Решение по дело №1266/2018 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 616
Дата: 7 декември 2018 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20183530101266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 616                                                07.12.2018 г.                                     гр. Търговище

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд - Търговище                                                                               Девети състав

На двадесет и първи ноември                                                                                    2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело  1266   по описа за 2018 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

            Предявен е иск  за неизплатено обезщетение при командировка, на осн. чл.215 от КТ.

Ищецът – С.  И.С. от гр. Омуртаг  е работил на длъжност “хххххххххххххххх“ , по трудово правоотношение с ответника „Голден Експрес“ ООД-Търговище. В  периода от 01.09.2017г.- до 15.02.2018г.  изпълнявал международни превози  в рамките на ЕС в т.ч. и Кралство Нидерландия, при уговорено месечно възнаграждение 438.63 лв., както и дневни пари  по НСКСЧ в размер на 60 евро/ден. Дължимото  му трудово възнаграждение било изплатено след намесата на Инспекция по труда-Търговище на 03.04.2018г. Не са му изплатени  парите за командировка  от м.ХІІ.2017г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 19.02.2018г. Ответникът е превеждал сумата от 4116 лв. по банковата му сметка с основание: заплата и командировка и определените командировъчни са в размер на 60 евро/ден. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8096.10 лв., представляваща незаплатено обезщетение при командироване  в периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г. ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –25.07.2018г.. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и  разноските по делото. Редовно призован ищецът не се яви, като в първото открито заседание се представлява от пълномощника му – а..***, който поддържа иска така както е предявен по основание  и размер. По искане на ищцовата страна е открито производство по оспорване истинността на документ, на осн.чл.193 ГПК, а именно автентичността на подписа за командирован работник в заповед за командировка № 3  и  в декларация на осн. чл.121 ал.2 от КТ в смисъл , че подписа не е на С.И.С..  Във второто открито заседание, когато приключи съдебното дирене и устните състезания, ищецът не се яви лично, както и неговия  упълномощен процесуален представител.

Ответникът – „Голден Експрес“ ООД-Търговище, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, а именно че ищецът е изпълнявал международни превози, начиная от 04.09.2017г., а не от 01.09.2017г.  Уговореното  основно месечно трудово възнаграждение е  463  лв., а не  438.63 лв.  Командировъчните пари  на ден са уговорени в размер на 27 евро, а не в размер на 60 евро. Ответникът не е заплащал по 60 евро на ден на ищеца. Изплатил му е всички  пари за командировъчни. Дните , в които е бил в командировка ищеца са 165 , а не 172.  Няма изрична уговорка между страните, изразена в писмен акт за заплащане на командировъчни в размер на 60 евро /ден.  В условие на евентуалност, ако искът по чл.215 от КТ бъде уважен, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от  972.78 лв. – изплатено в повече за трудово възнаграждение и със сумата от 3911.60 лв., представляваща левовата равностойност на глобата от 2000 евро, наложена му в Германия, която  ответникът му е изплатил. В първото открито заседание е допуснато уточнение и изменение на възражението за прихващане, както следва:   1. Със сумата от 725.78 лв. представляваща изплатено в повече , надплатено трудово възнаграждение; 2. Със сумата от 247 лв. – изплатено в повече обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и    3. Със сумата от 3911.60 лв., представляваща левовата равностойност на глобата от 2000 евро, наложена му в Германия, която  ответникът му е изплатил. Редовно призован ответникът , в двете открити  заседания се представлява от пълномощника – а.. А.М. ***.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения  трудов договор № 27/01.09.2017г., сключен на 01.09.2017г. между „Голден Експрес“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Хан Кубрат“ № 1 , представлявано от Ф.К.- управител, като работодател, от една страна, и  С.И.С.   от    гр. Омуртаг,    като служител, от друга страна,  на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ във вр. с чл.70 ал.1 от КТ /със срок за изпитване  6 месеца/,  ищецът е назначен на длъжност – Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с основно месечно възнаграждение 463 лв.. Изрично е отбелязано в договора, че ищецът се е явил на работа на 04.09.2017 г.   Съгласно представената от ответника /л.107/ заповед за командировка в чужбина №  3 / без дата на издаване,  работодателят командирова  ищеца, при следните параметри: 1. Начална дата : 01.09.2017г. . до дата :  няма посочена;   2. Командироването е – в страните-членки на ЕС, Холандия, Германия, Белгия, Дания, Франция; 3. Финансовите условия на командировката – Съгл. Приложение № 3 към чл.31 от Наредбата за служебните командировка и специализации в чужбина – до : /не е посочено/  евро; 4. Задача на командированото лице – Превоз на товари;  5. Вид  на транспортните средства – Товарен автомобил 12 и повече тона;  6. Ръководител предложил командировката – Ръководител транспорт-К. Аптиев;  7. Предприятието  за чиято сметка са разходите за командировка – „Голден Експрес“ ООД- Търговище; 8. Обезщетението за дните на командировка се начислява месечно на база календарни дни, във ведомост и се изплаща срещу подпис.  Съгласно  декларация но осн. чл.121 ал.2 от КТ, ищецът е декларирал, че е съгласен да  бъде командирован  за срок по-дълъг от 30 календарни дни. От писменото заключение по съдебна почеркова експертиза, потвърдено в о.з. на 21.11.2018г. от вещото лице – инж. Д.Т.Д.  категорично се установи, че: 1. Подписът в долния десен ъгъл на „Запознат“ над командирован работник/подпис, дата, в  заповед за командировка в чужбина № 3, без дата,   и  2. Подписът на „Декларатор“ /командирован работник, подпис, дата/ положен на Декларация на основание чл.121 ал.2 от КТ,   са  положени  от ищеца – С. И.С.. Оспорването от ищеца на истинността на  визираните два документа по отношение автентичността на подписа му не е доказано. Видно от заповед № 34/19.02.2018г. на ръководителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено , на осн. чл.71 ал.1 от КТ – по инициатива на работодателя в срока за изпитване , уговорен в негова полза, считано от 19.02.2018г. В същата заповед е посочено на работника да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск.

От представения от ищеца  писмен отговор Изх.№ 18033583/17.04.2018г. от Дирекция „Инспекция по труда“-Търговище във връзка с подаден от него сигнал с Вх.рег.№ 18030006/23.03.2018г. се  установи, че е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от работодателя.  Контролният орган е приел, че по силата на заповед за командироване в чужбина № 3, ищецът е командирован от 01.09.2017г., за срок 172  календарни дни, а размерът на  полагащите се дневни пари за командировка са по 27 евро на ден или за времето на командировка  това е 4644 евро дневни командировъчни средства, с левова равностойност 9092.95 лв., а изплатените до 02.04.2018г. дневни командировъчни средства са в размер на 7943.90 лева., като работодателят е  бил задължен в срок до 15.05.2018г. да изплати дължимия остатък в размер на 1149.05 лв. за дневни командировъчни средства.

По делото  не са представени  никакви доказателства  в подкрепа на твърдението за определяне с едностранен акт от работодателя на дневни командировъчни средства  в размер на 60 евро/ден. Не се твърди и не се сочат доказателства  за  взаимна  уговорка между двете страни за определяне на дневни командировъчни средства  в размер на 60 евро/ден.

От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено и в открито заседание от вещото лице Е.Б.В. се установи следното:  1,2. На ищеца са преведени в повече суми за трудово възнаграждение за периода от м. ХV2017г. до м.ІІ.2018г. общо в размер на 627.05 лв.;     3. В заповедта за командировка в чужбина № 3 не е отразен размер на командировъчните, но е записано- съгласно Приложение № 3 към чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина т.е. 27 евро на ден.  В таблицата на стр.3 от писменото заключение са посочени датите, на които са извършвани парични преводи по банков път, суми и основание, както следва: на  08.11.2017г. – 980 лв. - заплата за м.9. 342.10 лв. и командировка 637.90 лв.;  на 21.11.2017г. -4107.00 лв. –заплата 11 м. 463 лв. и командировки; на 09.01.2018г. – 4116.00 лв.-заплата 12м.-463 лв. и командировки;  на 17.04.2018г. -1149.05 лв. – дневни командировки.;   4,5.  ССЕ е направила изчисления от 04.09.2017г. до 15.02.2018г.  съгласно разпечатка на използвани автомобили с име водач С.  С., като общо са 165 дни. Тъй като в заповедта за командировка в чужбина № 3 не е отразен размер на командировката, ССЕ е направила изчисления на база НСКСЧ – чл.31. Размерът на командировъчните средства е по 27 евро на ден /52.80 лв./ за единична езда и за  период от  04.09.2017г. до  15.02.2018г.  изплатената сума за дневни командировъчни е с 4125.65 лв. изплатени в повече.  Това е разликата между реално изплатените общо  за посочения период командировъчни средства 12838.84 лв. и дължими командировъчни средства съобразно НСКСЧ 8713.19 лв. /левовата равностойност на 4455 евро/ - таблица на стр.4 от заключението.  Но тъй като претенцията е за период  от  01.12.2017г. до 19.02.2018г. когато е прекратено трудовото правоотношение, вещото лице поясни в о.з., че тогава, при 27 евро на ден,   дължимите командировъчни са  били  4066.15 лв. /2079  евро/ реално изплатените са  4802.05 лв. или са изплатени в повече  735.90 лв. ;      Ако се изчислява  размера на командировъчните средства по 60 евро на ден /117.34 лв./ , то тогава за период от 04.09.2017г. до 15.02.2018г. дължимите командировъчни дневни средства са общо 19362.69 лв. /левовата равностойност на 9900 евро/, реално изплатените са 12838.84 лв.  или дължимият остатък за плащане на ищеца би бил 6523.85 лв. – показано е в таблицата на стр.5 от заключението.  Но тъй като претенцията е за период от 01.12.2017г. до 19.02.2018г. когато е прекратено трудовото правоотношение, то тогава,  при 60 евро на ден,    дължимите командировъчни са  били   9035.92 лв. /4620 евро/ , от тях общо изплатени са 4802.05 лева  или  дължимият остатък  би бил 4233.87 лв.

По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане , съдът  следва да отбележи, че представените  с писмения отговор като писмени доказателства документи  за налагане на глоба на ищеца в размер на 2000 евро /л.44 и л.46 по делото/ на немски език, но без превод на български език с оглед императивната норма на чл.185 ГПК във вр. чл.4 ал.1 от ГПК не са приети и приложени с протоколно определение от о.з. по делото и са изключени от доказателствения материал. Ответникът не е представял писмени доказателства, че действително той е заплатил тази наложена на ищеца глоба. Също така по отношение на обезщетението за неизползван  платен годишен отпуск – дали е изплатено на ищеца и в какъв размер, ответникът не е направил искане в този смисъл за ССЕ, нито с писмения отговор /л.43/, нито в о.з., поради което и вещото лице не е правило такива изчисления /л.102/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че ищецът като служител на длъжност – шофьор  на товарен автомобил международни превози  към  ответното дружество  е бил в командировка по силата на заповед № 3 г.   и декларация, че е съгласен да бъде командирован за повече от 30 дни в страни-членки на ЕС,  като претенцията му е за неизплатено обезщетение при командировка за дневни е само за периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г.   Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение   още и  пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от МС.  С Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /приета с ПМС № 115 от 03.06.2004г.-ДВ бр.50/2004г. с последно  изм. Дв бр.27/2016г./  са уредени условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, права и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Командироването се извършва въз основа на писмена заповед. По силата на чл.5 ал.1 т.6 от НСКСЧ задължителен елемент от съдържанието на заповедта за командироване са финансовите условия на командировката – пътни , дневни и квартирни пари, паспортни, визови и др.такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане.  Съгласно  чл.9 от НСКСЧ  изменението на условията на командировка или специализация, която е започнала,  се извършва с допълнителна  писмена заповед, издадена по реда на чл.5 и 6.  По силата на  Приложение № 3 към чл.31 към  визираната наредба, т.1  командировъчните пари на ден за шофьорите са в размери до: 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. В конкретния случай ответникът е издал една писмена заповед - за командировка в чужбина № 3  на ищеца, в която е посочено за финансови условия единствено-„Съгласно Приложение  № 3,  към чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина“ .    Несъмнено и категорично се доказа от писменото заключение по съдебната почеркова експертиза, че подписите от името на ищеца във визираните заповед и декларация са  положени от него и следователно той лично е запознат със заповедта за командировка и лично е декларирал съгласието си за пътуване повече от 30 дни.  Не се доказа оспорването от ищеца на истинността на документите.  Няма  спор и неяснота относно това, че ищецът е бил шофьор на единична езда, няма твърдения за противното в исковата молба. Доколкото ищецът сам е изразил писмено съгласие при запознаването с условията по заповедта  за командировка в чужбина, то  за финансовите условия се прилага именно посоченото в нея Приложение № 3 към чл.31 от НСКСЧ. Безспорно се установи от писменото заключение по  съдебна счетоводна експертиза и допълнително дадените в о.з. разяснения от вещото лице, че за само  претендирания  период  от  01.12.2017г. до 19.02.2018г. при 27 евро на ден,   дължимите командировъчни средства – за дневни пари  са  били  4066.15 лв. /2079  евро/, а   реално изплатените са  4802.05 лв. или са изплатени  в повече  735.90 лв.  /376.25 евро/.

Съобразявайки установеното по-горе, съдът счита, че предявеният иск за сумата от 8096.10 лв., представляваща незаплатено обезщетение при командироване  за  периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г.,  с правно основание чл.215 от КТ  не е доказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен.

 Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото  разноски в размер на общо 620 лв., от които 500 лв. – адвокатско възнаграждение /л.71/ и 120 лв.-депозит за съдебна експертиза /л.70/, на осн. чл.78 ал. 3 от ГПК. Държавната такса и възнаграждение на вещото лице  по съдебна почеркова експертиза, доколкото се касае за трудов спор и предявеният осъдителен иск е отхвърлен, остават за сметка на бюджета съда, на осн. чл.83 ал.3 във вр. ал.1 т.1 от ГПК и по аргумент от противното по чл.78 ал.6 ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ПРИЗНАВА , ЧЕ  НЕ  ДОКАЗАНО  ОСПОРВАНЕТО  на истинността на документи: 1. Заповед за командировка в чужбина № 3  и  2. Декларация на основание чл.121 ал.2 от КТ, досежно автентичността на подписа на  командирования работник С.И.С., на осн. чл.194 ал.2 ГПК и във вр. чл.193  ГПК.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от  С.И.С., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 101, а..***  против „ГОЛДЕН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Хан Кубрат“ №1, представлявано от ф.к.-управител , чрез съдебен адрес ***, кантора 7, а.. А.М. ***, иск за сумата от 8096.10 лв., представляваща незаплатено обезщетение при командироване  за  периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г.,  с правно основание чл.215 от КТ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА  С.И.С., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, офис 101, а..***   ДА ЗАПЛАТИ на  „ГОЛДЕН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Хан Кубрат“ №1, представлявано от ф.к.-управител , чрез съдебен адрес ***, кантора 7, а.. А.М. ***   сумата от общо  620 лв. , представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред  Окръжен съд гр. Търговище.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: