Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 187
гр.
Горна Оряховица, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 2334 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК, и в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.
П.Д.К. ***
твърди, че с постановление от 05.07.2019 г. на ЧСИ по изпълнително дело №
697/2019 г. му били присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, които били възложени в тежест на взискателя по делото -
ответницата Д.Д.. Постановлението в частта за разноските било потвърдено с
решение по в. гр. д. № 766/2019 г. на ВТОС. Посочва, че към настоящия момент
липсва плащане на остатъка от дължимата сума - сума в размер на 100 лв., за
което е подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК. Възражението депозирано от
ответницата по ч. гр. д. № 1988/2019 г. на ГОРС обосновавало правния му интерес
от предявяване на настоящия установителен иск за сумата от 100 лв.
представляваща възложени разноски по горе-цитираното изпълнително дело, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни
разноски за правна защита и съдействие по изп. дело № 697/2019 г. на ЧСИ И.
Цанкова, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответницата
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че няма пасивна
материално-правна легитимация по предявения иск. Намира, че ищецът няма право
да иска присъждане на разноски възложени в друго производство, че съдебният
изпълнител не е имал право да възлага в тежест на ответницата направените от
длъжника в изпълнителното производство разноски, намирайки че нормата на чл. 78
от ГПК е неприложима в изпълнителното производство. Посочва, че мотивите
изразени в решението по гр. д. № 766/2019 г. на ВТОС не се ползват със СПН при
настоящото разглеждане на производството, поради което напътства съда да вземе
решение по собствена преценка. Счита, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира
приложение в изпълнителното производство, оспорвайки ищецът да е претърпял
вреди от образуваното изпълнително производство, а и не намира за противоправно
поведението си по образуване на изпълнителното производство, още повече, че
съдебния изпълнител прави преценка дали да образува същото. Счита, че след като
съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство, а впоследствие с
оглед предмета на изпълнение – вземане с периодично изпълнение за издръжка, е
отказал да прекрати същото, то следователно е имала основание да иска
образуване на същото. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните доказателства, достигна до следните изводи:
По установителният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК:
Съгласно чл. 3 ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представител под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Отговорността по чл. 3 ГПК
за вреди, причинени от злоупотреба с процесуални
права е деликтна и за нея са приложими общите правила относно деликта.
Фактическият състав на деликта включва
кумулативното наличие следните елементи: деяние – действие или бездействие;
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние
и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Противоправността се изразява в такова
поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни
права или правнозначими интереси и блага на един или повече правни субекти, а
причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с
вредоносен резултат.
Тези обстоятелства са в доказателствена
тежест на ищеца.
По основния спорен между
страните въпрос:
Съществуват различни виждания
относно противоправността в областта на деликтите, но най - общо в доктрината и
практиката противоправността се определя като ефективно накърняване на благо,
за което императивните правни норми налагат забрана. Специалният състав на чл.
3 от ГПК предвижда отговорност за противоправно поведение, изразяващо се в
превратно упражняване на процесуални права, в нарушение на принципите за
добросъвестност и спазване на добрите нрави. Тоест процесуалният закон урежда
своеобразен процесуален деликт. По същността си превратното упражняване на
процесуални права може да се обобщи като упражняване на определени правомощия
формално в съответствие с изискванията на закона, но по начин да се заобиколят определени негови изискания.
Такива са случаите на шиканиозно упражняване на права - многократно отлагане разглеждането да делото от
страна неупълномощила процесуален представител и същевременно удостоверяваща
основателни причини за неявяването си; неоказване съдействие на вещото лице, в
хипотези, в които по отношение на страната не може да се приложи последицата на
чл. 161 от ГПК, изнасяне на неверни факти от страна в обясненията ѝ по чл. 176 от ГПК, водене на симулиран процес и т. н. Не е налице злоупотреба
с процесуално право, когато страната се
домогва да защити и охрани интересът си своевременно да събере вземането си, а
в случая между страните да се събере дължимата издръжка за общите на страните
деца.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че действията на
ответника са по прилагане на допустим
изпълнителен способ за събиране на удостоверено с изпълнително основание
задължение и не могат да се квалифицират
като противоправни. Упражняването на правото на ответника по делото, не
представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Доводите
в тази връзка, че ищецът своевременно
заплаща дължимата си издръжка, не влияят върху правомерността на упражняваното
право по принудително събиране на вземането, което е предмет на принудително
изпълнение. Да се приеме обратното, а
съдебният изпълнител да откаже образуване на изпълнително дело, би означавало да
се даде власт на съдебния изпълнител да пререши въпросът
за съществуването на материалното право, съответно да се отрече
правоустановителното действие на влязлото
в сила решение. Едва ли може да има съмнение, че подобно допускане би позволило
длъжниците, да получат възможност в ново производство да наведат преклудирани
вече възражения и т. н. Подобна
възможност противоречи освен на базисните принципи на гражданския процес, а и
въобще на правовата държава.
По изложените съображения, съдът намира, че
действията по прилагане на процесния изпълнителен способ не са противопоравни,
съответно предявеният иск за неоснователен.
На следващо място, дори и да се приеме, че
поведението на взискателите – децата Даниел К. и Ивайло К., представлявани от
ответницата в качеството ѝ на майка и законен представител, е
противоправно, то съвсем естествено възниква въпросът, защо съдебният
изпълнител, при който е образувано изпълнителното производство не е прекратил
същото. Видно от доказателствата по делото е, че производството продължава. Това
е така, защото целта на закона е да бъде охранен интересът на лицата, на които
се дължи издръжка. Ето защо съдът намира, че в образуването на изпълнително
производство по дело за издръжка на деца, дори и ответника да заплаща
своевременно дължимата издръжка не е неправомерно поведение, а напротив.
Законният представител на взискателите – тяхната майка, е охранила в пълен обем
техния интерес от своевременно получаване на издръжка. Ищецът не е съобразява,
че съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК и това се прави с цел закъснението на изпълнението
да не нанесе значителни или непоправими вреди на ищеца, в случая децата на
страните.
На следващо място следва да се маркира и
незаконосъобразната дейност на съдебния изпълнител, който при осъществяване на
процесуалната си дейност, за разлика от съда, не изпълнява правораздавателни
функции, а още повече има правомощия да възлага в тежест на взискателя разноски
по непрекратено изпълнително дело. Същото определено осъществява състав на
дисциплинарно нарушение, което не е предмет на настоящото производство. Що се
отнася до цитираното и приложено решение по в. гр. д. 766/2019 г. на ВТОС
същото от една страна не обвързва съда, не се ползва със сила на пресъдено
нещо, а и е недопустимо, поради което не следва да бъде зачетено.
На следващо място заплащане на
адвокатско възнаграждение по изпълнително производство не представлява вреда за
ищеца. Представения договор за правна помощ на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗД
поражда действие само между страните, т. е. само между ищеца и неговия
процесуален представител, а спрямо трети лица-само в предвидените в закона
случай. Отговорността по чл. 78 ГПК е предвиден в закона случай само за исковите
производства и е недопустимо по аналогия съдебният изпълнител да изземва
функциите на съда по налагането на тази отговорност. Както сочи процесуалният
представител на ответника в изпълнителното производство редът за определяне на
разноските е по чл. 79 ГПК и то само след като се прекрати производството съгласно
чл. 433 ГПК, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, какъвто не е настоящия случай. Ето защо въобще не може да се
поставя въпроса за обезвреда на вреди, поради липса на противоправно действие
извършено от ответника.
На следващо място доводът изложен от
процесуалния представител на ответника за липса на пасивна легитимация на
ответника също е основателен. Взискатели по изпълнителното производство са децата
на ищеца, а не тяхната майка, но това в въпрос за основателността на иска, а не
за неговата недопустимост. На това основание исковете също са неоснователни.
Следва да се отбележи и обстоятелството,
че по делото ищецът така и не изясни, как и защо съдебният изпълнител по изп.
д. № 697/2019 г. възлага с постановлението си от 05/07/2019 г. разноски по
друго изпълнително дело, а именно това по № 647/2019 г., на какво основание
същото е направено и каква е връзката на тези разноски с настоящия правен спор.
Ето защо поради липса на противоправност
на деянието установителният иск на ищеца следва да се отхвърли.
По иска предявен в условията на
евентуалност по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК:
По мотивите изложени по-горе предявеният
при условията на евентуалност иск поради липса на противоправност на деянието
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски за осъщественото
процесуално представителство по настоящото исково производство в размер на 300
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Д.К., ЕГН **********
***
срещу Д.И.Д., ЕГН**********о*** с правно
основание 422 ГПК, вр. чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 100 лв., представляваща разликата /след прихващане на насрещно
вземане по в. гр. д. № 256/2019 г на ВТАС/ на възложени разноски по
изпълнително дело № 697/2019 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-30.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№1988/2019 г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност осъдителен иск на П.Д.К., ЕГН ********** *** срещу Д.И.Д. ЕГН**********о*** с правно основание чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК, за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни
разноски за правна защита по изпълнително дело № 697/2019 г. по описа на ЧСИ
Ивелина Цанкова, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.И.Д., ЕГН********** ***, сумата
от 300 /триста/ лв. направени разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по частно гражданско дело № 1988/2019
г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: