№ 128
гр. София, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Ю.С. от САК с адрес за призоваване
в град София , ул.”20-ти Април” № 27 и тел.№ ********** – упълномощен
защитник на лишения от свобода С. С. Г..
Жалбата е постъпила в Софийски градски съд на 24.01.2022 год. Депозирана е
срещу определение от 19.01.2022г. на СГС, постановено по НЧД № 55 по описа за
2022 год. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от
свобода за срок от 6 години, определено по НЧД № 735/2020 година по описа на
Районен съд - Петрич на лишения от свобода С. С. Г..
От изложеното следва, че 7 дневния срок за атакуване на определението по
чл.440, ал.2 НПК не е бил изтекъл, жалбата е депозирана от упълномощения
защитник на осъден който е поискал да бъде условно предсрочно освободен.
Осъденият и неговият защитник имат право да атакуват определението от
което не са доволни пред по-горна съдебна инстанция. Поради изложеното
следва да се приеме, че жалбата е била подадена в срок и е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество на
направеното искане.
Жалбата има следното кратко съдържание:
Първоинстанционният съд е отказал да уважи молбата с мотиви, които
не се сочат в закона. Софийски градски съд не се е мотивирал защо осъдения
не отговаря на изискванията на закона. В определението на съда се обсъжда
доклад на затворническата администрация, който е тенденциозен и
заинтересован. Без да е налице дори и една негативна характеристична данна
за осъдения съдът е отказал улвното предсрочно освобождане неправилно.
Липсват каквито и да е мотиви за отрицателното становище към условното
предсрочно освобождаване на лишения от свобода. Въпреки находящите се в
1
затворническото досие данни сочещи за ниски стойности от рискове към
обществото, от рецидив, към персонал и към другите лишени от свобода.
Твърди се, че СГС се позовал на незаконни и нелогични факти за отказа си,
предвид изискването за някакво „затвърждаване” на поправянето на лишения
от свобода, каквото законът не предвижда. Посочена в жалбата е т. 10 на
Резолюция №76(2) на Комитета на министрите към Съвета на Европа където е
указано, че „условно предсрочно освобождаване се дава веднага щом се
появи благоприятна прогноза, генералната превенция не следва да оправдава
отказ за условно предсрочно освобождаване”. Цитирана е и Постановление
№7 от 27.06.1975г. на пленума на ВС, изм. с пост.№7 от 06.07.1987г. в места
където е указано, че „следва да се оценява възпитателното значение на
условно предсрочното освобождаване и то своевременно да се постановява по
отношение на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за
поправянето си”, както че „за поправянето на осъдения следва да се съди по
отношението му към труда и това дали го счита за свое морално задължение”,
така също и , че „за осъдени за първи път лице е достатъчно да е налице
започнал корекционен процес” , за да се счита изпълнен критерия за условно
предсрочно освобождаване.
Предвид изложеното се иска отмяна на определението на СГС и
уважаване молбата на С. С. Г. за условно предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на Софийският апелативен съд , като се
запозна с материалите по делото намери следното:
В производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от НПК
състав на Софийски градски съд като е съобразил дали са налице
предвидените закона предпоставки е намирал, че формалната предпоставка
по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, която изисква осъденото лице да е изтърпяло най-
малко ½ от определеното му наказание лишаване от свобода е налице, тъй
като към датата на разглеждане на делото пред първата инстанция 5 години и
19 дни от наложеното му с присъдата на РС град Петрич наказание в размер
на 6 години лишаване от свобода с остатък , към 3.12.2021 година от 11
месеца и 11 дни.
При преценка дали е налице другата изискуема предпоставка - по време
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне с оглед на предвидените по чл. 439а от
НПК обстоятелства първият съд се е обосновал върху наличните по
затворническото досие данни за поведението на осъдения в мястото за
изтърпяване на наказанието, участието му в съответните активности, трудова
ангажираност, образование, наличието на отрицателни прояви съобразно
установения режим в мястото където се изтърпява наказанието, наличието на
наложени наказания и всички други обстоятелства в този аспект.
По отношение на осъдения С. С. Г. е установено, че от момента, в който
е започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”
до датата на разглеждане на делото пред СГС той е бил наказван 6 пъти по
реда на ЗИНЗС за различни дисциплинарни нарушения. Тези наказания,
наложени до 27.08.2021 година сочат, че е налице трайна склонност към
2
поведение, несъвместимо с установения режим и правилата за поведение в
затвора. Прието е , че съществува проблем в посока поправянето на осъдения.
В последната година се наблюдава известна тенденция към коригиране на
това поведение която произтича от обстоятелствата, че наложеното му пето
поред дисциплинарно наказание е заличено със заповед от 14.05.2021 година,
като през 2021 година му е наложено само едно наказание на 27.08.2021
година, за разлика от предходните години. Например, през 2020 година
осъденият е бил наказван трикратно. Освен това осъденият полага усилия за
завършване на своето образование - през 2021 година е завършил 5-ти клас и е
продължил през следващата 2021-2022 учебна година обучението си в 6-ти
клас в училището към затвора в град ***. Осъденото лице е работил като
чистач през 2020 г., а впоследствие - през 2021 година е преназначен на
същата длъжност. В този смисъл, несъмнено може да бъде направен извод, че
се наблюдава една тенденция при осъдения към подобряване на неговото
поведение. Тези индиции за поправяне и превъзпитание към настоящия
момент са прецени като недостатъчни. Видно е, че след получаването на
награда, изразяваща се в заличаване на предишно наказание, , осъденият е
бил отново наказан за дисциплинарно нарушение през август 2021 година.
Поради тази причина изводът на първата инстанция ,че тенденция за
поправяне, не само не е достатъчно интензивна, но се явява и неустойчива
следва два да бъде приет като правилен и обоснован.
Не могат да бъдат споделени вижданията на защитата , че доклад на
затворническата администрация, който е тенденциозен и заинтересован.
Първоинстанционният съд се е отнесъл кпитично към тези сокументи но
правилно е приел, че съответния инспектор изготвил доклада е на практика
лицето, което пряко работи с лишения от свобода и има най-силно
впечатление от чисто обективни прояви на осъдения но и от субективното му
отношение към наложеното наказание. Стъпвайки върху това, че е направена
оценка на риска от рецидив, която завишава стойностите, валидни назад във
времето, предвид отчетените агресивни прояви на осъдения при престоя му в
затвора.
Неоснователен е доводът на защитата , че рискът от рецидив на
жалбоподателя не е висок, предвид посоченият от затворническата
администрация такъв в размер на 74 точки който следва да се оцени от
среден към висок.
Въз основа на тези обстоятелства, направените оценки за сериозни
вреди за в бъдеще, както по отношение на затворническия персонал, така и по
отношение на другите лишени от свобода лица следва да се приемат за
обективни, като тези обстоятелства не дават основание да бъде прието, че
осъденото лице демонстрира трайна и устойчива тенденция за поправяне.
При така установената фактическа обстановка, Софийският съд
правилно е приел, че по отношение на осъдения не са налице едновременно
двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70 ал.1 НК за условното
му предсрочно освобождаване
Ето защо възраженията на осъдения в писмената му жалба не следва да
3
се възприемат като основателни, поради което определението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският
апелативен съд, трети наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА 12.01.2022 по НЧД № 55 по описа за 2022 година се е
произнесъл по молбата на осъдения С. С. Г. - роден на *** година в гр. ***,
българин, български гражданин, осъждан, начално образование, ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието лишаване от свобода за срок от 6 години, определено по ЧНД
№ 735/2020 година по описа на РС-Петрич
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4