Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1536 22.12.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1519 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „К.“ ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя Г. П. П., против Ревизионен акт №
Р-02000221006747-091-001/30.05.2022 г., издаден от началник сектор, възложил
ревизията, и главен инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас, ръководител
на ревизията, който ревизионен акт е потвърден с Решение № 107/12.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) -
Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на
НАП).
В жалбата се сочи,
че при постановяване на обжалвания акт е нарушен материалният закон и
принципите при оценка на доказателствата, че същият е немотивиран и почива на
погрешни фактически констатации, като жалбоподателят изтъква, че не е получавал
пари и средства, които да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Счита, че
издаденият ревизионен акт е немотивиран. Иска се отмяната на РА. Претендират се
разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява
становище и не ангажира доказателства.
Ответникът,
директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорения
РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 373,00
лева.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221006747-020-001/01.12.2021г.
(л. 210), издадена от Н. Ж., началник сектор „Ревизии“, изменена със Заповед № Р-02000221006747-020-002/07.03.2022г.
(л. 166), издадена от М. Х.-Б., в качеството на заместник на Н. Ж.. Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за корпоративен данък
за периода 01.01.2019 г.-31.12.2020 г. и данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2019
г.-30.09.2021 г. Издателят на ЗВР е компетентен да издава заповеди за възлагане
на ревизия съгласно Заповед № РД-349/30.06.2021 г. (л.10) и Заповед №
РД-265/17.05.2022 г. (л.8) на директора на ТД на НАП –Бургас .
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-02000221006747-092-001/20.04.2022
г., връчен електронно на 26.04.2022 г. (л. 79). В законоустановения срок
срещу РД не е постъпило възражение и не са представени допълнителни
доказателства от страна на задълженото лице.
Ревизионното
производство е приключило с издаването на ревизионен
акт (РА) № Р-02000221006747-091-001/30.05.2022 г., издаден от Н.Ж.- началник
сектор, възложил ревизията, и В. Д.-К. - главен инспектор по приходите към ТД
на НАП Бургас, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на
ревизираното дружество електронно на 31.05.2022 г. (л.39).
С оспорения ревизионен акт по отношение на „К.“ ООД са определени данъчни задължения: корпоративен данък за периода 2019
г. в размер на 377.26 лева, ведно с лихви за забава в размер на 73.26 лева; за
периода 2020 г. е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на
задълженото лице в посока увеличение, в резултат на което декларираната
данъчната загуба е намалена от 293 292.50 лева на 15 490.32 лева, за
период не е формирано задължение за корпоративен данък; данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода
01.01.2020 г.-31.12.2020 г. в размер на 15 115.00 лева, ведно с лихва за
забава в размер на 3 191.20 лева.
В срока по
чл. 152, ал.1 от ДОПК е постъпила жалба срещу констатациите на
органите по приходите в процесния ревизионен акт № Р-02000221006747-091-001/30.05.2022
г. В законоустановения срок е издадено Решение № 107/12.08.2022 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас, с
което оспореният ревизионен акт е потвърден с посочения в РА размер на
задълженията. В решението си директорът на ОДОП-Бургас подробно е изложил
съображения защо намира, констатациите в РА за правилни и законосъобразни, като
в това число подробно е разгледал и направените в жалбата възражения. В хода на
така проведеното административно производство са представени допълнителни
доказателства, които съдът намира, че следва да разгледа при съвкупната
преценка за законосъобразност на оспорения акт. Решението е връчено на процесуалния
представител на задълженото лице електронно на 15.08.2022 г. (л.13).
С жалба вх. №
04-К-Ж-79-#4/26.08.2022 г., подадена чрез решаващия орган до Административен
съд – Бургас, жалбоподателят е оспорил потвърденият от Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“- Бургас ревизионен акт, на основание на
която е образувано настоящото административно дело.
В хода на
ревизионното производство с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия,
подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА,
по смисъла на чл.120, чл.2 от ДОПК. Въз основа на анализ на събраните писмени
доказателства и служебно извършени справки, ревизиращият екип е приел, че са
налице данни за облагане с данък върху дивидентите и корпоративен данък. Доказателства
и действия за изясняване фактическата обстановка са представени и предприети и
в хода на проведеното административно оспорване на издадения РА.
С оглед
представените с преписката доказателства и събраните в хода на настоящото
съдебно производство доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
Ревизираното
лице „К.“ ООД е вписано в регистъра на Бургаски окръжен съд по фирмено дело №
1088/15.04.1998 г. със съдружници: Т. П. Х., К. А. Д. и Г. П. П., всеки от
които има дялово участие в размер на 139 000 лева. Дружеството е осъществявало
транспортна дейност, чрез изпълнение на линии на вътрешноградската транспортна
схема на гр. Бургас. След 2016 г. дейността е преустановена, поради отнемане на
изпълняваните транспортни линии. Задълженото лице стопанисва обект, находящ се
в гр. Бургас, ул. „Спортна“ № 4, за който е установено, че не работи от 2018 г.
и до момента.
С протокол №
Р-02000221006747-ППД-001/12.04.2022 г. (л.90) към преписката са присъединени
доказателства събрани в хода на предходни проверки по отношение на ревизираното
лице, относими към проверявания период. При извършена проверка на място на
адреса на дружеството, резултатите от която са обективирани в протокол от
проверка на място № 0935570/03.08.2021 г., ведно с протокол №
0935573/13.08.2021 г. (л.93 и 94), приходните органи са констатирали, че
стопанисваният от задълженото лице обект, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Спортна“ № 4, не се ползва. Получена е информация от счетоводството на
дружеството, че последното не осъществява дейност от 2016 г. Представени са
писмени обяснения от пълномощник (счетоводителя) на „К.“ ООД – Й. К. (л.150),
че за проверявания период дружеството не осъществява активна стопанска дейност.
Приложени са и част от изисканите счетоводни документи. Проверката на място и
проверката по документи, обхващаща периода 01.01.2019 г. – 03.08.2021 г., е
приключила с изготвянето на протокол № П-02000221136161-073-001/02.11.2021 г.
(л.156). В него е отразено, че през периода 2016 г. – 2020 г. са прекратени
договорите на дружеството за ползване на ЕКАФП и ЕСФП, същото няма регистрирани
банкови сметки след 2018 г., в този период няма назначени лица на трудови или
граждански правоотношения. Проверяващите са установили, че от 2017 г.
дружеството няма реални входящи и изходящи парични потоци. При анализа на
представените оборотни ведомости са констатирали, че съгласно ОВ за 2019 г.
(л.55) сметка 501 „Каса“ има крайно дебитно салдо в размер на 325 330.98
лева; съгласно ОВ за 2020 г. (л.62) са отчетени следните крайни салда: по
сметка 501 „Каса“ – дебитно салдо в размер на 1 933.60 лева, по сметка 454
„Разчети по ЗДДФЛ“ – кредитно салдо в размер на 12 099.03 лева и по сметка
498 „Други дебитори“ – дебитно салдо в размер на 288 212.68 лева; съгласно
ОВ за 2021 г. са отчетени следните крайни салда: по сметка 501 „Каса“ – 0.00
лева, по сметка 454 „Разчети по ЗДДФЛ“ – кредитно салдо в размер на
12 099.03 лева и по сметка 498 „Други дебитори“ – дебитно салдо в размер
на 288 212.68 лева. Констатирано е още, че съгласно справка по хронология
с кореспонденция на сметка 501 „Каса“ (л.142) в периода 01.01.2020 г. –
31.12.2020 г. сметката е кредитирана със сума в общ размер на 323 397.38
лева (чрез транзакции на суми между 9 000.00 лева и 9 900.00 лева) и
с тази сума е дебитирана сметка 498 „Други дебитори“, като при извършване на
операциите е отразено „плащане“, без да е посочено, кое е лицето получило
служебните аванси, съответно крайното салдо на сметка 498 е дебитно в размер на
288 212.68 лева. От задълженото лице не е била представени информация
какви задачи са делегирани на управителя за изплатените аванси, не са
представени и договори за възложени задачи, не са представени и разходни касови
ордери за изплащане на сумите, отчетени като аванси по сметка 498. Посочено е в
протокола още, че дружеството не е представило протоколи на Общото събрание на
съдружниците и решения за разпределяне на дивиденти и платежни документи, удостоверяващи
плащанията в периода 01.01.2018 г. – 03.08.2021 г., както и не са подавани
декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периодите 2019
г., 2020 г. и към 31.10.2021 г.
В хода на
ревизията, за изясняване на всички факти и обстоятелства, с ИПДПОЗЛ № P-02000221006747-040-001/13.12.2021
г. от задълженото лице са изискани писмени обяснения и документи, в това число данъчни
документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС; първични счетоводни документи,
счетоводни регистри; договори с клиенти, доставчици и кредитори, вкл. договори
за получени заеми; справки по образец от № Сд-41 до № Сд-45; декларация за
получени и/или предоставени на други физически и юридически лица парични
средства, писмени обяснения относно дейността на дружеството и др. Отговор е
постъпил от пълномощник на дружеството – Й. К. (л.52), в който е посочено, че
за проверявания период „Комфорт“ ООД не е осъществявало дейност, като считано
от 2018 г. същото няма открити банкови сметки. Отбелязано е още, че през 2019
г. и 2020 г. не е начисляван данък дивидент, тъй като не са се състояли Общи
събрания на съдружниците, а през 2018 г. дивидент е начислен съобразно издаден
ревизионен акт. Приложени са счетоводни документи – списък на активите по
счетоводен план към м.12.2021 г., счетоводен амортизационен план, оборотна
ведомост за 2019 г. и 2020 г.; главна книга за всички сметки за 2019 г. и 2020
г., и изисканите справки (л.171-201). С ИПДПОЗЛ № Р-02000221006747-040-002/07.03.2021
г. от представителят на задълженото лице е изискано да представи конкретни
документи: оборотна ведомост към 30.09.2021 г.; документи доказващи
получаването и връщането на дългосрочни заеми, отразени по счетоводна сметка
152; хронология на счетоводни сметки 703 и 709 за 2019 г.; хронология на
счетоводни сметки 609 Други разходи и 629 Други финансови разходи за 2019 г. и
писмени обяснения относно начислените и признати през 2019 г. и 2020 г. разходи
за бъдещи периоди - лихви в размер на 282 270,28 лв., осчетоводени по сметка
652, както и произход на разхода и счетоводна обосновка за признаването му през
годината. В резултат са представени част от изисканите документи (л.84-88). Не
са представени в хода на ревизионното производство, изисканите документи,
доказващи получаването и връщането на дългосрочни заеми, отразени по счетоводна
сметка 152, и изисканите писмени обяснения и обосновка относно отчетените по
сметка 652 суми в размер на 282 270.28 лева.
На 24.03.2022 г.
от служители на НАП е извършена проверка в счетоводния офис на дружеството,
осъществяващо счетоводно обслужване на ревизираното лице, за което е изготвен
протокол № 0925114 от 24.03.2022 г. (описан в РД като протокол № АА0925114 от
05.04.2022 г.) (л.161). На проверяващите са предоставени справки от счетоводни
регистри, първични счетоводни документи, годишни данъчни декларации и годишни
финансови отчети.
Въз основа на
събраните доказателства и представените писмени обяснения, приходните органи са
достигнали до следните изводи:
По Закона за корпоративното
подоходно облагане:
Приходните
органи са установили, че в ГДД за 2019 г. ревизираното лице е декларирало
финансов резултат загуба и данъчен финансов резултат загуба в размер на
43 919.09 лева, а за 2020 г. – загуба в размер на 293 292.50 лева. В
хода на ревизията е извършен анализ на представените от „К.“ ООД справки от
счетоводни регистри – хронология на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“
и 709 „Приходи от други продажби“ за 2019 г., хронология на счетоводна сметка
609 „Други разходи“, хронология на сметка 629 „други финансови разходи“, оборотна
ведомост и главна книга за 2019 г. и 2020 г.
Приходните
органи са установили, че по дебита на сметка 609 „Други разходи“ (л.84)
ревизираното лице е начислило сумата от 43 223.63 лева, с посочено основание
РА № Р-02000218002626-091-001/03.09.2018 г. В тази връзка е прието, че сумата
от 43 223.63 лева представлява заплатени данъци и лихви по посочения
ревизионен акт, които разходи на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО не се признават
за данъчни цели. В тази връзка, е прието, че финансовият резултат на „К.“ ООД
за 2019 г. следва да се увеличи със сумата от 43 223.63 лева.
При анализа на
сметка 629 „Други финансови разходи“ (л.85) са достигнали до извод, че от „К.“
ООД за 2019 г. е отчетена сума в размер на 4 468.10 лева, представляваща
финансови разходи за лихви за бъдещи периоди. Поради липсата на представени
доказателства за произхода на осчетоводените разходи, приходните органи са
приели, че този разход е документално необоснован. В тази връзка са приели, че
на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО сумата от 4 468.10 лева не следва
да се признава за данъчни цели, тъй като представлява несвързан с дейността
разход и разход, който е документално необоснован, и съответно с тази сума
следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството за 2019 г.
В резултат на
направените констатации с оспорения РА е извършено преобразуване на декларирания
от дружеството счетоводен финансов резултат за 2019 г. в посока увеличение със
сумата от 47 691.73 лв. В резултат на извършеното преобразуване е формиран
положителен данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 3 772.64 лв.,
съответно е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 377.26 лв. и са
начислени лихви за забава в размер на 73.26 лв.
За периода 2020
г. приходните органи са констатирали, че дружеството е отчело като разход за
годината суми по начислени финансови разходи за лихви за бъдещи периоди в
размер на 277 802.18 лева, за които липсват доказателства за произход и на
какво основание са начислени. При тези констатации, на основание чл. 26, т. 1 и
т. 2 от ЗКПО е прието, че отчетените разходи в размер на 277 802.18 лева
не следва да се признават за данъчни цели и съответно декларираният финансов
резултат за 2020 г. следва да бъде увеличен с тази сума. В резултат е
преобразуван счетоводният финансов резултат на „К.“ ООД за 2020 г. със сумата
на непризнатите разходи, като с нея е намалена декларираната данъчна загуба за
периода. Като краен резултат е определен нов размер на данъчна загуба за 2020
г. от 15 490.32 лева.
По Закона за
данък върху доходите на физическите лица:
Приходните
органи са установили, че за периода 2020 г. от дружеството не е заплащан данък
за изплатени дивиденти на съдружниците, както и не са подавани декларации по
55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. При анализ на представените
счетоводни регистри и оборотни ведомости е установено, че към 31.12.2019 г.
сметка 501 „Каса“ (л.123 и 128) има дебитно салдо в размер на 325 330.98
лева. Установено е от представената хронология на сметка 501 „Каса“ за 2020 г.
(л.142), че през посочения период от касата са отписани суми в общ размер на
282 212.68 лева (една от 6 912.68 лв., една от 9 000 лв., шест по 9 500
лв., петнадесет по 9 900 лв., шест по 9 800 лв. и една сума от 8 000 лв.), с които
е дебитирана сметка 498 „Други дебитори“, както и са отписани суми в общ размер
на 20 087.32 лева (две суми от 9 000 лв. и една сума от 2 087.32
лева), с които е дебитирана сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“.
От страна на
дружеството не е предоставена информация относно възложените задачи на
управителя, за които са заплатени авансите през 2020 г., осчетоводени по сметка
498, както и липсва договор или друг документ, който да конкретизира тези
задачи. Отчетено е обстоятелството, че от 2017 г. дружеството не осъществява
активна стопанска дейност и няма реални входящи и изходящи парични потоци. За
изплатените суми, осчетоводени по сметка 498, не са представени разходни касови
ордери. През периода не е извършвано разпределение на дивиденти – липсват
решения на ОСС и платежни документи. Не са представени и доказателства относно
изплатените парични средства по получени дългосрочни заеми, въпреки изрично
направеното искане в тази посока с ИПДПОЛЗ № Р-02000221006747-040-002/07.03.2022
г. (л.162).
При тези
констатации, приходните органи са приели, че сумата от 302 300.00 лева
(представляваща сбор от сумите 282 212.68 лева и 20 087.32 лева), която
е отписана от сметка 501 „Каса“ през 2020 г., не е свързана с осъществяваната
от данъчно задълженото лице дейност и същата е усвоена от физически лица,
поради което попада в обхвата на т. 5.
б. „в“ от §1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. представлява скрито разпределение на печалба,
под формата на дивидент. В резултат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ и
чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ за
сумата от 302 300.00 лева е определено задължение за данък дивидент в
размер на 15 115.00 лева (при данъчна ставка 5%) и лихва за забава в
размер на 3 191.20 лева.
В хода на
производството по оспорване на РА по административен ред, от директора на
Дирекция ОДОП- Бургас към преписката е приобщени и протокол №
П-02000220092006-073-001/19.08.2020 г. (л.22) и представените към него
доказателства, с който са обобщени резултатите от извършена на „К.“ ООД
предходна на ревизията проверка. В хода на тази проверка управителят на
дружеството Г. П. е представил декларация от 24.07.2020 г., в която е заявил, че
през 2020 г. е наредил остатъкът от сумата по сметка 501 „Каса“ да му бъде
нареден под формата на служебен аванс, който да бъде осчетоводен по сметка 422
„Подотчетни лица“, а останалата сума в размер от 1 919.56 лева се
съхранявала от него. Към декларацията е приложил справка по хронология с
кореспонденции на сметка 501 „Каса“ и оборотна ведомост за периода 01.01.2020
г. - 30.06.2020 г. В така представените счетоводни справки са отразени следните
суми като движение по сметка 501: началното салдо към 01.01.2020 г. в размер на
325 330.98 лв., дебитен оборот – 12.68 лв., кредитен оборот - 322 946,32
лв. и крайно салдо в размер на 2 397.34 лв. Кредитните обороти (в размер
на 308 300.00 лева) по сметка 501 са формирани в периода 03.01.2020 г.
31.03.2020 г. срещу дебитиране на сметка 422 „Подотчетни лица“, чрез отчитане
на транзакции между 8000 лева и 9900 лева. През същия период сметка 422 е кредитирана
със сумата от 20 100.00 лв., в резултат на което към 30.06.2020 г. сметка
422 „Подотчетни лица“ е с крайно дебитно салдо в размер на 288 200.00 лв.
Решаващият орган е установил, че в хода на проведеното ревизионно производство
е представена оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., в
която липсва заведена счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица“, но е заведена
сметка 498 „Други дебитори“, по дебита на която са отразени парични средства в
размер на 288 212.68 лв, формирана в периода 08.01.2020 г. – 31.03.2020 г.
чрез кредитиране на сметка 501 „Каса“.
За изясняване на
факти и обстоятелства директорът на Дирекция ОДОП- Бургас е изискал от
жалбоподателя с писмо с изх. № 04-К-Ж-79#1 от 30.06.2022
г. и от Й. К., в качеството му на пълномощник на „К.“ ООД и лице изготвило ГФО
за 2019 г. и 2020 г., с писмо с изх. № 04-К-Ж-79#2 от 30.06.2022
г. допълнителни доказателства и писмени обяснения, в това число са изискани
документи, удостоверяващи счетоводни записвания и РКО за изплащане на сумите от
касата на дружеството през 2020 г. и лицето, което ги е получило; обяснения
относно извършени счетоводни записвания по сметка 629 „Други разходи“ за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и
документи, доказващи основанието за извършване на счетоводните операции;
обяснения относно отчетените по сметка 629 разходи в размер на 277 802.18
лева – произход на разходите; документи, удостоверяващи връщане на получени
дългосрочни заеми в размер на 20 087.32 лева, отразени по сметка 152. И
двете писма са връчени на 04.07.2022 г., но в предоставения срок не са
постъпили изисканите писмени обяснения и доказателства.
В резултат на
проведеното производство по административно оспорване, решаващият орган изцяло
е потвърдил оспорения пред него РА, като е приел, че законосъобразно с РА на
жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ и лихви за забава, в
посочения в РА размер. В мотивите на решението е отразено, че по отношение на
задълженията по ЗДДФЛ ревизиращият екип е следвало да приложи нормата на чл.
38, ал. 3 от ЗДДФЛ, а не нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и чл. 65, ал.
3 от ЗДДЛ, а не нормата на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, което по същество не е
довело до изменение на установените с РА резултати. Изменено е и основанието на
което не следва да се признае за данъчни цели през 2019 г. и сумата от
35 151.25 лева, представляваща част от сумата 43 223.63 лева,
осчетоводена по сметка 609, като решаващият орган е приел, че приложима в
случая се явява нормата на чл. 28, т. 8 от ЗКПО, а не т. 6, както е процедирано
с РА.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
При преценката
на законосъобразността и обосноваността на РА, съдът следва да извърши проверка
дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са
спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е
приложен материалния закон в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
В настоящият
случай, обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен
инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.
Ревизионният акт
е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го
издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията;
извършените действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му;
разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице;
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по
приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен
доклад, като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. В ревизионния доклад са посочени фактическите констатации и правните
норми, въз основа на които на жалбоподателя са определени данъчни задължения.
Доколкото с РА изцяло се възприемат фактическите и правни констатации, изложен
в РД, то не е нужно същите да бъдат преповтаряни и в самия акт.
При издаване на
ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби
на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. Не се
установиха съществени нарушения на административно производствените правила във
връзка с издаването на оспорения РА. В хода на проведеното производство не са
налице данни за ограничаване правото на защита на жалбоподателя, които да
обосноват отмяна на оспорения акт. За установяване на фактическата обстановка
от приходните органи са извършени процесуални действия и са събрани допустими,
необходими и относими доказателства. Приходните органи са проявили активност за
установяване на релевантни за проверката факти и обстоятелства. Едновременно с
това, на жалбоподателя са дадени няколко възможности за представяне на
допълнителни писмени обяснения и доказателства, включително такава възможност е
дадена и в производството по административното оспорване на РА. Тълкуването и
преценката на събраните доказателства, извършена от приходните органи е въпрос,
който подлежи на разглеждане при произнасяне на съда относно материалната
законосъобразност на оспорения акт.
Ревизионният акт
е издаден при правилно приложение на материалния закон, а жалбата се явява
неоснователна.
По Закона за
корпоративното подоходно облагане:
Съгласно нормата
на чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя като счетоводният
финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните
постоянни разлики, с данъчните временни разлики и с други суми в случаите,
предвидени в този закон. Данъчните постоянни разлики са счетоводни приходи и
разходи, които не са признати за данъчни цели, като разходите увеличават
счетоводния финансов резултат, а приходите го намаляват (чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от ЗКПО). В нормата на чл. 25 от ЗКПО е предвидено, че за целите на определяне
на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход
(разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на
счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов
резултат за текущата или следващи години.
Съгласно чл. 26,
т. 1 и т. 2 от ЗПКО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с
дейността и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е прието, че счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно нормата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО за данъчни цели не се признават и разходи
за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс
и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на
публични държавни или общински задължения, а според т. 8 не се признават за
данъчни чели разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за
сметка на платеца на дохода.
В случая
приходните органи не са признали за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т.
2 от ЗКПО осчетоводени от дружеството разходи, както следва – сумата от
4 468.10 лева, отчетена през 2019 г. и сумата от 277 802.18 лева,
отчетена през 2020 г.
От данните по
делото, в частност представените от жалбоподателя оборотни ведомости и др.
счетоводни справки, се установява, че по дебита на 629 „Други финансови
разходи“ (л.85) е осчетоводена сума в размер на 4 468.10 лева. При
извършване на стопанската операция, тази сума е отчетена по кредита на сметка
652 „Финансови разходи за бъдещи периоди“. Сметка 629 „Други финансови
разходи“, е приключена с дебитиране на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата
година“, като е включена и сумата от 4 468.10 лева, т.е. посочената сума е
отразена във формирания счетоводен резултат за 2019 г. – загуба.
Видно от
представената оборотна ведомост в края на 2019 г. (л.55) салдото по сметка 652
„Финансови разходи за бъдещи периоди“ е дебитно в размер на 277 802.18
лева. През 2020 г., видно от оборотна ведомост за периода (л.62) по същата
сметка е отчетен кредитен оборот, в следствие на което в края на 2020 г.
салдото по сметката е нулево. При кредитиране на сметка 652 с посочената сума,
е дебитирана през периода сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“,
т.е. посочената сума е отразена във формирания счетоводен резултат за 2020 г. –
загуба.
По сметка 625 „Финансови
разходи за бъдещи периоди“ се отчитат разсрочените финансови разходи, които се
признават за текущи през следващи отчетни периоди, като сметката се дебитира
със сумата на разсрочените финансови разходи като предплатени лихви,
разсрочения финансов разход по лизингови договори и др., и се кредитира със
сумата на признатите финансови разходи за текущи през съответния отчетен период.
Това описание на счетоводна сметка 625 води до извод, че отчетените по нея
дебитни салда отразяват разходи, които следва да бъдат признати за текущи в
следващи периоди. С приключването на сметката през 2019 г. и 2020 г. с
посочените по-горе суми, счетоводно е отразено признаване на извършените
разходи за съответния период.
В хода на
ревизията, от жалбоподателя са изискани писмени обяснения и доказателства
относно произхода на описаните суми (4 468.10 лева и 277 802.18 лева).
С писмо с изх. № 04-К-Ж-79#1 от 30.06.2022 г. и с писмо с изх. № 04-К-Ж-79#2 от 30.06.2022 г. от жалбоподателя и неговия пълномощник също са изискани
конкретни доказателства по отношение на тези суми. С посочените писма на
жалбоподателя е разяснено също така, че на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, в
случай че не представи изискани доказателства, ще се приеме, че те не
съществуват и ще бъдат преценявани само събраните в производството
доказателства. Доказателства за произхода на сумите (4 468.10 лева и
277 802.18 лева) не са представени нито в хода на ревизията, нито пред
директора на Дирекция ОДОП-Бургас, ниво в хода на съдебното производство. Следователно
е налице основание по силата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК да се приеме, че
доказателства обосноваващи произхода и документалната обоснованост на
посочените суми не съществуват. От друга страна, от данните по делото се
установява, че през периода на ревизията задълженото лице не е осъществявало
дейност. В приложените справки по ЗКПО не са декларирани задължения към трети
лица. Съобразно дадените писмени обяснения от Й. К. – дружеството се финансира
със собствени средства, т.е. в събрания доказателствен материал липсват данни
жалбоподателя да има задължения, които да генерират разходи за бъдещи периоди
(договори за заем, кредити и др.) под формата на лихви. При тези съображения
следва извод, че за осчетоводените суми
от 4 468.10 лева, отчетена през 2019 г. и от 277 802.18 лева,
отчетена през 2020 г., не е налице документална обоснованост по смисъла на чл.
10, ал. 1 от ЗКПО и не може да се направи обоснован извод, че същата се отнася
за основната дейност на дружеството, съответно на основание чл. 26, т. 1 и т. 2
от ЗКПО, същите не следва да бъдат признати за данъчни цели. Както бе посочено
по-горе тези суми са намерили отражение в счетоводния резултат на дружеството
за съответната година, но с оглед непризнаването им за данъчни цели със същите
следва да се измени декларирания финансов резултат за 2019 г. и 2020 г. в
посока увеличение.
На основание чл. 26, т. 6 от ЗПКО за периода
2019 г. не е призната за данъчни цели и сумата от 43 223.63 лева. От
данните по делото се установява, че през 2019 г. по дебита на сметка 609 „Други
разходи“ (л.84) ревизираното лице е начислило сумата от 43 223.63 лева, а
като основание е посочено РА № Р-02000218002626-091-001/03.09.2018 г. Съгласно
взетата стопанска операция сумата е отразена по кредита на сметка 459 „Данъчни
разчети с бюджета“ (със стойностите 35 141.25 лева и 8 082.38 лева).
В последствие сумата от 43 223.63 е отнесена по дебита на сметка 611
„Разходи за основна дейност“ при приключване на сметка 609 „Други разходи“.
Съгласно оборотна ведомост за 2019 г. (л.55) стойността на оборотите по сметка
611, образувани чрез кредитиране на сметка 609, са отнесени по сметка 123
„Печалби и загуби от тек.години“, т.е. намерили са отражение при формиране на
печалбата и загубата за текущата година.
От жалбоподателя
и неговия пълномощник Й. К. са изискани писмени обяснения и доказателства
относно отчетените по сметка 609 „Други разходи“ стойности през 2019 г.,
включително и от решаващия орган с писма с изх. № 04-К-Ж-79#1 от 30.06.2022 г. и с изх. № 04-К-Ж-79#2 от 30.06.2022
г., но такива не са представени.
От решението на
директора на Дирекция ОДОП-Бургас се установява, че с РА № Р-02000218002626-091-001/03.09.2018
г. не са определени задължения за жалбоподателя, а въз основа на него е
проведено друго ревизионно производство, приключило РА №
Р-02000218004321-091-001/03.09.2018 г., с което по отношение на „К.“ ООД са
определени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 143 404.40 лева, от които
135 322.02 лева данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни
и чуждестранни лица, произтичащ от скрито разпределение на печалба, и
8 082.38 лева – лихва за забавено плащане. В декларация от 24.07.2020 г.
жалбоподателят е посочил, че през 2019 г. е осчетоводен РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018
г. Видно от приложената оборотна ведомост за 2019 г. (л.55) стойността на
задължението по посочения РА – 143 404.40 лева, е изцяло осчетоводена по
кредита на сметка 459 „Данъчни разчети с бюджета“. Същевременно, видно от
приложената главна книга за всички сметки за 2019 г. (л.65) в графа разчети по
ЗДДФЛ е отнесена следната операция: сметка 459 „Други разчети с бюджета“ е
кредитирана със сумата от 143 404.40 лева, която сума е отнесена съответно
със стойност от 100 180.77 лева по дебита на сметка 122 „Неразпределени
печалби от минали периоди“ и останалата стойност от 43 223.63 лева е
отнесена по дебита на сметка 609 „Други разходи“. При приспадане на сумата от
8 082.38 лева, представляваща определената лихва с цитирания РА, от сумата
– 43 223.63 лева, се получава стойност от 35 141.25 лева. При
прибавяне на сумата от 35 141.25 лева към сумата от 100 180.77 лева,
се получава стойност от 135 322.02 лева, която стойност се равнява на
размера на данъка, установен с РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018 г.
От изложените
данни, следва извод, че през 2019 г. ревизираното лице е отчело по сметка 609 „Други
разходи“ като разход сумата от 35 141.25 лева, представляваща част от задължението
за данък по ЗДДФЛ, установен с РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018 г., и
сумата от 8 082.38 лева, представляващо определената с РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018
г. лихва за забавено плащане на данъка по ЗДДФЛ. Тези разходи са намерили
отражение при формиране на счетоводния финансов резултат на дружеството, чрез
приключването на сметка 609 „Други разходи“ и отнасянето на съответните обороти
по сметка 123 „Печалби и загуби от тек.години“. Съгласно чл. 26, т. 6 от ЗКПО
не се признават за данъчни цели разходите за лихви за просрочие на публични държавни
задължения, следователно отчетеният разход, представляващ лихви за незаплатено
в срок публично задължение в размер на 8 082.38 лева, произтичащо от
незаплатен в срок данък по ЗДДФЛ, установен с РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018
г., не следва да се признава за данъчни цели за периода 2019 г. От друга
страна, съгласно чл. 26, т. 8 от ЗКПО не се признават за данъчни чели разходи
за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на
дохода. Съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ данъкът, определен на основание чл. 38,
ал. 3 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието платец на дохода.
Следователно, отчетеният разход на стойност 35 141.25 лева, представляващ
част от данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни лица, произтичащ от скрито разпределение на печалба, установен с
РА № Р-02000218004321-091-001/03.09.2018 г., не следва да се признава за данъчни
цели за периода 2019 г. на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО. Със сумата на
непризнатите разходите в общ размер на 43 223.63 лева, отчетени през 2019
г., следва да се измени декларирания финансов резултат за 2019 г. в посока
увеличение.
Въз основа на
изложените съображения, декларираният финансов резултат за 2019 г. и 2020 г.
законосъобразно е преобразуван от приходните органи в посока увеличение с
размера на непризнатите разходи - сумата от 4 468.10 лева, отчетена през
2019 г., сумата от 43 223.63 лева, отчетена през 2019 г. и сумата от
277 802.18 лева, отчетена през 2020 г. В резултат на извършеното
преобразуване правилно с РА е установен и годишният финансов резултат на „К.“
ООД, а именно: за 2019 г. финансов резултат данъчна печалба в размер на
3 772.64 лева (изчислен като от декларираната загуба за периода в размер
на 43 919.09 лева е изваден размера на непризнатите разходи –
4 468.10 лева и 43 223.63 лева) и за 2020 г. финансов резултат
данъчна загуба в размер на 15 490.32 лева (изчислен като от декларираната
загуба за периода в размер на 293 292.50 лева е изваден размера на
непризнатите разходи – 277 802.18 лева). На основание чл. 19 от ЗКПО корпоративен
данък се дължи върху установената данъчна печалба за периода, при данъчна
ставка от 10% (чл. 20 от ЗКПО). В случая възниква задължение за корпоративен
данък за периода 2019 г. в размер на 377.26 лева. Данъкът се внася до тридесети
юни на следващата година (чл.93 от ЗКПО), като за невнесения в срок данък,
считано от 01.07 на съответната година се дължи лихва за забава на основание
чл. 9 от ЗКПО и чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. При тези
съображения, оспореният РА се явява законосъобразен в частта, с която са
определени задължения по ЗКПО.
По Закона за
данък върху доходите на физическите лица:
Съгласно нормата
на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат
облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или
чуждестранно лице от източник в България. В разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата
на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите,
представляващи скрито разпределение на печалбата. С нормата на §1, т. 5, б. „в“
от ЗДДФЛ е прието, че дивидент представлява и скрито разпределение на печалба.
Според дефиницията посочена в §1, т. 5, б. „а“ от ЗКПО скрито разпределение на
печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице
дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.
От данните по
делото се установява, че към 31.12.2019 г. крайното салдо на сметка 501 „Каса“ (л.123
и 128) е в размер на 325 330.98 лева, отчетени по дебита на сметката. През
2020 г., видно от приложената оборотна ведомост и справка по сметка 501 „Каса“
(л.142 и л. 144), от наличните парични средства в касата са извършени
прехвърляния на суми в общ размер на 282 212.68 лева (една от 6 912.68
лв., една от 9 000 лв., шест по 9 500 лв., петнадесет по 9 900 лв., шест по 9
800 лв. и една сума от 8 000 лв.). Тези суми са отчетени по дебита на сметка
498 „Други дебитори“. През същия период, от касата са отписани суми в общ
размер на 20 087.32 лева (две суми от 9 000 лв. и една сума от
2 087.32 лева), с която е дебитирана сметка 152 „Получени дългосрочни
заеми“. В резултат по сметка 501 „Каса“ в края на 2020 г. е отчетена като
налична сумата от 1 933.60 лева. Общият размер на отписаната от касата на
дружеството сума през 2020 г. е 302 300.00 лева.
Съгласно
Националния сметкоплан по сметка 498 „Други дебитори” предприятията отчитат
вземанията си от трети лица по операции, които не са обхванати от другите
сметки в групата и се дебитира при възникване на вземания, а по дебита на сметка
152 „Получени дългосрочни заеми“ се отчитат погасявания или отписвания на
дългосрочни заеми. Следователно така взетите операции при отписване на
посочените суми от сметка 501 „Каса“ изискват възникнало вземане (сметка 498) и
наличие на предоставени дългосрочни заеми (сметка 152). От ревизираното лице, с
ИПДПОЛЗ № Р-02000221006747-040-002/07.03.2022 г. (л.162), са изискани
доказателства относно получаването и връщането на получени заеми, относно
отнесените по дебита на сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. Отделно от
това, решаващият орган с писма с изх. № 04-К-Ж-79#1 от 30.06.2022
г. и с изх. № 04-К-Ж-79#2 от 30.06.2022 г., също е изискал от жалбоподателя и
неговия пълномощник да представят доказателства и писмени обяснения относно
отписаните суми от сметка 501 „Каса“, в това число договори за заеми,
погасителен план, както разходни касови ордери. От жалбоподателя, както и от
неговия пълномощник, не са постъпили изисканите документи и писмени обяснения,
нито в хода на ревизията, нито в хода на административното оспорване на РА.
Такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство. С
оглед непредставянето на изисканите доказателства, законосъобразно на основание
чл. 37, ал. 4 от ДОПК, е прието, че същите не съществуват и резултатите по
ЗДДФЛ са определени на база представените доказателства. Липсата на тези
доказателства води до извод, че посочените суми са отписани от сметка „Каса“
без наличието на основание за тези действия, което от своя страна да предполага
отчитането им по двете кореспондиращи сметки.
Отделно от
горното, следва да се има предвид, че при извършена предходна проверка на
„Комфорт“ ООД, приключила с протокол № П-02000220092006-073-001/19.08.2020 г.
(л.22), от страна на жалбоподателя е представена декларация от 24.07.2020 г. в
която е посочил, че през 2020 г. е наредил остатъка по сметка 501 „Каса“ да му
бъде нареден под формата на служебен аванс без да е посочил за каква дейност ще
бъдат разходвани средствата. От представената оборотна ведомост и справка по
хронология с кореспонденции на сметка 501 „Каса“ (л.27 и 28) се установява, че в
периода от 03.01.2020 г. 31.03.2020 г. сума в размер на 308 300.00 лева е
отписана от сметката и е отнесена по дебита на сметка 422 „Подотчетни лица“,
като разплащанията са извършвани на части със суми между 8000 лева и 9900 лева.
Сметка 422 „Подотчетни лица“ отчита предоставени вземания от персонала за
предоставените му със заповед на ръководителя или на упълномощено от него лице
авансово суми за изпълнение на определени задачи. Тази сметка не е заведена в
оборотните ведомости за същия период, предоставени в хода на ревизията.
Същевременно в оборотната ведомост, приложена в хода на проверката от 2020 г.
не фигурира сметка 498 „Други дебитори“. Следва да се има предвид
обстоятелството, че отчитането на транзакциите по сметки, т.е. отписването на
сумите от сметка 501 „Каса“ и отнасянето им по сметка 422 или 498 е осъществено
на едни и същи дати. Следователно се касае за едни и същи суми, които са
отчетени по различен начин в справки, изготвени за един и същ период, което от
своя страна е признак за неправилното им осчетоводяване или съответно
прикриване на действителното основание за отписване на сумите.
От страна на
жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства – договори за заеми, данни
за възникнали вземания, данни за извършена дейност с получените аванси, разходни
касови ордери, които да обосноват извод, че сумите отписани от касата на
дружеството през 2020 г. са правилно отнесени по кореспондиращите сметки -
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“, сметка 498 „Други дебитори” или сметка
422 „Подотчетни лица“. Още повече, че през периода 2020 г. дружеството не е
осъществявало стопанска дейност, поради което не може да се приеме, че тези
суми са били разходвани за неговата основна дейност. Липсват и доказателства за
конкретното разходване на тези суми – какви задачи са били изпълнени от лицето,
което ги е получило и извършените в тази връзка разходи. Факт е, че
представителят на жалбоподателя – Г. П., в декларация от 24.07.2020 г. посочва,
че е наредил тези суми да му бъдат изплатени като служебен аванс, както и
потвърждава, че установената като дебитно салдо сума по сметка 501 „Каса“ в
края на периода се съхранява от него. Следователно сумата от 302 300.00
лева е отписана от касата на „Комфорт“ ООД, същата не е налична към момента на
извършване на ревизията и не е доказано, че е разходвана за дейността на
дружеството. При изложените съображения, съдът приема, че посочената сума
представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5, б. „а“ от
ЗКПО.
Следва да се има
предвид, че за да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба е
достатъчно да се обоснове извод за липса на парични средства и, че същите не са
разходвани за дейността на дружеството. Няма изискване да се докаже, че тези
средства задължително са у конкретен съдружник или свързани с тях лица, което
следва от обстоятелството, че за разлика от разпределението на дивидент, за
скритото разпределение на печалбата законът не изисква да има решение на
управителния орган на дружеството за разпределение на тези суми.
Обстоятелството у кой съдружник или в кое лице се намират паричните средства
единствено могат да обосноват възможност дружеството да търси своите права от
това лице.
В обобщение на
горното, следва да се отбележи, че по категоричен начин се установява, че от
касата на дружеството са отписани парични средства през 2020 г., като не е
доказано, че същите са разходвани по начина, по който са осчетоводени или че са
разходвани за дейността на дружеството, доколкото за тях не са представени
разходни документи, договори и др., т.е. липсва документална обоснованост. Установените
обстоятелства водят до обоснован извод, че е налице скрито разпределение на
печалба в размер на отписаните през 2020 г. от касата на „К.“ ООД и начислени
по сметки 152 „Получени дългосрочни заеми“ и 498 „Други дебитори” парични
средства в размер на 302 300.00 лева. Съгласно чл. 38, ал.3 от ЗДДФЛ
окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито
разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми.
Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчната ставка за определяне на данъка от
дивидент е 5%, поради което съдът намира, че правилно на „К.“ ООД е определен
данък в размер на 15 115.00 лева. Правилно е определен и момента на
извършване на скрито разпределение, а именно през първото тримесечие на 2020
г., доколкото процесните суми са отписани от сметка 501 „Каса“ в периода
03.01.2020 г. – 31.03.2020 г., съгласно справка по хронология с кореспонденции
за сметка 501 „Каса“ (л.142). Данъкът се начислява в декларация по чл. 55, ал.
1 от ЗДДФЛ за тримесечието, в което е възникнало данъчното събитие,
следователно правилно органът е приел, че данъкът е дължим за периода м.1-м.3.2020
г. Този данък съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ е следвало
да се удържи и внесе от жалбоподателя в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалба,
следователно правилно е изчислен и размера на лихвата за забава, считано от
01.05.2020 г.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, тъй като Ревизионен акт № Р-02000221006747-091-001/30.05.2022 г.,
издаден от началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите
към ТД на НАП – Бургас, ръководител на ревизията, който ревизионен акт е потвърден
с Решение № 107/12.08.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на
Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), е издаден при правилно
приложение на материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в
съответствие с целта на закона, от компетентен орган в предвидената в закона
форма.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 373.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас,
двадесет и втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г. П. П., против Ревизионен акт №
Р-02000221006747-091-001/30.05.2022 г., издаден от началник сектор, възложил
ревизията, и главен инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас, ръководител
на ревизията, който ревизионен акт е потвърден с Решение № 107/12.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) -
Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на
НАП), и с който са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно
облагане: корпоративен данък за периода 2019 г. в размер на 377.26 лева, ведно
с лихви за забава в размер на 73.26 лева и за периода 2020 г. е извършено
преобразуване на счетоводния финансов резултат на задълженото лице в посока
увеличение, в резултат на което декларираната данъчната загуба е намалена с
277 802.18 лева и е определен нов финансов резултат за 2020 г. – загуба в
размер на 15 490.32 лева; и по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица: данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица за периода 01.01.2020 г.-31.12.2020 г. в размер на
15 115.00 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 191.20 лева.
ОСЪЖДА „К.“ ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Г. П. П. да заплати на дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 373.00 лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: