Р Е Ш
Е Н И Е
N 237
гр.Русе, 07.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N294 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от И.Р.З. чрез пълномощника му адв. Ю.Д. *** против решение №214/14.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 5354/2019 г. на Русенския районен съд, с което недвижимия имот, находящ се в гр.Р****, **** и представляващ апартамент №*** на *** етаж в ***, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения с площ от 67.95 кв.м. е допуснат до делба при равни права. Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът за делба на апартамента се допусне при
права 9480/46000 ид.ч. за И.М.И. и 36520/46000 ид.ч. за него.
Ответницата по жалбата И.М.И.
оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по
чл.263 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде
потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от И.М.И. против жалбоподателя иск за делба на
недвижим имот, находящ се в гр.Р****, **** и представляващ
апартамент №*** на ****етаж в ****, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 67.95
кв.м. Ищцата е навела твърдения, че част от имота е закупен с нейни лични
средства на стойност 10 000 лв., дарени й от майка й, друга част с лични
средства на жалбоподателя в размер на 10 000 лв., дарени от майка му, а
останалата част от цената на имота били платени с банков кредит, поради което е
поискала делбата да се допусне при равни права.
Жалбоподателят е оспорил
правата като е въвел възражение за
трансформация на лично имущество и е претендирал делбата да се допусне
при права 9840/46000 ид.ч. за жената и 36520/46 000 ид.ч. за него, тъй като
имота бил придобит с негови лични средства в размер на 10 000 лв., дарени
от майка му, а кредитът от 26 000 лв. бил
погасен изцяло с негови лични средства.
От събраните по делото
доказателства е установено, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански
брак на **** г., прекратен с влязло
в сила решение №1176/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2959/2019 г. на
Русенския районен съд.
По време на брака си с
договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт –вх.рег.№ 17999/15.12.2012 г., акт №6, т.48, дело № 9631/2012 г. на СВ-Русе
съпрузите са придобили правото на собственост върху процесния апартамент.
Продажната цена на апартамента в размер на 46 000 лв. е заплатена, както
следва: 10 000 лв.- заплатена изцяло по банковата сметка на продавачите
преди подписване на нотариалния акт / като капаро/, 26 520 лв.- след
отпускане на ипотечен кредит от **** и 9 480 лв.- в срок до 03.01.2013 г. по банков път.
Безспорно е по делото,
че цената на апартамента е платена с получен от бившите съпрузи кредит от
банката в размер на 13600 EUR, както и че 10 000 лв. са получени от жалбоподателя като дарение от
неговата майка, за което е представен и писмен договор за дарение от 19.12.2012
г. Това обстоятелство е установено и с показанията на св.К.
Жалбоподателят е оспорил
твърдението на ищцата, че при закупуването на имота са вложени нейни лични средства
в размер на 10000 лв.- дарени от нейната майка. За установяване на това
твърдение по делото са ангажирани писмени доказателства, както и показанията на
св.И., който сочи, че по
молба на И.И. през периода 11-15 декември 2012 г. я придружил до дома на родителите й в с.Щ****, че майка й дала сумата от 10 000 лв., за да
помогне за закупуването на апартамента, както и че тази сума ответницата по
жалбата внесла в банка. Показанията на свидетеля кореспондират на писмените
доказателства. Извлечението от банковата сметка на ответницата по жалбата сочи,
че капарото за апартамента в размер на 10 000 лв. е платено на 13.12.2012
г. със сума, внесена по нейната сметка.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е допуснал до делба процесния недвижим имот при равни
права между страните като е приел, че всеки от тях е вложил лични средства при
закупуването на жилището в еднакъв размер- 10 000 лв., а останалата част е
заплатена с банков кредит, поради което е обоснован извода, че правата са
равни.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на
спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени
релевантните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на събраните
писмени и гласни доказателства и правилно е приложен материалния закон.
Съдебната делба е
особено исково конститутивно производство, регламентирано в чл.341 и сл. от ГПК, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното
право на делба. В решението си по допускане на делбата съдът е длъжен да
определи между кои лица е налице съсобственост и да определи правата им в
общността.
Безспорно е по делото,
че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си по възмезден начин са
придобили правото на собственост върху процесния апартамент.
СК/2009
г. въведе промени в режима на имуществените отношения на съпрузите, в т. ч. и
по повод на прекратен брак с развод. Съгласно парагр. 4, ал. 1
от ПЗР на СК браковете, сключени преди влизане в сила на новия СК, без или
с преуредени имуществени отношения с брачен договор или друго споразумение за
режим на разделност, са заварени бракове и за тях се прилагат правилата на
законовия режим на общност до момента на преуреждане на отношенията. От това
следва, че с прекратяването на брака се прекратява и съпружеската имуществена
общност по отношение на онези вещни права, които са придобити по време на брака
в режим на имуществена общност.
В настоящият случай страните са сключили
граждански брак преди влизане в сила на СК/2009 г. и същите се явяват заварен
брак по смисъла на горепосочената правна норма. По отношение на имуществените
права, придобити по време на брака, се прилага законовия режим на имуществена
общност.
Съгласно чл.
21, ал. 1 от СК/2009 г.
съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово,
неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна чрез договор между тях,
съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време
на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос.
Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви, касаещи общите
усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне на
парични средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в
домакинството или по друг начин.
При посочената законова уредба на чл.
21, ал. 1 от СК/2009 г.
извън обхвата на СИО остават следните имущества: изрично посочените - тези
придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време
на брака / чл.
22, ал. 1 ат СК/,
имуществата, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на
професия или занаят/ чл.
22, ал. 2 от СК/,
имуществото на съпруга - ЕТ / чл.
22, ал. 3 СК/. Макар и неупоменати в чл. 22 от СК/2009 г., извън обхвата на
СИО остават и влоговете на съпрузите.
Самият законодател е визирал в разпоредбата на чл. 23 от СК/2009
г. възможността придобитото по време на брака на страните вещно право, попадащо
под режима на съпружеската имуществена общност, да е придобито с лично имущество- изцяло или отчасти.
При придобиване на недвижим имот по време на брака на името на
двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на
лично имущество, на основание чл.
21, ал. 1 и ал.
2 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл.
23, ал. 1 и ал.
2 СК.
В съдебната делба е допустимо установяването на
пълна или частична трансформация на лично имущество. За да изключи презумпцията
за съвместен принос при придобиването на тези вещ и се установи налице ли е
заявената трансформация на лично имущество, страната, която се позовава на нея
следва конкретно да посочи произхода на средствата, вложени при придобиване на
конкретната вещ.
В настоящият случай ответницата по жалбата
конкретно е посочила, начина на плащане на продажната цена на жилището, както и
произходът на средствата, които са вложени. Заявените от нея фактически
твърдения за наличие на частична трансформация на лично имущество е установено
с релевираните по делото доказателства.
Въз основа на признанията на страните относно неизгодни
за тях факти, писмените доказателства и свидетелските показания, правилно
първоинстанционният съд е приел, че при придобиването на собствеността върху
недвижимия имот са вложени както общи средства в размер на 26 520 лв.,
получени с договор за ипотечен кредит, така и лични средства от на всеки един
от съделителите в еднакъв размер от 10 000 лв. Ответницата по жалбата е
установила по категоричен начин, че е получила от своята майка дарение на сума
от 10 000 лв., която е внесла по банковата си сметка и с която сума е
заплатено уговореното капаро по сделката.
Установено е, че по сметката на жената е постъпила
сумата от 10 000 лв., с която същата е наредила плащането на капарото по
сделката на 13.12.2012 г.- преди дарението,
извършено от майката на ответника. Произходът на тези средства е установен с
показанията на св.И.- дарение от майката на
жената. Дарението, извършено от майката на жалбоподателя е на 19.12.2012 г., за
което е представен писмен договор и са събрани показанията на св.К., поради което
не може да се обоснове извод, че с тази сума е платена първата вноска от
продажната цена на апартамента.
Получаването на дарената на жената сума е
отразено, както в извлечението от банковата й сметка, така и в нотариалния акт.
Сумата като дарена от майка й има извънбрачен произход и по силата на чл.22 от СК е лично имущество. Последната вноска от продажната цена на имота е заплатена
с лични средства на жалбоподателя- 10 000 лв., дарени му от неговата
майка, за което е налице и признание от страна на жената.
С оглед на тези факти, правилно е прието, че при
придобиването на недвижимия имот страните са вложили както лични средства в
размер на по 10 000 лв., така и общи средства, получени с договор за
кредит. Начина на погасяване на задълженията по кредита не променя правата в съсобствеността,
поради което доводите на жалбоподателя, че е погасявал с лични средства кредита
и затова притежава по- голяма ид.ч. от имота са изцяло неоснователни.
Доколкото влагането на лични средства при
придобиването на имота от всеки от съпрузите е с еднаква стойност, наличието на
частичната трансформация на това лично имущество не променя правата на страните.
Същите са равни и правилно делбата на имота е допусната при равни права.
Обжалваното решение не страда от наведените в
жалбата пороци, същото е е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №214/14.02.2020 г., постановено по гр.д.№
5354/2019 г. на Русенския районен съд, с което
недвижимия имот, находящ се в гр.Р****, **** и представляващ апартамент №*** на *** етаж в ****, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения с площ от 67.95 кв.м. е допуснат до делба при равни права на страните.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: