Р Е Ш Е Н И Е
№ 201 /11.3.2021г..
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 48, по описа на
съда за 2021 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на А.К.М., ЕГН **********
с адрес: ***, против Заповед № 20-1006-000812/09.12.2020 г. на началник група,
сектор „Пътна полиция“Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се представят доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адвокат Д., който поддържа жалбата и представя подборна
писмена защита.
Ответникът – началник група, сектор „Пътна
полиция“Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, представя писмено становище за
неоснователност на жалбата.
От административната преписка се установява, че за
извършени нарушения на ЗДвП на А.К.М. са били издадени наказателни
постановления, последните четири от които са влезли в сила както следва:
1. С НП № 19-1818-000177/25.06.2019 г., са отнети 6
контролни точки, влязло е в сила на 15.10.2019 г.
2. С НП №19-0340-001659/01.11.2019 г., са отнети 6
контролни точки, влязло е в сила на 27.11.2019 г.
3. С НП №20-1006-000977/01.04.2020 г., са отнети 6
контролни точки, влязло е в сила на 29.04.2020 г.
4. С НП №20-1006-002917/07.10.2020 г., са отнети 6
контролни точки, влязло е в сила на 04.12.2020 г. В заповедта погрешно е
посочено 04.12.2019г.
Съгласно удостоверение Удостоверение № 19911, издадено
на 01.12.2020г.(л. 51)са посочени НП, с които са отнети контролни точки. Такива
се установяват НП № 18-0340-001425/10.09.2018г., влязло в сила на 05.10.2018г.,
с отнети 6 контролни точки; НП № 18-1006-00333/09.10.2018г., влязло в сила на
22.05.2019г., с отнети 6 контролни точки; НП № 19-1006-001249/11.04.2019г.,
влязло в сила на 22.05.2019г., с отнети 6 контролни точки; НП № 19-1818-000177/25.06.2019г., влязло в сила на 15.10.2019г.,
с отнети 6 контролни точки; НП № 19-0340-001659/01.11.2019г., влязло в сила на 27.11.2019г.,
с отнети 6 контролни точки; НП №20-1006-000977/01.04.2020 г., влязло е в сила
на 29.04.2020 г. с отнети 6 контролни точки;
От Удостоверение № 19911, издадено на 01.12.2020г.(л.
51) се установява, че А.К.М. се води на отчет в ОДМВР - Пазарджик, на същия е
издадено СУМПС № ********* на 30.11.2011 г. със срок на валидност до 30.11.2021
г. ; Отнети са му 35 контролни точки, към датата на последното наказателно
постановление остават 4 контролни точки, описани са всички актовете на
жалбоподателя /актове, фишове, ЗППАМ, наказателни постановления, съответно
отнети контролни точки/.
Ръководителят на „Автомобилна школа-5“ООД е изпратил
уведомително писмо до началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик с вх. №
100600 от 04.12.2020г., че ще се проведе
курс за допълнително обучение на курсиста А.К.М.. На А.М. е издадено
Удостоверение за преминато допълнително обучение регистрационен №
12/05.12.2020г., затова, че успешно на 05.12.2020г. е завършил курс за
допълнително обучение, съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Същото следва да му
послужи пред МВР за възстановяване на 1/3 от предвидените точки, съгласно чл.
158, ал. 1 от ЗДвП. Проведеното допълнително обучение е удостоверено с Протокол
№ 9/05.12.2020г., съгласно който на 05.12.2020г. в учебна фирма „Автомобилна
школа-5“ООД, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“ № 26, с лектор инж.
Венелин Димитров Тодоров се е обучил А.К.М..
Съгласно справка картон на водач А.К.М., той е с
отнет/иззет СУМПС; статус невалиден; Контролен талон невалиден; контролни точки
0. По данни от преписката е видно, че А.М. ***, сектор „Пътна полиция“Пазарджик
Декларация с вх.№ 340000-7983/21.12.2020г., че е СУМПС и контролен талон са
откраднати/изгубени на 16.12.2020г.
Съгласно Протокол за доброволно предаване, на
04.01.2021г. в гр. Септември на служител на РУ Септември доброволно е предаден
от А.М. СУМПС № *********, без контролен талон.
За удостоверяване на компетентността да издаде
оспорения административен акт, ответникът представя заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик и Заповед №
8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи.
Предвид така установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на
чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспорения административен акт е връчен на
жалбоподателя на 18.12.2020 г. Жалбата е депозирана на 30.12.2020 г. в срока по
чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на делото е индивидуален административен акт -
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Със т.1 от Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи е определено Областните дирекции на МВР да
осъществяват контрол по ЗДвП. Съгласно Заповед 312з-74/18.01.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Пазарджик е предоставено право на началниците на групи
в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пазарджик да прилагат ПАМ по
чл. 171, т.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. С оглед изложеното
следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото
законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Оспорения административен акт е в писмена форма,
изложените са фактически и правни основания за издаването му, следва, че е със
съдържание съобразно чл.59, ал.2 т.1-8 от АПК. При издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Описаните четири броя наказателни постановления в
оспорената заповед са отнети съответно посочен брой контролни точки и са влезли
в сила. Последното издадено НП е НП № 20-1006-002917/07.10.2020г., с което се
отнемат 6 контролни точки. В текста на НП е посочено, че към 07.10.2020г. на
водача остават 4 контролни точки. НП е получено в препис от М. на 26.11.2020г.
Не е обжалвано и е влязло в сила на 04.12.2020г. С влизането му в сила се
отнемат 6 контролни точки, от така посочените налични към 07.10.2020г. 4
контролни точки.
Във всяко едно от описаните в заповедта четири
наказателни постановления е посочено колко контролни точки има водачът А.К.М.
към датата на издаване на НП. Отделно от това в издаденото Удостоверение №
19911, издадено на 01.12.2020г.(л. 51), както и справка за нарушител водач са
посочени всички НП, с дата на влизане в сила и отнети контролни точки. Така по
делото се установява, че към момента на последното издадено НП жалбоподателят е
имал 4 контролни точки, които след влизане в сила на НП са отнети. Възраженията
на оспорващия, че не е ясно какви точки и колко са отнети не са основателни.
Изцяло представените по делото доказателства от страна на ответника сочат, че
водачът М. към датата на издадено НП № 20-1006-002917/07.10.2020г. е с 4
контролни точки. В случай не е приложима хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно който броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки.
Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП /Водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи/.
Съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им..., в сила от 04.02.2013г., максималният размер на контролните точки за
отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 - чл.2 ал.1.
Спорен и релевантен по делото въпрос между страните е
дали към момента на допълнителното обучение 05.12.2020г. водачът и настоящ
жалбоподател е имал 4 контролни точки и съответно е възстановил част от
контролните точки. Или към 05.12.2020г., когато се е провело допълнителното обучение,
той вече не е притежавал контролни точки, поради което не е могъл да възстанови
такива и съответно следва да върне свидетелството за управление, което не е
сторено и е издадена процесната заповед.
Разпоредбата на чл. 158, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството
се възстановява:1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) чрез
частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със
съответните платежни документи; 2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) служебно, до
максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е
влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки. Съгласно чл.158, ал.2 от ЗДвП, броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до
първоначалния максимален размер.
Граматическото и логическото тълкуване на нормите на
чл.158 с чл.157 от ЗДвП води до извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния им размер, съгласно
чл.158, ал.2 от ЗДвП, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им
лимит, по аргумент на чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП. В последната
хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да
стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП с полагане на изпит за
придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на
частично отнети контролни точки.
При направен анализ налице ли е в случая частично
възстановяване на точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, Съдът установява,
че НП № 20-1006-002917/07.10.2020г., с което се отнемат 6 контролни точки, не е
обжалвано и е влязло в сила на 04.12.2020г. С влизането му в сила се отнемат 6
контролни точки, от така посочените налични към 07.10.2020г. 4 контролни точки.
Тоест към дата 03.12.2020г. жалбоподателят има 4 контролни точки, с влизане в
сила на НП на 4.12.2020г. жалбоподателят няма контролни точки, тъй като с
влизането му в сила същите се отнемат. Действително с Удостоверение № 19911,
издадено на 01.12.2020г./л. 51/ се установява, че на А.К.М. остават 4 контролни
точки, но датата на удостоверяване на наличните контролни точки е било
01.12.2020г. Възстановяването на контролни точки е било възможно само до дата
03.12.2020г. След нея от дата 04.12.2020г. влиза в сила НП от 07.10.2020г.
Настъпилият юридически факт на влизане в сила на НП № 20-1006-002917/07.10.2020г. не е отразено в удостоверението, тъй като към датата на издаването му същото не е влязло в сила и не е породило своите правни последици относно контролните точки. След влизането му в сила на 04.12.2020г. отнемането на контролните точки от А.М. става автоматично, със самото влизане в сила на съответното НП. Така към датата на провеждане на обучението на 05.12.2020г. курсистът М. не е имал налични контролни точки, за да е приложимо възстановяване на контролни точки по някое от процесните НП по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП. Данните по протокола от 05.12.2020г. на автошколата установява пред съда и пред административния орган, че жалбоподателят се е явил на регламентираното от закона допълнително обучение, но поради настъпилия юридически факт на отнемане по силата на закона и на последните 4 налични контролни точки на 04.12.2020г. за жалбоподателя М., не са били налице материалните предпоставки за възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно е прието от административния орган, че е налице основание за постановяване на оспорената принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДП.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП
юридически факт е фактът на отнемане на всички контролни точки на водача, който
в случая е проявен на 04.12.2020г. и надлежно доказан, поради което спрямо
водача е настъпил и законоустановеният резултат - загуба на правоспособност, до
изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването й. Органът е
посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват
основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна
уредба. Заповедта се явява съобразена и с целта на закона, като не ограничава
правата на адресата в степен над необходимото. Издадената заповед е в
съответствие с чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че така издадената
заповед, е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което
жалбата на А.М. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд- Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
против Заповед № 20-1006-000812/09.12.2020 г. на началник група, сектор „Пътна
полиция“Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/