РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Перник, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500393 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 632/06.02.2023 г. от П. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Б., срещу Решение № 6/11.01.2023 г. по
гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , в частта, с която е признато за установено по
предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********,
съществуването на вземането по заповедно производство ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на
РС-Радомир, представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № *** в размер на 1991,01 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие между мотивите и диспозитива. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд е приел, че уговореният ГЛП в размер на 41,17 % надвишава
трикратния размер на законната лихва за периода на договора, поради което в съответствие с
чл. 26, ал. 4 ЗЗД трябва да се приеме, че се дължи лихва в размер на 10%. В съответствие с
ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел, че размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на договора за кредит следва да се
определи в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и
законна лихва от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва не следва да се уважава. Въпреки
изложените мотиви и изводът, че приложение намира кратката тригодипна давност,
неправилно съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1991,01
1
лв. – договорна възнаградителна лихва. По изложените съображения се моли Решение №
6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир да бъде отменено в
обжалваната част и за присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 263 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като съдебната практика,
приемаща, че възнаградителна лихва надхвърляща трикратния размер на законната лихва,
когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено – двукратния, е
преосмислена с последващите изменения на ЗПК като в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено
ограничение за максималния размер на ГЛП, който не може да е по-висок от петкратния
размер на законната лихва, като клаузи, надвишаващи тези размери, се считат нищожни.
Сочи, че договорът е съобразен с посочената императивна уредба, поради което клаузата за
възнаградителна лихва не е нищожна. Навежда доводи, че приложима към вземанията,
произтичащи от договор за кредит, е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена
от датата на крайния срок на договора, а не тригодишната давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Постъпила и въззивна жалба с вх. № 690/08.02.2023 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД срещу Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н.,
ЕГН **********, иск за сумата над 162,10 лв. до 2559,43 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до плащането. В жалбата се твърди, че с решението е отхвърлен и искът за
сумата 1991,01 лв., представляваща договорно възнаграждение, за която, видно от
диспозитива на обжалвания акт, че искът е уважен, поради което съдът приема, че в тази
част жалбата е лишена от правен интерес и не следва да бъде разглеждана.
Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че приложима за процесните
вземания е тригодишната давност. Счита, че изхождайки от постановките в ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно понятието „периодични плащания“ и ТР по тълк.
д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно разсрочването на плащанията, приложима е 5-
годишната давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност. Навежда доводи и срещу
мотивите на съда, че възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, като счита, че същите са релевантни преди приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че
след прихващане на платената сума по закупения пакет допълнителни услуги в размер на
623,98 лв., дължимата главница е в размер на 2559,43 лв., до който размер неправилно съдът
е отхвърлил иска. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в
обжалваната част.
В срока по чл. 263 от ГПК П. Г. Н. не е депозирала отговор.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 2211/11.05.2023 г. от П. Г. Н. чрез адв. В. Б.,
срещу Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , в
частта, с която е допълнено Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен
съд – Радомир като е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 86
ЗЗД от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н. съществуването на вземането
по заповедно производство по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир,
представляващо законната лихва начислена върху главницата от 1991,01 лв. и 162,10 лв. за
периода от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 609,46 лв.
В жалбата се излага, че тъй като съдът е приел, че съществува вземане за главница в
размер на 162,10 лв., законната лихва следва да бъде начислена само върху тази сума. С
оглед изложеното, неправилно съдът е приел с допълнителното решение, че ответникът
дължи законна лихва в размер на 609,46 лв., представляваща законна лихва върху
2
главниците от 1991,01 лв. и 162,10 лв. и моли да бъде отменено в тази част. Претендира и
разноските за производството.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Профи Кредит България“ ЕООД е
депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения, че договорната лихва не противоречи на добрите нрави и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата, с която е уговорена, не е нищожна.
Тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск,
кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита и обезщетение в
размер на законната лихва върху просроченото плащане. По изложените съображения, моли
жалбата, подадена от П. Г. Н., да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“
ЕООД срещу П. Г. Н., с която е отправено искане да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата 3183,41 лв. – главница, сумата 1991,01 лв. –
договорно възнаграждение и сумата 815,46 лв. – законна лихва за периода от 15.06.2019 г. до
29.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 238/2022 г. на РС-Радомир, и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
2585,06 лв. – възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че на *** между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № ***, с който се договорили ищецът да предостави на ответника
заем в размер на 3550,00 лв., за срок от 36 месеца с размер на вноската от 173,22 лв., при
годишна лихва 41,17 %, ГПР 49,89 %, като общата сума, подлежаща на връщане е 6235,92
лв. Сочи се, че по избран пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение
в размер на 3209,04 лв., платимо на месечни вноски от по 89,14 лв., с което общият размер
на месечната вноска възлиза на 262,36 лв. с падеж 15-то число на месеца, а общото
задължение на 9444,96 лв. Съгласно т. V от договора кредитополучателят е изразил съгласие
с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови задължения към „Профи
Кредит България“ ЕООД, както следва: задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
размер на 800,00 лв., задължение към „Кредихелп“ ЕООД в размер на 500,00 лв. и
задължение към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 386,62 лв. Твърди се, че
„Профи Кредит Българи“" ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора
като на *** е превело посочените суми съгласно т. V и сума в размер на 1863,38 лв. по
посочена от длъжника банкова сметка. На 28.03.2016 г. П. Н. е подал заявление за промяна
на погасителния план към договора като е пожелал да бъдат отложени три погасителни
вноски, във връзка с което на 05.04.2016 г. между страните е подписан Анекс № 1 към ДПК
№ ***, с който са се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 2, 3 и 4, които
трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план, като погасителните вноски се
променят от 36 на 39. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил поетите по договора
задължения като е заплатил само 6 пълни и една частична вноска, като общият размер на
погасеното от длъжника задължение по договора е в общ размер на 2832,36 лв. Крайният
срок на договора е изтекъл на 15.06.2019 г., с което е настъпила изискуемостта на
задължението в пълен размер, поради което „Профи Кредит България“ ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за неплатения остатък от
задълженията. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
пълномощника си адв. В. Б., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
3
Възразява, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК. Сочи, че в
договора е записана само абсолютната стойност на лихвения процент – 41,17 %, като липсва
посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или е променлив, както и
върху каква база се начислява, не е посочен общият размер на възнаградителната лихва и не
е ясно какви разходи са включени в ГПР в размер на 49,89 %. Предвид недействителността
на договора, счита, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита. Прави
възражение, че вземанията за главница, чийто падеж е настъпил пет години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. за лихви, чийто
падеж е настъпил три години преди депозирането му, са погасени по давност. По отношение
на осъдителния иск изразява становище, че е неоснователен, тъй като споразумението е
нищожно като противоречащо на добрите нрави.
С Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир е
признато за установено по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н.,
ЕГН **********, искове съществуването на вземането по заповедно производство ч.гр.д. №
238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо договорно възнаграждение по договор
за потребителски кредит № ***, в размер на 1991,01 лв., главница по договор за
потребителски кредит № *** в размер на 162,10 лв., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен искът за главница до пълния му претендиран размер от 3183,41 лв.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Профи Кредит
България“ ЕООД срещу П. Г. Н., ЕГН **********, за сумата от 2585,06 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. П. Г. Н., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 152,05 лв. -
направени разноски по исковото производство, и сумата 152,83 лв. – направени разноски по
заповедното производство, а „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, сумата 860,00 лв. – направени разноски по исковото
производство.
С Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , е
допълнено Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир като
е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД от ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Н. съществуването на вземането по заповедно
производство по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо законната
лихва начислена върху главницата от 1991,01 лв. и 162,10 лв. за периода от 15.06.2019 г. до
29.03.2022 г. в размер на 609,46 лв., като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер
от 815,46 лв.
Срещу горепосочените решения в частите им, с които е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1991,01 лв., представляваща възнаградителна лихва, и
сумата 609,46 лв. – лихва за забава, е подадена жалба от ответника, а в частта, с която е
отхвърлен искът за главница за сумата над 162,10 лв. до 2559,43 лв., е депозирана жалба от
ищеца, въз основа на което е образувано настоящото производство.
В частта, с която установителният иск за главница е отхвърлен за сумата над 2559,43
лв. до пълния претендиран размер от 3183,41 лв. и установителният иск за лихва е отхвърлен
за сумата над 609,46 лв. до пълния претендиран размер от 815,46 лв., както и в частта, с
която осъдителният иск за сумата 2585,06 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, е отхвърлен, решението е влязло в сила като
необжалвано.
4
При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. Решението е допустимо в обжалваните части, като относно правилността
му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3183,41 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № ***, сумата 1991,01 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 15.01.2017 г. – 15.06.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2022 г., до изплащане на вземането, и
сумата 815,46 лв. – законна лихва за забава за периода 15.06.2019 г. – 29.03.2022 г., за които
вземания е издадена Заповед № 158/31.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на Районен съд - Радомир, съединени с осъдителен иск с
правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
2585,06лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
Безспорно е, което се установява и от приложените по делото договор за потребителски
кредит № ***/***, неразделна част от който са ОУ на „Профи кредит“ ЕООД към ДПК и
погасителен план, че „Профи кредит“ ЕООД и П. Г. Н. са постигнали съгласие ищецът да
предостави на ответника кредит в размер на 3550,00 лв., подлежащ на връщане за срок от 36
месечни погасителни вноски, всяка от по 173,22 лв. с общ размер на всички плащания
6235,92 лв. при лихвен процент по заема от 41,17 %, и ГПР от 49,89 %., както и съгласие за
закупуване на пакет от допълнителни услуги при възнаграждение 3209,04 лв., размера на
вноската по който е 89,14 лв., с което общото задължение по договора е в размер на 9444,96
лв., а размера на месечната вноска 262,36 лв.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и искане за отпускане на потребителски кредити,
подписани от страните.
С Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № *** страните са се споразумели
за отлагане на вноски 2, 3 и 4, като клиентът се задължава да изплаща кредита си по нов
погасителен план, който представлява неразделна част от анекса, а отложените вноски да
бъдат платени в края на погасителния план. ГЛП след сключването на анекса се запазва
41,17%, а ГПР е в размер на 40,58%. Останалите клаузи остават непроменени.
Съгласно приложения погасителен план към анекса кредитът е платим на 39 вноски,
като вноски 2, 3 и 4 са в размер 0,00 лв., вноска номер 5 е с падеж 15.08.2016 г., а вноска
номер 39 е с падеж 15.06.2019 г.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника сумата 3550,00 лв. със задължение за връщането й на
36 месечни вноски.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е предоставил
5
на ответника заетата сума, като с част от нея са погасени задълженията му към други лица,
и част е преведена на ответника.
Относно оплакването във въззивната жалба на П. Н., че уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, съдът намира следното:
Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят по договор за заем дължи на
заемодателя възнаградителна лихва, в случай че такава е уговорена. Към момента на
сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна
граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на
същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са
уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при
който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки
икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския
оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна
престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е
предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява
граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира
заемателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на
трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната
страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие
с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят
всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по
гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО,
Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи
на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение –
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая към момента на сключване на
договора законната лихва е в размер на 10 %, който размер уговорената възнаградителна
лихва надхвърля четири пъти. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната
лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищцата.
Неоснователни са доводите, направени в отговора на въззивната жалба, депозиран от
„Профи кредит“ ЕООД, че след изменението на ЗПК в сила от 23.07.2014 г., с което е
въведен максимален размер на ГПР, който не може да бъде повече от пет пъти законната
лихва, постановената преди това съдебна практика е ирелевантна. Цитираната съдебна
практика касае принципа за добросъвестността, който не е дерогиран от разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и е приложим към процесния случай.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че искът за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 1991,01 лв. е неоснователен.
Претендираната с исковата молба сума по закупен допълнителен пакет услуги не е
предмет на настоящото производство, тъй като в тази част решението на
първоинстанционният съд, с което искът за съществуване на вземането е отхвърлен, е влязло
в сила като необжалвано. С оглед изложеното, въпросът за недължимостта на това вземане,
като произтичащо от нищожен договор, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не следва
да бъде обсъждан.
Ищецът признава, а и от приетото в първоинстанционното производство заключение
на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е
6
платил по договора за кредит общо 2832,36 лв.
С оглед наведените от страните възражения с въззивните жалби в настоящото
производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава размера на
платената сума от ответника и посочва размера на дължимите суми, в случай, че с
извършените плащания бъдат погасени задълженията за главница, договорна лихва и
законна лихва, респ. в случай, че бъдат отнесени за погасяване само на главницата и
законната лихва от падежа на съответната вноска до плащането. Предвид недължимостта на
възнаградителната лихва и на възнаграждението за допълнителен пакет услуги, съдът
намира, че размерът на задълженията следва да бъде определен в размера, посочен в т. 2 от
заключението на вещото лице, прието пред въззивната инстанция, според което в случай, че
извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница и
законна лихва за забава върху неплатената на падежа главница до плащането й,
непогасеният остатък за главница е 1136,84 лв., а обезщетението за забава върху нея е 279,16
лв. за периода 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г.
По възражението за давност, съдът намира следното:
От заключението на вещото лице по ССчЕ, приета пред въззивната инстанция, въз
основа на което съдът прави изводите си за размера на дължимите суми, се установява, че с
извършените плащания са погасени задълженията за главница по договора до ***
включително и частично от вноската с падеж 15.09.2018 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 30.03.2022 г., към който момент петгодишната
погасителна давност за вземането за главница не е изтекла. Лихвата за забава се претендира
за периода 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г., т.е. период по-кратък от три години преди
депозиране на заявлението, поради което възражението за погасяване по давност на
вземанията е неоснователно.
По изложените съображения съдът прави извод, че искът за главница е основателен за
сумата 1136,84 лв., а искът за лихва за забава за сумата 279,16 лв.
Поради частичното съвпадане на изводите на двете инстанции жалбата на „Профи
кредит“ ЕООД е основателна за сумата 974,74 лв. /представляваща разликата над 162,10 лв.
до 1136,84 лв. - главница/, в която част решението следва да бъде отменено и искът да бъде
уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до плащането. Жалбата на П.
Н. е основателна за сума в общ размер 2321,31 лв. /формирана от сумата 1991,01 лв. -
възнаградителна лихва, и сумата над 279,16 лв. до 609,46 лв. - лихва за забава/, в които части
решението следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
В частта за разликата над 1136,84 лв. до 2559,43 лв. – главница, жалбата на „Профи
Кредит България“ ЕООД е неоснователна, а в частта за сумата 279,16 лв. – лихва за забава,
жалбата на П. Н. е неоснователна. С оглед изложеното, в тези части обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В заповедното производство „Профи кредит“ ЕООД е сторил разноски за държавна
такса в размер на 171,50 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 26 от НЗПП, а в исковото производство – държавна такса в размер на 242,02
лв. и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от НЗЗПП.
При предявен интерес 8574,94 лв., уважен за сумата в общ размер 1746,30 лв., ищецът има
право на разноски в размер на 45,11 лв. за заповедното производство и 69,65 лв. – за
исковото. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която П. Н. е осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата над 69,65 лв. до
152,05 лв. - разноски за исковото производство, и сумата над 45,11 лв. до присъдените
152,83 лв. - разноски за заповедното производство.
7
Ответникът е сторил разноски за първоинстанционното производство в размер на
860,00 лв., от които съразмерно на отхвърлената част на исковете в размер на 6828,64 лв.,
следва да му бъде присъдена сумата 684,86 лв. Първоинстанционният съд не се е произнесъл
по въпроса за сторените от ответника разноски в заповедното производство, в която част не
е подадена молба за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, поради което въпросът
за тяхната дължимост не следва да бъде обсъждан за първи път от въззивната инстанция. С
оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която „Профи
кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Н. разноски за производството за сумата
над 684,86 лв. до присъдените 860,00 лв.
Във въззивното производство П. Н. е сторил разноски в размер на 64,28 лв., от които
съобразно резултата от обжалването /при въведен с жалбите му интерес от 2600,47 лв.,
уважен за 2321,31 лв./ следва да му бъде присъдена сумата 57,38 лв. Претендираната със
списъка за разноски сума за адвокатско възнаграждение не следва да бъде включена при
изчисляване на разноските, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ извършеното плащане, поради което извършването на тези
разноски е недоказано. „Профи кредит България“ ЕООД е сторило разноски в размер на
51,19 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за ССчЕ и 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /т.е. общо 451,19 лв./, от които при въведен интерес с тяхната жалба 2397,33
лв., уважена за 974,74 лв., съобразно резултата от обжалването следва да му бъде присъдена
сумата 183,45 лв.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир,
допълнено с Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд – Радомир , в
следните части: в частта, с която е признато за установено по предявените от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу П. Г. Н., ЕГН **********, съществуването
на вземането по заповедно производство ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир,
представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***, в
размер на 1991,01 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу П. Г. Н., ЕГН **********, иск за сумата над
162,10 лв. до 1136,84 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***; в частта, с
която П. Г. Н., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата над 69,65 лв. до 152,05 лв. – направени разноски по исковото
производство, и сумата над 45,11 лв. до 152,83 лв. – направени разноски по заповедното
производство; в частта, с която „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, сумата над 684,86 лв. до 860,00 лв. –
направени разноски за производството, както и в частта, с която е признато за установено
по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД от ищеца „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу П. Г. Н. съществуването на вземането по заповедно
производство по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир, представляващо законна
лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 29.03.2022 г. за сумата над 279,16 лв. до
609,46 лв.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу П. Г. Н., ЕГН **********,
8
с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
1991,01 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и една стотинка/, представляваща
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ***, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа на РС-Радомир.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата над 162,10 лв. до 1136,84 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2022 г., до плащането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2022 г. по описа
на РС-Радомир.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу П. Г. Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над
279,16 лв. до 609,46 лв. - представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до
29.03.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
238/2022 г. по описа на РС-Радомир.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд –
Радомир, допълнено с Решение № 48/31.03.2023 г. по гр.д. № 553/2022 г. на Районен съд –
Радомир в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 57,38 лв. /петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В, сумата 183,45 лв. /сто осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9