№ 128
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100601180 по описа за 2021 година
установи :
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба
от защитника на подсъдимата ЕЛ. П. АЛ. срещу твърдяна неправилност на
присъда по НОХД № 4402/ 2021 г. на ВнРС.
С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал
подс. А. за виновна в това, че на 14 07 2019 г. в гр.Варна, по телефон се
заканила с убийство на ближни на Е. П. Б. – на детето й М. И. Ф. с думите „
Ако А. не се върне до 48 часа, аз ще дойда или ще изпратя хора да убият
твоето дете“ „ Ти дете няма да имаш. Ако продължава А. да не иска да си
дойде, ти няма да имаш дете“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх да осъществяването му , поради което и на основание
чл.144 ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 55 ал. 1 б „ б“ от НК й наложил наказание
ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки „ задължителна регистрация по настоящ
адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“за срок
от шест месеца.
Осъдил подсъдимата да заплати и направените по делото разноски.
С жалбата и с пространственото допълнение към нея се излагат
оплаквания срещу незаконосъобразността на присъдата, като постановена в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, срещу
необосноваността на фактическите констатации и несправедливостта на
отмерената санкция, макар и според съдържанието на жалбата да се атакува
1
деяние по чл. 144 ал.2 от НК и наказание от шест месеца лишаване от свобода
с три години изпитателен срок.
Настоява се за постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание страните изразяват следните становища :
Прокурорът намира присъдата за законосъобразна и обоснована, а
определеното с нея наказание за справедливо.
Защитата на подсъдимия определя съдебния акт като необоснован, а
правните изводи за незаконосъобразни. Прави се обширен анализ на
свидетелските показания, откъдето се извлича извод за основателност на
защитната теза за несъставомерност на деянието. Тълкуват се изречените
реплики, като се пояснява действителният им, според защитата, смисъл.
Цитира се, счетена за относима, съдебна практика, и се поддържат исканията,
изложени в жалбата.
Настоящият състав, след като изслуша пледоариите на страните,
запозна се с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на
проверяваната присъда, констатира следното :
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за
обосновано и напълно изяснена.
Това становище прави преповтарянето на коректно описаната
фактология ненужно.
Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и
включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда
изводи в тази насока.
Той е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и
със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира
становището си относно приетите доказателствени материали.
Това, че изводите са в дисонанс с избраната защитна теза, не е
причина да се изрази съгласие с инвокираните твърдения за необосноваността
им. Многословността на защитното изложение не допринася за неговата
основателност.
Възраженията срещу правилността на присъдата са в няколко
насоки- деянието не е престъпно, не е доказано че е извършено и при
разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения,
предопределящи безусловната й отмяна.
Подобни възражения са правени и пред първата инстанция, като още
тогава са били аргументирано отхвърлени.
Според въззивният състав, твърденията за недоказаност на
обвинението не почиват на доказателствена основа.
Показанията на св.Е. Б., И. Ф., П. и Л. Б., А. и С., заключението по
съдебно психиатричната експертиза основателно се кредитирани от първата
инстанция и са формирали законосъобразни фактически констатации.
2
Липсват основания за съмнение в истинността на показанията, както и в
правилността на експертните заключения. Лансираната теза, че действията на
подсъдимата са спонтА. реакция на разтревожена майка, а думите „Ти дете
няма да имаш. Ако продължава А. да не иска да си дойде, ти няма да имаш
дете“, не са били закана за физическо умъртвяване, а проклятие, което не
подлежи да криминализиране, е повече от несъстоятелна. Доказаността на
престъпната й деятелност е изградена чрез съпоставка и наслагване на
наличните доказателства по такъв начин, че да се стигне до единствения
възможен извод относно главния доказателствен факт.
Убеждението за съставомерността на извършеното, като условие за
неговата наказуемост, е изведено от установените факти, а правният им
анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.
Съгласно ангажираща съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК,“престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против
личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице или негови ближни , която да е възприета от него и би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха.“
Процесния случай не поражда никакви съмнения относно
квалификацията на деянието като престъпление по посочения законов състав
или относно личността на извършителя, разпознат по гласа от присъстващите
на телефонния разговор свидетели.
С описаната в първоинстанцинния акт вербална агресия
подсъдимата недвусмислено се е заканила на св.Б. с убийство на родното й
дете.
Думите „ Ако А. не се върне до 48 часа, аз ще дойда или ще изпратя
хора да убият твоето дете“ „ Ти дете няма да имаш. Ако продължава А. да не
иска да си дойде, ти няма да имаш дете“ , заедно с обидните реплики са били
възприети от св.Б. и са от такова естество, което би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването им.
Макар че за обективната съставомерност на деянието да не е нужно
да се изяснява, дали пострадалият действително се е изплашил и действал ли
е извършителят с годни средства и при условия, способстващи за настъпване
на реален резултат, не може да се пренебрегне заключението по съдебно
психиатричното освидетелстване на св. Б., според което „в следствие на
деянието се е намирала в състояние на стрес заради отправените заплахи към
3
нейни ближни, макар и да е мобилизирала личността си, за да не получи
психотравма“ и което позволява да бъде направен извод, че заканването не
само е могло, а и е възбудило основателен страх за осъществяването на
заявеното.
Защитата изтъква, че за преценката относно съставомерността на
деянието като престъпление по чл. 144 от НК са важни не само използваните
изрази, а и предхождащите деянието отношения между страните.
Именно, за да аргументира безспорната си увереност в доказаността
на обвинението, проверяваният съд е анализирал не само личностните
конфликти между подсъдимата и дъщеря й- св. С., отношенията между
последната и семейството на св.Б., а и предхождащите деянието събития. Не е
подминато това, че предния ден вуйчото на С. е звънял на св. Б. и
безапелативно е заявил, че ако племенницата му не се върне в Козлодуй, ще
дойдат да я вземат от дома на Б. и ще има грозни сцени пред детето.
Спомената е и забраната от съпруга на пострадалата -св. Ф., подсъдимата да
безпокои повече семейството му чрез разговори по телефона. Изследвано е
споделеното с Б. агресивно и заплашително отношение на подсъдимата към
св. С., разказа на дъщерята за характера на нейните родители, опасенията че
ще дойдат и ще разбият къщата, ще счупят прозорците и ще разплачат детето
на Б., а приятелят на подсъдимата ще застреля домашните й любимци.
Именно затова изразите „Ако А. не се върне до 48 часа, аз ще дойда
или ще изпратя хора да убият твоето дете“ „ Ти дете няма да имаш. Ако
продължава А. да не иска да си дойде, ти няма да имаш дете“ са приети от
съда като създаващи основателен страх за осъществяване на заканата с
убийство не само заради съдържанието и смисъла си, а и заради подробно
описаните в мотивите предхождащи събития и създадената у св. Б. представа
за личността на подсъдимата.
Експертно е доказано, че емоционалния стрес на св.Е. Б. е пряка
последица и резултат от цялостното поведение на подс.А. и конкретно от
инкриминираните думи.
Ето защо и въззивната инстанция, подобно на проверяваната, стига
до извод, че изречената на 14 07 2019 г. закана от подсъдимата е била
възприета от пострадалата като реална и е била в състояние да възбуди
основателен страх у нея от осъществяването й
Подс. А. е извършила деянието виновно -при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимата е била с убеденост, че
причината за отчуждението на дъщеря й е сближаването й със семейството на
св.Е. Б. и И. Ф. Подсъдимата считала, че св. С., макар и на 27 години, не е в
състояние да взема самостоятелни решения, а нежеланието й да бъде
контролирана и да общува с близките си отдавала на влиянието на св. Б..
Поради това използвала принуда, за промени поведението и
действията на свидетелката в исканата насока, заканвайки се с убийство на
детето й М. Ф..
Подсъдимата е съзнавала смисъла на думите си, придаваното им
значение, насочеността им към св. Б., както и начина по който ще бъдат
4
възприети.Осмисляла е общественоопасния характер на действията си и е
желала, като последица от деянието, заканата да се възприеме от
пострадалата и да породи основателен страх за осъществяването й.
Горното, съотнесено към възприетата от първоинстанционният съд
фактология, води до категоричния извод, че подсъдимата е осъществила
състав на престъплението „закана с престъпление срещу личността“, което, с
оглед начина на извършването му, следва да се квалифицира по чл. 144 ал. 3
пр. 1 от НК.
Възраженията на защитата, че деянието на подсъдимата, дори и
условно да се приеме, че формално осъществява признаците на
престъплението по чл. 144 ал. 3 пр. 1 от НК, е малозначително, не могат да се
приемат.
Характерът на охраняваните обществени отношения и фактите,
значими за конкретната обществена опасност, която деянието осъществява,
пречат да се приеме, че то е с приписваният му непрестъпен формализъм.
Заканата е била насочена към най милото за една майка – нейното дете,
породила е основателен страх за осъществяването й и престъпната цел не
може да бъде подмината без наказателно правно санкциониране.
Изтъкнатите от защитата аргументи в тази връзка са били взети
предвид като смекчаващи обстоятелства, при определяне на наказанието.
Самото то е определено при спазване принципа за
индивидуализацията му и отмерено , при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК,
като след замяната на лишаването от свобода с „пробация“ са определени
мерки с минимално разрешената от закона продължителност.
Ето защо не са налице нито основания, нито условия за последваща
либерализация.
Поради изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, въззивният състав приема, че обжалваната присъда
е правилна и като такава следва да се потвърди.
Изложените в жалбата и допълненията към нея твърдения в обратна
насока са неоснователни. Съдебният акт е постановен при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, а отмерените санкции са
справедливи.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13 09 2021 г. . по НOХД № 4402/ 2020
г. по описа на ВнРС. ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6