№ 95
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.25,
ал.4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частната жалба А.В. към МП, представлявана от
изпълнителния директор Г.К. против Решение №260143 от
07.04.2021г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело
№ 218/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отменил Отказ №
***************-*/.... г., постановен от длъжностното лице по
регистрация / ДЛР/ към А.В. за вписване на промени в
обстоятелствата, а именно: заличаване на съдружника СЛ. АНГ. Д.
поради доброволно прекратяване на членственото му правоотношение
чрез отправяне на предизвестие по чл.125,ал.2 ТЗ.
В частната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на закона – чл.125,ал.2 от ТЗ.
1
Поддържа се становището,че възможността на съдружника да напусне
доброволно дружеството е противопоставима на интересите на
кредиторите на дружеството.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго решение, с което да потвърди отказа на ДЛР от
12.03.2021 г,с което е отказано вписване на промени по партидата на
„Н.-...“ ООД, а именно заличаване на съдружника СЛ. АНГ. Д. с
ЕГН:**********.
Въззиваемата страна СЛ. АНГ. Д. чрез пълномощника си по
делото адвокат В.Й. от АК-П. поддържат мотивиран писмен отговор,
съгласно който частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в
частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
В хипотезата сме на доброволно прекратяване на членственото
правоотношение на съдружник в дружество с ограничена
отговорност – „Н.-...“ООД. Приложимата правна норма е чл.125,ал.2
от ТЗ, съгласно която съдружникът може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3- три
месеца преди датата на прекратяването.
Основният мотив на постановения отказ е ,че заличаването на
напускащия съдружник не може да бъде вписано, поради неяснотата
относно съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник.
Необходимо е според ДЛР да се вземе решение на върховния орган –
Общото събрание на съдружниците относно съдбата на освободените
дялове. Това становище се мотивира с разпоредбата на чл.129,ал.2 от
ТЗ, но както правилно е посочил първоинстанционния съд – това е
друг способ за прекратяване на членственото правоотношение. При
това не само друг, но и различен способ за прекратяване на
членството в едно ООД.
2
Много точно в мотивите съдът е посочил, че фактическият
състав на доброволното прекратяване на членството по чл.125,ал.2 от
ТЗ е максимално опростен. Необходимо е напускащият съдружник да
отправи писмено предизвестие за прекратяване на участието си в
дружеството и да изтече тримесечният срок на това предизвестие,
определен в закона.
Никакви други условия законът не установява и нито съдът, нито
още по-малко ДЛР нямат право да „дописват“ закона с благовидния
мотив, че трябва да следят за интересите на третите лица и най-вече
на дружествените кредитори.
Както правилно е посочил съда наличието на неуредени
имуществени отношения не може да блокира свободната воля на
съдружника, който доброволно, т.е. по собствена воля прекратява
участието си в дружеството. Законодателят е решил проблема по друг
начин, като отчита, че уреждането на имуществените отношения
между съдружниците може да стане доброволно, което рядко се
случва. В преобладаващия брой случаи уреждането на имуществените
отношения става в отделно съдебно производство, образувано по иск
по чл.125,ал.3 от ТЗ.
В хипотезата на чл.125,ал.2 от ТЗ пред която се намираме не е
необходимо изрично решение на Общото събрание на съдружниците
,респективно: не е необходимо върховният орган да взема решение
относно съдбата на освободените дялове. Тази съдба ще се реши от
останалите съдружници в дружеството, които изявят воля да поемат
дружествените дялове на напускащия съдружник,като съществува
възможност и тези дялове да се поемат съвместно, т.е.при условията
на чл.117,ал.4 от ТЗ. И тук първия съд точно е разграничил нещата:
какво ще бъде решението на Общото събрание относно освободените
дялове е въпрос, който обаче не влияе върху факта на доброволно
напускане на съдружника при хипотезата на чл.125,ал.2 от ТЗ.
3
Доброволното прекратяването на членството не може да се
поставя под условие, а имено едно бъдещо решение на Общото
събрание на съдружниците, с което оставащите съдружници решават
да поемат съвместно освободените дялове или пък само един от тях да
поеме тези дялове. И в този случай първия съд точно е посочил, че
най-напред следва да се прекрати членственото правоотношение, а
уреждането на имуществените отношения е законна последица на
прекратеното членство.
В тази последователност трябва да се развият нещата,а да се
приеме друго непредвидено в закона условие е тълкуване на ясна
разпоредба на чл.125,ал.2 от ТЗ, което обаче е контра легем.
Казано по –простичко – това е все едно да сложиш каруцата
пред коня, работата на който все пак е да тегли каруцата.
Интересна подробност е ,че във въззивната жалба А. изрично се
позовава на Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т.д.№ 500/2009
г на второ Т.О. на ТК, докладчик: съдия Б.Й.. Мотивите на цитираното
решение обаче подкрепят становището на съда и това на настоящата
въззивна инстанция, а именно: изтичането на срока на предизвестието
има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение.
С изпичането на тримесечният срок на предизвестието или на
друг по-продъжлителен срок, ако такъв е предвиден в дружествения
договор автоматично напускащия съдружник губи качеството си на
„съдружник“. Това обстоятелство, а именно: заличаването на
съдружника трябва да бъде вписано, за да имат яснота третите лица
кои са останалите съдружници.
Каква ще бъде съдбата на освободените от съдружника дялове е
въпрос на едно бъдещо решение на Общото събрание,като
законодателят не е поставил условието към датата на изтичането на
4
тримесечното предизвестие – да е налице валидно взето решение на
Общото събрание за поемането на тези дялове. А след като
законодателят не поставя такова условие- не може законът да се
„дописва“ по начин, по който разпоредбата на чл.125,ал.2 от ТЗ се
обезсмисля. Или възможността за доброволното прекратяване на
членството да се блокира от уреждането на имуществените последици.
Това са последици от настъпването на един основен юридически
факт- изтичане на срока на предизвестието, с което напускащия
съдружник вече не е съдружник. В този смисъл е обобщението на
съдебната практика в Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т.д.№
500/2009, което е посочено и от жалбоподателя.
Следва да се потвърди обжалваното решение, като в полза на
въззиваемата страна се присъдят направените съдебни разноски пред
тази инстанция. Те са документално установени в размер на 600 лева,
която сума представлява адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260143 от 07.04.2021
г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по т.д. №218/2021 г.
ОСЪЖДА А.В. към МП - С., ул. „Е.Б.“ №*** да заплати на СЛ.
АНГ. Д. с ЕГН: ********** сумата от 600 лева, представляваща
направени от него съдебни разноски пред тази инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6