Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на осемнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 237/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:..., със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. „Х. Г. Данов”№..против Н.Т.Р., ЕГН: **********, адрес ***, в която се сочи, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в качеството
си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката било единственото търговско дружество притежаващо лицензия по чл.
43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите
условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg ) влизали в сила, без да било необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът Н.Т.Р., като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. .., вх. ., ет. ., ап. ..., имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34,
ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
по чл. 34, ал. 1 клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В изпълнение
на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие ищецът
доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия - „Техем Сървисис" ЕООД, разпределил за имота на ответника
топлинна енергия за битово - гореща вода и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 491,57 лв., включваща главница в размер на 412,08 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2018 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 02.10.2015 г. - 13.11.2018 г. в
размер на 79,49 лв.
Начислената на
ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и
по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна
енергия се отчитало от служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение
на топлинна енергия в началото и края на всеки отоплителен сезон по показанията
на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.
За събиране
на посочените по-горе суми на 14.11.2018 г. депозирали пред Районен съд-гр.
Пловдив Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 18136/2018 г., по описа на XVI гр.
състав, изпратено по подсъдност в Районен съд - гр. Харманли - ч. гр. дело №
1243/2018 г. Със Заявлението освен цитираните по-горе суми претендирали
ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата,
считано от 14.11.2018 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни
разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от
ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Вследствие
указанията на съда съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът
подал настоящата Искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Предвид изложеното моли да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Н.Т.Р., ЕГН **********, че
дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД следните суми за
разпределена топлинна енергия: главница в размер на 412,08 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2018 г., обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.10.2015 г. - 13.11.2018 г. в размер на 79,49 лв., законната лихва
върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение (14.11.2018 г.), както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните
суми:
направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.
гр.дело № 1243/2018 г. по описа на PC - гр. Харманли в размер на 75
лв.
и деловодните разноски по настоящето производство, включващи
платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по правилата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от
страна на ответника Р..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
"ЕВН България
Топлофикация" ЕАД в качеството си на енергийно
предприятие за производство и пренос на топлинна енергия е доставил топлинна
енергия за битови нужди – гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, до обект, сосбтвеност на ответника Н.Р. - имот,
находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. ., вх. ., ет. .., ап. ...
За
периода от 01.08.2015г. до 30.04.2018г. съгл. препис – извлечение от сметка и
справка за доставена топлинна енергия за клиентски номер **********, ИТН:1921478
е дължима сума в размер на 412.08 лв. – главница, представляваща задължение за
консумирана
топлинна енергия, и 79.49 лв. – лихва за забава за периода от 02.10.2015г. до
13.11.2018г.
Съгласно справка от 27.02.2019г. на Служба по вписвания-Пловдив за
периода от 01.01.1992г. до 27.02.2019г. и нотариален акт №113, т.3, дело
№480/2007г. на Нотариус С.Проданов, с рег.№231 и район на действие РС-Пловдив,
собственик на процесния имот на основание дарение е ответникът Н.Р., считано от
19.12.2007г.
Приложени
по делото са и Общите условия на „Топлофикация Пловдив”
ЕАД.
Приложено е и ч.гр.д. №1243/2018г.
по описа на РС-Харманли, по което е издадена Заповед №747 от 03.12.2018г. за
сумата от 412.08 лв. – главница, 79.49 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.10.2015г. до 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2018г. до пълното й изплащане, както и за разноските
по делото в размер на 25 лв. за държ.такса и 50 лв. юрк.възнаграждение.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период от 01.08.2015г. до 30.04.2018г.
абонатната станция, обслужваща имотите във вх.А на бл.290 в жк. „Тракия”,
гр.Пловдив е работила и е била подавана топлинна енергия. Отразено е също, че
за този период е използвана топла вода в периода от 01.12.2015г. до
29.02.2016г. и е начислявана топлинна енергия, отдавана от сградна инсталация.
Не е използвана топлинна енергия за отопление и в имота не функционират
отоплителни тела. Вещото лице инж.В.С. е посочил също, че върху отоплителните
тела има монтирани измервателни средства (индивидуални топломери и водомери) за
дялово разпределение на топл.енергия. При разпределение на топлинната енергия
са спазени изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради-етажна собственост”, като съгласно заключението няма разлика с
количеството топлинна енергия начислено от ищеца и разпределеното такова в
имота на ответника.
По
делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява, че за времето от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. по партидата на ответника не
са издавани кредитни известия. Вещото лице е посочило, че за процесния период
01.08.2015г. до 30.04.2018г. размерът на задължението на доставената топлинна
енергия на отвтеника е 412.08 лв., а размерът на лихвата за забава – 79.49 лв.,
дължима от падежа на всяка фактура до 13.11.2018г. Съгласно експертизата
начисленото количество топлинна енергия е съобразно действащите цени, като няма
извършени плащания от ответника.
Заключението
и на двете вещи лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза се
възприемат от съда като изготвени обективно, съобразно поставените задачи и от
компетентни вещи лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по чл.422 от ГПК за
установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1243/2018г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед №747 от 03.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе
суми. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за което кредиторът е
уведомен редовно и исковете по чл.422 от ГПК
са предявени в рамките на преклузивния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения
иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и качеството на
изправна страна на ищеца чрез установяване точно изпълнение на насрещните си
задъжения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно
доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
Съдът приема, че между
страните по
делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Видно от приложените общи
условия по делото, същите са надлежно публикувани и съответно влезли в сила.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Следователно
за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на
закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът
е потребител на топлинна енергия и съответно, че общите условия са произвели
действие, което в случая е налице. От приложените по делото писмени
доказателства / справка от АВ, служба по вписвания гр. Харманли и нотариален акт №113, т.3, дело №480/2007г. на Нотариус
С.Проданов, с рег.№231 и район на действие РС-Пловдив / се установя, че
ответникът е собственик на процесния имот. Поради това, съдът приема, че
ответникът Н.Р. има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Поради изложеното съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е
предвидено също, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната
топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение,
цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност.
Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е
предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от
изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие.
Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна
енергия.
В заключението на СТЕ изрично се
отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала
сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна
енергия (ТЕ). За процесния период ТЕ за отопление не е ползвана и начисляване. Начислявана
е само ТЕ отдавана от „сградна инсталация” и ТЕ за топла вода. Вещото лице е констатирало, че върху
отоплителните тела има монтирани измервателни средства (индивидуални топломери
и водомери) за дялово разпределение на топл.енергия. като съгласно
заключението. Начинът за разпределение и начисляване на ТЕ на
абонатите е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания, като не е
установена разлика с
количеството топлинна енергия начислено от ищеца и разпределеното такова в
имота на ответника. Вещото лице е изготвило експертизата, като е
ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от фирмата за
дялово разпределение. Заключението му не е оспорено, няма основание същото да
не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал.
3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ
и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но
и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ, съгласно която потребителите в сграда-етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед на изложеното налице е
основание за ангажиране отговорността на ответника за разпределената за неговия
имот ТЕ от сградна инсталация, а с оглед данните за потребена за процесния
период в същия този имот топла вода за ответника възниква задължение за
заплащане количеството на същата.
Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от заключението по ССчЕ, според което за процесния период 01.08.2015г. до 30.04.2018г.
размерът на задължението на доставената топлинна енергия на ответника е 412.08
лв., а размерът на лихвата за забава – 79.49 лв., дължима от падежа на всяка
фактура до 13.11.2018г. Съгласно експертизата начисленото количество топлинна
енергия е съобразно действащите цени, като няма извършени плащания от
ответника. Това заключение също не е оспорено и то следва да се
кредитира като обективно изготвено.
Предвид гореизложеното съдът счита
за безспорно установени задълженията на ответника Н.р. за заплащане стойността
на начислената му ТЕ, отдавана от сградна инсталация, и топла вода за
обект - имот, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл.
290, вх. А, ет. 4, ап. 11/29. Следва да се уважат
исковете по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се установи
дължимостта на сумата от 412.08 лв. - главница за период 01.08.2015г. до
30.04.2018г. и 79.49 лв. - лихва за забава, дължима от 02.10.2015г. до 13.11.2018г.,
доколкото не се установиха плащания от ответника на падежа на отделните
вземания. В полза на ищеца се следва и законната
лихва върху главницата от
03.12.2018г. до изплащане на задължението, така както е присъдена със заповедта
за изпълнение.
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно
изхода на делото, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер
на 75.00
лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
За процесулано представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 994.20 лв. за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, по отношение на
ответника Н.Т.Р., ЕГН: ********** *** съществуването
на вземането на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:..., със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Х. Г. Данов”№., представлявано от Ж. П. С.и Р.М. - членове на съвета на директорите, за сумата от
412.08 лв. – главница, представляваща стойността на разпределена топлинна
енергия за периода от 01.08.2015г. до 30.04.2018г. за
обект с ИТН:.., находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия
бл. . вх. ., ет. .., ап. .
и 79.49 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 02.10.2015г. до
подаване на заявлението на 13.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от 03.12.2018г. до
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №747
от 03.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1243/2018г.
по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА ответника Н.Т.Р.,
ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Х. Г. Данов”№.,
представлявано от Ж.. П. С.и Р.М. -
членове на съвета на директорите, направените по настоящото гр.д.№237/2019г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на общо 994.20 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Н.Т.Р.,
ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да
заплати на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:., със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Х. Г. Данов”№., представлявано от Ж. П. С. и Р. М. - членове на
съвета на директорите, направените в заповедното
производство по ч.гр.д.№1243/2018г. по описа на РС-Харманли разноски
в размер на общо 75.00 лв. за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
|
|