РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 06.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Даниела Асенова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01390 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на  - „ОБЩИНА П.“, ЕИК: *********, представлявана от законния си представител-Станислав Владимиров - Кмет, че дължи сумата в размер на 472,05 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 5 ст./представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх***ап***от които главница в размер на 384,74 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 87,31 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 04.12.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 384,74 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

              Ответната община, чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по основание и  размер,  като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни .   Посочва, че със  Заповед №********г. на Кмета на Община П., в процесното общинско жилище, находящо се на адрес: гр.П., ул. Ю.Г., бл**вх.Е, ап***е настанен Д.Г.С., ЕГН **********, с тричленното му семейство. Въз основа на Заповед №********г. е сключен Договор за наем №******** от дата 23.06.2016г. за срок от 3 години, считано от 01.07.2016г. до 01.07.2019г.   Договор за наем №********/23.06.2016г. е бил прекратен със Заповед №********г., считано от 01.07.2019г. поради изтичане срока на действието му, т.е. през процесния период 01.07.2017г. до 31.07.2017г. жилището е обитавано от Д.Г.С. и тричленното му семейство. Ползвател на изразходваната топлинна енергия през процесния период е бил наемателя и неговото семейство, поради което сумата се дължи от него а не от Община П..

             Сочи се, че към исковата молба от страна на ищцовото дружество е приложена справка  от която е видно, че партидата за процесното общинско жилище се води на Д.Г.С.,***.

 Предвид на горното ответната страна е направила искане за конституиране като трето лице помагач по делото на Д.Г.С., като е предявила обратен иск срещу същото лице, с искане ако бъде признато за установено, че общината  дължи претендираните суми, то третото лице помагач да бъде осъдено да и ги заплати, тъй като той е ползвал доставената топлоенергия за жилището.

  Съдът уважил искането на Общината, като на основание чл.219 ГПК е конституирал в качеството на трето лице- помагач на страната на Общината, лицето - Д.Г.С. по предявения от ответника по първоначалния иск обратен иск а именно осъдителен иск по чл.124 ГПК, с който Община П., моли съда да ОСЪДИ ответника по обратния иск  да заплати на Община П. сумите, които евентуално Община П. би била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД.  Бил е връчен препис от иска на ответника по иска, ведно с приложенията, като е указана възможността в едномесечен срок от получаване на същия, че разполага с възможност да подаде отговор по чл.131 ГПК. 

  В указания срок не е постъпил отговор от третото лице по делото.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

             За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №  36 от 10.01.2020 г.на ПРС, като заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5  ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По делото не се спори между страните, че топлоснабденото жилище находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх***ап***е частна общинска собственост и се предоставя под наем, което обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства – декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ и акт за общинска собственост № ********г..

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З.З. се установява, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в  находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх***ап***с абонатен № **********.  От посоченото заключение се установява, че за процесния период  редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

              Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

              Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

               Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

                Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен №     **********, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза  на вещите лица В.П., видно от която се установява, че начислените суми за топлинна енергия, са правилни и изравнителните сметки са изготвени съобразно действащата нормативна уредба, като ответника дължи за процесния период сумата от 384.74 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия, както и другите компоненти образуващи цената подробно посочени от вещото лице и лихва за забава на месечните плащания в размер на 87.31 лева, за периода от 08.09.2017г. до 04.12.2019г. Същите суми са изчислени и от вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза.

 В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен до посочения размер от   384.74  лева, както е и предявен.   

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано  08.09.2017г. до 04.12.2019г., в размер на 87.31 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението -   10.01.2020г., до окончателното и изплащане.  

    Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия. Видно от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно, то не се спори, че първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост, като се установява при ангажираните доказателства от Община П., горецитираните заповеди, че в имота от 2017 г. и понастоящем живее третото лице помагач. Както съдът посочи по-горе извън цитираните заповеди за настаняване и заявление от лицето от 2016 г.  е представен договор за наем,  който е породил облигационно правоотношение между ответника и третото лице помагач.  Съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и видно от т.5.3 от договора за наем, наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче,  урежда само отношенията между наемодателя и наемателя, а не между собственика и дрежеството доставило услугата. Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също  поражда задължения само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят.

  По делото не се установява и ответникът по насрещния иск  да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име,  каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на третото лице помагач за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото на Община П. жилище, като следва в качеството си на собственик да отговаря именно първоначалния ответник, а именно Община П..

    В т.1 на  ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не е процесният случай, като нещо повече партидата се води на трето лице, различно от страните по делото / АРГ. Решение на ПОС по възз.гр. дело № 850 по описа за 2019 год./ Настоящият състав, вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните по делото доказателства намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за исковия период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и по изготвените по делото СИЕ и СТЕ.

               С оглед на горното съдът намира, че главният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД спрямо ответната община, до пълния предявен размер. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.                

               Предвид уважаването на първоначалния иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния иск.   За да бъде уважен предявеният насрещен иск,  съдът с доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест, че - Общината следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати процесните суми, основанието от което това задължение произтича, като ответникът по този иск следва да наведе правоизключващи възражения за недължимост на сумите или погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е постъпил. Видно от гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по делото безспорно се установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от Д.Г.С., ЕГН **********, с тричленното му семейство, което е станало на основание Заповед №********г. и сключен Договор за наем №******** от дата 23.06.2016г. за срок от 3 години, считано от 01.07.2016г. до 01.07.2019г., който договор  е бил прекратен със Заповед №********г., считано от 01.07.2019г. поради изтичане срока на действието му, т.е. през процесния период 01.07.2017г. до 31.07.2017г. жилището е обитавано от Д.Г.С. и тричленното му семейство. В насрещния иск е посочено и се установява и от доказателствато по делото, че лицето, конституирано като ответник по обратния иск е  именно това лице. Ето защо и при сбъдване на условието за произнасяне по обратния иск, съдът намира, че при ангажираните писмени доказателства по делото, се установява, че Община П. е ангажирала надлежни писмени доказателства за облигационнага си връзка с    , досежно процесния имот и че за процесния период, имотът е бил обитаван от него. От изложеното се налага извод за основателност на претенцията по обратния иск,  за посочените размери а имено : главница в размер на 384,74 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 87,31 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 04.12.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 384,74 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.  

             Следва да бъде отбелязано, че обратният иск,  следва да бъде уважен под условие, а именно, че сумата се дължи след като Община П. заплати съответните суми на ищцовото дружество. Освен това, доколкото обратният иск е предявен при условието, че Община П. бъде осъдена да заплати на ищеца, то петитумът е формулиран в смисъл, че искът се предявява до размера, за който евентуално се уважава главния иск. Такова формулиране на петитума не е недопустимо, тъй като спорното право е очертано като страни, а размерът му е пряко свързан с размера на главния иск, връзката с който е и условие за предявяване на обратния иск.  

             Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.  общо за заповедното и исковото производства, каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.

   С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,  в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени депозити за експертизи в общ размер на  460.00 лева.

   Ответникът по първоначалния иск също е отправил надлежно искане за присъждане на разноски, като претендира съобразно представен списък за разноски сумите от юк. възнаграждение в размер на 100 лева.   

   Предвид заявената претенция за разноски по насрещния иск, то и следва  Д.Г.С. *** по насрещния иск разноските  в размер на 100.00 лева.

      С оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

           

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „Св. Иван Рилски 1“, че дължи  на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република,  сумата  в размер на 472,05 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 5 ст./представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх***ап***от които главница в размер на 384,74 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 87,31 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 04.12.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 384,74 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

              ОСЪЖДА Д.Г.С. ***,  да заплати на  „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „Св. Иван Рилски 1“,  в размер на 472,05 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 5 ст./представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх***ап***от които главница в размер на 384,74 лв., за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 87,31 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 04.12.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 384,74 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

              ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК   „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „Св. Иван Рилски 1“, да заплати на  първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата общо от  460.00  лева, сторени разноски  в настоящето и в заповедното производство.                  

              ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК Д.Г.С.,***, да заплати на  „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „Св. Иван Рилски 1“, сумата от 100.00 лева, разноски по делото  относно предявения насрещен иск.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д.  №ЧГД № 00179 по описа  на съда  за 2020  г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

            Вярно с оригинала:С.Г.                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: