О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №159
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В закрито съдебно заседание на седми август
Две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Д. М. Членове: С. С.
Г. Й.
При секретаря
……………………….
и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията
М.
ВЧГр.Дело № 250 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната
жалба на „А. за к. на п. з. ЕООД гр.С. против разпореждане от 05.06.2019г.
постановено по Гр.Д. № 1500/2019г. по описа на ВРС.
Поддържа се в жалбата, че разпореждането е постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Като основания се
посочват, че съдът си е превишил правомощията си по смисъла на ГПК, като се е
произнесъл относно недължимостта на суми посочени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че съдът не се е съобразил
със същността на процедурата по издаване на заповед за изпълнение и целите на
заповедното производство е изложил съждения за неравноправност при провеждано
едностранно производство, което е в компетентността на исков процес. Относно
тези оплаквания са развити подробни доводи, основани на Директива 2008/48 и
2009/22. Поискано е да се отмени разпореждането на ВРС, като се разпореди
издаване на заповед за изпълнение.
Окръжния съд след като се запозна с оплакванията в
частната жалба, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
По същество частната жалба е неоснователна.
Пред ВРС е било подадено заявление от „А.“ ЕООД гр.С.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Т. П. О. от гр.В. за
843.28 лева главница, 26.12 лева договорна лихва от 26.11.2016г. до
15.04.2017г., 400.52 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 177.25 лева
законна лихва от 16.04.2017г. до 30.05.2019г. и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащането й. Посочено е, че задължението произтича от
договор за паричен заем от 18.11.2016г. сключен между длъжника и „И. А. М.“ АД,
което на 01.01.2019г. е подписало рамков договор за прехвърляне на парични
задължения с молителя по делото. В заявлението са описани условията при които е
подписан договора за паричен заем, който е следвало да бъде изплащан на 21
седмични погасителни вноски. Посочено е,
че длъжникът не е изпълнявал поетите по договора задължения поради което са му
били начислени уговорените в договора лихви, такси и неустойки. Посочва се, че
длъжникът е извършвал плащания в размер на 2633.02 лева и остава да дължи
сумата 1447.17 лева за дължима главница, договорна и законна лихва и неустойка
за изпълнение на задължението.
ВРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
05.06.2019г., като е уважил заявлението и е разпоредил длъжникът Огнянова да
заплати на молителя 843.28 лева главница, посочената договорна лихва, законна
лихва, разноските по делото и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърлил е заявлението за сумата 400.52 лева неустойка, като се е позовал на
целта на Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити. Съдът
се е обосновал, че оценката за платежоспособността на длъжника е прехвърлена на длъжника и води
до допълнително увеличаване на размера на задължението. Съдът е приел, че
изискванията на Директивата са пренесени в разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит, както и на чл.33, ал.1 от ЗПК, че при забава се дължи
само обезщетение в размера на законната лихва.
Съдът напълно споделя мотивите изложени в обжалваното
разпореждане, като намира за неоснователно оплакването за излизане извън
рамките на правомощията на съда, тъй
като в чл.311, ал.2, т.2 от ГПК изрично е въведено задължение за служебно
извършване на проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Следва да се посочи и нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, където е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени допълнителни
услуги във връзка с договора. Този текст изрично забранява събирането на такси
и комисионни за дейности свързани с управлението на кредита. Предвидената
неустойка не може да се причисли към необходими разходи, а следва да се приеме
като предварително уговорени задължения на потребителя с което по същество се
цели заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК. По тези съображения следва
да се приеме, че ВРС правилно е отхвърлил искането за присъждане на неустойка
като противоречащо на закона.
Обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено
за което окръжния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.06.2019г. по Гр.Д. №
1500/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ1.
2.