COVID-19. В случая твърденията на ответника са
били, че пътуването не е отменено и се е осъществило. Ирелевантно е и соченото, че на
ищцата е предположено сключване на застраховка „отмяна на пътуване“, доколкото това
касае упражняване на право, което няма отношение към основанието, на което договорът е
бил прекратен.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 28.08.2020г., така както е
поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендира се адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл.
38 ЗАдв и за платена ДТ. Формираната съдебна практика обаче приема, че в хипотезата на
чл. 38 ЗАдв, съдът определя размера на адв. възнаграждение, което следва да се присъди в
полза на адвоката предоставил безплатната правна помощ. При всички положения и при
липса на оспорване предпоставките за предоставяне на такава, съдът е обвързан от
посоченото от страните основание за оказване на безплатна правна помощ. Договарянето
обаче, че е предоставена безплатна правна помощ следва да е несъмнено установено по
делото, т.е да има доказателства за насрещно съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка в този смисъл, доколкото то не може да се презюмира. В този
смисъл, по делото не са налице данни за уговорена безплатна правна помощ. На л. 6 е
налично адв. пълномощно за учреден мандат към адв. Господинов, но липсва уговорка
относно дължимото възнаграждение за предоставената правна помощ, респ. тя да е оказана
при условията на чл. 38 ЗАдв. Така, че обоснован извод, че между страните е уговорена
безплатна правна помощ не може да се изведе. Затова и в полза на ищцата не се следват
разноски за адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. Следва да се присъдят само
такива за дължимо платена държавна такса от 61,75лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ориент 99 БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата
от 1543,75лева, подлежащо на възстановяване авансово платено възнаграждение по
прекратен договор за туристически пакет № 34157 сключен между страните на 28.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 28.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1,
пр. 3 вр. чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ.
ОСЪЖДА „Ориент 99 БГ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата
от 61,75лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9