Решение по дело №3900/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    818/27.4.2020г.           Година  2020, 27.04.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІХ състав

 

   на 11.03.2020 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С. С.

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 3900 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е във връзка с решение № 17313 от 17.12.19г. на ВАС, VIII-мо отд., постановено по адм. дело №8456 от 2019г., с което е отме­нено постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение № 1000 от 08.05.2019г., постановено по адм. дело №3364 от 2018г. по описа на Адми­­нистративен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната инстанция е дала задъл­жи­телни указания относно назначаване на съдебно – счетоводна експер­тиза със задачи преизчисляване на документално доказаната цена на придоби­ва­не на УПИ XIII, кв. 120, чрез включване в нея на закупеното право на строеж през 1990г. на стойност 1 663лв., актуализиране на цените на придобиване на имотите по смисъла на чл.33 ал.6, т.7 ЗДДФЛ, където е приложимо и изчисля­ване на дължимия от лицето данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателят И.Д.Б. с постоянен адрес *** е оспорила РА № Р-16001617008018 -091-001/12.07.2018г., издаден от П.С.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – Ръководител на ревизията, потвър­ден с решение по жалба срещу ревизионен акт №561/28.09.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ -Пловдив относно допълнително установена дължима сума за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 2 419,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 525 лева.

Жал­бо­подателката, чрез пълномощника адв. М., счита, че актът е неп­равилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно разпоредбите на чл.33 ал.5 и ал. 6 от ЗДДФЛ (в приложимата редакция). Неправилно е прието, че документално доказаната цена на придобиване на недвижимите имоти в гр. Брацигово и летовище „Свети Константин“ в Община Пещера.Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирани по делото писмени защити. Настоява се за отмяна на РА и присъждане на сторените по дело­то разноски при разглеж­дането му от първоинстанционния съд и касационната инстанция.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез про­цесуалния представител юр. Калева, счита същата за не­ос­нователна, и моли съда да я отхвърли. Пре­тендира присъж­дане на юрискон­сул­тско въз­награждение при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и касационната инстанция. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана при първоначалното разглеждане на делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, в настоящия  си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, нами­ра за установе­но следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е пот­върдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно произ­водство. Така постановеният от Директора на Ди­рекция “ОДОП” – Пловдив резул­тат и подаването на жалбата в рамките на пред­­видения за това преклу­зивен проце­суален срок, налагат извод за нейната про­цесуална ДОПУСТИ­МОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001617008018-020-001 от 17.11.2017г., издадена от П.С.- Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателката с предмет данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. Първоначално определеният срок за приключване на ревизията е удължен последователно със ЗИЗВР №№ Р-1600 **********-020-002 от 02.02.2018г., Р-16001617008018-020-003 от 02.03.2018г. и Р-16001617008018-020-004 от 03.04.2018г., като е определен краен срок до 05.05.2018г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад (РД) № Р-1600 **********-092-001/18.05.2018г., против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден ревизионен акт № Р-16001617008018-091-001/12.07.2018г., предмет на настоящето производство, с който на Б. е определена допълнително дължима сума за данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2017г., ведно с прилежащите лихви.

По делото е приети заверено копие на Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с които са делегирани право­мощия за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на конкретно посочени органи по приходите, заемащи длъжност „началник сектор“ в отдел „Ревизии“. Приети са и удостоверения за валидни електронни подписи на органа по приходите, възложил ревизията и членовете на ревизиращия екип.

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният РА е издаден от компетентен ор­ган, при спа­зени административно производствени правила и при правилно приложе­ние на мате­риалния закон.

По СЪЩЕСТВОТО на спора съдът намира следното.

В хода на ревизията е установено, че през 2011 г. РЛ е придобило дохо­ди по чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ от продажба на недвижими имоти в режим на СИО с нотариални актове №№ 154 от 08.04.2011г., 85 от 13.06.2011г., 86 от 13.06.2011г. и 84 от 13.06.2011г. на обща стойност 22 188,36лв. (1/2 от 44 376, 73лв.). С цел определяне на облагаемия доход по правилата на чл.33 ал.1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДФЛ от Б. са изискани документи и писмени обяснения за всеки един от обектите на продажба, а именно документи за времето на из­върш­ване и размера на всички разходи за СМР и довършителни работи; стойност на придобитото УПИ и на правото на строеж на сградите; фактури за закупени строителни материали, използвани услуги, издаване и получаване на разрешителни. В указания в ИПДПОЗЛ срок не са представени изисканите до­кументи, а само оценки, изготвени от лицензиран оценител за направените раз­ходи по изграждане на сградите.

При ревизията е констатирано, че в приложение № 5 от ГДД за 2011г. Б. е декларирала облагаем доход от продажбата на 6 бр. недвижими имоти (таблица на л. 178 от адм. дело № 3364/2018г.) в размер на 1 761,17лв. През 2011г. не са декларирани доходите от продажбата на недвижими имоти с нотариален акт № 102 от 25.03.2011г. и с нотариален акт № 106 от 25.03.2011г., което е направено през 2016г. Облагаемият доход от посочените продажби възлиза на 0,94лв.

Представено е писмено обяснение, съгласно съдържанието на което освен двете декларирани в по-късен момент продажби на недвижими имоти, е допусната и друга грешка в приложение № 5 към ГДД за 2011г., като имотите, продадени с НА № 171 от 29.03.2011г. и № 153 от 08.04.2011г. са записани с ця­лата им стойност, а не с половината от нея. Това означава, че са декларирани в повече суми от продажба на имоти в размер на 92 127,50лв., като разликата между грешно декларираните и недекларираните суми е с 1 989,50лв. повече.

Декларираните в писмените обяснения факти са подложени на проверка, като ревизиращият екип е констатирал, че погрешното посочване на пълната продажна стойност на двата недвижими имота не оказва влияние при изчис­ляване на данъка върху общата данъчна основа за 2011г., тъй като при двете продажби не е формиран облагаем доход.

Наред с това, за някои от декларираните в ГДД имоти – вилна сграда „Свети Константин“, УПИ ХІІІ и сграда – Брацигово и апартамент и гараж в гр. София, ул. „Вежен“ № 24 е констатирано посочване на по-висока цена на при­до­биване от продажната цена. В тази връзка са депозирани писмени обяснения със съдържание, което се свежда до следното:

-имотът по НА № 171 от 29.03.2011г. е закупен на етап груб строеж съг­ласно акт № 88 от 2006г. за сумата от 63 000лв. (31 500лв. за Б.). За въвеждането му в експлоатация са извършени множество довършителни работи(подробно описани) на обща стойност 108 000лв. (54 000лв. за Б.) за период от 5 години;

-имотът по НА № 154 от 08.04.2011г. представлява УПИ с площ от 555кв. м, върху който е построена масивна сграда със ЗП 127,7кв.м. Разликата в стойностите на придобиване през 2002г. и продажба през 2011г. са в размер на около 24 000лв. (12 000лв. за Б.) представляват разходи за довърши­тел­ни работи и обзавеждане, направени за период от 9 години;

-имотът по НА № 84 от 13.06.2011г. представлява УПИ с право на строеж на вилна сграда. Съобразно предмета на правото на строеж са изградени ма­сивна двуетажна сграда с РЗП 118,5кв. м, масивен гараж със ЗП 24кв. м, ма­сивна едноетажна постройка със ЗП 9,75кв. м и масивен едноетажен навес със ЗП 3,17кв. м. В строителството са вложени материали и са ползвани услуги на обща стойност около 20 000лв.(10 000лв. за Б.) и са извършвани до­вършителни работи за период от 15 години.

В подкрепа на направените твърдения са представени оценителски доклади от лицензиран оценител, съгласно които към 2011г. са направени разходи за СМР на посочените недвижими имоти на обща стойност 288 910лв. (144 455лв. за Б.). Същите не са приети като доказателство за извър­шени разходи по строителство и довършителни дейности за въвеждане на посо­чените имоти в експлоатация от ревизиращия екип. По отношение придо­бивната стойност на недвижимите имоти са представени единствено документи от община Пещера за заплатени суми от съпруга А.Б.за отстъпено право на строеж, режийни разноски и данък за 2005г. в общ размер на 1 248лв.

При проследяване периода на закупуване на недвижимите имоти и съпос­­тавянето му с периода на продажба ревизиращите органи по приходите са констатирали, че са облагаеми единствено извършените продажби на УПИ и сгради в него, находящи се в гр.Брацигово и гр.Пещера. Доколкото са приети за недоказани извършени разходи за довършителни работи за посочените недвижими имоти, на л. 180 от адм. дело № 3364/2018г. са направени изчисле­ния, при които е взета предвид само цената на придобиване на имотите по договор с община Брацигово през 2002г. и община Пещера през 1996г. и 2005г. Определена е обща стойност на облагаемия доход в размер на 44 376,73лв. = 23 917,03лв. + 1 048,50лв. + 1 016,10лв. + 18 395,10лв. или 22 188,36лв. за Б.. При прибавянето му към декларираните доходи за годината е полу­чена обща стойност на данъчните основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 62 735,76лв., върху която е дължим данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 273,58лв. През годината е удържан/внесен авансово данък в размер на 3 678,41лв. и е внесен допълнително данък по ГДД в размер на 176лв., при кое­то се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 2 419,17лв., ведно с прилежащите лихви.

След запознаване с констатациите в РД и РА е подадена жалба с предс­тавени към нея множество фактури за закупени строителни материали и из­ползвани услуги за периода от 1990г. до 1996г., които според РЛ са извърше­ните разходи по строителството на сградата в гр.Брацигово(опис на л.220 – 222 от адм. дело №3364/2018г.). Представените документи са обсъдени в решение­то на горестоящия административен орган и са изложени аргументи, че данните в тях не могат да се приемат за достоверни, предвид непредставянето им на ре­визиращия екип и невъзможността да бъдат обвързани с изграждането именно на сградата в гр.Брацигово. С жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство, са представени същите доказателства, как­то и такива за закупени строителни материали за обект в гр.Пещера за периода от 1996г. до 2000г. и за периода 2005г. – 2006г.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото са събрани допълнително писмени доказателства от община Брацигово: договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на А.Б.от 1990г., разрешение за строеж от 19.09.1990г. за жилищна сграда на същото лице, разрешение за строеж на ограда от 18.11.1991г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво на ограда от същата дата (л. 1140 – 1145) и от община Пещера: разрешение за строеж на вилна сграда от 24.08. 1998г., протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж от съща­та дата и разрешение за строеж от 16.07.2007г. за пристройка към съществува­ща вила (л. 1147 – 1149).

В съдебното заседание на 08.04.2019г. са депозирани показанията на сви­детеля Ангел И. Тюфекчиев, съгласно които се познава с Ангел и Иван­ка Б.от 1985г. – 1986г. във връзка със заеманата от него длъж­ност заместник председател на Окръжния комитет по отбраната. Заедно с Ба­так­лиев са провеждали много мероприятия „по служебна линия“ и станали прия­тели. Свидетелят се познава и с бащата на Батаклиев и е ходил на гости и при двамата. Известно му е, че Б.имали вила в местността Свети Конс­тантин, в близост до язовир Батак и къща в гр.Брацигово. Вилата се със­тояла от хол, спалня и кухня и се ползвала рядко, основно за почивка. Къщата в гр. Брацигово била много малка и приблизително около 1990г. решили да я съборят и на нейното място да построят друга. Бил им необходим банков кре­дит за това, който бил изтеглен от А.Б., тъй като „баща му бил бо­лен и не можел да тегли кредит“. Кредитът е бил предназначен не за ремонт на „старата“ къща, а за изграждане на нова на нейното място. Според свидетеля, по къщата дълго време са извършвани и довършителни работи.

В съдебно заседание на 12.03.2019г. е прието заключение по назначе­ната съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице Я. Р., с направено възражение от пълномощника на жалбоподателя за непъ­лен отговор на една от поставените задачи.

След преглед на представените по делото доказателства, както и оглед на сградите, са дадени следните отговори на поставените задачи: сградите, предмет на продажба през 2011г., са изградени въз основа на разрешения за строеж от 1998г. за сградата на територията на община Пещера и от 1990г. за сградата на територията на община Брацигово. Документите по строителството са посочени на л. 1096 – 1098 по делото. За всички разглеждани обекти няма изготвяни количествено – стойностни сметки през годините. Представените проек­ти за жилищната сграда в гр.Брацигово и вилната сграда в летовище „Свети Константин“ не съдържат достатъчно данни за изготвяне на точна коли­чествено стойностна сметка, а за останалите обекти не са представени проек­ти. За да се направи точна количествена сметка на всеки обект е необходимо актуално пълно и точно архитектурно и конструктивно заснемане на всички сгра­ди. Наред с това, вещото лице е констатирало и различия в квадратурите по документи за продажба, проекти и по данните в кадастралните карти на населените места.

Вещото лице е направило изчисления на направените разходи за строи­телството на процесните сгради, както следва: за жилищната сграда в гр. Бра­цигово – към 2004г., към която година са представени доказателства за въвеж­дане в експлоатация; за 2 бр. гаражи в гр. Брацигово – същата година, незави­симо, че за тях няма представени документи за въвеждане в експлоатация; вилна сграда в летовище „Свети Константин“ – към 2006г., когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация; пристройки – гаражи, барбекю, на­вес – към 2011г., когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоа­тация. В таблици на л. 1100 по делото са посочени стойности на закупените материали за всяка една от сградите и стойност на изпълнените СМР.

След преглед на данните в представените разходни документи за двете сгради, издадени в периода от 1996г. до 2006г. вещото лице е направило след­ните експертни констатации: документите, които са отнесени от Батаклиева към строителството на вилната сграда са с получател нейния съпруг А.Б.и са за закупуване на варови разтвори, гасена вар, циментов разтвор, пясък, облицовъчни плочи – мрамор и врачански камък, бетон, монтаж на водо­мери, транспорт на материали, документи по заплащане на отстъпено въз­мездно право на строеж, такси за присъединяване към водоснабдителна и канализационна мрежа. Принципно всички закупени материали са относими към строителството на вилна сграда от типа на построената, но в нито една от тях не е вписан обект, до който се доставят, поради което не могат да се обвър­жат по категоричен начин именно с тази сграда. Същото се отнася за водоме­рите и таксите за присъединяване към общи мрежи на В и К и електромер и такса за неговото свързване с електроснабдителната мрежа, с изключение на фактура № 6027 от 15.08.2000г. на стойност 40лв. без ДДС. Към обекта могат да се отнесат единствено документите, представляващи заплащане на правото на строеж на обща стойност 1 332лв. (л. 1101).

Разходните документи на л. 39 – 141 и допълнителните от таблицата на л. 142 могат да бъдат разделени на такива за закупени стоки и за извършени услуги (л. 1101), като са относими към строителството и на жилищната, и на вил­ната сграда. Получател по доставките е съпругът А.Б. и в тях са посочени различни адреси на доставка: гр.Брацигово, ул.„Христо Гюлеметов“ №*, гр.Пещера, ул.„Васил Петлешков“№*, гр.Брацигово, нов квартал, гр. Бра­цигово, ул.„Стадион“№* или само наименованията на населените места. Може да се предположи, че разходните документи се отнасят именно за двете сгради, само при условие, че Б.не са извършвали строителство на други сгра­ди за периода, за който се отнасят разходните документи. Поради тази причина разходните документи не могат категорично да бъдат отнесени към строи­телството на сградите и не следва да се изчислява сумата от техните стой­ности. Следва да се има предвид, че част от документите са издадени преди 1999г., когато е извършена деноминация на българския лев и събирането им с разходите, извършени след това, следва да се извърши внимателно.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещо­то лице е направило пояснения към него л. 1132 гръб от адм. дело №3364/18г.

При спазване на задължителните указания на касационната инстанция, по делото е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експер­тиза, изпълнено от вещото лице А.С., без направени възражения от страните.

Вещото лице е извършило преизчисление на стойностите на закупените стоки и извършените услуги с индекс на потребителските цени към м. 01.1997г. и към м.12.1997г., тъй като периодът не е конкретизиран в решението на каса­ционната инстанция. Констатирани са представени документи за строи­телството на сградата в гр. Брацигово в УПИ ХІІІ, кв. 120, включително такива за закупено право на строеж, за периода от 15.06.1990г. до 12.06.1996г. /табли­ца на л. 25 – 28/. Съгласно извършените преизчисления, сумата направените разходи към момента на тяхното заплащане възлиза на 153 969,54лв., преиз­чис­лена с индекса на потребителските цени към 01.1997г. – на 11 808,68лв., а към 12.1997г. – на 48 516,42лв. При сумиране на сумата от 11 808,68лв. със сумата в размер на 715,52лв., приета за документално доказан разход за при­добиване на имота при ревизията, е изчислена данъчна основа от продажбата на имота в размер на 6 644,61лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 664,46лв.

При сумиране на сумата в размер на 48 516,42лв. със сумата в размер на 715,52лв., приета за документално доказан разход за придобиване на имота при ревизията, е констатирано, че не се формира облагаема основа от продаж­бата на недвижимия имот, съответно не се дължи данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ.

Констатирани са представени документи за строителството на сградата по плана на вилно селище Свети Константин, Община – Пещера, включително такива за закупено право на строеж, за периода от 10.07.1996г. до 08.06.2006г., като тези за периода до м. 07.1999г. възлизат на 240 912лв. Преизчислени с индекса за потребителските цени към 07.1999г. и след извършена деноми­нация, същите са в размер на 548,71лв. Според вещото лице, ревизиращите органи по приходите не са извършили такова преизчисление на разходите в размер на 3 296лв., част от които представляват разходи за закупено право на строеж и такса за извършено отчуждаване, което е неправилно, тъй като са извършени през 1996г.

При извършените преизчисления на направените разходи с индекса за потребителските цени преди м. 07.1999г. и прибавяне към нея на сумата на раз­ходите, направени след тази дата, се изчислява данъчна основа от про­дажбата на имота в размер на 9 175,33лв., съответно дължим данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ в размер на 917,53лв.При извършените изчисления на направе­ните разходи с индекса на потребителските цени към 07.1999г. и прибавяне към нея на сумата на разходите, направени след тази дата, се изчислява данъчна основа в размер на 8 268,80лв., съответно дължим данък в размер на 826,88лв.   

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуе­мата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение на тези факти, не се формира между страните.

Основният спорен въпрос, по отношение на които се концентрират проти­воположните становища на страните, се свеждат до включване в цената на при­добиване на имотите и на направените разходи по строителството на сградите, съответно за периода от 1990г. до 2004г. и за периода от 1996г. до 2006г., кога­то са издадени представени по делото разходни документи за закупени строи­телни материали и използвани услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗДДФЛ (в редакцията и към 2011г.) облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включи­телно на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.2 ЗДДФЛ облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото. Цената на придобиване, съг­ласно разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 е документално доказаната цена на придо­би­ване на имуществото или нула, когато няма документално доказана цена на при­добиване. Когато се касае за имущество, придобито в по-ранен момент, доку­ментално доказаната цена на придобиването му следва да е актуализи­рана до 1997г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998г.

В настоящия случай, по делото не е спорно, че документалната доказа­ност на цената на придобиване на имотите е „заместена“ от заключение по съдеб­но – оценителска експертиза и въз основа на това заключение е извър­шено декларирането в ГДД. Не е спорно обстоятелството по делото, че доку­менти за закупени строителни материали и извършени услуги са представени едва след приключване на ревизионното производство и производството по административно обжалване на РА. Именно поради липсата на доказателства, не е приложена разпоредбата на чл.33 ал.6, т.7 ЗДДФЛ относно документално доказаната стойност на придобитото през 1990г. по възмезден начин право на строеж за сградата в гр. Брацигово.

При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е ангажирано само и единствено заключение по СТЕ, но вещото лице изрично е по­сочило, че може само да се направи предположение, че закупените мате­риали и използваните услуги са предназначени за строителството на процес­ните сгради. Не са изготвени количествено – стойностни сметки за етапите на извършеното строителство, поради което оценката на разходите за строителст­во е извършена по стойности от списание „Строителен обзор“, издание на „СЕК – Стройексперт“ към годините на въвеждането им в експлоатация – съответно 2004г. и 2006г. По отношение представените в по-късен момент разходни доку­менти, свързани със строителството на сградата, вещото лице е посочило из­рично в заключението си, че доколкото се касае за стойности на покупки по доку­менти, издадени преди деноминацията на българския лев, неправилно би било прибавянето им към стойности на разходи, извършени след това.

Предвид факта, че голяма част от разходите, за които се твърди да са част от документално доказаната цена на придобиване на построените в УПИ сгради и за която са представени документи след приключване на ревизион­ното производство, са за периода преди 1999г., т.е. преди деноминацията на българския лев, съобразно задължителните указания на касационната инстан­ция при повторното разглеждане на делото е ангажирано изготвянето на заклю­чение по ССЕ. Независимо от късното им представяне, настоящият съдебен състав намира, че могат да бъдат обвързани с процеса на строителство пос­редст­вом времето на издаването им. Следва да бъде отбелязано, че строи­телството на двете сгради е извършено последователно, като за тази в гр. Бра­цигово е продължило от 1990г. до месец 06.1996г., за който времеви период са представени документи за закупени стоки и извършени услуги, а за тази във вилно селище Свети Константин, Община Пещера – от 10.07.1996г., когато е закупено правото на строеж, до 2006г., когато сградата е въведена в експлоа­тация. Първата сграда е въведена в експлоатация през 2004г., т.е. в отдалечен момент спрямо датите на представените документи за закупени строителни материали и извършени СМР, но съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗДДФЛ /в приложимата редакция към 2011г./, цената на придобиване следва да бъде документално доказана, в противен случай същата е 0 лв. Смисълът на разпо­редбата на чл.33 ал.6, т.7 ЗДДФЛ е при строителство, продължило през значи­те­лен период от време и при съобразяване на процесите на хиперинфлация и деноминация на българския лев да бъде определена данъчна основа при про­дажбата на недвижимо имущество по възможно най-справедлив начин. Воде­щото в случая, обаче, е отново документално доказаната цена на придобиване, която в последствие да бъде коригирана с индекс на потребителските цени.

В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението по назначе­ната съдебно – счетоводна експертиза във вариантите му на преизчисляване на направените разходи за строителството на сградите към 01.1997г., съответ­но преди м. 07.1999г. Аргумент в подкрепа на това е, че съгласно данните в представените документи за извършеното СМР строителството на сградата в гр.Брацигово е приключило на 12.06.1996г., като това е датата на последния представен документ за закупуване на стоки – тръби. Непосредствено след това – на 10.07.1996г. е отстъпено право на строеж за сградата в Община – Пещера, като изпълнението на СМР е започнало на 23.04.1997г. със закупува­нето на циментов и варов разтвор и превозването им. Действително, съгласно заключението на СТЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото, в документите за закупените стоки са посочени единствено наименованията на населените места, но по делото не е спорно обстоятелството, че през периода е извършвано строителство само на процесните две сгради.

При кредитиране заключението на вещото лице, в частта му, в която е изчислена данъчна основа на продажбата на сградата в гр.Брацигово в размер на 6 644,61лв. и данъчна основа от продажбата на сградата във вилно селище Свети Константин, Община – Пещера в размер на 8 268,80лв. се изчислява обща данъчна основа в размер на 14 913,41лв. След прибавянето и към декла­рираната годишна данъчна основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 40 547,40лв. се получава обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 55 460,81лв. Дължимият данък върху общата данъчна основа възли­за на 5 546,08лв. и след приспадане на авансово удържания/внесен през годи­ната данък в размер на 3 678,41лв. и внесеният данък по ГДД в размер на 176лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 1 691,67лв.

В този смисъл не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по отношение направените изчисления на дължимия данък върху данъч­ната основа от продажбата на имущество, доколкото през годината е деклари­ран и доход с друг източник – от трудови правоотношения и следва да бъде опре­делена сума от годишните данъчни основи по чл.17 ЗДДФЛ.

Върху допълнително установената дължима сума на данъка по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 1 691,67лв. се дължат лихви за периода от 02.05.2012г. до 12.07.2018г. Изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор, същите възлизат на 1 066,40 лв. Обжал­ваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за разликата над изчислената в настоящото решение дължима сума за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 691,67лв. до пълния размер на дължимата сума, съгласно РА, от 2 419,17лв., съответно акцесорните задължения за лихви – за разликата над сумата от 1 066,40лв. до пълния размер от 1 525лв.

По отношение другите направени по делото оплаквания за неправилно прилагане на материално правната разпоредба на чл.33 ал.6, т.3 от ЗДДФЛ (действал към 2011г.) съдът намира, че същата е правилно приложена. Обла­гаемият доход е определен към момента на извършване на продажбите, т.е. към 2011г., като декларираните от самото РЛ резултати от сделките са подло­жени на проверка, именно поради посочената ниска стойност на облагаемия доход или неформирането на такъв. Именно с цел правилното прилагане на разпоредбата на чл.33 ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗДДФЛ е изискано представянето на документи, посредством данните в които да се определи документално доказа­ната цена на придобиване на обектите, предмет на разпоредителните сделки. Тъй като документите са представени след приключване на ревизионното произ­водство и производството по административно обжалване на РА, в хода на съдебното производство е назначена ССЕ, с оглед прилагането на разпо­ред­бата на чл.33 ал.6, т.7 ЗДДФЛ.Заключението не е оспорено от пълномощ­ника на жалбоподателя, който е присъствал в съдебното заседание при прие­мането му, съответно не е ангажирал други доказателства, които да опровер­гаят математическата точност на изчисленията.

В останалата част жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на делото и своевременно направените искания, на стра­ни­те по делото се дължат направените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.

От страна на жалбоподателя не е представен списък с разноските съг­ласно чл. 80 от ГПК, включително при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и касационната инстанция. Настоящият съдебен състав направи собствени изчисления, при които се кон­статираха в общ размер на 1 708,55 лв., в т. ч. адвокатски хонорар за разглеж­дане на делото пред първо­инстанционния съд, държавни такси и възнаграждения на вещи лица по съдебни експертизи. Съобразно уважената част на жалбата, следва да бъде присъдена сумата в размер на 513,80 лв.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщест­вената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчис­лено съглас­но разпоредбата на чл.161, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокат­ските възнаграждения юрисконсултското възна­граждение възлиза на 973,25 лв., съот­ветно за първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първо­инстанционния съд и в размера по чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокат­ските възнаграждения за разглеждането пред касационната инстанция.

По компенсация оспорващият следва да заплати на НАП – София сумата в раз­мер на 459,45 лева разноски.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., IX състав:

Р      Е      Ш      И

            ИЗМЕНЯ по жалба на И.Д.Б. с постоянен адрес ***6001617008018-091-001/12.07.2018г., издаден от П.С.на длъжност Началник сектор, въз­ложил ревизията и А.Б.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – Ръководител на ревизията, потвърден с решение по жалба срещу ревизионен акт № 561/28.09.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив, като НАМАЛЯВА допълнително установената дъл­жима сума за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2011г. от 2 419,17лв. на 1 691, 67лв. и НАМАЛЯВА размера на прилежащите лихви от 1 525 лв. на 1 066,40лв, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.Д.Б. с постоянен адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕН­ЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София, сумата от 459,45(четиристотин петдесет и де­вет лева и четиридесет и пет стотинки) дължимо юрисконсултско възнагражде­ние, изчислено по съразмерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: