№ 21907
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110106204 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.50
от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и под евентуалност чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД от (фирма), ЕИК ********* срещу Толофикация София ЕАД, ЕИК
********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в СМР необходими за отстраняване на щетите, причинени през
месец ноември и месец декември 2023 г. от наводнение в сутеренно
помещение, находящо се в гр. София, (адрес), причинено от авария на
тръбопровод, собственост на ответника, ведно със законната лихва от
23.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че на 23.11.2023 г. в
сутеренно помещение, находящо се в гр. София, (адрес) по стените започнала
да избива влага. Сочи се, че управителят на ищцовото дружество е подал
сигнал по телефона до ответника и моли за предприемане на незабавни
действия. На 27.11.2023 г. отново подава сигнал по телефона до ответника. На
30.11.2013 г. подава писмена жалба до Топлофикация София ЕАД и Столична
община. Поради непредприемане на действия от ответника, на 11.12.2024 г.
отново подава жалба. Твърди се, че на 12.12.2024 г. екип на Топлофикация
София ЕАД започва да отстранява повредата и течът е преустановен на
1
15.12.2023 г. Обосновава настъпване на материални щети в помещението на
стойност 22 000 лв., вследствие авария на топлопреносната система на
Топлофикация София ЕАД.
От страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Възразява ищецът да е претърпял
твърдените имуществени вреди, тъй като твърди, че същият не е собственик,
нито вещен ползвател на процесния имот. Оспорва присъединителния
топлопровод да е собственост на Топлофикация София ЕАД. Твърди, че
ищецът е собственик на присъединителния топлопровод. Релевират доводи, че
аварията е в резултат на неизпълнение на задължението на собственика на
съоръжението да го поддържа и ремонтира. Оспорват да са получавали
сигнали по телефона на 23.11.2023 г. и 27.11.2023 г. за авария. Релевира
доводи, че първият получен сигнал е на 30.11.2023 и макар да не се касае за
съоръжение, собственост на ответното дружество, на 07.12.2023 г. екип на
ответника е посетил обекта. Тъй като течът не е могъл да се установи видимо,
обектът е посетен отново със специална апаратура. Тъй като дори с
апаратурата не е могъл да се установи течът, са направени контролни изкупи.
След което се установява, че аварийният участък е точно пред входа на
сградата, където площадката е с терекотени плочки. Сочи се, че в периода от
08.12 до 12.12 не е дадено съгласие от администратора на сградата за
извършване на ремонта, тъй като са зисквани гаранции за възстановяване на
площадката, за което е подписан протокол, след което е започнало
отстраняване на повредата. Обръща внимание, че ремонта е извършен за
сметка на топлопреносното дружество с цел преустановяване на
разпиляването на активи на дружеството, в случая под формата на изтичаща в
почвата топлинна енергия.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и правните разпоредби на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират. За възникването на този вид отговорност е необходимо наличието на
вреда, вредоносно противоправно причиняване от вещ, и причинна връзка
между вредата и вредоносното действие на вещта. Вината в този случай не е
2
елемент от фактическия състав, отговорността е обективна. Съгласно
разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 17/1963 г., ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение
на възложена му работа, отговорността за този, който е възложил работата,
пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, собственост
или поверена на ответника, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият
той, т. е. без да има причинна връзка между негово действие или бездействие
и увреждането, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В същият смисъл са и
разясненията по т. 3 от ППВС № 4/1975 год.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът претендира обезщетение
за вреди, настъпили в резултат на виновното бездействие на лица, на които е
възложено от ответника поддържането на топлопреносната мрежа. Съдът
счита, че не се установява по делото причина за увреждането да са
особеностите или вътрешните свойства на вещта. Не е свойство на
топлопровода да аварира.
С оглед описаното съдът намира, че главният иск е неоснователен и
следва да бъде разгледан евентуалният такъв. Предявеният евентуален иск
намира своето основание в нормата на чл.49 ЗЗД, доколкото в исковата молба,
ищецът поддържа, че инцидентът е настъпил в резултат на бездействието на
служители на ответника, които не са изпълнили задължението си да
поддържат топлопровода в състояние, което да не е източник на вредно
въздействие.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по
повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
3
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента. Конкретно в настоящия случай следва да се установи
- че в резултат на неподдържане на топлопроводат в състояние, което да не е
източник на вредно въздействие, по отношение на който ответникът има
задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са
нанесени имуществени вреди на ищеца и техния размер.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото:
че през ноември 2023 г. в сграда, находяща се в гр. София, (адрес), е
възникнала авария на топлопровод, вследствие на което са настъпили
материални щети в сутерена на сградата, както и че на 30.11.2023 г. е подадена
писмена жалба от ищеца до ответника във връзка с аварията, като последната
е отстранена от Топлофикация София ЕАД за тяхна сметка в период до
15.12.2023 г.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се
установява, че ищецът стопанисва сутерена, който е наводнен от авария на
топлопровод.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София" EАД на клиенти в град София, за да осигури
непрекъснато и ефективно топлоснабдяване на клиентите, продавачът е
длъжен да поддържа в техническа изправност топлопреносните мрежи и
абонатните станции. Поради изложеното съдът намира, че се установява
първата предпоставка, а именно: противоправно поведение на служители на
ответника, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на задължението им
да поддържат топлопреносната мрежа в изправно състояние.
По делото са приети два броя съдебно-технически експертизи, като съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена втората такава, от която се
установява, че стойността на строително-монтажните работи, необходими за
4
отстраняване на щетите, причинени от наводнението, вследствие аварията на
топлопровода са в размер на 11 110,65 лв. с ДДС по справочник за цените в
строителството. Именно до тази сума съдът намира, че следва да уважи
предявения иск, а за горницата да се отхвърли. СРС счита, че остана
недоказана по основание и размер претенцията на ищеца в размер на 4 086 лв.
за демонтаж и монтаж на съоръжения, доколкото вещото лице И.-А. в открито
съдебно заседание даде заключение, че не е необходим демонтаж на
въздухопровода за отстраняване на нанесените щети. На следващо място,
съдът намира, че е недопустимо с писмените бележки ищецът да въвежда
нови имуществени вреди, а именно: 4 800 лв. като обезщетение по
справедливост за щетите по стоките и тези от нарушаването на търговската
дейност.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника и третото лице-
помагач на страната на ответника относно липсата на хидроизолация съдът
намира, че по делото не бе установено по безспорен начин дали има поставена
хидроизолация в обекта, нито дали хидроизолацията би могла да ограничи
размера на вредите, поради което съдът намира, че не следва да намалява
размера на обезщетението.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Съобразно уважената част от иска съдът намира, че следва да присъди
на ищеца разноски в размер на 1861,03 лв., доколкото намира за частично
основателно своевременно направеното възражение на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На ответника съобразно отхвърлената част от иска съдът намира, че
следва да присъди разноски в размер на 177,79 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД предявеният иск от
(фирма), ЕИК ********* срещу Толофикация София ЕАД, ЕИК ********* за
5
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в СМР необходими за отстраняване на щетите, причинени през месец
ноември и месец декември 2023 г. от наводнение в сутеренно помещение,
находящо се в гр. София, (адрес), причинено от авария на тръбопровод,
собственост на ответника, ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД Толофикация София ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на (фирма), ЕИК ********* сумата в размер на 11
110,65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в СМР необходими за отстраняване на щетите, причинени през
месец ноември и месец декември 2023 г. от наводнение в сутеренно
помещение, находящо се в гр. София, (адрес), причинено от авария на
тръбопровод, собственост на ответника, ведно със законната лихва от
23.11.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предявеният иск от
(фирма), ЕИК ********* срещу Толофикация София ЕАД, ЕИК ********* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер над 11 110,65 лв.
до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в СМР необходими за отстраняване на
щетите, причинени през месец ноември и месец декември 2023 г. от
наводнение в сутеренно помещение, находящо се в гр. София, (адрес),
причинено от авария на тръбопровод, собственост на ответника, ведно със
законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Толофикация София ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на (фирма), ЕИК ********* сумата в размер на
1861,03 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК (фирма), ЕИК ********* да
заплати на Толофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
177,79 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - “Дженерали Застраховане“ АД
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7