РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Перник , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500128 по описа за 2021 година
С Решение № 260554 от 18.12.2020 г., постановено по гр. дело № 3778 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от
ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 198 лв.,
представляваща неплатени авансово дължими такси и разноски по изп. дело №
967/2015 г. на ЧСИ Ш. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1821 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
Със същото решение ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД
направени разноски по делото в размер на 500 лева.
Решението е обжалвано от ЧСИ Ш. Д. в срок, като се твърди, че изводите на съда
за неоснователност на иска са неправени без да се вземат предвид всички събрани по
делото доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт„ ООД, в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за редовността и допустимостта
на предявения иск, по реда на чл. 129 от ГПК и т. 4 от Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, е констатирал, че исковата молба е
нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Приел е,
че съдебният изпълнител е претендирал суми, представляващи неплатени такси и
1
разноски за извършени по изпълнително дело № 967/2015 г. на ЧСИ Ш. Д. действия,
без тези действия да са били конкретизирани по вид, дата на извършване и дължима
такса или разноски за всяко едно от тях. Поради това и с цел отстраняване на всички
тези нередовности с Определение № 242/26.03.2021 г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба на ЧСИ Ш. Д. като нередовна и е указал на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира обстоятелствата, на
които се основава искът, като посочи конкретните действия, за които са начислени
таксите, предмет на спора, като се уточни за всяко едно от тях видът на действието,
датата на извършването му и размерът на начислената такса.
Определение № 242/26.03.2021 г. е връчено на жалбоподателя на 02.04.2021 г. на
адрес, посочен от неговия адвокат пълномощник, а именно: ***. Съобщението е
получено на този адрес от М. Н., която съгласно направената на 11.05.2021 г. справка
е *** в кантората на ЧСИ Ш. Д. – ищец по делото, намираща се на същия адрес.
Ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в указания от съда
седмодневен срок, изтичащ на 09.04.2021 г. Отстраняването им по инициатива на
ищеца е направено едва с молба от 28.04.2021 г., тоест след изтичане на указания от
съда срок.
С Определение № 248 от 15.04.2021г., делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.05.2021 г., в което е докладвана и горе цитираната
уточняваща молба.
След като нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищеца в хода на
въззивното производство, въпреки дадената възможност за това по реда на чл. 129, ал.
1, вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК, то обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено и в този смисъл е
възприетото в т. 7 на Тълкувателно решение № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
т. 7 от посоченото Тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата, когато
констатация за нередовност на исковата молба се направи от въззивния съд, какъвто е и
настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението
на първата инстанция като недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск.
Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично
във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
исковото производство по чл. 422 от ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ
установителния иск обезсилва и издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява
заедно с определението за прекратяване на производството по делото.
Обезсилването на заповедта за изпълнение в разгледаната в т. 13 от цитираното
тълкувателно решение хипотеза е правна последица от прекратяването на исковото
производство по чл. 422 от ГПК, поради което въззивният съд, следва да обезсили
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1821 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззиваемото
дружество има право на разноски, каквато претенция неговият представител е
2
направил. Въззиваемото дружество претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., като представя доказателства за извършения
разход. Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на претендираното от
противната страна адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът
намира за неоснователно. Уговореното и заплатено на процесуалния представител на
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в
минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаградения, поради което и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, липсват основания за неговото намаляване.
Предвид на това в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на 300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260554 от 18.12.2020 г., постановено по гр. дело №
3778 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от *** г., издадена по ч.гр.д. № 1821 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш. Д. с рег. № ***, с БУЛСТАТ: **********, с адрес: ***, да
заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3