МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260012 от 26.10.2020г. по НОХД
№ 298/2020г. по описа на Районен съд Н., VI състав, председател В.С..
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Р.п.Б.Т.Н. обвинителен
акт срещу подсъдимия Б.Д.И. за това, че на 01.06.2019г., около 05.20 часа, в
курортен комплекс „Слънчев бряг“, в хотел „Централ
Плаза“, пред стая В-8, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - А.Ф.Ф. ***, като я принудил към това със сила – бутал я към
стаята й и я удрял с коляно в дясната част на ханша, огъвал й лявото ухо, душил
я, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, предл.
първо вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Б., ТО Н., поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, което му е вменено. Намира, че на ДП и
проведените съдебни заседания безспорно е изяснена фактическата обстановка по
делото. Сочи, че от обективна страна са събрани достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението. Излага, че от субективна страна
формата на вината на подсъдимия е „пряк умисъл“, като последиците са целени, но
ненастъпили поради независещи от него причини. Намира, че подсъдимият с
действията си е целял удовлетворение на полово желание и да се съвкупи с
пострадалата, въпреки нейното нежелание и съпротива. Предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия прави извод за изключително високата му степен на опасност.
Счита, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Излага,
че целите на наказанието за поправяне на дееца биха могли да бъдат постигнати,
като едно такова наказание ще има превъзпитателен ефект върху подсъдимия. Сочи,
че на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК съдът
следва да приспадне от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“,
считано от 01.06.2019г. Предлага на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на ДП и съдебното
следствие, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК да се приведе в изпълнение
наложеното с предходно осъждане по НОХД № 252/2017г. по описа на РС Ямбол
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да се изтърпи
отделно.
Защитникът
на подсъдимия – адв. А., счита за установена фактическа
обстановка, различна от тази, описана в обвинителния акт. Описва реализираната
според нея фактическа обстановка, като счита, че са доказани единствено
конфликт и удари между подсъдимия и Ф.. Сочи, че всичко останало, касаещо опит за изнасилване, е останало недоказано. Развива
съображения в насока, че вторият акт от двуактното престъпление няма обяснение в
обвинителния акт и това е напълно разбираемо, тъй като от доказателствата по
делото няма как да се изведат каквито и да е било изводи за „опит за съвкупление“.
Извършва анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че свидетелят
Д.Л. е развил много сериозна дейност при разследването, която не е присъща за
портиер. Смята, че между деянието и подаването на сигнал са изминали 45 минути,
през които този свидетел е пристигнал, прегледал е видеозаписите и едва тогава
са позвънили на телефон 112. Счита, че показанията му следва да бъдат
преценявани през призмата на близкото приятелство с пострадалата. Акцентира и
върху показанията му, че към днешна дата на мобилния си телефон притежава
видеозаписите от инцидента. Обръща внимание, че в комплекса е имало множество
камери, а кой, защо и как е решил, че на съда следва да бъдат показани записите
от само три камери, е предмет на обсъждане на видеотехническата
експертиза. Акцентира върху показанията на този свидетел, че той е само портиер
в комплекса и само с разрешение на управителя или собственика записите могат да
бъдат гледани и съответно предоставени на полицията, като от една страна той
има записите на телефона си, без да притежава достъп, а от друга страна в
кориците на делото се намира протокол за доброволно предаване, като той е
предоставил за нуждите на ДП единият от компактдисковете. С оглед изложеното
твърди, че този свидетел е твърде лично заинтересован от изхода на делото и
неговите показания следва да бъдат ценени изключително внимателно. Извършва
анализ на показанията на свидетеля М.Т., който също е портиер, но не проявил
никакъв интерес към това, което се случва. Акцентира върху обстоятелството, че
този свидетел е и поемно лице в протокола за оглед на местопроизшествие. Счита,
че не става ясно дали е извършвано запознаване с правата и задълженията на поемните лица. Сочи че, свидетелят К.К.
не е гледал записи и изобщо не знае какво се е случило, защото когато е отишъл
на работа, вече е имало полицаи. Обръща внимание на обстоятелството, че
свидетелят е категоричен, че нито техниката позволява да се направи запис върху
компактдиск, нито пък е виждал такова нещо, и че един полицай е качвал на флашка каквото си реши, т.е., той нищо не е предавал
доброволно, което поставя въпроса каква процесуална стойност има техническата
експертиза. Навежда, че показанията на пострадалата имат двояк характер, защото
тя е и пострадала и свидетел и според практиката на ВКС следва да бъдат ценени
особено внимателно. Сочи, че свидетелката при обаждането си на телефон 112, 45
минути след случката, продължава да твърди, че само е бита и не съобщава нищо
за изнасилване. Обръща внимание, че едва в днешното съдебно заседание тази
свидетелка обяснява, че Б.Д. ѝ разкъсал тениската, гърдите й били оголени
и скъсал сутиена отпред. Намира, че такова скъсване на сутиен отпред няма как
да се случи. Прави извод за недоказаност на твърдението, че е имало разкъсани
дрехи от Б.Д.. Акцентира върху обстоятелството, че няма експертиза на
предадените от нея дрехи и незнайно защо са ѝ върнати преди предявяване
на разследването. Обръща внимание на протокол за очна ставка между пострадалата
и Б.Д., в който тя твърди, че подсъдимият не я е докосвал по половия орган, а я
опипвал в областта на гърдите. Сочи, че очната ставка не е непосредствено след инцидента
и след преминаване на шока от него тя категорично заявява, че спрямо нея не са
извършвани никакви действия, оправдаващи втория акт на двуактното престъпление,
а именно „опит за съвкупление“. С тези доводи сочи, че е налице погрешно
обвинение, а представителят на прокуратурата не се е възползвал от възможността
да го измени по реда на чл. 287 от НПК. Намира, че протоколът от техническата
експертиза не може да се цени, тъй като не е ясно как, по какъв начин, с чие
разпореждане е снета и от къде е снета въпросната електронна информация,
обсъждана в експертизата. Обръща внимание, че според ВКС когато в самото начало
е опорочено едно процесуално-следствено действие, независимо какво ще се надгражда на него, то няма да стане по-точно, по-ясно и
по-вярно, защото от самото си начало то е порочно. Смята, че на тази
доказателствена база няма как да бъде направен правен извод за наличието на
обективна и субективна страна на деянието по смисъла на чл. 152 от НК, поради
което моли подзащитният й да бъде признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подсъдимия – адв. К., поддържа изцяло казаното от адв. А.. Акцентира върху първоначалните показания на
пострадалата, според които агресията на подсъдимия продължила около 15 до 20
мин. Обръща внимание, че в 6,04 часа тя се обадила на телефон 112 и съобщила за
нанесените ѝ удари, но не и за действия, имащи за цел удовлетворяване на полово
желание. Сочи, че от влизането на подсъдимия и пострадалата в комплекса до края
на инцидента са изминали около 58 секунди. Излага, че от камерите се вижда, че подсъдимият
я блъска, влиза вътре в помещението, след което излиза, като той излиза прав,
тя е на колене, след което се изправя. Сочи, че не се вижда тя да е гола или потникът/тениската
й да е разкъсан. Намира, че от събраните показания може да се направи извод, че
извършеното деяние от Б.Д. може да е какво да е друго, но не опит за изнасилване
или блудство. Счита, че по делото не са събрани доказателства, че подзащитният му е направил опит да осъществи полов акт.
Излага, че дори да е имал такова намерение, той по собствени подбуди се е
отказал от довършването, което е основание за неговото оправдаване. Обръща
внимание, че при „опит“ наказанието може да се определи и под минимума по реда
на чл. 55 от НК. Счита, че настоящият съдебен състав следва да оправдае подзащитния му.
Подсъдимият
е съгласен с казаното от защитниците му. Твърди, че не извършил никакъв опит за изнасилване, нито
пък каквото и да било блудствено действие спрямо
пострадалата. Признава, че я ударил, но до там. Счита, че в делото няма
достатъчно доказателства, а и няма как да има при положение, че това нещо
никога не се е случвало и не е правил никакъв опит. Моли за оправдателна
присъда или за изменение на обвинението.
В
последната си дума иска оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Д.И. е роден на
***г***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, със средно-специално образование, работи като готвач, с постоянен и
настоящ адрес:***, ЕГН: **********. С определение № 39 от 06.03.2017г. по НОХД
№ 252/2017г., в сила от 06.03.2017г., той бил осъден за престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК на „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, изпълнението на
което било отложено за изпитателен срок от три години.
В началото на месец юни И. се намирал на територията
на к. к. „Слънчев бряг“, тъй като полагал труд при търговец в комплекса. По
това време свидетелката А.Ф. също работела в к. к. „Слънчев бряг“ и била
настанена на квартира в апартхотел „Централ Плаза“, стая В-8. В ранните часове на 01.06.2019г. И.
посетил дискотека „Корнър“, където употребил алкохол.
От своя страна св. Ф. посетила със свои приятели дискотека „Вижън“.
На 01.06.2019г., около 05:00 часа – 05:20 часа св. Ф. и приятелите й се
прибирали от дискотеката, като на ъгъла на хотел „Кубан“ се спрели, за да си
закупят дюнери. По същото време и подсъдимият И. се намирал до въпросния
търговски обект за продажба на дюнери. Ф. и приятелите й си закупили дюнери и
се насочили в посока към квартирата на св. Ф., която се намирала на около
100-150 метра от обекта за продажба на дюнери. Подсъдимият си закупил
палачинка, която му била предоставена картонена подложка, и тръгнал след тях.
Когато наближили комплекс „Централ Плаза“ на около 20
метра св. Ф. казала на приятелите си, че вече е светло и няма нужда да я
изпращат до вкъщи. Приятелите се разделили и св. Ф. останала сама, като се
насочила към квартирата си. Стигнала до комплекс „Централ
Плаза“, който бил затворен с врата, която се отваряла с чип. През цялото време
подсъдимият И. вървял след нея, като в момента, в който тя отворила вратата с
чипа си, той се намирал непосредствено зад нея. Св. Ф. възприела движението му,
помислила си, че И. също живее в комплекса и задържала вратата, за да може той
да влезе след нея. След това продължила да върви към апартамента си, а И. се
движел зад нея, държейки палачинката в картонена подложка. Св. Ф. тръгнала по
стълбите към своята стая. Усетила, че И. върви след нея. Пред вратата се
спряла, за да отключи. В момента, в който хванала бравата, за да влезе в
стаята, усетила, че И. се отклонява леко от нея. Помислила, че живее в съседна
стая и му казала „Май сме комшии“. Между двамата се провел кратък разговор,
като в един момент възникнало сдърпване помежду им. И. бутнал св. Ф. в гърба,
при което тя го попитала какво прави. Подсъдимият й отговорил „Влизай в стаята,
ако трябва ще ти платя“. Св. Ф. го избутала, като между тях се провел кратък
словесен спор. След него подсъдимият И. се насочил към стълбите и тръгнал да
слиза по тях, а св. Ф. отворила вратата и тръгнала да влиза в квартирата. След
като слязъл по няколко от стълбите И. изведнъж променил решението си, обърнал
се и тичайки се насочил към стаята, хванал вратата, като попречил на Ф. да я
затвори. Ударил я в лявото окото с юмрук, при което тя паднала по гръб на
земята в коридора на обитаваната от нея квартира. Подсъдимият И. седнал върху
нея и започнал да й нанася удари в корема, лицето, ребрата, ритал я с коляно в
областта на ханша. След това започнал да я души. Опитал се да си съблече
тениската, но се отказал. Разкъсал потника, с който Ф. била облечена и сутиена
й, при което тя останала облечена единствено със сакото си и гърдите й се
открили. И. започнал да я опипва по гърдите. Направил опит да й свали късите
гащи, но не успял и се отказал. Опипвал я по половия орган през късите
панталони, като огъвал ухото й. През цялото време Ф. крещяла, а И. й казвал да
спре. Ф. успяла за кратко да се откопчи от И. и се опитала да се изправи в
посока към вратата, но той я хванал, издърпал я и започнал да я влачи. Докато я
влачел двамата излезли пред самата стая, където И. продължил да дърпа Ф.. Тя
успяла да се отскубне от него и започнала да вика силно, при което той я
оставил на земята и тръгнал да бяга по стълбите надолу. Ф. се изправила,
двамата разменили реплики и тя се прибрала в стаята, а И. се насочил към изхода
на комплекса. Опитал се да излезе през вратата, през която влязъл, но тъй като
същата била заключена направил опит да я прескочи. Опитът се оказал неуспешен и
И. паднал на земята, при което получил охлузвания по левия лакът и коленете.
Впоследствие И. направил опити да излезе от комплекса, като в крайна сметка го
напуснал през задния му портал. В същото време св. Ф. се обадила на св. Л.,
който работел като портиер в комплекса и двамата били в приятелски отношения.
Доколкото могла му обяснила какво се случва и го попитала дали някой гледа
камерите. Тъй като Л. не бил на смяна, Ф. го помолила да изпрати при нея
колегата, който е на смяна. Л. се обадил на св. Т., който бил на смяна като
портиер в комплекса. През това време Ф. се преоблякла, като сменила скъсаните
потник и сутиен. Т. отишъл при Ф. след около 5-10 минути, като възприел, че в
стаята има скъсани дрехи. Тъй като телефонът й бил счупен Т. й предоставил
неговия, като тя се обадила на телефон 112 и съобщила, че е бита, като помолила
да бъде изпратен полицейски екип, за да се запознае със записите от камерите в
комплекса. Не пожелала да бъде изпращана линейка. След известно време на място
се явили изпратените полицейски служители. Пристигнал и св. Л.. С разрешение на
управителя на комплекса бил извършен предварителен преглед на записите от
охранителните камери. Ф. се почувствала зле, започнало да й се вие свят и
помолила полицейските служители да извикат бърза помощ. На място бил извикан
екип на бърза помощ и Ф. ***, където й била оказана лекарска помощ, но тя
отказала да бъде настанена за болничен престой. След като излязла от болницата
се обадила на св. Л., който пристигнал и от болницата в Б. я закарал до
районното управление в к. к. „Слънчев бряг“. Там Ф. дала показания по случая.
Описала Б.И. и заявила категорично, че може да го разпознае. На 01.06.2019г.
било извършено разпознаване на лица и предмети (документирано с протокол на л.
21 – л. 24 от ДП), при което Ф. разпознала Б.И. като нейния нападател.
Разпознала го по лицето, погледът, косата, татуировката.
Междувременно полицейските служители извършил оглед
на местопроизшествие – на стая В-8 в комплекс „Централ
Плаза“, документиран с протокол (на л. 26 – л. 33 от ДП). При огледа пред
стаята била намерена хартиена подложка, която била иззета като доказателства.
На леглото в стаята били установени черно сако, къси дънкови
панталони с колан – сини на цвят, черен потник, марка „НМ“ и двете части на
скъсан сутиен – черен на цвят, ведно със закрепващия ластик. При огледа като поемни лица участвали свидетелите К. (също портиер в
комплекса, който започнал смяната си след св. Т.) и Т.. От Ф. с протокол от
01.06.2019г. (на л. 34 от ДП) били предадени доброволно 1 бр. къси дънкови панталони с колан – сини на цвят, 1 бр. черен потник
марка „НМ“, двете части на скъсан сутиен, черен на цвят и 1 бр. черно на цвят
сако. В протокола тя вписала, че това са дрехите, с които била облечена при
нападението. От специалист в ДНК профилиране било извършено изследване на
дрехите и хартиената подложка (документирано в протокол на л. 80 – л. 84 от
ДП). При анализ на следите по дрехите експертът фиксирал, че дамският потник е
със скъсана презрамка, а сутиенът – скъсан. По дрехите не бил открит ДНК
материал от Б.И. (даден с протокол за вземане на образци от 02.06.2019г. на л.
40 от ДП), а такъв бил установен единствено върху хартиената подложка.
Впоследствие разследващите органи върнали дрехите на св. Ф. и тя изхвърлила
същите.
На 01.06.2019г. било извършено освидетелстване на
подсъдимия, документирано в протокол (на л. 36 – л. 39 от ДП), при което били
установени две червеникави петна под формата на резки в областта на врата му и
едно петно в същата област – под формата на точка. На левия му лакът и коленете
се установили следи от охлузване.
На 01.06.2019г. било извършено освидетелстване и на
пострадалата Ф. (документирано с протокол на л. 42 – л. 50 от делото), при
което се установило, че има синина под лявото око, синина в областта на лявото
ухо. Било констатирано охлузване в областта на врата, както и зачервявания по
врата и надолу от шията. Кръвонасядания били
установени от дясната страна на бедрото, в горната част, от вътрешната страна
на бедрото в областта на левия крак. В предната част на двата крака се
установили големи синини.
По ДП били оформени два броя протоколи за доброволно
предаване (на л. 52 – л. 54 от делото). В първия от тях свидетелят К. се
подписал като лице, което предава на вещото лице П.М. *** оптичен носител CD-R HP, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на комплекс „Централ Плаза“ от 01.06.2019г. От показанията на св. К. се
установява, че той не е предавал диск на М., а предоставил на полицейския
служител достъп до сървъра със записите, който имал изводи само за „флаш памет“ и последният се снабдил от този сървър с
необходимите записи, като впоследствие К. подписал протокола за лице, което
предало посочения в него оптичен носител. Св. Л. предал на друг служител в РУ Н.
1 бр. оптичен носител CD-R “HP”, съдържащ видеозаписи от охранителните камери от
комплекса. Впоследствие тези два броя оптични носители били приложени към
изготвената от вещото лице М. техническа експертиза (в плик на л. 85 от
делото). Съдържанието им е предявено на страните в хода на съдебното следствие
чрез възпроизвеждане на видеофайловете, записани на оптичните носители.
Видно от протокол за извършена експертиза № 59 (на
л. 86 – л. 99 от делото) вещото лице констатирало, че анализираните от него
видеозаписи били цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система,
като не са установени следи от манипулация. На дисковете се съдържали записи от
три статични камери, обхващащи част от входна врата към сградата, част от
коридор, басейн и стълбищна площадка, водеща до
втория етаж на сградата. Вещото лице извело кадри от файловете, като описало
видяното на тях. Било извършено лицево-идентификационно изследване, при което
се установило, че лицето от мъжки пол на кадрите е подсъдимият Б.И..
По ДП било приобщено веществено доказателства – диск
от проведения запис на телефонното обаждане на св. Ф. на телефон 112 (на л. 172
от делото), който е предявен на страните чрез възпроизвеждането на звуковия
запис в хода на съдебното следствие.
За установяване на фактическата
обстановка по делото, съдът кредитира целият събран в хода на производството
доказателствен материал. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че
напълно се кредитират показанията на свидетелката Ф.. Във връзка с тези
показния съдът не приема доводите на защита, че имат двояк характер. Ф. е имала
качеството „пострадало лице“ в рамките на ДП. В хода на съдебното производство
не е направила искане и респ. не е конституирана като „частен обвинител“ или
„граждански ищец“. Т.е. тя не е имала на самостоятелно основание качеството
„страна“ в процеса, а е участвала в него единствено като свидетел. Освен това,
както е възприето и в съдебната практика на ВКС, при престъпленията от раздел VIII от особената част на НК показанията на пострадалото
лице са от съществено значение (най-вече с оглед обстоятелството, че в
по-голямата си част тези престъпления се извършват единствено в присъствието на
извършителя и пострадалото лице) и само явното
несъответствие и опровергаването
им от останалите
доказателства, може да бъде причина
за тяхното игнориране (Решение № 272 от 14.01.2019г. по н.д. № 1012/2018г. по
описа на I н. о. на ВКС). При анализ на показанията на св. Ф.
съдът не констатира нито явно несъответствие, нито опровергаването им от други
доказателствени източници. В рамките на ДП св. Ф. е разпитана непосредствено
след инцидента на дата 01.06.2019г. (протокол на л. 18 – л. 20 от ДП). Следва
да се има предвид, че въпреки възраженията на защитата, направени в съдебно
заседание, между тези показания и показанията, дадени в хода на съдебното
следствие (на 26.10.2020г.), не се наблюдават никакви съществени противоречия.
Именно поради тази причина съдебният състав не е констатирал основания за
четене на показанията от ДП по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. И в двата
случая Ф. описва един и същ механизъм на действия от страна на Б.И., едни и
същи нанесени от него удари спрямо нея, едни и същи действия по разкъсване на
сутиена и потника й, опипване в областта на гърдите и в областта на половия
орган през дрехите й. Т.е. всички съществени елементи от очертаното с
обвинителния акт деяние фигурират в показанията й, дадени както на ДП, така и в
съдебното производство. Обстоятелството, че за пръв път в хода на съдебното
производство свидетелката сочи, че се прибирала от дискотека със свои приятели,
не е от съществените по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като няма
конкретно отношение към механизма на изпълнителното деяние на извършеното
спрямо нея престъпление. Съдът намира, че не представлява съществено
несъответствие соченото в показанията на Ф. относно времето, през което
продължил инцидентът. Видно от вещественото доказателство – оптичен носител,
приложен към техническата експертиза, от записа на камера „basein 3“, началото на инцидента между Ф. и И.,
започнал пред вратата на квартирата й, е около 05:35:10 часа по таймера на
вградения в тази камера часовник. Пак от този таймер се установява, че И.
напуска мястото на инцидента около 05:37:20 часа. Т.е. обективно целият
инцидент е приключил за около 2 минути. Това обаче не означава, че показанията
на Ф. се дискредитират по някакъв начин с оглед изнесеното от нея, че всичко е
продължило около 5-10-15 минути. На първо място самата тя сочи, че няма как да
е сигурна за точното време, през което е продължил инцидентът. Това е и напълно
логично, тъй като при описаната интензивна дейност на подсъдимия спрямо пострадалата
е нормално тя да загуби точна представа за време. Още повече, че в тази част
показанията й не са съществени за установяване на обективната истина по делото,
тъй като цитираните записи са обективен източник, от който може да се установи
с пълна точност самото времетраене на инцидента. Няма как да се приемат за
съществени и разминаванията между показанията на Ф. в хода на съдебното
следствие и тези, дадени при очната ставка с И. (в протокол на л. 167 – л. 170
от ДП). При очната ставка Ф. отново е категорична, че И. разкъсал дрехите й,
опипвал я в областта на гърдите, които се оголили. Единственото различие при
самата очна ставка се свежда до изнесеното от Ф., че И. не я опипвал по половия
орган. В хода на съдебното следствие тя твърди, че я опипвал по половия орган,
но през късите й панталони. Това различие съдът също не намира за съществено,
доколкото и в двата разпита не се твърди за директно опипване по половия й
орган. В разпита пред съда се говори за опипване през панталоните, но не става
ясно дали при очната ставка Ф. изобщо е отговаряла на въпрос за опипване през
дрехите. Няма как да се приеме, че показанията й се разколебават от
съдържанието на подадения от нея сигнал до телефон 112. Вярно е, че при
обаждането на телефон 112 Ф. е съобщила за нанесен спрямо нея побой, но това не
изключва да са се реализирали и всички други факти, описани от нея и приети за
доказани от съда. Нормално е при обаждане на такъв телефон да не се изнася с
подробности цялата фактическа обстановка на инцидента, поради което даденото
съобщение за нанесен побой не изключва и останалите действия на И. (вкл.
разкъсване на сутиена и опиване в областта на гърдите). Не се приема и тезата
на защита, че от записите от камерите се установяват различни факти от
изнесените от Ф.. Хронологията на тези записи напълно съответства на хронологията
на събитията (че Ф. задържа вратата за И. при влизане в комплекса, че той върви
след нея, че пред вратата на квартирата й между тях възниква разговор, при
който тя го избутва, че той тръгва да слиза по стълбите, но изведнъж се връща и
я напада, че докато излизат от апартамента той я влачи), описани от
свидетелката. Освен това на записите от камерите не се вижда самата същина на
извършените от И. действия, тъй като е очевидно, че същите са извършвани в
коридора на квартирата на Ф. и не попадат в обсега на охранителните камери. От
записите се потвърждава, че двамата излизат от апартамента, като И. влачи
пострадалата. Не може да се приеме тезата, че от камерите е видно, че при
излизането дрехите й не са разкъсани. От записите на камерите е видно
единствено, че когато излизат от квартирата Ф. е облечена с черно сако, но по
никакъв начин не се установява дали потникът и сутиенът й са скъсани. Последното
не може да бъде установено поради отдалечеността на камерата и качеството на
самия запис, като при разпита си вещото лице М. потвърждава тези обстоятелства.
Съдът намира, че версията на Ф. се
потвърждава от всички останали доказателствени източници. На първо място, както
вече се посочи, записите от камерите по никакъв начин не противоречат на
изнесеното от нея. Нещо повече – установеното от тези записи, доколкото от тях
могат да се извлекат годни факти и обстоятелства, съвпада напълно с
хронологията на събитията, описана от Ф.. Тук е моментът да се посочи, че
записите и техническата експертиза на вещото лице М., която е извършила анализ
на тези записи, напълно се кредитират от съдебния състав. Вярно е, че по делото
се събраха данни за не съвсем коректно съставени протоколи за доброволно
предаване на 2 бр. оптични носители, върху които са направени съответните
записи и върху които впоследствие е работило вещото лице М.. От показанията на
св. К. (вписан в единия от протоколите за доброволно предаване като предаващо
лице) стана ясно, че устройството, на което се съхраняват записите от камерите,
няма извод за оптичен носител CD, а единствено за „флаш памет“ и самият той не е предавал CD на полицейския служител. Самият свидетел сочи, че
полицейският служител е допуснат до помещението със сървърите, на които се
съхраняват записите, дадено му е право свободно да борави с тях, при което
съответният служител е извлякъл нужната информация. При тези данни съдът
намира, че макар протоколите за доброволно предаване (като писмени
доказателства) да не отразяват напълно коректно извършените действия, с показанията
на свидетеля К. се установява механизмът, по който са изработени веществените
доказателства, приети впоследствие по делото, анализирани от експертизата и
предявени на страните в хода на съдебното следствие. В тази връзка следва да се
отбележи, че записите се съхраняват в така наречени файлове в компютърна памет
(последното се установява от показанията на св. К.). Според чл. 125, ал. 1 от НПК когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където
са намерени, се изготвят записи върху носител на компютърни информационни
данни. Съгласно чл. 163, ал. 7 от НПК изземването (когато това се извършва чрез
изземване) на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху
хартиен или друг носител. В случая безспорно са изготвени веществени
доказателствени средства чрез копиране на компютърните информационни данни,
налични на сървъра, обслужващ охранителните камери в комплекс „Централ Плаза“, като тези данни са копирани от съответните
полицейски служители на 2 бр. оптични носители – CD.
Т.е. самото събиране на данните е станало по предвидения чл. 125, ал. 1 и чл.
163, ал. 7 от НПК ред. В случая „доброволното предаване“ на тези данни от
оправомощените да боравят с тях лица (управата на комплекса) е станало чрез
осигуряване на достъп на полицейските служители до съответния сървър и
разрешение да боравят с наличните в него данни. Показанията на свидетелите Т., Л.
и К. в тази насока са напълно безпротиворечиви и категорични. Всички те сочат,
че с разрешение на управата на комплекса на полицейските служители е
предоставен достъп до файловете. Ето защо съдът намира, че чрез приетите гласни
доказателствени средства се доказва надлежно доброволно предаване за целите на
настоящото ДП на компютърни информационни данни, които са пренесени без
манипулации от полицейски служители на 2 бр. оптични носители – CD. Следователно тези носители се приемат от съда за годни
доказателствени средства за целите на настоящия процес и се кредитират.
Кредитира се напълно и заключението на техническата експертиза, което е
извършило анализ на тези носители. В тази връзка следва да се има предвид, че
доброволното предаване не е предвидено като изричен способ за събиране на
доказателства по НПК, но в практиката е възприето разбирането, че няма пречка
дадени вещи да бъдат предадени доброволно за целите на разследването.
Практиката е в такива случаи да се съставя писмено доказателство – протокол, но
когато в самото писмено доказателства не са вписани по коректен и точен начин
относимите факти, това не означава, че вещественото доказателствено средство е
опорочено. Допустимо е с помощта на всякакви доказателствени средства да се
установява дали доброволното предаване е осъществено. По настоящото дело това
се доказа с помощта на гласни доказателствени средства. Впрочем самият подсъдим
и защитата му също не отричат, че на оптичните носители са записани достоверни
обстоятелства, като дори основават част от защитата си на наличните по делото
записи.
На следващо място показанията на св. Ф.
се потвърждават от тези на свидетелите Л., К. и Т.. По делото се установява, че
св. Л. е в близки приятелски отношения със св. Ф., но само на това основание
показанията му няма как да бъдат игнорирани. Впрочем този свидетел не е пряк
очевидец на инцидента, като неговите показания представляват вторично за
настоящия процес доказателствено средство. Очевидно е, че той е почерпил
информация за инцидента от разказите на св. Ф. и прегледите, които е осъществил
на записите от охранителните камери – с разрешение на управителя на комплекса.
В тази връзка, като вторично за процеса доказателствено средство, неговите
свидетелски показания напълно потвърждават показанията на св. Ф.. По данни на
свидетеля пред него Ф. е споделила, че нападателят се опитвал да я души,
разкъсал блузата и сутиена й. Т.е. и пред този свидетел Ф. е описала същите
факти и обстоятелства, като при последващите й разпити. Освен това свидетелят
подробно посочва какво е установил при прегледа на камерите, като посоченото от
него напълно съответства на записите, приобщени по делото. Самият свидетел е
възприел и състоянието на Ф. непосредствено след инцидента – по телефона била
разстроена, плачела, гласът й треперел. На място свидетелят възприел, че тя
била със синини по врата, на окото, по тялото. Ето защо показанията на този
свидетел са в пълно съответствие с изнесеното от св. Ф. за местата, на които й
били нанасяни удари и за самия механизъм на действие на И.. Показанията на Л.
кореспондират и с показанията на св. Т., който по време на инцидента е бил на
работа в комплекса и именно след обаждане на Л. се отзовал на помощ на Ф.. Той
потвърждава изнесеното и от Ф., и от Л., че отишъл на място и помогнал на
пострадалата, като й дал възможност да се обади на телефон 112 от служебния
телефон, тъй като нейният бил счупен. Т. също възприел, че Ф. видимо била
ударена. Свидетелят Т. е бил и поемно лице (последното не изключва възможността
да е и свидетел по делото по арг. от чл. 118, ал. 1,
т. 3 от НПК) при извършения оглед на местопроизшествие, като е възприел, че в
стаята на Ф. е имало скъсани дрехи. Т.е. този свидетел при извършения оглед на
местопроизшествие, в качеството си на поемно лице, е възприел обстоятелства,
които потвърждават изнесеното от Ф., че дрехите й били скъсани по време на
инцидента. Показанията на св. К. също потвърждават изнесеното от другите
свидетели, че в комплекса е имало инцидент и той (при явяването си на работа) е
възприел, че е нападнато момиче, което се преглеждало от лекарски екип.
Съдът намира, че по делото са събрани
множество доказателства, които потвърждават твърденията на св. Ф., че сутиенът
и потникът й били разкъсани по време на инцидента. Вярно е, че и тук
разследващите органи са допуснали определени неточности, като неясно по какви
причини (в нарушение на чл. 112, ал. 1 от НПК) са върнали тези веществени
доказателства на пострадалата преди приключване на разследването. Последното
обаче не означава, че такива веществени доказателства не са събирани и не могат
да се ценят за целите на процеса. Както се посочи на първо място от показанията
на Ф. се установява, че непосредствено след инцидента тя съблякла дрехите, с
които била и се преоблякла. При извършения оглед на местопроизшествие (на
апартамент В-8) посочените дрехи са намерени на леглото в нейната стая, описани
са, посочено е, че сутиенът е разкъсан на две части, като за това е изготвен и
снимков материал (на л. 33 от ДП). Т.е. състоянието на дрехите, намиращи се в
стаята на Ф., е документирано надлежно и се потвърждава от св. Т., в качеството
му на поемно лице, участвало при огледа. Впоследствие същите дрехи, в същото
състояние, били предадени доброволно от Ф., като тя изрично вписала в
протокола, че това са дрехите, с които била облечена към момента на инцидента.
Състоянието на дрехите е фиксирано и от специалиста по ДНК профилирането, който
е възприел, че сутиенът е разкъсан на две, а потникът е със скъсана презрамка.
На практика са налице множество доказателствени източници (вкл. свидетелските
показания на Т. и Ф.), които описват състоянието на дрехите на пострадалата
след инцидента по един и същ начин. Тези факти се потвърждават на практика от
всички лица, боравили в определено качество с вещите в рамките на ДП, а и от
изготвения снимков материал на тези вещи. Ето защо съдът намира за доказано, че
по време на инцидента потникът й и сутиенът й са били разкъсани от И.. Всички
описани доказателствени средства свидетелстват за надлежно приобщаване на
веществените доказателства към материалите от ДП. Ето защо последващото им
връщане на пострадалата (което се установява от показанията й и показанията на
св. Л.), което безспорно е извършено без смислена причина от разследващите
органи, не означава, че към момента на огледа те не са съществували в
документирания вид. Т.е. крайният извод на съдебния състав е, че обсъдените
доказателства също потвърждават показанията на св. Ф..
На следващо място показанията на св. Ф.
се потвърждават от изготвените протоколи за освидетелстване на подсъдимия и на
пострадалата. Видно е, че същите са извършени на 01.06.2019г., непосредствено
след инцидента, при спазване на чл. 158 от НПК. При освидетелстването на св. Ф.
се установяват наранявания в областта на лявото око, ухото, по врата, по
краката и бедрата. Всички тези наранявания съответстват на описаното от нея, че
получила от И. удар с юмрук в областта на окото, че същият извивал и мачкал
ухото й, че я душил, че и нанасял удари в други части на тялото. Следователно
обективните находки непосредствено след инцидента за претърпените от Ф.
наранявания напълно съвпадат на описания от нея механизъм на извършеното
нападение. От своя страна охлузванията по лакътя и коленете на И. потвърждават
установеното и от прегледа на записите от камерите, че при опита за бързо
напускане на комплекса след инцидента, той е паднал. Констатираните в областта
на врата му червеникави резки потвърждават, че между него и пострадалата е
имало борба.
Изготвеният протокол за разпознаване на
лица и предмети също потвърждава показанията на св. Ф., тя категорично
разпознава подсъдимия като нападателя й по подробно описани от нея белези.
Посоченото разпознаване се потвърждава и от проведеното лицево-идентификационно
изследване на лице от вещото лице М. по техническата експертиза.
Изготвеното ДНК профилиране не
установява следи от ДНК на И. по дрехите на Ф., но това е напълно логично, тъй
като се твърди, че той единствено е разкъсал част от дрехите и е дърпал друга
част от тях, като няма данни, които да навеждат, че негов ДНК материал със
сигурност е попаднал върху дрехите. Установеният негов ДНК материал по
вещественото доказателство – хартиена подложка, което е иззето при извършения
оглед на местопроизшествие и се е намирало пред апартамента, също потвърждава,
че И. се е намирал на мястото на инцидента.
Налага се извод, че обсъдения обемен
доказателствен материал е изцяло в подкрепа на показанията на св. Ф.. Ето защо
те не могат да бъдат игнорирани. Същите не се опровергават по съществен начин
от нито едно от събраните по делото доказателства и в тях съдът не констатира
несъответствия. Следователно, в унисон и с цитираната вече съдебна практика,
съдебният състав достигна до извод, че на показанията й, потвърдени от всички
останали доказателствени източници, следва да се даде съществена вяра.
По отношение на обясненията на
обвиняемия следва да се има предвид, че същите са както гласно доказателствено
средство за целите на процеса, така и средство за защита на обвиняемия. От тях
действително се извеждат определени факти, имащи значение за установяване на
фактическата обстановка. Така например подсъдимият, в унисон с останалите
доказателствени източници, потвърждава, че е вървял зад Ф., че й е нанесъл
удар. Не се кредитират обаче опитите му за обяснения на причината, поради която
е последвал Ф.. Не става ясно какво го е накарало да си помисли, че точно тя му
е откраднала парите, като обвиняемият изобщо не твърди да е усетил някакво съприкосновение
с нея или нейно движение в близост до мястото, където държи парите си. Освен
това логично поведение на лице, на което са му откраднати пари, е веднага да
сигнализира за това и да поиска обяснения от вероятния извършител, а не да
върви след него продължително време и да го нападне пред квартирата му. В тази
насока обясненията му страдат от липса на логика и конкретика. Освен това,
макар упорито да твърди, че не е имал никакъв сексуален мотив при извършване на
деянието си, подсъдимият в обясненията си индикира за наличието на такъв мотив
(макар и по заобиколен и не много ясен начин). Подсъдимият не отрича, че е
провел разговор с Ф. пред входната й врата, като сочи, че тя го поканила да
отиде при нея, но като разбрала, че няма пари му казала „Гладна въшко, къде си тръгнал без пари“. Т.е. самият подсъдим
загатва за разговор между него и пострадалата, основаващ се на сексуално ниво.
При това положение изключително нелогично изглеждат обясненията му, че той й
нанесъл удари, тъй като смятал, че е откраднала парите му. Впрочем в тези
обяснения прозира очевидното желание на подсъдимия да прокара линията си на
защита, тъй като са събрани достатъчно категорични доказателства, които
потвърждават, че е бил на мястото на инцидента и е нападнал Ф.. Ето защо
очевидно той се опитва да изгради линията си на защита чрез насочване на
причините за нападението на друго ниво, различно от удовлетворяването на полово
желание, но тази негова версия не се подкрепя от останалите доказателства по
делото, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения при анализа на
въпроса какво е деянието, извършено от И..
Всички описани доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност и при направена взаимовръзка между тях, водят
до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по възприетия от
настоящия съдебен състав начин.
На
базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимият е осъществил престъпленията по чл. 150, ал. 1
от НК.
Във
връзка с горното следва да се отбележи, че обвинението срещу И. е повдигнато за
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение първо вр.
чл. 18, ал. 1 от НК за това да е направил опит да се съвкупи с лице от женски
пол. Поради тази причина следва да се направи разграничение между деянията по
чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Следва да се има предвид, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е очертано като
извършване на действие с цел деецът да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез
употреба на сила или заплашване. Т.е. така нареченото „насилствено блудство“ е
двуактно престъпление, включващо в себе си както нежелани от жертвата блудствени действия, така и принуда, имаща за цел сломяване
съпротивата на пострадалото лице. От своя страна обективното проявление на блудственото действие (имащо за цел да възбуди и
удовлетвори полово желание на извършителя) може да бъде от различно естество,
като съдебната практика и теорията са възприели неизчерпателно действията,
които могат да характеризират това проявление – милувки, целувки, опипване на
различни ерогенни зони или места по тялото и други подобни (напр. в Александър
Стойнов – Наказателно право – особена част. Престъпления против правата на
човека, Сиела, София – 2006, стр. 189). От своя
страна характерно за изнасилванията (в това число и престъплението по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от НК) е наличието на „съвкупление“ като изпълнително деяние, т.е. полов
контакт между мъж и жена, при който мъжкият фалос
прониква във влагалището на жената - Александър Стойнов – Наказателно право –
особена част. Престъпления против правата на човека, Сиела,
София – 2006, стр. 195. За деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е необходимо
да е налице съвкупление, като извършителят да принуди жертвата към това със
сила. Самото престъпление също е двуактно, като поради липсата на съгласие на
пострадалата деецът използва сила или заплашване, за да сломи съпротивата й.
Самата принуда се осъществява с цел да се извърши съвкупление. Опит към това
престъпление ще е налице когато деецът не е успял да се съвкупи с пострадалата,
но е употребил сила или заплашване с тази цел. Именно цитираната „цел“ е
разграничителният критерий между насилственото блудство и опитът за изнасилване
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Когато принудително са извършени действия от
естество да възбудят полово желание, но се цели извършване на съвкупление, те
следва да се квалифицират като опит за изнасилване, а не като блудство.
Посоченото
разграничение между двете престъпления има съществено значение с оглед
установените по делото факти. Както се установи от фактическа страна, съдебният
състав приема за доказано по делото, че Б.Д.И. използвал сила спрямо А.Ф.Ф. – бутал я към стаята й и я удрял с коляно в дясната част
на ханша, огъвал й лявото ухо, душил я, като в същото време извършил и действия
от естество да възбудят и удовлетворят полово желание - разкъсал потника, с който Ф. била облечена и сутиена й, при което гърдите
й се открили и започнал да я опипва по тях, опипвал я в областта на половия
орган през късите панталони. Т.е. по делото са доказани както блудствени действия от страна на И. спрямо Ф., така и
използването на сила. Ето защо са доказани елементи, които могат да бъдат
отнесени както към престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, така и към
това по чл. 150, ал. 1 от НК. При това положение от съществено значение е дали
се доказва особена цел на подсъдимия, а именно да се съвкупи с пострадалата.
Според настоящия съдебен състав липсват доказателства в тази насока. Посочената
цел представлява субективно намерение, което се формира у подсъдимия. От своя
страна субективното намерение може да се установи чрез неговото обективно
проявление в действията на извършителя. Т.е. за доказване, че той е имал за цел
да извърши съвкупление с пострадалата е необходимо да се установят негови
действия, сочещи към такова намерение. Такива действия биха могли да са
използвани от него думи, с които той заявява намерението си, а така също и
конкретни проявления, насочени към осъществяване на съвкупление – събличане на
извършителя и на жертвата, опити за проникване в половия орган на пострадалата.
В случая от описаното в обвинителния акт и от установеното в хода на съдебното
следствие не може да се изведе нито едно конкретно действие на подсъдимия (от
примерно описаните по-горе, или друго подобно), което да потвърждава неговото
намерение да се съвкупи с пострадалата. Очевидно той е провел разговор с нея,
казал й е, че ще й даде пари, извършил е действия по опипване на ерогенни зони
и места по тялото, но от тези действия може да се изведе единствено намерението
му за блудство, но не и намерение за съвкупление.
С оглед горното съдебният състав достигна до извод,
че от обективна страна са извършени всички елементи от състава на
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК – подсъдимият е извършил с пострадалата
действия имащи за цел да възбудят и удовлетворят половото му желание без
съвкупление (разкъсал потника, с който Ф. била облечена и сутиена й, при което гърдите
й се открили и започнал да я опипва по тях, опипвал я в областта на половия
орган през късите панталони), като използвал за целта сила - бутал я към стаята й
и я удрял с коляно в дясната част на ханша, огъвал й лявото ухо, душил я.
Силата е използвана от него, тъй като очевидно извършените действия били против
волята на Ф.. Следователно той е
извършил всички елементи на двуактното престъпление по чл. 150 от НК. Не се
доказа да е имал специална цел да извърши съвкупление с жертвата, поради което
не се доказа този елемент от състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2
от НК.
При горното съдебният състав достигна до извод, че
няма пречка да приложи закон за еднакво наказуемо престъпление без съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението. Т.е. в рамките на
фактическите положения в обвинителния акт съдебният състав достигна до извод,
че е извършено престъпление по чл. 150 от НК, за което е предвидено същото
наказание като за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК вр. чл. 18 от НК, за което е повдигнато обвинение на И..
След като в случая не са налице основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението (съдебният състав основава изводите си за
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК на база установените в хода на съдебното
следствие факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт) или
основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, то
предпоставките на чл. 287, ал. 1 от НК са неприложими към настоящия случай и за
съдебния състав не е имало пречка без изменение на обвинението да приложи закон
за еднакво наказуемото престъпление с присъдата. В съдебната практика подобен
въпрос също е поставян, като по сходен казус с Решение № 149 от 16.10.2017г. по
н.д. № 688/2017г. по описа на III н. о. на ВКС е прието, че когато по делото не се
установи по несъмнен начин, че подсъдимият е искал да се съвкупи с пострадалата,
но се докаже негово въздействие върху ерогенни зони на пострадалата и след като
тя е навършила 14 години, то деянието следва да бъде преквалифицирано от „опит
за изнасилване“ в „насилствено блудство“. Именно по този начин е процедирал и
съставът на ВКС с цитираното съдебно решение.
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че извършените от него действия по опипване
на ерогенни зони на пострадалата са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление, имал е особената цел да възбуди полово желание, съзнавал е, че жертвата не е съгласна да участва в блудствените действия, но въпреки
това е употребил сила, за да може
да сломи съпротивата й и да ги осъществи. Прекият
умисъл на И. се извежда от конкретните му действия, от които безспорно се установява, че е употребил сила спрямо
пострадалата, въпреки съпротивата й, а освен това я е опипвал по ерогенни зони. Както се посочи за умисълът на подсъдимия се загатва (макар и по далечен начин) и в неговите обяснения, според които е предизвикан от пострадалата, която според него първо го поканила да влезе в стаята, а после го питала къде е тръгнал без пари.
С
оглед изложеното съдебният състав достигна до краен извод, че
И. е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1 НК от обективна и субективна
страна и в допустимите от процесуалния закон рамки, при същите фактически
положения като посочените в обвинителния акт, призна подсъдимия за виновен в
извършването на това престъпление, а на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинението по
чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение първо вр. чл. 18,
ал. 1 от НК за това да е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол.
По наказанието:
Във връзка с
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо място
прецени, че е налице сравнително висока степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 150,
ал. 1 НК наказание. Конкретното деяние обаче се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност от другите престъпления от същия вид, с оглед
обстоятелството, че целият инцидент е продължил около две минути, като
подсъдимият е прекратил самоволно престъпните си действия. Обществената
опасност на дееца не може да се определи като най-ниската – към момента на деянието
същият е бил осъждан за извършването на едно престъпление (по чл. 198, ал. 1 от НК). За извършването на това престъпление му е определено наказание Лишаване от
свобода” за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено по реда на
чл. 66 НК за срок от три години. Настоящото деяние е извършено именно в рамките
на този изпитателен срок. Т.е. по делото са налице данни и за предишно
престъпно поведение на И., което го характеризира като лице със степен на
обществена опасност над ниската. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК
настоящият съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете съдебното минало на дееца. Съдът
намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат доброто
процесуално поведение на подсъдимия и обстоятелството, че сам е прекратил
извършването на блудствени действия, въпреки, че е
имал възможност да го продължи. Наличието на превес на смекчаващите вината
обстоятелства и като се вземе предвид, че е налице само едно предходно осъждане
и няма данни за други престъпни прояви на подсъдимия, а конкретното деяние,
макар и обществено опасно, е с по-ниска степен на обществена опасност от други
престъпления от същия вид, може да се обоснове краен извод, че наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по
чл. 36 от НК трябва да е в минималния размер, предвиден в санкционната част от
чл. 150, ал. 1 НК, а именно две години лишаване от свобода. При така очертаните
смекчаващи обстоятелства и обществена опасност на деянието и дееца съдебният
състав достигна до извод, че наказанието следва да бъде определено към предвидения
в закона минимум. С наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат
постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на лицето ще
въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото.
Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид
ограничава свободното му придвижване. По този начин на И. ще се въздейства
превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му
подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под заплахата
свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез
наложеното наказание подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на
правния ред. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок
подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от
време. Във връзка с обремененото съдебно минало на дееца съдът достигна до
извод, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. И. е
осъден на „Лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от
три години, с влязъл в сила съдебен акт на 06.03.2017г., като е извършил
настоящото деяние на 01.06.2019г., в рамките на определеният му по предходното
осъждане изпитателен срок. Следователно по отношение на него важи забраната на
чл. 66, ал. 1 НК за прилагане на условното осъждане за настоящото деяние.
Изложеното мотивира съда на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да
постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
(престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е умишлено, извършено в изпитателния срок
на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, а сборът от двете наказания надвишава две години). С оглед
разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и като взе предвид, че в рамките на
досъдебното производство на Б.И. е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, съдът приспадна от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ целият период, през който
подсъдимият е бил с тази мярка по ДП № 369/2019г. по описа на РУ Н. – от
вземането й до освобождаването му.
Като
взе предвид разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК съдът се произнесе и
относно приложението на чл. 68 НК по отношение на подсъдимия. Както вече се
посочи с влязло в сила на 06.03.2017г. определение № 39 от 06.03.2017г. по описа
на Районен съд Ямбол е одобрено споразумение по НОХД № 252/2017г. по описа на
Районен съд Ямбол, с което на И. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. Т.е. в рамките на изпитателния срок по предходното осъждане (който
е следвало да изтече на 06.03.2020г.) подсъдимият е извършил друго умишлено
престъпление от общ характер (по чл. 150, ал. 1 НК), за което с присъдата по
настоящото дело му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Ето защо съдът
на основание чл. 68, ал. 1 НК постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното
наказание – „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС беше определен първоначален „строг” режим за
изтърпяване на приведеното наказание.
По отношение на
веществените доказателства – 2 бр. оптични носители CD-R HP,
съдържащи записи от охр. камери от комплекс „Централ Плаза“, приложени към извършената експертиза от
вещото лице М. и 1 бр. диск от ЕЕН 112, съдът разпореди по арг.
от чл. 111, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от НПК да останат по делото в срока на
съхранението му. По отношение на вещественото доказателство - 1 бр. хартиена
подложка, иззета при оглед на местопроизшествие от 01.06.2019г., с оглед
незначителната й стойност и обстоятелството, че е вещ без собственик, съдебният
състав постанови да бъде унищожена.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК И. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. направените
разноски в досъдебното производство в размер на 1763,29 лв.
Така мотивиран съдебният
състав произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: